№ ……………………….
…………………………….., Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Румела Михайлова и с участието на
прокурор Александър Атанасов от Варненска окръжна прокуратура изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 1674/2018 г.
Производство е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/,
във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с Глава единадесета от АПК, във
връзка със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Предмет на делото е исковата молба на Д.К.Д. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/ и срещу Министерството на правосъдието
/МП/, с която е предявен иск с цена 25 000
лева, от които 10 000 лева срещу ГД „ИН“, 10 000 лева срещу началника
на затвор Варна и 5 000 лева срещу МП за периода от 30.03.2007г. до
02.08.2012г., през който е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвор Варна
за нематериални вреди в резултат от незаконосъобразни действия на длъжностни лица
от затвор Варна, изразяващи се в лоши хигиенни условия в килията № 15 – наличие
на паразити, хлебарки и гризачи в нея и в общите части на корпуса; недостатъчното свободно пространство в килията
с размери 4 м на 3 м, в която са съжителствали през целия период между 4 и 6
човека; липсата на санитарен възел и мивка с течаща вода в самата килия; липсата
на място, където да си суши дрехите; некачествена храна, която е трябвало да
консумира в спалното помещение.
В уточняваща молба
вх.№12173/04.07.2018г. ищецът уточнява, че единият ответник по иска му са ГД
„ИН“, срещу която претендира обезщетение
от 20 000 лева за нематериални вреди, изразяващи се в причиняване на болки
и страдания, стрес и притеснение в следствие на неосигуряване на подходящи условия
за изтърпяване на наказанието за периода от 30.03.2007г. до 02.08.2012г. Другият ответник е Министерството на
правосъдието, срещу когото предявява иск
от 5 000 лева за нематериални вреди, претърпени в периода от 30.03.2007г.
до 31.05.2009г. в резултат на липса на достатъчна жилищна площ в килията,
храна, отговаряща по качество и количество на утвърдените таблици,
непредоставянето на облекло, отопление, осветление, проветряване, непрестанен
достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, неосигуряване на възможност
за поддържане на лична хигиена, лоши битови условия, пренаселеност в килията,
недостатъчна двигателна активност, медицинско обслужване, невъзможност за
общуване, които са уронвали човешкото му достойнство и са пораждали чувство на
страх, незащитеност или малоценност, съставляващи жестоко, нечовешко,
унизително отношение съгласно чл.3 от ЗИНЗС.
В първото по делото съдебно
заседание на 17.10.2018г. адв.К. уточни,
че ищеца претендира обезщетение срещу МП в размер на 5 000 лева за
претърпени нематериални вреди в периода от 30.03.2007г. до 31.05.2009г. и срещу
ГД „ИН“ обезщетение в размер на 20 000 лева за нематериални вреди,
настъпили в периода от 01.06.2009г. до 02.08.2012г. Претендира присъждане на
съдебни разноски.
В писмено становище с вх.№21183/06.12.2018г.
адв.К. твърди, че исковете са доказани по основание и размер. Смята, че вредите
са установени с представените от затворническата администрация документи и със
свидетелските показания на К.Р.. След приключване на устните състезания, в
писменото становище сочи, че периода, в който са претърпени вредите е от
28.03.2007г. до 02.08.2012г.
Недопустимо е изменение на
иска чрез посочване на нова начална дата на периода, за който се претендира
обезщетение, в писмено становище,
представено след приключване на устните
състезания, поради което съдът приема, че исковия период е от 30.03.2007г.
до 02.08.2012г.
Ответниците: Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и Министерството на правосъдието чрез своя
процесуален представител старши юрисконсулт С. С. оспорва двата иска като
неоснователни и иска да бъдат отхвърлени. В писмен отговор с
вх.№13511/25.07.2018г. оспорва двата иска като недопустими, поради изтекла
петгодишна погасителна давност. Оспорва ги и като неоснователни, поради липса
на незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на двамата
ответници, липса на настъпила вреда и на причинно-следствена връзка между
сочените незаконни действия и бездействия и претендираната вреда. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки с
вх.№21066/05.12.2018г. двамата ответници чрез ст.юрисконсулт С. С. сочат, че
ищецът не доказа в посочения период да е бил лишен от подходящи битови условия
и хуманно отношение в т.ч. ползване на санитарен възел и баня, осигуряване на
престой на открито, спално помещение с прозорец, осигуряващ естествена светлина
и свеж въздух, както и осигуряване на медицински грижи по повод на оплакванията
на ищеца.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност и недоказаност на двата
иска и пледира за тяхното отхвърляне.
Намира, че не са налице доказателства за незаконосъобразни действия и/или
бездействия на затворническата администрация. Изтъква, че свидетелските показания
на К.С.Р. не следва да бъдат взети под внимание.
Доказателствената тежест е разпределена от съда с
определение №1919/20.06.2018г., съобщено на ищеца на 26.06.2018г.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимия към правните отношения закон, намира за
установено следното от
фактическа страна:
Д.К.Д. е осъден на доживотен затвор без замяна при
специален затворнически режим с присъда №3/06.02.2006г. по н.о.х.д. №639/2005г. на Окръжен съд
гр.Добрич, за престъпление по чл.152 ал.4 т.1, чл.149 ал.21 чл.116 ал.1 т.4
пр.2 и 3 и чл.54 от Наказателния кодекс. Приведен в затвор Варна на
12.12.2005г. за изпълнение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Първоначално
е настанен в Приемно отделение на Затвор Варна на 03.01.2006г. и след влизане
на присъдата в сила на 02.03.2007г. е настанен и поставен на специален режим на
28.03.2007г., като на 30.03.2007г. е
настанен в спално помещение №15 в група ІІІ в зоната със засилен надзор и
охрана. От 28.03.2012г. е придобил
формално право за замяна на режима от „специален“ на „строг“. Видно от
първоначалния доклад, съставен на 24.08.2007г. и от справката Д.Д. е бил
настанен в ІІІ група, зона със засилен надзор и охрана във Варненския затвор.
След получаване на окончателната си присъда е настанен в 15 спално помещение,
където според приложените текущи доклади е бил до 20.05.2015г. и преместен в 17
спално помещение, според текущия доклад от 01.08.2016г. В периода от
06.12.2016г. до 18.12.2017г. Д.Д. продължава да изтърпява наказанието си
„доживотен затвор без замяна“ в зоната с повишена сигурност при специален режим,
което е било продължено със заповед №129/28.12.2017г. на началника на затвор
Варна.
От приложените заповеди на началника на затвор Варна
става ясно, че ищецът е бил общо 14 пъти награждаван с „удължаване на
свиждането“, приложено е и писмо от Д.Д. до негови близки ведно с доказателства
за изплащането му, което опровергава неговите твърдения за липса на контакти с
тях. Представени са молби от ищеца до затворническата администрация, макар че същите са от 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и
2018г. и не обхващат процесния период на твърдяното увреждане, става ясно, че
са удовлетворени предвид приложените служебни бележки и саморъчно написаната и
подписана от ищеца декларация /на стр.97 от делото/. Няма данни /откази/
молбите, които са подавани от Д.Д. в периода 2008г. – 2012г. да не са били уважавани
от началника на затвор Варна, за което сочат и резолюции върху тях относно
разглеждането им и вземането на съответни мерки. Установено е, че молба с вх.№2424/27.10.2010г.
по описа на затвор София, в която се прави оплакване за физически и психически
тормоз върху Д.Д. *** не е била подадена
от него, за което той саморъчно е подписал заявление, в което е посочил, че не
е от него и изложеното в нея не отговаря на истината, затова не желае да бъде
преместен в затвора в гр.Белене. Налична е молба от ищеца, подадена на
03.04.2007г. /стр.288 от делото/, в която моли да не бъде местен в друга група,
а да остане в килия №15, което опровергава твърденията му в исковата молба, че
условията в нея са били лоши.
Видно от справка от началника на затвор Варна, Д.Д. е
пребивавал в спално помещение №15, ІІІ група, І-ви „В“ коридор в зона за
засилен надзор и охрана в периода от 30.03.2007г. до 01.09.2012г. От есента на
2012г. в спалните помещения са изградени и функционират санитарни възли с
течаща вода, до тогава лишените от свобода са ползвали баня, умивалня и
тоалетна сутрин, обед и вечер по един час, както и при съобразяване на индивидуалните им
потребности.
От друга справка с изх.№ 715/05 от 03.09.2015г. на
началника на затвор Варна е видно, че Д.Д. е постъпил за изтърпяване на
наказанието на 13.12.2005г. и поставен на специален режим от 28.03.2007г. От 30.03.2007г. е настанен в 15 спално
помещение в ІІІ група в зона със засилен надзор и охрана, което е с капацитет
от 6 души. В зоната с повишена сигурност на затвор Варна се настаняват лишени
от свобода, осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без право на
замяна, на основание чл.197 ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС. Те се държат в
постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана и е изготвен график
за разпределение на личното време на затворниците, който се променя периодично
според конфигурацията на групата. На 02.08.2012г. е изместен в 22-ро спално
помещение заедно с лишения от свобода Б. А. Й., където пребивава до края на
2013г. Посочено е, че ежегодно в затвор Варна се извършват капиталови ремонти.
