Р Е Ш Е Н И Е
№
.....
гр.Плевен,
14,06,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№9097 по описа на съда за 2018 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 от ГПК
Делото е образувано по
искова молба от ***, със седалище и адрес на
управление ***,
чрез адв.М.Б., против ЕТ „М.С.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от Н.И.С., и К.М.С., ЕГН **********,***, за
признаване за установено
в отношенията между страните, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сума в размер
на 8786,20 лева за просрочена
главница за периода 05,06,2017 г. –
05,08,2018 г., 453,86 лева
просрочена
лихва за периода 05,06,2017 г. – 05,08,2018 г.,
485,43 лева префактурирани
разходи /за нотариални
покани и уведомления/ за периода 18,10,2017 г. –
05,08,2018 г.,
239,03 лева съдебни разноски, 2343,08 лева
неустойка
на основание чл.20 от Договора за кредит, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 16,08,2018 г. до
изплащане на вземането. Сочи се, че на 31,05,2016 г. между ищеца и първия
ответник е сключен договор за кредит №538, в размер на 15 000,00 лева за
оборотни средства – закупуване на стоки, като кредитът е усвоен в указания срок
– до 30,06,2016 г. Твърди се, че считано от 05,06,2017 г. задълженията на
кредитополучателя са нарушени, като е преустановил плащането по кредита. Сочи
се, че с нотариална покана, връчена на 25,01,2018 г., на ответниците са
поканени да заплатят просрочените суми в 14-дневен срок, но тъй като плащане не
е последвало, на основание чл.22 от Договора за кредит, ищецът е обявил целия
кредит за предсрочно изискуем и е начислил неустойки. Сочи се, че след
образуване на заповедно производство и издадена заповед за изпълнение,
длъжниците са възразили в срока по чл.414 от ГПК. В заключение ищецът моли съда
да постанови решение, с което да признае за установени посочените суми,
включително и съдебните разноски за ДТ. Претендират се и отделно разноските от
заповедното и исковото производство. В с.з. ищецът не изпраща представител. В
писмено становище, депозирано преди последното с.з. /от 08,03,2019 г./, ищецът моли
съда да уважи претенцията.
В
срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, в който сочат, че
не оспорват дължимостта на неизплатената главница и лихвата за забава в размер
на 453,86 лева, а оспорват начислените префактурирани разходи, съдебни разноски
/за ДТ от ч.гр.д./ и неустойка. Твърди се, че за обезпечение на кредита бил
сключен договор за особен залог на движими вещи на обща стойност 31 970,00
лева, които били застраховани в полза на кредитодателя. Сочи се, че поради
забавяне в плащането на вноските, били проведени разговори с представител на
кредитодателя и била постигната уговорка за продажба на вещите, предмет на
договора за особен залог, след което да се погаси задължението. Твърди се, че
вещите били преместени, но след като била публикувана обява за продажбата им,
отв.Н.С. установил, че липсват и подал жалба в РУ на МВР Плевен с
вх.№177200-6626 от 10,07,2018 г. В последното с.з. ответниците не се явяват и
не изпращат представител. В депозирани по делото молби двукратно ответниците правят
искане за спиране на делото, оставени без уважение от съда.
С
определение от 2602,2019 г. съдът е прекратил частично производството по делото
по отношение на предявения иск за префактурирани разходи /за
нотариални
покани и уведомления/ за разликата над сумата
от 368,13 лева и извън посочения в заповедта за изпълнение период /18,10,2017
г. – 05,08,2018 г./ като
недопустимо, и
е приел за разглеждане иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, за
признаване за установено
в отношенията между страните, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сума
в размер на 8786,20 лева за просрочена
главница за периода 05,06,2017 г. –
05,08,2018 г., 453,86 лева
просрочена
лихва за периода 05,06,2017 г. – 05,08,2018 г.,
368,13 лева префактурирани
разходи /за нотариални
покани и уведомления/ за периода 18,10,2017 г. –
05,08,2018 г., 2343,08 лева
неустойка
на основание чл.20 от Договора за кредит, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 16,08,2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№6014/2018 г. на ПлРС.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответниците на вземането, претендирано от ищеца. В производството
в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо.
Съдът
е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението
по чл.140 от ГПК от 26,02,2019 г.
От
приложеното ч.гр.д. №6014/2018г. по описа на Плевенски районен съд се
установява, че на 16,08,2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК срещу ответниците, като е
издадена заповед за изпълнение за сумата от 8786,20 лева просрочена главница за
периода 05,06,2017 г. – 05,08,2018 г., 453,86 лева просрочена лихва за периода
05,06,2017 г. – 05,08,2018 г., 368,13 лева префактурирани разходи за периода
18,10,2017 г. – 05,08,2018 г., 2343,08 лева неустойка по чл.20 от Договора за
кредит, законна лихва за забава от 16,08,2018 г., както и сумата от 239,03
държавна такса за заповедно производство и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е отразено,
че вземането на заявителя произтича от
неизпълнени задължения на длъжника по Договор за кредит №538 от 31,05,2016 г.
От представеният по
делото Договор за кредит №538/31,05,2016 г. е видно, че същият е
сключен между страните за сума в размер на 15 000,00 лева,
със краен срок на издължаване – 05,06,2018 г.
От правна страна
договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по
посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на
съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи.
Съдът приема, че сключеният договор за кредит с ответниците
напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми
реквизити по закон. Подписването на договора от страна на ответниците
предполага, че те са прочели подписания от тях
договор. Изготвен е и погасителен план, отново подписан от
страните, както и са подписани и представените Общи условия.
От
заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че по процесния договор за
кредит са направени плащания в общ размер на 7422,18 лева, като е останала
непогасена главница в размер на 876,20 лева и лихва за забава в размер на
453,86 лева за периода 05,06,2017 г. – 05,06,2018 г. ВЛ е изчислило неустойката
по чл.20 от Договора в размер на 2364,59 лева.
В
отговора на ИМ ответниците признават вземането на ищеца за главница и лихви,
като се възразява само по отношение на претендираната неустойка и
префактурирани разходи. Съдът намира тези възражения за неоснователни. По
делото са налице данни, че ищецът е направил разходи за уведомления и
нотариални покани, адресирани до ответниците. От друга страна, доколкото
страните са уговорили изрично неустойка в процесния договор –
в чл.20,
и е налице в забава в плащането, то неустойка се дължи
съгласно уговореното в Договора при спазване на ограничението от 0,1
%
- или дължимата неустойка е в размер на 2364,59 лева за
процесния период съгласно заключението на ВЛ.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер на 306,15 лева за държавна такса и 150,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер
на 289,03 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че ЕТ
„М.С.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Н.И.С.,
и К.М.С., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 8786,20
лева за просрочена главница за
периода 05,06,2017 г. –
05,08,2018 г., 453,86 лева просрочена
лихва
за периода 05,06,2017 г. – 05,08,2018 г., 368,13 лева префактурирани
разходи /за нотариални
покани и уведомления/ за периода 18,10,2017 г. –
05,08,2018 г., 2343,08 лева неустойка на основание
чл.20
от Договора за кредит, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 16,08,2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№6014/2018 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „М.С.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представляван от Н.И.С., и К.М.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в исковото производство в размер
на 306,15 лева за държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „М.С.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представляван от Н.И.С., и К.М.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ
и адвокатско/ в размер на 289,03 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: