Р Е
Ш Е Н И Е
№ 184
гр. Добрич, 24.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и четвърти юли година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 446 по описа за 2020
година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от М.М.Н. *** срещу разпределение от 14.04.2020г. на
събрана сума по изпълнително дело №20158100400031 на ЧСИ с рег.№810 и район на
действие ДОС.
Разпределението се атакува, като извършено от съдебния изпълнител действие
при съществени процесуални нарушения и при неправилно установяване размера на
дълга. Иска се разпределението да бъде изцяло отменено.
Взискателите „Банка ДСК“АД – гр.София, З.Ж. ***, С.Д.С. *** не са изразили
становища по жалбата.
Жалбата е по чл.462 ал.2 от ГПК. Тя редовна, подадена е в срок и е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело №20158100400031 на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС
е образувано по
повод изпълнителен лист за парични вземания на „Банка ДСК“АД от солидарните
длъжници М.М.Н. и Г.П.Г.от гр.Добрич. Изпълнителният лист е издаден по
ч.гр.д.№667/2015г. и задълженията по него към датата на изготвяне на
обжалваното разпределение възлизат на 1 053 265.22 лева.
По реда на чл.456
от ГПК по изпълнителното дело са присъединени за събиране вземанията на З.Ж.Ж.
– 27 642.27 лева и вземанията на С.Д.С. – 49 746.73 лева.
По същия ред са
присъединени и вземанията на „Банка ДСК“АД от длъжника М.М.Н. по изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д.№780/2019г. на ДРС. Съгласно отбелязаното в него, към
датата на изготвяне на разпределението, дългът по този изпълнителен лист
възлиза общо /главница и лихви/ на 35 655.53 лева.
От проведена
публична продан на недвижим имот в гр.Добрич, ул.“Вардар“№27 вх.А ет.3 ап.5,
собственост на длъжника М.М.Н. /ипотекиран за обезпечение на дълга по
изпълнителния лист по ч.гр.д.№780/2019г. на ДРС/ по изпълнителното дело е
събрана сумата 66 100 лева.
Сумата е очевидно
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, поради което и на
осн.чл.460 от ГПК е извършено разпределянето й.
Първото възражение
в жалбата срещу разпределението е принципно. Основава се на факта на висящ
между взискателя „Банка ДСК“АД и длъжника М.М.Н. спор по чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на вземането, за което е издаден изпълнителният
лист по ч.гр.д.№780/2019г. на ДРС. От това обстоятелство и липсата на сила на
присъдено нещо по спора за съществуването на вземането, предмет на принудително
събиране, в жалбата се черпи довод, за незаконосъобразно провеждане на
принудителното изпълнение изобщо и в частност на извършването на разпределение
на събраната сума. Възражението е неоснователно. Принудителното изпълнение се
провежда въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на документ по
чл.417 ал.1 т.2 от ГПК, изпълнението не е спряно при нито една от хипотезите на
чл.420 от ГПК и съдебният изпълнител дължи извършването на действия за
принудителното събиране и погасяване на задължението по изпълнителния лист.
Следващото
възражение в жалбата е, че дългът, за който е издаден изпълнителният лист по
ч.гр.д.№780/2019г. на ДРС, не е в приетия по разпределението размер /35 655.53
лева главница и лихви общо/, а в по-нисък. В подкрепа се сочи,
че след издаване на изпълнителния лист длъжника М.М.Н. извършвала вноски за
погасяване на дълга.
По изпълнителното
дело такива вноски не са извършвани. Очевидно /с оглед цялостното изложение/ се
има предвид, че длъжникът е внасял посочените в жалбата парични суми директно
на взискателя. Доказателства за твърдяните от жалбоподателката плащания по
изпълнителното дело няма. С жалбата е представено заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, която обаче не подлежи на обсъждане, тъй като е
изготвена в друг съдебен спор.
Следва да се има
предвид, че съгласно чл.455 ал.1 от ГПК след образуване на принудителното
изпълнение всички суми за погасяване на дълга длъжникът трябва да внася по
сметката на съдебния изпълнител.
Допустимо е отклонение от това, като длъжникът да плаща директно на
взискателя, но само, ако е постигната такава спогодба помежду им и съдебният
изпълнител бъде уведомен. В случая, дори и да е вярно твърдяното от
жалбоподателката внасяне на суми от нейна страна директно на взискателя, то е
било по нейно усмотрение и в отклонение на разпоредбата на чл.455 ал.1 от ГПК.
Съдебният изпълнител установява размера на дълга въз основа на изпълнителния
лист и извършените по неговата сметка постъпления. Докато не бъде уведомен от
взискателя, че вземането му е погасено /изцяло или отчасти/ по друг начин,
съдебният изпълнител остава сезиран с първоначалното искане на взискателя за
събиране на вземането в размера по изпълнителния лист. Узнаването по друг
начин, че длъжникът е платил директно на взискателя, не десезира съдебния
изпълнител от искането на взискателя за събиране на целия размер на дълга. В
тази връзка, дори и при изготвяне на разпределението или в производството по
неговото обжалване, да би се установило, че жалбоподателката е платила директно
на взискателя част от дълга, то не би могло да се съобрази при разпределянето
на събраната сума. Наистина, ако твърдяното в жалбата е вярно и би се възприело,
то би означавало, че за погасяване на привилегирования по чл.136 т.3 от ЗЗД дълг по ч.гр.д.№780/2019г. на ДРС
би се разпределила по-малка сума, а разликата би се разпределила съразмерно и
би погасила по-големи размери от трите хирографарни дълга /разноските и таксите
за изпълнението не биха се променили, защото те не зависят от размера на дълга,
а от събраната сума - 66 100 лева,
или са точно определени в ТЗЧСИ/. Този подход обаче е недопустим. Тъй като
твърдяните в жалбата плащания не са извършени съобразно чл.455 ал.1 от ГПК и
взискателят не е уведомил съдебния изпълнител да е получил плащания извън
изпълнителното дело, то съдебният изпълнител продължава да е задължен да
осъществява принудителното изпълнение до окончателното събиране на вземането,
установено въз основа на наличните по изпълнителното дело данни. При това
положение, ако в жалбата твърдяното плащане на част от дълга е наистина
извършено директно на взискателя и при положителен за него резултат от спора по
чл.422 ал.1 от ГПК, длъжникът ще има
възможност да защити интересите си по реда на чл.422 ал.3 във вр. с чл.245 ал.3
от ГПК.
По така изложените
съображения съдът намира жалбата за неоснователна и като такава тя следва да се
отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Н. с ЕГН ********** ***, срещу разпределение от
14.04.2020г. на събрана сума по изпълнително дело №20158100400031 на ЧСИ с
рег.№810 и район на действие ДОС.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.