Определение по дело №2840/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11392
Дата: 14 март 2024 г. (в сила от 14 март 2024 г.)
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20241110102840
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11392
гр. София, 14.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20241110102840 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „............... срещу ................

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Налице са предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно
заседание и изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:

Ищецът твърди, че на 07.07.2021 г. в гр. С. на ул. „.............“, преди ул.
„..............“, е настъпило ПТП, за което е съставен протокол за ПТП с № К-311
от длъжностно лице към СДВР. Твърди се, че водачът на л.а. „........“ – С. Р.
П., с рег. № ..........., поради неспазване на дистанция ударил попътно
движещия се пред него т.а. „.........“, управляван от К. П. К., с рег. № .........
Вследствие на удара т.а. „.........“ се завъртял и се ударил в еластична метална
ограда – тип мантинела.
Посочения автомобил бил собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД и
притежавал валидно сключена застраховка‚ „каско на МПС“ с полица №
.............., по сключен застрахователен договор с ищцовото дружество.
Излага, че във връзка с щетите на т.а. „...........“, била образувана
ликвидационна преписка № ......... За определяне на вредите по т.а. „.........“ и
на техния размер, той е разглобен и огледан в доверен сервиз „.............
1
Посочените от тях разходи за възстановяванията на уврежданията по
процесния автомобил били в размер на 19 502.15 лв. Посочва, че този размер
на ремонта надхвърля 70 % от действителната стойност на процесния
автомобил към датата на ПТП, с оглед на което вредата е кфалицирана като
„икономически тотал“. За тази дейност по установяване размера на вредите
„............ представило фактура за сумата в размер на 288.00 лв, същата била
заплатена от ищеца.
Ищецът посочва още, че с преводно нареждане от 08.10.2021г. изплатил
на правоимащия „............. сумата в размер на 28 549.00 лв, представляваща
определеното застрахователно обезщетение по преписка № ..............
Твърди, че след изплащане на застрахователното обезщетение, „..............
предоставила във владение на ищеца процесния автомобил, след което продал
останките от автомобила и получил сумата в размер на 7 300 лв.
Позовава се на чл. 411 КЗ. като посочва, че до ответника е изпратена
покана да възстанови сумата от 21 152.00 лева (включваща 21 249.00 лева-
заплатеното застрахователно обезщетение, намалено със стойността на
продадените останките на процесното МПС, реализираните разходи за
разоборудване на т.а. „.........“ и определяне стойността на вредите по същия в
размер на 288.00 лева и 15.00лв. – обичайни ликвидационни разноски)
Поддържа, че ответникът заплатил в непълен размер претенцията на
ищеца, а само сумата в размер на 21 041.04 лева.
Моли съдът да допусне изслушването на съдебно-автотехническа
експертиза и вещото лице да даде отговор по посочените въпроси в исковата
молба.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 100.00 лева
главница, представляваща част от неизплатеното /510.96 лв./ регресно
вземане за застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка №
..........., както и сумата от 22.22 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода от 04.02.2022 г. до 15.01.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

С отговора на искова молба ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер.
2
Ответникът твърди, че отговорността му е до размера на сумата от 21
041,04 лв.,която сума била вече заплатена от него към „............
Като възразява, че размерът на вредите по т.а. марка „.........“, рег. № ..........
възлиза на сумата от 21 552,00 лева. Посочва, че главният иск бил завишен по
размер и не отговарял на действително претърпените вреди.
Оспорва иска за присъждане на лихви като неоснователен.
Ответникът моли съдът да допусне експертиза, като вещото лице да не
отговаря на поставените в исковата молба въпроси 1-5. Моли да се допусне
още един въпрос към експертизата, посочен от него в отговора на исковата
молба.

С оглед становището на ответника, съдът ОБЯВЯВА за
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1.На 07.07.2021 г. в гр. С. на ул. „..........., преди ул. „............ е настъпило
ПТП, за което е съставен протокол за ПТП № ......... от длъжностно лице от
отдел „Пътна полиция“ от СДВР.
2.Отговорността на водача на л.а. „.........“, рег. № ............... е
застрахована при ответника – ..................
3. Всички обстоятелства, включени във фактическия състав за
възникване на главното вземане, с изключение на размера на действително
претърпените вреди.

Правна квалификация: предявени са обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
По разпределението на доказателствената тежест:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411
КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
3
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства. В тежест на ответника и при доказване на
посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, респективно
възраженията си срещу размера на иска.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД наличието на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.

По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба
писмени доказателства и снимков материал, тъй като са допустими, относими
и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по
отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в
крайния съдебен акт.
Допустимо и относимо е искането за допускане на САТЕ – тъй като не
се спори по механизма на ПТП относими са единствено въпроси 6,7,8,9,10 от
поставените от ищеца в ИМ, в частта доказателствени искания, т. II; както и
поставената ответника задача в ОИМ.
С оглед на изричното признаване от страна на ответника за наличието
на застрахователно правоотношение и водача на автомобила, причинил
процесното ПТП, доказателственото искане по чл. 190 ГПК на ищеца за
задължаване на ответника да представи договора за застраховка се явява
ненеобходимо.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.05.2024 г. от
4
09:30 ч., за която дата и час:
Да се призоват страните, като им се връчи препис и от настоящото
определение;
На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба;
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства, както и представените снимки.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в
обстоятелствената част на определението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито
съдебно заседание да изложат становището си по съдържащия се в
настоящото определение проект на доклад и да предприемат съответните
процесуални действия.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-автотехническа
експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по
делото и извърши необходимите справки, да отговори на формулираните
въпроси 6,7,8,9,10 от поставените от ищеца в ИМ, в частта доказателствени
искания, т. II; както и поставената ответника задача в ОИМ, като ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит в размер на 400 лева, 200 лв. - вносими от ищеца и 200
лв. – вносими от ответника в едноседмичен срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., тел 088 762 2062. В призовката до
него да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-
късно от една седмица преди съдебното заседание с препис за страните.
Оставя без уважение доказателственото искане на ищеца по чл. 190
ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че по арг. от разп. на чл. 41 от ГПК, страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на осн. чл. 238. (1) ГПК, че ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232,
изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
5
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА на страните възможността да ползват медиация за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6