За периода от м.април 2007г. до м.септември 2012г. в затворническото досие на Д.Д. няма данни за
подадени оплаквания до затворническата администрация или до ГД „ИН“ във връзка
с лоши битови условия. От справка с изх.№715/05 от 28.07.2015г. на началника на затвор Варна става ясно, че в
периода от м.април 2007г. до м.септември 2012г. храненето на лишените от свобода
се е провеждало в затворническата столова, разположена в зоната със засилен
надзор и охрана. След всяко хранене масите и столовата се почистват,
дезинфекцират и столовата се заключва до следващото хранене. Представена е
справка от началника на затвор Варна от 18.07.2018г., в която се сочи, че в
периода от 31.05.2009г. до 02.08.2012г. всички спални помещения са били обзаведени с отделни легла
за всеки лишен от свобода, снабдени със спални принадлежности – дюшеци,
възглавници, чаршафи и одеала, шкафчета за лични вещи, маса, столове,
достатъчно на брой осветителни тела, съгласно изискванията за осветеност,
отоплението се е осъществявало с централно парно чрез радиатори. Помещенията са
с осигурен достъп до дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряем
прозорец, както и с безплатна кабелна телевизия. През същия период всички
коридори в затвор Варна са били оборудвани с общи санитарни възли и течаща вода
при непрекъснат достъп. След вечерна проверка, за спалните помещения без
санитарен възел е осигуряван достъп до коридорните тоалетни чрез Надзорна
охранителна служба. Лишените от свобода са извеждани за престой на места на
открито в затвор Варна, съгласно съставен график. В процесния период храненето
на лишените от свобода се е провеждало в затворническата столова, разположена в
зоната за засилен надзор и охрана. Лишен от свобода е бил назначен по
изхранването към затворническата кухня и
е доставял храната до столовата в зоната за засилен надзор и охрана. След всяко
хранене масите и столовата са се
почиствали, дезинфекцирали и столовата се е заключвала до следващото хранене.
Като контролът по поддържане на хигиената се е извършвал и от представители на
медицинския център при затвор Варна, съгласно чл.151 ал.2 от ЗИНЗС. На ищеца Д.Д.
е осигурявана храна съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието,
съгласувани с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Въз
основа на тези утвърдени таблици е изготвяно седмично меню от комисия в състав:
завеждащ домакинска служба, главен готвач, медицинско лице. На лишения от
свобода е осигурявано облекло съгласно таблица №1 за полагащото се безплатно
облекло, обувни артикули по таблица №2 и спални принадлежности по таблица №3.
Приложено е заверено копие от амбулаторния журнал /от
л.447 до л.605 и от л.668 до л.720 от делото/ на Д.Д., от който е видно, че на
същия са оказвани медицински грижи в процесния период. В справка на началника
на Варненския затвор от 16.11.2018г. е посочено, че времето на лишените от
свобода в зоната с повишена сигурност се определя от два основни графика: за
лично време и за основни дейности. В тази зона се настаняват осъдени на
доживотен затвор и на доживотен затвор без право на замяна на основание чл.197
ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от Правилника за прилагането му. Те се държат в
постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Участието им в
колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория. Дейностите по
престой на открито, храна, проверка, лично време, баня, тоалетна, медицински
прегледи, свиждания и пр. се обезпечават от служители на НОС. Графиците се
променят периодично според конфигурацията на групата или при възникнала
необходимост от конкретно естество самите графици от отминали периоди не се
съхраняват. От есента на 2012г. в спалните помещения са изградени и
функционират санитарни възли с течаща вода. По време на престоя извън спалните
помещения лишените от свобода имат право да ползват и общи санитарни възли в
групата. Престоят на открито се провежда по един час всекидневно по график за
целия затвор на определено за това място, съоръжено с гимнастически и спортни
уреди, отговарящо на охранителните изисквания, където лишените от свобода имат
възможност да изпълняват леки и тежкоатлетически упражнения. На лишените от свобода
от посочените категории е осигурена
възможност за участие в спортни мероприятия в коридора на групата,
поощряват се творческите им умения, посредством участие в тематични конкурси,
като им е осигурена и религиозна подкрепа. Осъдените на доживотен затвор и
доживотен затвор без право на замяна участват като наблюдатели на групови
мероприятия в кино салона на затвора на специално отредено за целта място. Подчертано
е, че в процесния период в
затворническото досие на Д.Д. няма данни за оплаквания относно битовите
условия в зоната с повишена сигурност. Видно от изготвената справка от
инспектор-психолог В. П. П. от 07.11.2018г. за цитираното време са проведени
множество консултации с Д.Д. включително такива, касаещи психичното му здраве,
но не е установена причинно-следствена връзка между състоянието, в което се е
намирал и условията, при които изтърпява наказанието си лишаване от свобода.
В друга справка на началника на Варненския затвор с
изх.№715/05 от 16.11.2018г. е отбелязано, че спално помещение №15 в зоната за
засилен надзор и охрана /където ищецът е пребивавал през процесния период/ е 21
кв.м и в него са били настанени общо 4 лишени от свобода, осъдени на доживотен
затвор без право на замяна. Всички спални помещения в посочения от ищеца период
в зоната за засилен надзор и охрана са били обзаведени с отделни легла за всеки
лишен от свобода, снабдени със спални принадлежности – дюшеци, възглавници,
чаршафи, одеала, както и шкафчета за лични вещи, маса, столове, достатъчно
наброй осветителни тела, съгласно изискванията за осветеност. Отоплението се
осъществява с централно парно, помещенията има прозорци с възможност за
проветряване и безплатна кабелна телевизия. През 2012г. в зоната за засилен
надзор и охрана е извършен основен ремонт, като във всички спални помещения са
изградени самостоятелни санитарни възли и мивки с течаща питейна вода. До
изграждането им, ІІІ група е имала достъп до такива три пъти на ден по един час. По време на ежедневните
следобедни спортни и културно-информационни дейности, съобразявайки се с
техните индивидуални потребности лишените от свобода също са имали достъп до
санитарни възли. Всички коридори в затвор Варна през въпросния период са били
оборудвани с общи санитарни възли и течаща вода при непрекъснат достъп през
деня. След вечерна проверка, за спалните помещения без санитарен възел, при подаден
сигнал от лишените от свобода, се е осъществявал контролиран достъп до
тоалетните в коридорите посредством служители от надзорно-охранителната служба.
В претендирания период храненето на лишените от свобода в затвор Варна се е
провеждало в затворническата столова, разположена в зоната за засилен надзор и
охрана. Назначеният лишен от свобода към затворническата кухня, определен по
изхранването на останалите лишени от свобода, е доставял храна в зоната за
засилен надзор и охрана до столовата и
от там под надзора на надзирател от надзорно-охранителната служба е доставял
храната по групи. В досието на Д.Д. няма данни да е предявявал претенции за
диетична, вегетарианска или друг вид диета и се е хранил съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувани с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. Въз основа на утвърдените таблици,
комисия в състав включваща: заместник домакинска служба, главен готвач и
медицинско лице са изготвяли седмични менюта от 2622 калории, съгласно таблица
№1 за лишените от свобода в затвор Варна, но менютата за периода 2007г.-2012г.
не се съхраняват. На затворниците е осигуряван престой на открито, съгласно
изготвен график и им се доставят облекло, обувки и постелки, съгласно таблица
№1, таблица №2 и таблица №3. Представена е вещева ведомост
№0048062/04.01.2006г. на л.св.Д.Д. и девет броя протоколи за дарения за получените
от него парични средства, облекла, обувки и спални и хигиенни принадлежности,
което опровергава неговите твърдения за липса на такива през периода от
2007г.-2012г.
В съдебното заседание на 28 ноември 2018г. беше
разпитан като свидетел лишения от свобода К.С.Р., в чийто показания също се
сочи за извършен ремонт и се признава, че са изградени тоалетни и мивки с
постоянно течаща вода в зоната за засилен надзор и охрана на затвор Варна през
2012г., където пребивава заедно с ищеца
от 2007г. Признава, че преди това
ползването на тоалетна и баня се е осъществявало по 3 пъти на ден по един час,
както и че килия №15, в която са били настанени с ищеца е имала прозорец с
решетки, което потвърждава данните, посочени от началника на затвор Варна. Признава,
че в затвор Варна е имало лекар и зъболекар, и самия ищец ги е посещавал. В
останалата част показанията са противоречиви и съдържат оценка на личните
преживявания на свидетеля, поради което не подпомагат за изясняване на
фактическата обстановка. Поради тази причина, съдът счита, че не следва да
взема предвид показанията на разпитания свидетел К.С.Р. извън тези, които се
потвърждават от писмените доказателства, представени от затворническата
администрация, защото същите не внасят яснота за наведените от ищеца
оплаквания, не касаят действията и бездействията, които се сочат в исковата
молба като причинили вредите, нито се отнасят за периода на настъпването им.
