Решение по дело №105/2018 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 януари 2019 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Пламен Неделчев Неделчев
Дело: 20183400900105
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

5

гр. Силистра, 11.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

При секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 105/2018 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Иискове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 266 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД,

Ищецът – МБАЛ-Дулово” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Дулово, ул. „Розова долина” №  37, представлявано от К.В.П., чрез адв. З.К. от СсАК със служебен адрес ***, желае съда да осъди Национална здравноосигурителна каса с адрес гр. София, ул. „Кричим” № 1, ЕИК ********* чрез РЗОК - Силистра, с адрес гр. Силистра, ул. “Партений Павлович” № 3 да му заплати сумата от 93978 /деветдесет и три хиляди деветстотин седемдесет и осем/ лева представляваща стойността на оказана, но не разплатена болнична помощ по клинични пътеки за 2016г., ведно със законовата лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

Ответникът Национална здравноосигурителна каса с адрес гр. София, ул. „Кричим” № 1, ЕИК ********* чрез РЗОК - Силистра, с адрес гр. Силистра, ул. “Партений Павлович” № 3, чрез процесуален представител оспорва иска изразявайки становище за неговата неоснователност по основание и размер.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:

От фактическа страна

Страните по делото са били в облигационни отношения възникнали по силата на ЗЗО /Закон за здравното осигуряване/, ЗБНЗОК за 2016г. и сключен между тях договор № 190602/23.02.2015г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ищеца в качеството на изпълнител, а ответника в качеството на възложител. Предмет на настоящия правен спор е стойността на част от дейностите извършени от изпълнителя през 2016г. във връзка задълженията му по коментирания договор представляващи оказване на болнична помощ по клинични пътеки.

Между страните не е спорно, че изпълнителя по договора е извършил процесните дейности, както не е спорно и обстоятелството, че тяхната цена не е заплатена от възложителя. Ищецът – изпълнител претендира плащане за извършените дейности, а ответникът възложител намира, че такова не се дължи от него, тъй като същите са извършени извън нормативно и договорно определените месечни лимити.

От приложените по делото книжа може да се установи, че за процесните болнични дейности са съставени фактури /дебитни известия/, които са подписани от представител на изпълнителя, изпратени са до РЗОК – Силистра, но са върнати на изпращача без да са приети от възложителя на дейностите. От приложените писмени доказателства се установява също, че изпълнителя е уведомил още през 2016г. възложителя за надхвърлените месечни лимити за пет отчетни периода, като за всеки един от тях е изпращано отделно писмено уведомление представляващо заявление по чл. 16, ал. 2 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2016г. /листи от 67 до 72/. Във връзка с коментираните заявления между страните са сключени единадесет броя допълнителни споразумения, към договора от 23.02.2016г., /листи от 82 до 104/, с които определените договорни стойности са коригирани, а определените с договора месечни лимити за съответните периоди през 2016г. са увеличени на основание чл. 39, ал. 3 от ИД № 190602/30.05.2016г. Коментираните допълнителни споразумения са приети и подписани от представители на страните в правоотношението – респективно на ищеца и ответника в настоящото производство.

От правна страна

Съдът намира исковата молба за допустима предвид на това, че исковете са предявени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледани по същество съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:

По делото няма спор относно възникването на облигационното отношение между здравната каса, като възложител и болницата, като изпълнител, както и не е спорно, че изпълнителят е извършил процесните надлимитни дейности, и че тяхната цена не му е заплатена напълно от възложителя.

Съгласно чл. 18, ал. 1,т. 1 от Договора, възложителят заплаща на изпълнителя договорената в чл. 1,ал. 1 в същия извършена и отчетена болнична медицинска помощ /БМП/ по клинични пътеки /КП/. Няма спор между страните, че заплащането на претендираната сума се отказва, не поради наличието на някое от специфичните условия, посочени в договора, а единствено поради това, че извършената и отчетена дейност не е в рамките на договорения размер за съответните периоди.

Несъмнено нормите регламентиращи бюджета на НЗОК са императивни и спазването им е задължително, за да се гарантира нормалното функциониране на здравната система. Прилагането им обаче не е абсолютизирано дори от самия законодател, тъй като е предвидена възможността по чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2016г. и чл.16, ал.2 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4,ал. 1 и ал. 2 от Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2016г. Според тези разпоредби при извършени и отчетени от изпълнител на болнична медицинска помощ случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2 към договорите с НЗОК, изпълнителят на БМП има възможност да подаде в сроковете за отчитане по чл. 217, ал. 10 от Решението, писмено заявление до директора на РЗОК за увеличаване на месечната стойност за тези случаи. Нормативно са предвидени действия в случай, че на ниво РЗОК не са налични средства за закупуване на допълнителни дейности, които евентуално биха довели до корекции на стойностите по ал. 1, утвърдени от НС на НЗОК, по реда на правилата на чл. 4, ал. 3 от ЗБНЗОК за 2016г., в рамките на договорените обеми, както и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК на национално ниво. Съобразно тези правила при достигане или надвишаване на средствата, предвидени в съответния параграф за задравноосигурителни плащания на национално ниво и след верификация на надвишените дейности, средства не се изплащат. При осигурена възможност на средства през следващите месеци и в рамките на предвидените в ЗБНЗОК за съответната година НС на НЗОК, взема решение за извършване на корекция и изплащане на потвърдените дейности, частично или напълно. /чл. 221, ал. 15-18 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59А, ал. 6 ЗЗО, на НС на НЗОК, (ДВ, бр. 25 от 2016 г.). От представените по делото книжа се установява, че такава процедура е инициирана от ищеца в предвидените срокове за няколко от месечните периоди през 2016г. В резултат на получените уведомления между страните са сключени коментираните по – горе допълнителни споразумения имащи за предмет корекция на регламентираните месечни лимити, с което е изпълнена предвидената за такива случаи процедура. Изложеното мотивира съда да приеме, че са изчерпани законово и договорно регламентираните способи за корекция на установените месечни бюджети, а ответника в качеството си на възложител е изправна страна по договора след, като е осъществил регламентираните в случай на превишаване на месечния лимит от страна на изпълнителя действия.

Съдът не споделя доводите на ищеца, за недействителност на клаузата на договора регламентираща налагане на месечни лимити на средствата изплащани за болнични дейности, поради противоречието й със чл. 35 от ЗЗО. Напротив и двете норми, установени с еднакъв по вид нормативен акт, са императивни и следва да се спазват от страните по договора, както и следва да намерят отражение в него, но като се спазват въведените от законодателя коригиращи механизми, какъвто е коментирания по – горе по чл. 4 от ЗБНЗОК.

Не е налице твърдяното противоречие, тъй като приложението на чл. 40, ал.2 от договора не води до ограничаване или лишаване на здравно осигурените лица от конституционно гарантираните им права, а цели да въведе финансовите рамки на задълженията на НЗОК. Действително касае се за обществени отношения възникнали по силата на особена по вид регламентирана изрично с правна норма облигационна връзка. Тези обществени отношения имат за предмет извършването на болнични дейности в полза на трети - неучастващи в правоотношението лица, а именно всички здравно осигурени нуждаещи се от лечение по клинични пътеки. Коментираният регламент няма за цел да се откаже дължима болнична помощ на осигурените лица, а да се стимулират изпълнителите да организират дейността си, така че да се вместят в определения лимит, което в определени случаи може да означава да се отложи във времето лечението, но това не съставлява отказ от предоставяне на здравни услуги. Аргумент в полза на изложеното е законодателното решение болничните заведения да се регистрират като търговски дружества, въпреки специфичния вид дейност осъществявана от тях. Не е случайно и това, че правоотношението между страните се регулира от облигационна връзка, в което ясно е формулиран предмета на договора - дейностите, които изпълнителят приема да осъществи и възнаграждението, което възложителят се задължава да изплати. Негативите от неспазването на определения лимит в тези случаи следва да се понесе от здравното заведение. Поради това, съдът приема, че възложителят дължи плащане в рамките на определеният лимит, като в тежест на изпълнителя е да прецени и съобрази, ползвайки статистиката от предходни периоди, каква дейност да осъществи, без да надвишава определените месечни стойности. Ищецът не сочи, че медицинските услуги чиято стойност се претендира са били извършени по спешност, което обуславя извода, че предоставянето им е могло да се осъществи планирано в рамките и на други отчетни периоди, в които определените месечни лимити не са били достигнати, което освен надвишаването им би препятствало и налагането на евентуалната, административно наказателна отговорност по чл. 221, ал. 2 от ЗЗО.

Предвид изложените съображения съдът намира исковите претенции за неоснователни, което го мотивира да ги отхвърли.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на МБАЛ-Дулово” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Дулово, ул. „Розова долина” № 37, съда да осъди Национална здравноосигурителна каса с адрес гр. София, ул. „Кричим” № 1, ЕИК ********* чрез РЗОК - Силистра, с адрес гр. Силистра, ул. “Партений Павлович” № 3, да му заплати сумата от 93978 /деветдесет и три хиляди деветстотин седемдесет и осем/ лева представляваща стойността на оказана, но не разплатена болнична помощ по клинични пътеки за 2016г., ведно със законовата лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.