Р Е Ш Е Н И Е
№418
21.06.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание
на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: Цветомира
Димитрова
Секретар:Йорданка Попова……………………………………………………………………
Прокурор:……………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно
дело № 1081 по описа на съда за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ вр. с чл. 159 от АПК
Образувано е по жалба на Г.Х.Й. ***, против виза за проектиране от 06.10.2017г.,
обективирана в комбинирана скица за проектиране № 1128 от 07.09.2017г.,
издадена от Главен архитект на Община Хасково за поземлен имот № 77195.519.151
по КК на гр.Хасково, в частта й с която е одобрено проектиране и
застрояване на обект“Гараж“.
В жалбата се твърди, че обжалвана виза е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалният закон и при нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че проектирането е процес, който предхожда изпълнението на строителството на съответният обект. В случая , обекта “гараж“ бил изпълнен до степен –изградени основи и налети колони, преди наливане на бетонова плоча. При изграждане на колоните били увредени стрехите на собствените на жалбоподателката жилищни сгради, изпълнени на вътрешна регулационна линия между двата имота. Тези сгради били със статут на търпимост, тъй като били построени от наследодателя наоспорващата, без строителни книжа в периода 56-60г. Освен това, в качеството си на заинтересовано лице, оспорващата твърди, че не била уведомена за създаването и влизането в сила на ПУП за съседния имот, а била свидетел и потърпевш на изпълняваното строителство на гараж и жилищна сграда.
По изложените съображения се моли да бъде отменен административният акт в обжалваната му част.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител -адв. П., който в съдебно заседание и приложени по делото писмени бележки излага подробни доводи за наличието на основания за незаконосъобразност на процесният административен ат в оспорената му част. Искане за присъждане на разноски е несвоевременно заявено- след приключване на последното по делото о.с.з., с представяне на писмени бележки.
Ответникът- Главен архитект на Община Хасково, редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата страна- В.В.Р. конституирана на основание
чл. 162, ал.2 от АПК - чрез процесуален представител – адв. Х.,
ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката
Г.Х.Й. била съсобственик по наследство на недвижим имот идентификатор №
77195.519.153, кв.50а, по КК на гр.Хасково, със стар идентификатор Парцел III , кв. 57 по плана на с. Б., Хасковски
окръг, утвърден със Заповед № 3201/1931г.-съгласно НА № 191, том I, дело 410 от 1963г.,(а съгласно скица № 15-713349 от 04.10.2018г. със стар
идентификатор по предходен план –163, кв.50, парцел 9) , ведно с застроените в него Жилищна сграда с идентификатор
77195.519.153.1 със ЗП 85 кв.м.,
разположена на южната странична регулационна
граница, Гараж с идентификатор 77195.519.153.3 със ЗП 30 кв.м. и строеж“Друг
вид обитаване“, ползваща се за лятна кухня , с идентификатор 77195.519.153.2 по КК на гр.
Хасково със ЗП 39 кв.м.
С нотариален акт № 95, том III, рег. № 6187, дело № 453 от 14.08.2006г. на Нотариус с № 079 по регистъра на Нотариалната камара и район на действие района на РС-Хасково, В.В.Р. закупила урегулиран поземлен имот X, с пл. № 162 в кв.50А-Б., по плана на гр.Хасково, одобрен със заповед № 387/1989г. находящ се в гр.Хасково, кв.Б., ул.“С.“** с площ на имота от 800 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда със ЗП 65 кв.м., и лятна кухня с площ 68 кв.м. при граници : от изток УПИ ХII-164, от запад-ул.Средец , от север УПИ IX-163 и от юг-УПИ XIII-161.
Не е спорно по делото и се установява от Комбинирана скица
за проектиране № 1128 от 07.09.2017г.(л.12),
че имота описан в нотариален акт № 95, том III, рег. № 6187, дело № 453 от
14.08.2006г. е идентичен с имот с идентификатор 77195.519.151, кв. 50а , по плана на гр. Хасково.
Със Заявление рег. индкс 94 В-191-2 от 28.09.2017г. при Община Хасково В.В.Р. поискала издаване на виза за проектиране за еднофамилна жилищна сграда с гараж в УПИ X, представляващ имот с идентификатор 77195.519.151, кв. 50а , по плана на гр. Хасково.
На 06.10.2017г. Главният архитект на Община Хасково издал, на основание чл. 134, ал.6 от ЗУТ и чл. 42, ал.1 от ЗУТ оспорената в настоящото производство
виза за проектиране,обективирана в комбинирана скица за проектиране с № 1128 от 07.09.2017г. за поземлен имот № 77195.519.151, кв. 50а, с която разрешил проектиране на еднофамилна жилищна сграда и гараж, по указания в нея начин.
За издадената виза за проектиране от 06.10.2017г. било изпратено писмо рег. индекс : 94 В-191-2#2 от 12.10.2018г. до
жалбоподателката , което било получено на 16.10.2018г., видно от приложеното по
делото известие за доставяне(л.8) .
На 30.10.2018г. (видно от пощенското клеймо на пощенския
плик л.9,) Г.Х. П.подала по поща, жалба срещу процесната виза за
проектиране, заведена с рег. индекс № 94
В-191-23#3 от
31.10.2018г. при Община Хасково.
В хода на съдебното производство, за изясняване на всички обстоятелства по делото, по искане на жалбоподателката е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице – архитект. От заключението на вещото лице и от устният доклад на същото в съдебно заседание се установява следното: Със Заповед № 387/1989г. е одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план на гр.Хасково. Застроителният план предвижда за УПИ IХ-163 имот с идентификатор 77195.519.153 –нова триетажна жилищна сграда (гараж + 2 жилищни етажа, а за УПИ Х-162, имот с идентификатор 77195.5019.151- нова триетажна жилищна сграда(гараж + 2 жилищни етажа), като сградите в двата имота не са потвърдени като елемент на плана. Със Заповед № 158/19.02.1998г. е одобрено изменение на застроителния и регулационен план на кв. 50 по плана на кв.Б., което предвижда отваряне на улица с о.т. 2451-2452-87-92а и образуване на квартали 50, 50а и 50б. Цитираното изменение на ЗРП на кв.50, засяга УПИ IХ-163, имот с идентификатор 77195.519.153 и УПИ Х-162, имот с идентификатор 77195.519.151-които вече попадат в кв. 50а. Атакуваната виза за проектиране, в частта за допълващо застрояване гараж, е издадена на основание чл. 42, ал.1 от ЗУТ- тъй като със ЗРП от 1989г. не е предвидено допълващо застрояване и гаражите са предвидени на първия етаж на жилищната сграда. При така издадената виза за проектиране, допълващото застрояване – гараж на основание чл.42, ал. 1 от ЗУТ, според вещото лице, би следвало да бъде свързано застрояване с допълващото застрояване в съседния имот –за УПИ IХ-163, имот с идентификатор 77195.519.153. Но, такова в тази част на имота няма, на вътрешната регулационна линия се намират две жилищни сгради на жалбоподателката, които за момента се явяват основно застрояване в този имот. Поради това СТЕ счита, че би следвало във визата да се вкл. и чл.41, ал.2 от ЗУТ, третиращ именно случаите, в които допълващото застрояване не е предвидено със застроителния план. Отчитайки, чл. 134, ал.6 от ЗУТ, СТЕ приема, че визата за проектиране представлява извадка от действащия застроителен план, тъй като са запазени характера и начина на застрояване в имота. Но по отношение на частта от нея третираща проектирането на допълващото застрояване в имота-гараж, би следвало задължително да се упомене и чл.41, ал.2 от ЗУТ, третиращ конкретният случай. Съгласно ЗРП одобрен със Заповед № 387/1989г. за двата парцела е предвидено начин на застрояване-свободно, а характер на застрояване –ниско, с височина до 10 м. С визата за проектиране е указан начина на застрояване в имота за основното застрояване –жилищна сграда с височина до 10м., спазвайки указаните устройствени показатели, както и е указано местоположението на допълващото застрояване. Според вещото лице така издадената виза е съвместима с предназначението на имота. ЗРП одобрен със Заповед № 387/1989г. не предвижда устройствени показатели, тъй като е изработен и одобрен при действието на ЗТСУ. Понятието устройствени показатели е въведено със ЗУТ. Отчитайки характера и начина на застрояване, предвидени със ЗРП от 1989г., СТЕ счита, че зададените с визата за проектиране устройствени показатели са коректни. Частта от визата за проектиране на гаража- чл. 42, ал.1 от ЗУТ се отнася до проектиране на допълващо застрояване. Жилищната сграда представлява основно застрояване в имота. Така издадената виза за проектиране , както за основното застрояване, така и за допълващото застрояване не променя начина и характера на застрояване предвидени със ЗРП от 1989г. По указания начин на застрояване на допълващото застрояване в имота –гараж се засягат двете жилищни едноетажни сгради в УПИ за УПИ IХ-163, имот с идентификатор 77195.519.151. Към момента на огледа вещото лице е установило, че част от стрехите на тези сгради, издадени неправомерно над УПИ X-162 са премахнати, за да не пречат на строителният процес. Освен това, стената на гаража закрива два съществуващи прозореца – по един за всяка една от жилищните сгради в УПИ IX-163 собственост на жалбоподателката.