Освен това, в административната преписка е налична жалба /на лист 279 от делото/ от Д.Д. ***, в която
се правят оплаквания срещу К.С.Р. и се иска съдействие за вземане на мерки
срещу него. Тази жалба води до съмнение относно достоверността на свидетелските
показания на К.С.Р., който също е настанен в зоната за засилен надзор и охрана
с доживотна присъда без замяна.
Данните в
изброените по-горе документи и свидетелските показания в частта, която
се подкрепя от целия доказателствен материал, опровергават твърденията на
ищеца, че в периода от 30.03.2007г. до 02.08.2012г. е бил поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване.
Въз основа на установената фактическа обстановка във
връзка с предявения иск, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и по аргумент
от чл. 132, ал.1 и ал. 2 от АПК предявеният иск е подведомствен и родово
подсъден на административните съдилища. Според чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал. 1 от същия
закон се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по
настоящия адрес на увредения. Изхождайки от цитираните правни разпоредби и
съобразно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, следва, че
родово и местно компетентен да се произнесе по тях е Административен съд – Варна.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а
затворите, поправителните домове и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността на администрацията на затвора е дейност по
осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията
„лишаване от свобода“ и по своя характер представлява административна дейност
на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия.
В чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС е разписано, че искът се предявява срещу органите по
чл. 284, ал. 1 от същия закон, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са „специализираните
органи по изпълнение на наказанията“. Доколкото нито в ЗИНЗС, нито в друг
закон, нито в мотивите към законопроекта за приемане на ЗИН на ЗИНЗС (ДВ, бр.
13/2017 г.), когато е въведено понятието, се дава определение кои са
„специализираните“ органи по изпълнение на наказанията и каква е отликата в
техните правомощия спрямо общите „органи по изпълнение на наказанията“, и
отчитайки, че забраната по чл. 3 от ЗИНЗС е обща и спазването ѝ е пряко
задължение, както за административните органи по изпълнение на наказанията,
така и за длъжностите лице /служителите/ към местата за лишаване от свобода,
съдът намира, че под понятието „специализирани органи“ от част VІІ на ЗИНЗС
следва да се разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чийто
правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на
наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл. 2 от ЗИНЗС.
При така направеното тълкуване на понятието
„специализирани органи“ и предвид обстоятелството, че нормата на чл. 285, ал. 2
от ЗИНЗС, макар и въведена през 2017 г., е аналогична като използвана
законодателна техника спрямо нормата на чл. 7 от ЗОДОВ /ред. ДВ, бр. 60/1988
г./, предвиждаща, че „искът за обезщетение се предявява … …срещу органите по чл.
1 и 2, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите“, и доколкото по въпроса за пасивната процесуална легитимация по искове
за обезщетение за вреди по чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ е налице значителна и
последователна съдебна практика на ВАС, настоящата инстанция счита, че чл. 285,
ал. 2 от ЗИНЗС, определящ ответника по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, макар
като по-нов и специален закон спрямо общите процесуални правила, уредени в
глава ХІ на АПК „Производства за обезщетения“, напълно съвпада със смисъла на
чл. 205 от АПК, според който искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
От изложеното следва, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието – гр. София притежава пасивна процесуална легитимация по
предявения иск. Доколкото по силата на чл.10 от ЗИНЗС, министърът на
правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по
изпълнение на наказанията, съдът счита, че предвид изложените по-горе
съображения за предявяване на обезщетението срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто действия или бездействия са причинени
вредите, Министерството на правосъдието също се явява надлежен ответник по
предявения срещу него иск. Налага се извод, че двата иска с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС са
редовно предявени и допустими, поради което се дължи разглеждането им по
същество.
На основание чл. чл. 203 ал.
1 /ДВ бр.13 от
2017г./ от Глава единадесета на АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на тази глава. Съгласно чл. 203 ал. 2 /ДВ бр.13 от 2017г./ от АПК, за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража. Според чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС, съгласно който /в относимата към процесния период, за който
се претендират вредите, редакция на нормата – Обн. – ДВ, бр. 25 от 2009 г., в
сила от 1.06.2009 г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко или нечовешко отношение, като в ал. 2 на същия член /същата редакция/ е
посочено, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1. всяко
умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или
страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила,
помощни средства или оръжие; 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение,
което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да
приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Член 3, ал. 3 от ЗИЗНС /редакцията Обн. – ДВ, бр. 25 от 2009 г., в
сила от 1.06.2009 г./ регламентира, че за изтезания, жестоко или нечовешко
отношение се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени от
длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от
длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие. Следва да бъде отбелязано, че
под „незаконосъобразни действия“ законът има предвид фактически действия, ограничавайки
ги от действията по чл. 21, ал. 3 и ал.4 от АПК, които кодексът приравнява на
индивидуални административни актове. Незаконосъобразно е всяко действие на
орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материално-правна или
процесуалноправна норма.
От изложената правна регламентация се налага извод, че
отговорността на държавата по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС възниква при наличието на следните предпоставки: 1. допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, които да са при или по повод изпълнение на наказание
„лишаване от свобода“; 2. претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и
3. причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение
на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно. Липсата на който и
да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, препятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС в исково производство по чл. 203 и
следващите от АПК.
Съгласно чл.3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Въпреки, че в ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС е казано, че за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, съдът
счита, че трябва да се има предвид практиката
на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.3 „Забрана за
изтезания“ от Европейската конвенция за правата на човека, изразена в много
решения („Георгиев срещу България” (жалба № 47823/99), жалба Кудла срещу
Полша [Kudła
v. Poland [GC], no. 30210/96, §§ 93‑94, ECHR 2000‑XI; Ирландия
срещу Великобритания [Ireland v. the United Kingdom,
judgment of 18 January 1978, Series A no. 25, p. 65, § 162; ”Валашинас срещу Литва”, № 44558/98, § 101, ЕСПЧ 2001‑VIII), в които се сочи, че ищецът трябва
да докаже, че претърпените страдания и унижение превишават неизбежния елемент
на страдание или унижение, присъщ на определена форма на законосъобразно
отнасяне или наказание, т.е. претърпените страдания или унижение са надвишили
неизбежния минимум, присъщ на определената форма на наказанието му. Указания в
тази насока са дадени на Д.Д. с определение №1919/20.06.2018г. за разпределяне
на доказателствената тежест. Целият събран доказателствен материал в т.ч.
писмените доказателства представени от ответниците и показанията на свидетеля,
посочен от ищеца не доказват незаконосъобразни действия или бездействия, с
които да са причинени на Д.Д. страдания или унижение надвишаващи неизбежния
минимум, присъщ на определената му форма на наказание „доживотен затвор без
замяна“, настанен в зона с повишена сигурност от 28.03.2007г. Противно
на твърдяното в исковата молба, извършените действия от служителите на затвор Варна
във връзка с осигуряване на престой на открито по график, хранене по график,
прозорец на килията с решетка и пр., съдът намира за законосъобразни и
съобразени с характера на затворническата институция. Не беше доказан умисъл в
поведението на затворническата администрация по отношение на Д.Д., какъвто се
изисква в разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС в редакцията, действала към периода,
посочен в исковата молба – обнародвана в ДВ бр.25 от 2009 г., в сила
от 1.06.2009 г.
Въпреки разпределената от
съда доказателствена тежест, ищецът не успя да установи дори с показанията на
свидетеля К.С.Р. нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, поради което не може да се възползва от презумпцията по чл.284 ал.5 от ЗИНЗС относно настъпването на неимуществени вреди. В неговия случай, такива не
могат да се предполагат предвид недоказаност на предпоставките по чл.3 от ЗИНЗС
/ДВ бр.25 от 2009г./: умишлено действие или
бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен
регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или
оръжие; умишлено поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме
действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
Гореизложеното, обуславя
извод за липса на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на
затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко на такива,
които да са довели до унизително отношение, пораждащо чувство на страх и
незащитеност по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗИЗНС, поради което съдът счита, че
не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по
чл.284 ал. 1 от ЗИНЗС.
Недоказани останаха и твърденията на ищеца за
претърпени от него неимуществени вреди. Твърденията в исковата молба за
изпитано чувство на страх, несигурност и незащитеност не се установиха от събраните по делото доказателствени източници.
Във връзка с доказване на положителния факт на настъпване на вредите от ищеца
бяха ангажирани единствено свидетелски показания, които обаче не допринесоха за
изясняване в необходимата степен на категоричност на твърдените обстоятелства. Разпитаният свидетел описа свои
лични преживявания, свързани със субективната му оценка за отношението на
затворническата администрация към самия него. Изпитаните от свидетеля отрицателни емоции не
могат да бъдат отъждествени с тези на ищеца, тъй като може да са били породени
от статута му на изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“. По делото не са
налице други доказателствени източници /липсват данни в представеното по делото
медицинско досие на Д.Д./, подкрепящи доводите на ищеца за изпитаните от него
отрицателни чувства, като напр. писмени доказателства за психическото състояние
на ищеца преди и след престоя му в затвор Варна и др. подобни. От изложеното се налага извод за липса
претърпени неимуществени вреди от Д.Д., а още по-малко пряка и непосредствена
причинна връзка между твърдените вреди и незаконосъобразни действия или
бездействия на затворническата администрация. Предвид горните съображения съдът
намира, че ищецът не установи, че е претърпял неимуществени вреди в периода от 30.03.2007г. до 02.08.2012г.,
които да са пряка и непосредствена последица от твърдяно увреждане в резултат
от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от затвор Варна,
както и не доказа причинно-следствена връзка между тях.
Предвид липсата на специална разпоредба в ЗИНЗС
относно погасителната давност на основание чл.46 от Закона за нормативните
актове, се прилага правилото по чл.114 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, според което погасителната давност за вземания от непозволено
увреждане /към които се приравнява обезщетението за вреди по чл.1 от ЗОДОВ/ е
пет годишна. И започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно, законодателят свързва настъпването на изискуемостта на тези
вземания с осъществяване на фактическия състав на увреждането, елемент, от
който са и вредите – с констатиране на причинените вреди. Според Постановление
№2/21.12.1981г. на Пленума на Върховния съд „Относно някои въпроси на
погасителната давност при вземания от непозволено увреждане“ и ТР № 5/2005 г.
ОСГК и ТК на ВКС – давността
започва да тече от деня на увреждането, когато деецът е известен , а когато е
неизвестен – от деня на неговото откриване /чл.114 ал.3 от ЗЗД/. В този смисъл
е и трайната практика на Върховния административен съд, изразена в решения по: адм. д. № 15706/2010 г., адм. д. №
15296/2010 г., адм. д. № 14132/2009 г. и трайната практика на Върховния
касационен съд в решения по: гр. д. № 865/2009 г., III г. о., ГК; гр. д. №
308/2009 г., IV г. о., ГК; гр. д. № 865/2009 г., III г. о., ГК; гр. д. №
1359/2016 г., IV г. о., ГК; гр. д. № 1376/2012 г., III г.о., ГК; гр. д. №
1707/2009 г., III г. о., ГК; гр. д. № 1773/2009 г., III г. о., ГК.
Увреждането чрез незаконосъобразни действия
и бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, ангажира, съгласно чл. 1 ал. 1 и чл. 7 от ЗОДОВ
и чл. 205 от АПК отговорността на юридическото
лице, с което съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се
намира в трудови или служебни отношения - т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС. Затова за тази отговорност е без значение откриването на това длъжностно лице, което всъщност не е
ответника по иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Към момента на увреждането е известно юридическото лице,
което отговаря за незаконосъобразните действия и бездействия на своите
служители и това е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Министерството
на правосъдието. Следователно, 5-годишната погасителна давност е започнала да
тече от 30.03.2007г. /началото на претендирания период/, когато ищецът твърди,
че е бил настанен в спално помещение №15 във Варненския затвор и е изтекла на
30.03.2012г. Погасен по давност на 02.08.2017г. е и искът за вреди, за които
ищецът претендира, че са му причинени до 02.08.2012г. /крайната дата на
процесния период/. Исковата молба е постъпила в съда на 11.06.2018г., като
ищецът не е представил доказателства нито е навел твърдения за спиране или
прекъсване на погасителната давност, поради което двата иска срещу ГД „ИН“ и
срещу МП трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради още едно основание - погасяване по давност на
исковите претенции.
