Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 11.03.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Лили Добрева
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00775 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул."Средец”№11,
представлявано от управителя, чрез юрк. Несторова, срещу Н.Я.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД искове да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 422,36 лв. – главница за доставена, отведена и пречистена
вода в жилище на адрес: гр. П. ул. „***, ап. 77,
с абонатен номер 1140199, за периода от 21.12.2015
г. – 07.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането, и сумата 94,62 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 08.03.2016 г. – 14.10.2019 г., за които суми е
издадена Заповед № 4407/23.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06271/2019 г. на Районен съд - П..
Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и
ответника е налице облигационно правна връзка, създадена по повод продажба на
питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по
начина, установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на
ДКЕВР и Наредба 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги
/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е възникнало
още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна
система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на
потребител на "ВиК" услуги абонатът е задължен да заплаща същите в
предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган,
създаден със закон. На основание чл. 8, ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи
условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор са
публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни
за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени
от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От
посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е
запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към
"ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. С оглед
изложеното моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да
заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок от
получаване на съобщението не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 06271 по описа за 2019 г. на РС –
П. е видно, че по заявление на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, е издадена Заповед № 4407/23.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н.Я.И., за следните
вземания: сумата 422,36 лв. – главница за доставена и отведена вода за периода
от 21.12.2015 г. – 07.08.2019 г., в
жилище на адрес: гр. П., ул. „***, ведно
със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането, и сумата 94,62 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху месечните плащания за периода от 09.03.2016
г. до 14.10.2019 г., както и за сторените разноски за производството.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, с което вземанията се оспорват поради погасяването
им по давност и поради несъгласие с фактурираните количества вода.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П.,
а с доклада по делото е обявено за служебно известно, че общите условия на
ищцовото дружество са публикувани във в. „Новинар“ на 21.08.2014 г. и в.„СъП.”
на 02.09.2014 г.
Представена
е справка-извлечение за дължими суми, която съдържа информация за датата на
издадените фактури, техните стойности и начислената лихва за забава.
По
делото е изслушано заключение на вещо лице по проведена съдебно – счетоводна
експертиза, според което стойността на ВиК услугите за имот на адрес: гр. П., ул. „***, за
периода от 21.12.2015 г. – 07.08.2019 г. е 422,36 лв. На 31.10.2019 г. е
извършено плащане в размер на 20,65 лв., с което е погасена главница по фактура
с отчетен период 03.07.2018 г. – 27.08.2018 г. в размер на 18,66 лв. и лихва в
размер на 1,99 лв. за периода 14.09.2018 г. – 14.10.2019 г. След извършеното плащане
размерът на непогасената главница, чиято изискуемост е настъпила в периода
23.10.2016 г. – 07.08.2019 г. е 163,50 лв., а обезщетението за забава върху
всяка от прсорочените главници, считано от деня, следващ падежа им 04.11.2018
г. до 14.10.2019 г. е в размер на 8,57 лв.
Настоящият
състав кредитира заключението, тъй като е обосновано, непротиворечиво, намиращо
опора в карнетните картони и счетоводните регситри на дружеството и не е
оспорено от страните.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставени ВиК услуги и лихва за забава, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение
от длъжника в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния
имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между
водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Облигационно отношение за
доставка на ВиК услуги възниква и по силата на сключен договор с ищцовото
дружество с такъв предмет.
С доклада по делото е указано на
ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът има качеството на потребител на
ВиК услуги за процесния период.
Въпреки това ищецът не ангажира
доказателства, от които да се установи, че ответникът е собственик или
ползвател на имота за процесния период, нито се представиха доказателства за
сключен договор за предоставяни ВиК услуги между страните по делото. Също така
ищцовата страна не ангажира доказателства и че е изпълнила задължението си за
реално доставяне на ВиК услуги в претендирания размер, а фактурираното
количество вода изрично е оспорено от ответника с възражението по чл. 414 ГПК.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид
извода за неосноавателност на иска за главница, следва извод за неоснователност
и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и
исковото производство. Предвид
изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за
ответника. Същият не е направил искане и представил доказателства за реално
извършени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. П., ул. "Средец” № 11, срещу Н.Я.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата 422,36 лв. – главница за доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 21.12.2015 г. –
07.08.2019 г. в жилище на адрес: гр. П. ул. „***, ап. 77, с абонатен номер 1140199, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата
94,62 лв. – обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 08.03.2016 г. – 14.10.2019 г., за които суми е
издадена Заповед № 4407/23.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06271/2019 г. на Районен съд - П., на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 06271 по описа за 2019 г. на Районен
съд – П. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.