По делото, като писмени доказателства са приети, пълната административна
преписка по издаване на оспореният административен акт, документи
удостоверяващи правото на собственост на жалбоподателката върху процесният имот
по наследство и др. документи, съставени
след издаване на визата за проектиране.
Съдът, като прецени доказателственият материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт. Процесната виза за проектиране, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК във връзка с чл. 214 ЗУТ, доколкото определя параметрите на допустимото застрояване в даден поземлен имот - чл. 140, ал. 2 и 3 ЗУТ, вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ. Видно от изготвената съдебно-техническа експертиза, оспорващото лице е собственик на съседен недвижим имот, включен в свързано застрояване, поради което се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал.1,вр. с ал.2, т.2 от ЗУТ да обжалва визата за проектиран,е в частта й касаеща одобреният а проектиране гараж. Предвид което, жалбата е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В чл. 140,
ал.1, изр.второ от ЗУТ, е предвидено, че визата за проектиране се
издава от главния архитект на общината. Името и длъжността на
издателя на оспореният в настоящото производство акт са удостоверени в същия. Видно от същата, лицето подписало
визата за проектиране е арх. Панайотова, която към датата на издаването на
административният акт е заемала длъжността Главен архитект на Община Хасково.
Ответникът не е оспорвал факта, че е издател на административният акт, а
доказателствени искания за събиране на доказателства от които да се
опровергае компетентността на издателя на обжалваният акт по делото от страна
на жалбоподателката не са били ангажирани. Ето защо
съдът приема, че оспореният
акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Визата
е издадена в писмена форма, подписана от издателя си и е обективирана комбинирана скица от кадастралната
карта и подробния устройствен план. Според чл. 140, ал.2 от ЗУТ във
визата се нанасят
линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения
по чл. 36, каквито следва да се приемат за нанесени с оглед предмета на
поисканата виза. Предвид характера на акта, отразеното в него
и документите съдържащи се в административната преписка, както
и с оглед Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, допускащо възможност
мотивите за издаването на административния акт да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед неговото постановяване, съдът намира, че оспорената в
настоящото производство виза за проектиране е издадена при спазване на
законоустановената форма, вкл. са посочени показателите за застрояване- съобразени с тези предвидени в действащата нормативна уредба, ето защо и
възраженията на жалбоподателката в тази насока са неоснователни.
Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗУТ, визата за проектиране се издава по искане на възложителя или упълномощено от него лице. „Възложител“ по смисъла на чл.140 , ал.1 от ЗУТ е лицето попадащо в хипотезите на чл. 161, ал.1 от ЗУТ, а именно : Собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Заявлението за издаване на виза за проектиране е подадено от легитимирано лице -В.В.Р., собственик на имот Х-162, имот с идентификатор 77195.519.151 по КК на гр.Хасково, по отношение на който с оспорената виза се предвижда проектиране на гараж. Обжалваният акт е издаден в законоустановеният едномесечен срок предвиден в чл.140, ал.6 от ЗУТ. Следователно не се установява при издаване на визата да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Основният спорен по делото въпрос е съответства ли обжалваният акт на материалният закон.
Процесният акт е обжалван само в частта на предвиденото за проектиране допълващото застрояване – гараж. Предвид това предмета на настоящото съдебно производство е ограничен съобразно очертаните от жалбоподателя рамки и съдът следва да преценя законосъобразността на оспореният акт – виза за проектиране, само в частта й, касаеща разрешеното проектиране на гараж.
Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.
Видно от изготвеното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, прието без оспорване от страните по делото, предвиденият за проектиране с визата гараж, представлява допълващо застрояване и е съвместим с основното предназначение на имота – за нискоетажно жилищно строителство.
Безспорно също от заключението се установява че допълващото застрояване не е предвидено с действащият ПУП-ПРЗ на УПИ Х-162 кв.50а по плана на гр. Хасково, имот с идентификатор 77195.519.151. В този случай и съгласно чл.41 , ал.2 от ЗУТ същото следва да бъде допуснато с виза за проектиране по чл.140, ал.3, вр. с ал.1 от ЗУТ, което в случая е сторено от административният орган, поради което не е налице нарушение на тази норма.
Видно от изготвената по делото експертиза и уточнението на вещото лице дадено в съдебно заседание, оглед площа на процесния имот съгласно комбинираната скица за проектиране, с разрешеното за проектиране строителство на гараж не се нарушават нормативно установените показатели за допълващо застрояване. От същото заключение , което в тази му част, доколкото съответства на приложимата нормативна уредба и останалия събран по делото доказателствен материал съдът кредитира изцяло се установява и, че отразеното във визата за проектиране, касателно обекта гараж, съответства на предвиденото в действащия ПУП и КК относно характера на застрояване, респ. допустимите височини, плътност и интензивност на застрояване, т.е. на изрично изброените изисквания посочени в чл. 140, ал.2, изр.1 от ЗУТ. В чл. 19, ал.1 от Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони изрично е посочено, че урегулираните имоти за жилищно застрояване в жилищните територии се устройват и застрояват по нормативи, установени с подробните устройствени планове и съобразени със стойностите посочени в същата разпоредба. В случая в комбинираната скица за проектиране, в която е обективирана оспорената в настоящото производство виза, са посочени показатели, които са отговарят на предвидените в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Що се касае до въпроса променя ли се с разрешеното за проектиране с визата строителство начина на застрояване в имота, е необходимо да се посочи следното:
„Начин на застрояване“ е термин легално определен в пар.5, т. 20 от ДР на ЗУТ и това е разположението на сградите и постройките на основното и на допълващото застрояване в урегулираните поземлени имоти.
В параграф пар. 5, т.21 и т.22 от ДР на ЗУТ са дадени определение на понятията „свободно“ и „свързано“ застрояване. По смисъла на т. 21 "Свободно" е застрояването, при което сградите в урегулираните поземлени имоти се разполагат на разстояние от имотните граници (регулационните линии) към съседните урегулирани поземлени имоти, както и на северна странична регулационна линия при тесни урегулирани поземлени имоти по улици с посока север - юг и полупосоките до 45 градуса.
В случая, съобразно визата, процесният гараж следва да се изгради на вътрешната регулационна линия с имот с идентификатор 77195.519.153 по КК на гр.Хасково, където се намират собствените на жалбоподателката две едноетажни жилищни сгради, в режим на търпимост. Т.е. предвидено е „ свързано“ застрояване на същия, по смисъла на т.21 от пар.5 на ДР на ЗУТ, а не“свободно“ такова по смисъла на т.22, от с.н.
Така предвиденото с визата застрояване обаче променя
начина на застрояване предвиден в ПУП за имот с идентификатор 77195.519.151 по
КК на гр.Хасково.Това е видно от заключението
по въпрос 4 на вещото лице, където изрично е визирано, че предвиденият
начин на застрояване и в двата
парцела със ЗРП на гр. Хасково одобрен със Заповед № 38781989г. е „свободно“.
Възможността конкретното застрояване да се определя с виза по чл. 140 от ЗУТ, без да е необходимо изменение
на ПУП е допустимо само, когато при
прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят единствено разположението и конфигурацията на предвидените
сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, но без да се променят начинът и характерът на
застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона – чл.
136, ал.6 от ЗУТ. В случай, че начинът или характерът на застрояването се
променят, е необходимо преди издаване на виза по чл.140,
ал.3 от ЗУТ и предхождащо изменение на съответният ПУП. В случая
това не е съобразено от административният орган –издател на обжалваната виза,
поради което е допуснато нарушение на закона.
Отделно от това при издаване на акта си главният архитект на Община
Хасково не е съобразил и разпоредбата на
чл.42, ал.2, изр.2-ро от ЗУТ, според която постройка на допълващото застрояване
е допустима, да се изгради на вътрешната регулационна граница на УПИ, дори и когато не е предвидена с
действащия ПУП, само ако при
изграждането й калканните й
стена покрива калканни стени
на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот,
или плътни огради .