Друго основание за отхвърляне на двата
иска е фактът, че на 10.01.2014г. Д.Д. е предявил иск срещу Министерството на
правосъдието за обезщетение на стойност 25 000 лева на основание чл.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.205 от АПК за претърпени нематериални вреди през периода
от м.април 2007г. до м.септември 2012г.,
който почти съвпада с периода по
разглежданата в настоящото съдебно
производство искова молба/, предизвикани от лоши хигиенни условия в килия №15 в
ІІІ група на затвор Варна, които са изброени по същия начин и в исковата молба
– предмет на това дело. Във връзка с исковата молба на Д.Д., която обхваща почти
същия период и има същото основание и размер на претендираното обезщетение, е
било образувано административно дело №122/2014г. по описа на Административен
съд – Варна, с чието решение искът е бил напълно отхвърлен. С решение на ВАС по
административно дело №11340/2014г. първоинстанционното решение е било отменено
и делото е било върнато за ново разглеждане, при което е било образувано
административно дело №1919/2015г. по описа на Административен съд – Варна. С
решение по цитираното дело,
Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на Д.Д. обезщетение
съответно в размер на 1250 лева за претърпени от него неимуществени вреди –
преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправното бездействие
на администрацията на затвора Варна, изразяващо се в неосигуряване на
непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, неосигуряване на нормална
жилищна среда и площ, и неосигуряване на качествена храна, за периода от 30.03.2007г.
до 31.05.2009. включително, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 10.01.2014г., до окончателното изплащане на сумата. Със същото
решение, ГД „ИН“ е осъдена да заплати на Д.Д. обезщетение в размер на 1900 лева за претърпени от него неимуществени вреди –
преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправното бездействие
на администрацията на затвор Варна,
изразяващо се в неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща
вода, неосигуряване на нормална жилищна среда и площ, и неосигуряване на
качествена храна, за периода от 01.06.2009г. до 02.08.2012г., включително,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
10.01.2014г., до окончателното изплащане на сумата. Решение №2585/04.12.2015г. на Варненския административен съд по административно
дело №1919/2015г. е оставено в сила от Върховния административен съд с решение №4275/05.04.2017г.
по административно дело №1078/2016г. Следователно, за почти същата искова претенция
по основание и размер, но с разлика от няколко дни в претендирания период,
предявена от същия ищец срещу същите ответници има влязло в сила съдебно
решение, с което ответниците – Министерство на правосъдието и ГД „ИН“ са
осъдени да заплатят обезщетение за нематериални вреди на Д.Д., претърпени в почти
същия претендиран период /с разлика само от няколко дни/. Налице е сила на
присъдено нещо по отношение на почти еднаквата искова претенция на Д.Д.
съвпадаща с разглежданата по настоящото дело в частта, с която е исковете срещу
двамата ответници са отхвърлени до пълния размер от 25 000 лева. На
основание чл.159 т.6 от АПК е недопустимо
повторното разглеждане на същия иск от същия ищец срещу същите
ответници, което е основание за прекратяване на настоящото дело, но предвид
противоречивата практика на Върховния административен съд относно критериите за
„допустимост“ на иск по чл.1 от ЗОДОВ, както и малката разлика /от няколко дни/
в процесните периоди, съдът намира, че по-скоро гореописаното обстоятелство /влязло в сила
съдебно решение по същото оспорване/ е предпоставка за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Следователно предявените от Д.К.Д. искове са
неоснователни по основание и размер,
поради което трябва да бъдат отхвърлени. На ответниците, които са
представлявани от общ процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С. С. следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, съгласно
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Настоящият състав намира така посочената наредба за единствена приложима по
отношение дължимото на администрацията юрисконсултско възнаграждение, предвид
установеното несъответствие на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатското възнаграждение с правото на ЕС в решение от 23 ноември 2017 година на Съда на Европейския съюз по съединени дела С
– 427 / 16 и С – 428 / 16. С оглед материалното положение на ищеца,
юрисконсултското възнаграждение трябва да бъде присъдено в минималния размер от 100 лева по чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.
203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с 284 ал.1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът на Д.К.Д. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетение
от 20 000 лева за нематериални вреди, претърпени в
периода от 30.03.2007г. до 02.08.2012г.
в следствие на поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в затвор Варна, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
ОТХВЪРЛЯ искът на Д.К.Д. срещу
Министерството на правосъдието за обезщетение от 5 000 лева за нематериални вреди, претърпени в периода от
30.03.2007г. до 02.08.2012г. в резултат на поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор
Варна, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
ОСЪЖДА
Д.К.Д. да
заплати на Министерството на правосъдието и на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: