Решение по адм. дело №885/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството по делото е образувано във връзка с Решение № 9184 от 24.07.2024 год. по адм. дело № 3660 от 2024 год. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено Решение № 811 от 21.12.2023 год. по адм. дело № 600 от 2003 год. по описа на Административен съд – Пазарджик и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с изложените в съдебния акт мотиви.

Образувано е по искова молба на А. Х. Х., [ЕГН] и Т. А. Х., [ЕГН], и двамата от гр. Пловдив, [улица]против Община Пловдив, с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от общо 154 496,00 лева, обезщетение за имуществени вреди и по 30 000,00 лева или общо 60 000,00 лева неимуществени вреди за всеки един от ищците, за периода от 23.12.2022 год. до 03.01.2023 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред Окръжен съд Пловдив – 17.01.2023 год., до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и мораторна лихва в размер на 1219,38 лева, дължима за периода от 23.12.2022 год. до 17.01.2023 год., за главница в размер на 154 496,00 лева и мораторна лихва по 236,78 лева или общо 473,56 лева, за претендираните обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лева или общо 60 000,00 лева, дължими за периода от 23.12.2022 год. до 17.01.2023 год., изчислени посредством лихвен калкулатор от системата на НАП. В направено допълнение се твърди, че исковата молба е срещу извършената административната дейност на Кмета на район „Централен“, като претенциите са към Община Пловдив. В тази насока е посочено, че пред Административен съд – Пловдив има образувано адм. дело № 2231 от 2022 год. и искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед № РД-16-1251 от 28.06.2016 год. на Кмета на район „Централен“ – Община Пловдив, с която е наредено премахване на четири етажна сграда, собственост на ищците, като незаконна, находяща се на [улица] гр. Пловдив. След касационно обжалване пред Върховния административен съд е било издадена обезпечителна заповед, но Кметът на район „Централен“ – Община Пловдив не е изчакал касационната инстанция да се произнесе и в рамките на последния работен ден на месец декември 2022 год. (по време на Коледните празници) и е разпоредил извършване на фактически действия по премахване на процесния недвижим имот, без съгласието на ищците. На следващо място се сочи, че вследствие на действия и бездействия на длъжностното лице, по време на дейността по премахване на къщата, от нея са откраднати, унищожени и изнесени вещи, описани в списък по делото. С тези си действия Кметът на район „Централен“ – Пловдив е причинил имуществени вреди, които са исковата претенция по делото, както и неимуществени такива, в посочения от ищците размер.

В съдебно заседание ищецът А. Х. Х. се явява лично и представлява другия ищец - съпругата си Т. А. Х.. Изразява становище за основателност на исковата претенция. Твърди, че цялата покъщина от премахната къща, включително дограмата и златните бижута са откраднати от дома му вследствие изпълнение заповедта на Кмета на район „Централен“ – Община Пловдив за премахване на незаконния строеж. Моли съдът да уважи исковата претенция.

Ответникът – Община Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище. С молба вх. № 7915 от 18.09.2024 год., депозирана от Началник отдел „АПО“ при Район „Централен“ – Община Пловдив е представен: опис на движими вещи по принудително освобождаване на строежа при изпълнение на Заповед № РД – 16-1251 от 28.12.2016 год. на Кмета на Район „Централен“ – Община Пловдив, протокол за предаване на вещи от 29.12.2022 год. и протокол за предаване на вещи от 04.01.2023 год.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и същата следва да се отхвърли. Счита, че с оглед данните за извършени престъпления са образувани и се водят наказателни производства, които към датата на устните прения не са приключили, но след приключването им за ищците е възможност да претендират обезщетение по гражданскоправен път.

Административен съд - Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Към настоящото дело е приложено адм. дело № 600 от 2003 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, от което се установява, че със Заповед № РД-16-1251 от 28.12.2016 год. на Кмета на район „Централен“ – Община Пловдив (л. 4 от адм. дело № 1446 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пловдив) е наредено, на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, премахването на незаконен строеж, пета категория, представляващ „Четириетажна жилищна сграда“, собственост на ищците, с идентификатор 56784.520.696 по КК на КР на гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, [улица], извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж Същата е влязла в законна сила съгласно Определение № 224/31.01.2017 год. постановено по адм. дело № 276 от 2017 год. по описа на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с Определение № 8482 от 03.07.2017 год. по адм. дело № 3085 от 2017 год. на Върховния административен съд, както и с Определение от 22.02.2017 год. по адм. дело № 235 от 2017 год. по описа на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с Определение № 4000 от 31.03.2017 год. по адм. дело № 3043 от 2017 год. на Върховния административен съд. Въз основа на посочените съдебни актове следва да се направи извод, че заповедта за премахване на незаконния строеж е влязла в законна сила и е подлежала на първоначално на доброволно изпълнение от ищците в 30-дневен срок от получаване акта – виж т. 2 от същата и на принудително премахване и почистване на строителната площадка за сметка на адреса на заповедта – виж т. 3 от заповедта.

От представените писмени доказателства се установява, че е издадена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 2400-3577/20/ от 20.07.2017 год., с която ищците за поканени в 30 (тридесет) дневен срок от получаването й да изпълнят доброволно заповедта за премахване на незаконен строеж. Поканата им е редовно връчена на 24.07.2017 год. С Протокол от 19.04.2022 год. е констатирано, че заповедта не е изпълнена в срока за доброволно изпълнение и строежът не е премахнат, поради което общинската администрация е пристъпила към процедура по принудително премахване. По делото са представени възлагателни протоколи, от които се установява, че Община Пловдив е възложила на трето лице премахването на процесния незаконен строеж. С протоколи от 19.04.2022 год., № 1 от 04.05.2022 год., № 3 от 12.05.2022 год. и от 13.05.2022 год., съставени от служители към Община Пловдив, е констатирано, че не е изпълнена горепосочената заповед, а собствениците и обитателите на сградата отказват да осигурят доброволен достъп до сградата, за да се предприемат действия по изнасяне на движимото имущество и премахването на незаконния строеж.

Приложено е и адм. дело № 1446 от 2022 год. по описа на Административен съд - Пловдив, образувано по искане на Кмета на Район „Централен“ – Община Пловдив, във връзка с образувано производство по принудително изпълнение на Заповед № РД-16-1251 от 28.12.2016 год. на Кмета на Район „Централен“ – Община Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Четириетажна жилищна сграда“, находяща се в ПИ с идентификатор 56784.520.696 по КК на КР на гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, [улица], който поради липса на друга техническа възможност за изпълнение е поискал да бъде разрешено влизането и отстраняването на имота, респективно жилището, без съгласието на неговите собственици и обитатели. С Определение № 914 от 07.06.2022 год. влязло в сила на 18.10.2022 год., съдът е разрешил на Кмета на район „Централен“ - Община Пловдив влизане в имот и сграда, описани в Заповед № РД-16-1251 от 28.12.2016 год., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на процесния незаконен строеж, без съгласието на обитателите и собствениците, до извършване на всички действия по принудително изпълнение на заповедта за премахване. С протокол от 23.12.2022 год., съставени от служители към Община Пловдив, е констатирано влизане в сградата и изнасяне на покъщнината.

По делото е представено Определение № 1419 от 08.02.2023 год. постановено по адм. дело № 1205 от 2023 год. по описа на Върховния административен съд е отменено Определение № 1868 от 21.11.2022 год. по адм. дело № 2231 от 2022 год. по описа на Административен съд - Пловдив, като вместо него е постановено друго, с което се допуска обезпечение на предявения от А. Х. Х. и Т. А. Х. иск, с правно основание чл. 292 от АПК, като спира изпълнението на Заповед № РД-16-1251 от 28.12.2016 год. на Кмета на Район „Централен“ - Община Пловдив, до влизане в сила на решението по предявения иск, за което да се издаде обезпечителна заповед. Съставен е констативен протокол от 09.02.2023 год., от който се установява, че преди постановяване на определение № 1419 от 08.02.2023 год. по адм. д. № 1205 от 2023 год. по описа на Върховния административен съд, сградата е премахната до степен, в която са останали единствено ограждащи стени на кота 0 метра, като липсва покривна плоча, а пространството между тях е запълнено със строителен отпадък от по – горните нива.

По делото не се спори, че ищците са съпризи и са съсобственици на сградата, предмет на горепосочената заповед за премахване на незаконния строеж.

Представена е съдебно-техническа експертиза, изготвена за нуждите на гражданско дело № 13267 от 2022 год. по описа на Районен съд – Пловдив и протокол от заседание от същото дело. СТЕ е изготвена с цел изчисляване на пазарната оценка на сграда с идентификатор 56784.520.696.1 по КК и КР на гр. Пловдив, с адрес: [улица]. Съдът счита, че СТЕ и съдебният протокол не следва да се кредитират в настоящото исково производство, тъй като експертизата е изготвена за нуждите на друго съдебно производство, което се отличава с друг предмет и размер на иска. Съдебният протокол също не е относим към предмета на разглежданата искова претенция.

По искане на ищеца А. Х. Х. по делото са разпитани трима свидетели – А. Г. Ч., И. А. М. и Т. П. М.. Съдът кредитира показанията им като логични и непротиворечиви, пресъздадени са след непосредствено придобити впечатления и спомени от описаните от тях факти и обстоятелства.

Свидетелят А. Г. Ч. заяви, че работи на длъжност „Началник – група“ в Сектор „Криминална полиция“ в Четвърто районно управление гр. Пловдив и в служебно качество, заедно с негови колеги, в края на 2022 год., около 22-23 декември, е присъствал на деня, когато се е състояло събарянето на къщата на ищците. Оказвал е съдействие на Община Пловдив за опазване на обществения ред и за недопускане на нарушаването му. На място е видял хора от фирма, наета от Община Пловдив, които са работели и изнасяли вещи от къщата на [улица] гр. Пловдив. Не си спомня с точност какво са изнасяли от къщата, не си спомня. Споменава за електроуреди, мебели и холова гарнитура. Товарени са в близко паркиран камион. Служебните му задължения не са били свързани с пазенето и извозването на багажа, а да опазва реда, живота и здравето на населението. Разяснява, че не са били допускани други хора до къщата, изключение са били само работниците, тъй като е започнало събарянето на къщата. По същата причина не са допуснати живущите в къщата, включително и А. Х., да си вземат нещата от нея. Съдействала е на семейството на ищеца като е помолил шофьора на едно камионче да ги изчака, за да могат с такси да тръгнат след него и да видят къде се изнася багажа.

От свидетелските показания на И. А. М. се установи, че през годините многократно е посещавал къщата на ищците. Описва я на четири етажа, с настилки от теракота, обзавеждане от Турция, навсякъде е имало хладилници, печки, климатици, телевизори (размери 42 инча или по-големи) Не си спомня марките и моделите им, само споменава марката „Самсунг“. Кухненското обзавеждане е било ново. Цялото обзавеждане е било ново, по поръка са били изработени мебелите. В деня на премахването на къщата е отишъл да вземе А. Х. Х. и цялото му семейство от летището в гр. София. Били са пристигнали от Германия в страната. На същия ден ги е закарал до гр. Пловдив, до адреса на къщата. Там не е стоял много време - около три часа. Видял е, че има много полиция на мястото и как е изнасян багажът от къщата. Хора от [жк] в гр. Пловдив са изнасяли вещите в чували, както и покъщнината, ПВЦ и алуминиеви дограми от прозорците на жилището. Имало е багер, който вече е бил почнал да бута стените на къщата. Х. е бил на мястото и е разговарял с адвокатите си. На мястото е имало около 30-40 човека. Свидетелят не си спомня какви марки е била електротехниката. Описва ги по цветове и брой. Споменава за голям хладилник – два метра. На другия ден М. пак е отишъл на място. След като са отминали Коледните празници е отишъл заедно с А. Х. в складовете на „Брезовско шосе“ в гр. Пловдив. Там е била изнесена покъщината. Видял е, че я няма дограмата, прозорците, хладилниците, печките, чували, мебели. Част от климатиците са били бутнати на земята при събарянето на къщата. Не си спомня колко на брой са били. Не е видял дали А. Х. е подписвал някакви документи при изнасянето на покъщнината. Незнае дали са взети пари от къщата при изнасянето на мебелите. Знае, че семейството е имало много златни накити, защото е ходел на техни събития и ги е снимал Определя ги на няколко килограма и на хиляди левове. Синът на ищците е имал няколко дебели златни вериги, Кяние е имала много пендари и други златни бижута. Пазели са златото в къщата и за рождени дни и сватби са се накичвали и после пак са го прибирали. Ищците са имали кристални, луксозни сервизи. Всичко е било взето от къщата, включително и документи. Чул е, че работниците, които са изнасяли вещите са се хвалели, че са взели всичко на А. Х., включително и златото му. Спомня си, че е присъствал на момента, когато дъщерята на ищците е направила видеозапис с мобилен телефон, когато съпругата на А. Х. е казала на жената от общината „Дайте поне да си вземем климатиците“ и тя казва „Не може, не може, свърши вече“.

Свидетелката Т. П. М. заяви, че многократно е ходела на гости в къщата на ищците. Последно там е била през есенно-зимния период на 2021 год. Описа, че къщата на ищците е била обзаведена скъпо. Настилките са били от мрамор, големи климатици, телевизор, холна гарнитура, ново кухненско обзавеждане, прозорците са били с дограма. Била е посрещана с кристални чаши. Незнае точно колко злато са имали. Определя го над 100 грама. Левовата му равностойност не може да посочи. Златните накити ги е виждала като е била на техни семейни сватби. Незнае каква парична сума е имало семейството. В началото на януари 2023 год. е отишла с тях в гр. Пловдив, на „Брезовско шосе“, в складовете. Съпругата и дъщерята на А. Х. са ревали, скубали са косите си и са изпаднали в паника като са видели, че след изнасянето на вещите от къщата им липсвали много и всичко им било потрошено.

В изпълнение указанията, дадени в отменителното Решение № 9184 от 24.07.2024 год. по адм. дело № 3660 от 2024 год. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, настоящият съдебен състав е задължил на осн. чл. 192 от АПК трета неучастваща страна – Областна дирекция на МВР – Пловдив да представи справка за влизането и излизането през ГКПП от РБългария на А. Х. и на И. А. М.. От представената справка се установява, че на 23.12.2022 год. А. Х. е влезнал в РБългария през ГКПП Аерогара – София в 21:33 часа. В нея са изнесени в табличен вид и другите дати на влизане и излизане в страната през периода 01.01.2014 год. – 26.09.2024 год. За И. А. М. се установява, че в този период от време няма данни да е пътувал извън границите на страната.

От страна на ищците са представени цветни снимки и СД РОМ дискове, които бяха разгледани, респективно изслушани в съдебни заседания, но същите следва да се изключат от кръга на приобщения доказателствен материал по делото. Същите представляват частни документи, с неясна дата и година на заснемането/записването им. Не са представени доказателства за автора на фотоснимките и записите. С тях се материализират граждански изявления, които не установяват по официален ред от кое/и лица изхождат. Не представляват и електронен документ по смисъла на чл. 184 от ГПК, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Също така, от представените снимки и СД носители не може да се установи материалната стойност на златните накити, както и други факти и обстоятелства, с оглед разпределената доказателствена тежест при условията на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, във вр. с чл. 154, ал. 1 от същия.

За доказване на размера на вредата ищците не представят писмени доказателства – документи за закупуването на недвижимите вещи, фактури и други. В тази връзка, на осн. чл. 198 от ГПК съдът освободи назначеното вещото лице от изготвяне на съдебно – техническа експертиза и я заличи.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В случая се претендират обезщетения за претърпени имуществени вреди, причинени вследствие от изнесени, откраднати, унищожени вещи (описани в списък по делото) от къщата на ищците – предмет на заповедта за премахване на незаконния строеж и са вследствие от незаконосъобразни действия на служители на Община Пловдив, изразяващи се в премахване на четириетажната жилищна сграда в гр. Пловдив, [улица], без да се съобразяват с предявения иск по чл. 292 от АПК и без да се изчака произнасяне Върховния административен съд (виж Определение № 1419 от 08.02.2023 год. постановено по адм. дело № 1205 от 2023 год. по описа на Върховния административен съд) по обезпечението на този иск.

Съдът намира, че са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. чл. 299 от АПК, тъй като в исковата молба са изложени твърдения за осъществени незаконосъобразни действия като част от принудителното изпълнение на заповед за премахване на сграда.

На основание чл. 299, ал. 1 от АПК за вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно.

В тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразно действие на орган на община; 2. същото да представлява принудително изпълнение по повод образувано изпълнително производство; 3. наличието на претърпени имуществени вреди; 4. причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и твърдените действия. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника.

В разглеждания случай ищците твърдят, че са налице действия по премахване на собствения им жилищен имот, представляващ незаконен строеж по силата на влязла в сила Заповед № РД-16-1251 от 28.12.2016 год. на Кмета на район „Централен“ - Община Пловдив и по повод влязло в сила определение № 914 от 07.06.2022 год. по адм. дело № 1446 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пловдив. Касае се за принудително изпълнение в рамките на образувано изпълнително производство, доколкото действията по премахване на незаконен строеж са регламентирани в Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл. 225а ЗУТ на територията на Община Пловдив. В тази част не може да се приеме, че е налице незаконосъобразно действие на орган по изпълнение или длъжностно лице на общината при или по повод принудителното изпълнение на административен акт.

От събраните по делото доказателства се установява, че предприетите действия по принудително изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж са извършени в съответствие с разпоредбите на АПК, ЗУТ и Наредба № 13 от 23.07.2001 год. на МРРБ. На ищците редовно е била връчена покана за доброволно изпълнение и в указания срок не са предприели действия по доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед. Ищците, като страни в изпълнителното производство, са разполагали с правната възможност да обжалват всички действия на органа по изпълнението, които евентуално неправомерно са засегнали правата им, включително и действията по извършване на самото принудително събаряне на процесния строеж. По делото липсват каквито и да било доказателства да са обжалвала действията на органа по изпълнение в рамките на проведеното принудително изпълнение, в частност действията, осъществени от служителите в деня на събарянето на процесния строеж, пред съда и същите да са били отменени като незаконосъобразни. Заповедта за премахване на незаконния строеж е била оспорена и досежно нейната нищожност, т.е. налице е влязъл в сила административен акт, подлежащ на принудително изпълнение, издаден от компетентен орган, при спазване на законовите процедури за изпълнението на заповедта. Заповедта е била изпълнена и видно от приложените съдебни дела ищците са предприели множество действия по осуетяване премахването на сградата. В този смисъл Х. е обжалвал всеки съдебен акт пред по-горна съдебна инстанция. Извършен е пълен по обем контрол досежно унищожаемостта и нищожността на административните актове, касаещи процедурата по премахване на строежа. Също така ищецът е сезирал Европейския съд по правата на човека с искане за налагане на привременна мярка по чл. 39 от Правилника на ЕСПЧ, като съдът е оставил без уважение искането досежно принудителното премахване на четириетажната сграда.

В допълнение на гореизложеното следва да се отбележи, че незаконността на действията по принудително изпълнение, от които се претендират вредите, не подлежи на установяване от съда, пред който е предявен иска за обезщетение.

На следващо място следва да се отбележи, че неоснователни са възраженията, основаващи се на образувано дело във връзка предявен иск по чл. 292 от АПК, без ответната страна да е изчакала Върховния административен съд да се произнесе по искането за обезпечение на иска. Предявяването му не спира принудителното изпълнение, а само съдът може да го спре, ако то би могло да причини значителна или труднопоправима вреда – по арг. на чл. 166, ал. 2 от АПК. както се установи от събраните писмени и гласни доказателства по делото, премахването на строежа се е състояло в навечерието на Коледните празници на 2022 год., а Определение № 1419 от 08.02.2023 год. по адм. дело № 1205 от 2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което е допуснато обезпечението на иска е постановено след 23.12.2022 год. Законодателят не е вменил задължение на ответната страна да изчака съдът да се произнесе със съдебен акт по искане за обезпечение на иск.

Предвид изложеното съдът формира извод за отхвърляне на исковите претенции.

По отношение на ангажираните доказателства и доказателствени средства в настоящото исково производство следва да се отбележи, че премахването на незаконния строеж е извършено от търговско дружество, в изпълнение на възлагателен протокол (л. 15 от адм. дело №1446 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пловдив). На ищците е била дадена възможност в 30-дневен срок от уведомяването им да премахнат доброволно имота – виж. т. 2 от заповедта. Заповедта за премахване на строежа е от 2016 год., а действията по принудителното й изпълнение са предприети пред месец декември 2022 год., което е дълъг период от време и при желание за опазване и съхраняване на личните вещи, покъщнината на дома, електроуредите, златните накити и паричните средства, ищците са могли да предприемат действия през тези четири години. Описаните от свидетелите фактически действия по изнасяне на вещите и разрушаването на дома единствено подкрепят предприетите действия по принудителното изпълнение на заповедта за премахване на строежа.

Ищците не извършиха пълно и главно доказване на исковите си претенции с оглед разпределената доказателствена тежест в настоящото производство и при съобразяване на дадените от касационната инстанция задължителни указания по събирането им. Представените от ответника документи: опис на движими вещи по принудително освобождаване на строежа при изпълнение на Заповед № РД – 16-1251 от 28.12.2016 год. на Кмета на Район „Централен“ – Община Пловдив, протокол за предаване на вещи от 29.12.2022 год. и протокол за предаване на вещи от 04.01.2023 год. са съставени при предаване на вещите от къщата на ищците. Сред описаните вещи са и бижута, които са предадени за съхранение в касата на Район „Централен“ – Община Пловдив. В тази връзка ищците не представиха доказателства за покупка, дарение или други на твърденията си за липса на други техни скъпоценни накити, както и не ангажираха доказателства за стойността на липсващите им вещи.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице първият от елементите на фактическия състав, за да може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 299, ал. 1 от АПК, а именно незаконно принудително изпълнение – нито такова, установено с влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по чл. 294 и сл. от АПК, нито такова, установено в настоящото производство, което е самостоятелно основание исковата молба да се отхвърли.

Неоснователността на главните искове води до неоснователност и на акцесорните такива за присъждане на лихви.

Предвид изхода на спора съдът не следва да се произнася по разноските.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, VІІ – и състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от А. Х. Х., [ЕГН] и Т. А. Х., [ЕГН], и двамата от гр. Пловдив, [улица]да им се заплати общо на двамата ищци сумата в размер на общо 154 496,00 лева, обезщетение за имуществени вреди и общо 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 23.12.2022 год. до 03.01.2023 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред Окръжен съд Пловдив – 17.01.2023 год., до окончателното изплащане на сумата, както и претендираната мораторна лихва в посочения размер за периода от 23.12.2022 год. до 17.01.2023 год., вследствие от незаконосъобразни действия на служители на Община Пловдив, изразяващи се в премахване на незаконен строеж „Четириетажна жилищна сграда“, находяща се в ПИ с идентификатор 56784.520.696 по КК на КР на гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, [улица], обективиран в Заповед № РД-16-1251 от 28.06.2016 год. на Кмета на район „Централен“ – Община Пловдив

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.