Легално определение на понятието „калканна стена“ е дадено
в пар.4, т.56 от ДР на ЗУТ, съгласно която това е външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за прозорци, разположена на
вътрешната граница на поземлен имот. Както
вече бе посочено, видно от визата допълващото застрояване е предвидено да се
осъществи на уличната регулация и на вътрешната регулационна линия с имот с
идентификатор 77195.519.153, свързано със съществуващо основното застрояване в последния-две сгради в режим на търпимост, съгласно Удостоверение
за търпимост № 74/15.10.2018г. издадено от Главният архитект на Община Хасково.
От приетата съдебно-техническа експертиза и
уточнението на вещото лице в о.с.з. проведено на 21.05.2019г. се установява, че
на стените на тези две жилищни сгради, на които гаража ще
бъде изграден, са поставени прозорци. При наличие на отвори за прозорци на тези стени, то същите
няма как представляват „калканни
стени“ по смисъла на цитираната разпоредба от ДР на ЗУТ. Следователно,
разрешеното за проектиране с визата в обжалваната й част строителство е сторено
от главният архитект на община Хасково при несъобразяване с
изискванията на чл.42, ал.2, изр.2-ро от ЗУТ, т.к . калканната стена на
гаража не покрива калканна стена на заварените сгради в УПИ IХ-163, кв.50а, по плана на гр.Хасково,
имот с идентификатор № 77195.519.153 по КК на гр.Хасково. Даденото разрешение с обжалваният акт в тази му част, в конкретния случай е
довело и до нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като визата разрешава проектирането на гаража да е
свързано с основното застрояване в съседния
УПИ IХ-163,
по начин, по който стената на допълващото застрояване на практика
закрива два съществуващи прозореца– по един на всяка
една от стените на жилищните
сгради обитавани от жалбоподателката, които видно от изложеното
от в.л.арх. В. в о.с.з. на 21.05.2019г., са
единствената вентилация, осветяване и естествена вентилиране на двете помещения, едно от които представляващо
баня-тоалетна. По този начин
административният акт е издаден в
нарушение на чл. 6, ал.2,ал.3 и ал.5 от
АПК, поради неизвършване на необходимата
преценка налице ли е по-благоприятна възможност за проектиране на процесния
гараж, без да бъде засегнато ползването на сградите на оспорващото лице. Че
такава възможност е налице е видно от уточнението на вещото лице от о.с.з.
проведено на 21.05.2019г., според което
отчитайки факта, че двете сгради чиито стени се засягат от процесния обект са
обитаеми, е било напълно възможно гаражът да бъде разрешен за проектиране по-
навътре в имот УПИ Х-162 кв.50а по плана на гр. Хасково, имот с идентификатор
77195.519.151.
Обстоятелството, че двете
едноетажни жилищни сгради в имота на жалбоподателката на стените на който
следва да се изгради процесният гараж са незаконни е иррелевантно в
случая. Същите са със статут на
търпимост и не подлежат на премахване, поради което главният архитект е бил
длъжен да съобрази наличието им.
Гореизложеното води до извода, че оспорената виза, в частта й, с която е одобрено за проектиране допълващо застрояване, за обект-гараж, е издадена в нарушение на материалноправните норми.
С оглед материалната незаконосъобразност на акта в тази му
част, съдът намира че същият се явява и несъответен
на целта на закона.
Предвид изложеното, подадената срещу визата в оспорената й част жалба, се явява основателна, а визата в обжалваната й част като издадена при наличието на отменителни основания по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Въпреки този изход на спора, съдът намира, че не следва да се произнася по искането на жалбоподателката за присъждане на разноски. До приключване на последното проведено открито съдебно заседание по делото, което е предвидения от закона преклузивният срок, не е заявена валидна претенция от тази страна за присъждане на сторените по делото разноски. Искането е заявено за първи път в представена по делото по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК писмена защита, т.е. същото е несвоевременно и не съставлява изпълнение на задължението по чл. 80 ГПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на Върховен касационен съд на Република България.
Водим от изложеното и на основание чл. 172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Виза за проектиране от 06.10.2017г., обективирана в комбинирана скица за проектиране № 1128 от 07.09.2017г., издадена от Главен архитект на Община Хасково за поземлен имот № 77195.519.151 по КК на гр.Хасково, в частта й с която е одобрено проектиране и застрояване на обект“Гараж“.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховният административен съд, в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.