РЕШЕНИЕ
№…
24.02. 2017 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар А.Д.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №168 по описа за 2016 год.
ИСК с правно основание
чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК с цена на иска 79 606, 70 лева.
Ищецът Н.М.С. в качеството си на старши публичен изпълнител в офис Плевен при ТД на НАП – гр.В. Търново твърди, че на ответника „*******“ООД с ЕИК*** е извършена ревизия по ЗДДС за периода от 13.11.2009 г. до 31.01.2011 г. и е издаден Ревизионен доклад № 110****/ 29.07.2011 г. връчен на упълномощено лице на същата дата.Твърди се, че ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт №07110****/ 26.09.2011 г., с който са установени публични задълженията на ревизираното лице в размер на 94 236, 21 лева.Твърди се, ревизионният акт не е обжалван по административен и съдебен ред и е влязъл в законна сила на 13.10.2011 г.
Ищецът твърди, че на 16.10.2012 г. след установяване на публичното задължение с ревизионния акт „*******“ООД с нотариален акт № 3, том ІХ, рег.№ 7216, дело № 1020/ 2012 г. на нотариус Г.Б. с рег.№ 016 на НК е продал собствения си недвижим имот, представляващ ОБЕКТ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ с административен адрес гр.Плевен, булевард „***“ № **, вх.К, който обект е в сграда с идентификатор 56722.661.128.1.32, със застроена площ от 102, 74 кв.м., състоящ се от салон, склад, битова стая и сервизни помещения, заедно със самостоятелно външно стълбище към него с предназначение за обслужване на дейност по битови услуги за сумата от 58 674, 00 лева.Посочено е, че данъчната оценка на имота е 79 606, 70 лева. Съгласно представено удостоверение за данъчна оценка на имота.
Ищецът твърди в исковата молба, че ревизионният акт е връчен на „*******“ООД, а преди това са връчени всички заповеди за началото на ревизията.Твърди се, че след влизане в сила на ревизионния акт „*******“ООД е продало на втория ответник И.А.И. процесния имот. Ищецът твърди, че разпоредбата на чл.216 , т.4 от ДОПК изисква с недействителната сделка или действие да е налице намерение да се увредят публичните взискатели, като фактическият състав изисква намерението за увреждане да е налице от страна на прехвърлителя по сделката, по отношение на който е налице висящо ревизионно производство.Посочено е от ищеца, че намерението за увреждане е мисъл или желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, като се намалява имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване на вземанията на кредитора.Твърди се, че в конкретния случай е налице разпореждане на задълженото лице с имуществото му, срещу което може да бъде насочено принудително изпълнение, като прехвърлителят не разполага с друго имущество, с което да удовлетвори кредитора НАП.Твърди се, че без да бъде прогласена недействителността на сделката държавата не може да се удовлетвори за вземанията си към „*******“ООД.Твърди се, че дружеството не притежава други ДМА и получената сума от продажбата на процесния имот би послужила за покриване на задълженията, което обосновава и правният интерес на ищеца от предявяването на иска.
Ищецът е отправил искане до съда да бъде постановено решение , с което на основание чл.216, ал1, т.4 от ДОПК да бъде прогласена по отношение на ответниците недействителността на договор за покупко- продажба на недвижим имот, изразен в нотариален акт №3, том ІХ, рег.№ 7216,нот.дело № 1020/ 2012 г. на нотариус Г.Б. с рег.№ 016 на НК, с който И.А.И. е придобил от „******“ ОБЕКТ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ с административен адрес гр.Плевен, булевард „***“ № **, вх.К, който обект е в сграда с идентификатор 56722.661.128.1.32, със застроена площ от 102, 74 кв.м., състоящ се от салон, склад, битова стая и сервизни помещения, заедно със самостоятелно външно стълбище към него с предназначение за обслужване на дейност по битови услуги.
Отправено е искане до съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „*******“ООД с ЕИК********* не е изразил становище по предявения иск.
Ответникът И.А.И. е изразил становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.Твърди се, че ответното дружество е придобило процесния имот след влизане в сила на ревизионния акт, т.е. към датата на влизане в сила на ревизионния акт ответникът „*******“ООД не е било собственик на имота.Твърди се, че продажбата на имота от първия на втория ответник след влизане в сила на ревизионния акт не обосновава намерението за увреждане по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, тъй като имотът е бил придобит от ответното дружество след влизане в сила на ревизионния акт.Твърди се, че ответното дружество има и други недвижими имоти, върху които са наложени обезпечителни мерки „възбрана“, които са вписани в Агенцията по вписванията и че част от тези имоти са продадени в изпълнителното производство по изп.д.№ 733/ 2014 г. на ЧСИ Т.К., където ищецът е присъединен взискател по право и може да получи съответната сума от продажбата на имотите.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С нотариален акт за даване вместо плащане на недвижим имот № 52, том ІІІ, рег.№2420, дело № 279/ 2011 г. по описа на нотариус Г.Б. с рег. № 360 на НК на 21.12.2011 г. „*********“ООД е прехвърлил на ответното дружество „*******“ООД процесния недвижим имот.В нотариалния акт е отразено, че с прехвърлянето на имотите се погасява задължение на основание чл.65 от ЗЗД на „*********“ООД като поемател на задължение на „МОЛ Плевен“ад като инвеститор към приобретателя „*******“ООД като цесионер за вземане на „*********“ЕООД като изпълнител (цедент) в размер на 94230, 04 лева по силата на споразумение от 15.12. 2011 г. между поемател, инвеститор, цесионер, цедент и приобретател.
Със Заповед № 1100888/ 09.03.2011 г. на Директора на ТД на НАП е възложено извършване на ревизия на „*******“ООЗ за задължения по ЗДДС за периода от 13.11. 2009 г. до 31.01.2011 г.Издадена е последваща заповед № 110****/ 08.06. 2011 г. за възлагане на ревизия на ответното дружество със същия предмет на проверката.
Въз основа на извършената ревизия е изготвен ревизионен доклад № 110****/ 29.07.2011 г. за констатирани данъчни задължения на ответното дружество по ЗДДС в размер на 82700, 18 лева и лихви в размер на 17211, 03 лева.Докладът е връчен на ответното дружество на 29.07.2011 г.
На 10.08.2011 г. е издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки във връзка с възложената ревизия от 08.06.2011 г. на ответното дружество за задължение по ЗДДС, като е наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ ЛОЗЕ в местността „Голям Орман“, с площ от 1500 кв.м., имот №044036 по плана за земеразделяне и поземлен имот, представляващ ЛОЗЕ в местността „Голям Орман“ с площ от 1401 кв.м., имот № 0420009, като общата балансова стойност на имотите е 1 134, 20 лева.Постановлението е отменено с постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки на 26.08.2011 г. поради издадено постановление за възлагане от ЧСИ Т.К. на описаните недвижими имоти, придобити на търг в изпълнителното производство.
На 26.08.2011 г. е издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки във връзка с процесната ревизия на ответното дружество, като е наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ Г1, на първи жилищен етаж в сграда с гаражи и магазини, изградено, но невъведено в експлоатация с адрес гр.Плевен, ******, с площ от 82, 20 кв.м., съставляващ УПИ ХІV – 3731 в кв. 207 по плана на гр.Плевен, заедно с мазе №4 с площ от 4, 05 кв.м.
Въз основа на проверката и
ревизионния доклад е изготвен Ревизионен акт №07110****/ 26.09. 2011 г. на
Директора на ТД на НАП – гр.Велико
Търново, с който е установено задължение в размер на 94 236, 21
лева.Ревизионният акт е получен от ответното дружество на 28.09.2011 г.По делото не са налице данни за
обжалване на РА, поради което същият е влязъл в сила на 13.10.2011 г.
Към датата на влизане в сила на ревизионния акт на 13.10.2011 г. НАП е допуснал предварително обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество до размера на предполагаемата сума като задължение по ЗДДС по банковите сметки в ОББ, Райфазенбанк България, КТБ, като не са установени суми по банковите сметки за заплащане на задължението.
На 16.10.2012 г. ответното дружество е сключило с ответника И.А.И. договор за покупко- продажба на недвижим имот, изразен в нотариален акт №3, том ІХ, рег.№ 7216, дело № 1020/ 2012 г. на нотариус Г.Б. с рег.№ 016 на НК, като ответното дружество е прехвърлило на втория ответник процесния недвижим имот за сумата от 58 674 лева.В нотариалния акт е посочено, че сумата е изплатена на по банков път на ответното дружество.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Ищецът е предявил иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, съгласно който недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели. За да е основателен искът по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК съгласно Решение № 166/ 30.12.2009 г. по т.д.№ 534/ 2011 г. на ВКС, ТК, І то., решение № 436/ 22.12.2011 г. по гр.д.№ 308/ 2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, е необходимо да са доказани елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба: 1/ по отношение на длъжника да е установено публично задължение с влязъл в сила административен акт или влязло в сила решение; 2/ длъжникът да е извършил разпоредителни действия със свое имущество или след датата на установяване на публичното задължение или след датата на връчване на заповедта за ревизия; 3/ сделките или действията да са извършени с намерение длъжникът да увреди публичния взискател.В тежест на ищеца е да установи тези предпоставки, включително и субективния елемент – намерението за увреждане, което не се предполага и не следва само от факта на връзване на заповедта за ревизия и сключването на сделка или извършването на действие след връчването на заповедта.
Видно от доказателствата по делото ревизионният акт, установяващ данъчни задължения по ЗДДС, което не се оспорва от страните, е влязъл в сила на 13.10.2011 г.
На 21.12.2011 г. процесният недвижим имот е предаден на ответното дружество по договор за даване вместо плащане на недвижим имот съгласно нотариален акт 52, том ІІІ, рег.№ 2420, дело № 279/ 2011 г. на нотариус Г.Б. с рег. № 360 на НК.
На 16.10.2012 г. е извършена разпоредителната сделка между двамата ответници за покупко- продажба на процесния недвижим имот.
Следователно са налице първите две предпоставки на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК да е налице влязъл в сила ревизионен акт, установяващ публично задължения на прехвърлителя по процесната сделка и тази сделка да е извършена след установяването на публичното задължение.
СПОРЕН по делото е третият елемент – налице ли е доказано от ищеца намерение на ответното дружество да увреди публичния взискател чрез извършване на прехвърлителната сделка със собствения си недвижим имот.
Съгласно Решение № 27 от 28. 02. 2013 г. на ВКС по т.д.№ 410/ 2012 г., ІІ т.о., ТК намерението за увреждане по чл.216, ал.1 , т.4 от ДОПК (animus nfcendi) като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е.съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най- често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията на кредиторите( чл.133 от ЗЗД).Следователно, като вътрешно мисловно – емоционално състояние на длъжника( съответно на неговите управителни органи), то няма самостоятелна изява , която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор.В решението е посочено, че естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по- често следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения , произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане.
От доказателствата по делото се установява, че към датата на установяване на публичното задължение на ответното дружество същото е притежавало четири земеделски имоти, върху два от които е наложена възбрана по ДОПК с постановление за предварително обезпечение на публичния изпълнител от август 2011 г. Ответникът притежава и жилищен имот, представляващ апартамент Г1 на административен адрес в гр.Плевен, ул.“******** с площ от 82, 20 кв.м. и върху този имот също по реда на ДОПК с постановления на публичния изпълнител е наложено предварително обезпечение чрез възбрана върху имота от месец август 2011 г.От представеното дело на публичния изпълнител ( том 2 ) е видно, че спрямо тези имоти не е осъществявана публична продан и в изпълнителното производство по описа на ЧСИ Т.К., образувано през 2014 г., е извършена продажба и на трите имота, което не се оспорва от страните по делото.След извършването на продажбата на имотите постановленията за обезпечителните мерки по ДОПК са отменени поради извършените продажби от ЧСИ.
В представеното дело на публичния изпълнител е видно, че ответното дружество не е притежавало МПС и е притежавало инвентар на значително ниска стойност около 1000 лева, като единствено активите на висока стойност за ответното дружество са в недвижимите имоти, които е притежавало. Публичният изпълнител е наложил запори върху сметките на ответното дружество във всички банки, като в отговорите на банките във връзка със запорните съобщения на публичния изпълнител е посочено, че по сметките липсват авоари за изплащане на сумите на публичния изпълнител.
От доказателствата по делото също се установява, че сумата, отразена в нотариалния акт за покупко- продажбата на процесния имот от ответното дружество на втория ответник – физическо лице, не е получена по банков път, тъй като липсват данни за постъпване на такава сума по сметките на ответното дружество като продавач на 16.10.2012 г.Ответникът И.А.И. твърди, че е изплатил сумата по банков път, но не е посочил банковата сметка на ответното дружество, по което е преведена сумата и съответно банката, в която се намира сметката за установяване на банковия превод.Тъй като ответното дружество не е доказало, че сумата е преведена по банков път и съответно от тази сума ищецът е могъл да бъде удовлетворен частично за вземането си към ответното дружество, то съдът приема, че сумата не е преведена по банков път, поради което ищецът като кредитор не е имал достъп до тази сума за налагане на запор и съответно за удовлетворяването му от него.
От представената справка на Агенцията по вписванията относно ответното дружество( лист 68 и сл. от том 1) е видно, че по отношение на жилищния имот с административен адрес ******, представляващ апартамент Г1 с площ от 82, 20 кв.м., е била учредена договорна ипотека в полза на ТБ ОББ АД на 14.10.2010 г. и е заличена на 08.05.2015 г. По отношение на останалите имоти не е налице вписана ипотека или друго обезпечение, като е наложена възбрана през 2011 г. върху два земеделски имоти, представляващи лозя и е наложена възбрана върху жилищния имот.
От така изложените обстоятелства съдът приема , че при продажбата на процесния имот от ответното дружество на втория ответник – физическо лице продавачът е имал намерение да увреди кредитора на публични задължения и ищец в настоящото производство по следните съображения.От доказателствата се установява, че към датата на образуване на изпълнителното производство през 2014 г. пред ЧСИ Т.К., по което длъжник е ответното дружество, същият е притежавал четири земеделски имота, един жилищен и процесният имот, придобит през 2012 г.От доказателствата по делото се установява, че земеделските имоти и жилищният имот не са продадени в изпълнителното производство на публичния изпълнител, а са продадени в образуваното през 2014 г. изпълнително производство на ЧСИ Т.К..Ищецът твърди и това не се оспорва от ответниците, че в изпълнителното производство са продадени земеделските имоти на ответното дружество, като от разпределението ищецът е получил сумата от 14 451, 89 лева.Този факт се установява от приложеното изпълнително дело № 733/ 2014 г. по описа на ЧСИ Т.К., в което се намира протокол за разпределение на сума от публична продан от 15.08.2014 г.( лист 285 от том 3 от делото), с който са разпределени сумите от продажбата на земеделските имоти.От протокола става ясно, че на ищеца е разпределена сумата от 14 451, 89 лева от получената сума от осребряването на земеделските имоти на ответното дружество в размер на 16 251, 35 лева.
Що се отнася до жилищния недвижим имот върху същия е учредена договорна ипотека в полза на ТБ ОББ АД и след продажбата на жилището за сумата от 80 400 лева на търг, сумата на основание чл.136, т.3 от ЗЗД следва да бъде предоставена на банката за покриване на задължението.
Съдът приема , че намерението за увреждане на ищеца – кредитор от страна на ответното дружество като длъжник по публично задължение е налице, тъй като от притежаваното имущество преди образуване на изпълнителното дело през 2014 г. ищецът е могъл да се удовлетвори единствено от притежаваните от ответното дружество четири земеделски имота и от процесния имот, придобит през 2012 г.Видно от доказателствата по изпълнителното производство стойността на земеделските имоти, придобити н търг в изпълнителното производство през 2015 г. е в размер на 16 231, 35 лева, което би покрило много малка част от публичното задължение на ответното дружество, ако публичният изпълнител бе предприел действия за продажба на тези имоти в изпълнителното производство по ДОПК. По отношение на жилищния имот ищецът не е могъл да бъде удовлетворен, тъй като върху същия е била учредена договорна ипотека в полза на ТБ ОББ АД и този обезпечен кредитор предпочтително се удовлетворява в изпълнителното производство, ищецът е кредитор от последващ ред и не би получил суми, за погасяване на задълженията на ответното дружество по публичните задължения.
Действително процесният имот е придобит от ответното дружество три дни след влизане в сила на ревизионния акт, с който се установява задължението на ответното дружество към ищеца, но следва да се посочи, че това не е обикновена продажба на недвижим имот, а представлява договор за даване вместо плащане на недвижим имот и предоставянето на процесния недвижим имот на ответното дружество представлява погасяване на задължения на негов длъжник към ответното дружество – купувач.Следователно не е налице договор за покупко- продажба просто за увеличаване имуществото на ответното дружество след влизане в сила на ревизионния акт, а е налице сделка за реализиране на право на парично вземане с прехвърляне на недвижим имот, който покрива размера на паричното вземане на ответното дружество като кредитор към прехвърлителя по договора.След придобиване на процесния имот и след влизане в сила на ревизионния акт ответното дружество е разполагало със земеделските имоти и с процесния имот евентуално за покриване на установеното публично задължение.Не става ясно по какви причини ищецът не е предприел действие по налагане на обезпечение върху процесния имот, но към датата на осъществяване на прехвърлителната сделка на втория ответник върху имота няма наложено обезпечение и към този момент ответното дружество разполага и с четирите земеделски имоти като възможност за продажба на същите и покриване на част от задълженията.Независимо от това съдът приема, че намерението за увреждане на кредитора – ищец от страна на ответното дружество е налице, тъй като стойността на земеделските имоти е значително по- ниска от стойността на процесния имот и би покрила в много малка част публичното задължение на ответното дружество към ищеца.За разлика от земеделските имоти процесният имот е със значително по- висока стойност и видно от нотариалния акт за покупко – продажба от 2012 г., продажната цена е 58674 лева, почти двойно по- висока от посочената в нотариалния акт данъчна оценка от 32 197, 30 лева.
Следователно, като е сключил договора за покупко- продажба на процесния недвижим имот през 2012 г. с втория ответник, ответното дружество е увредило ищеца като негов кредитор по установени публични задължения, тъй като, макар и процесният имот към 2012 г. да не е единствен в собственост на ответното дружество, с този имот при продажбата му на търг ищецът като кредитор би могло да се удовлетвори в по- голям размер за разлика от продажбата на останалите четири земеделски имота, които са на значително по- ниска стойност и биха удовлетворили ищеца само в една малка част от установеното публично задължение на ответното дружество.В подкрепа на тезата за намерение за увреждане на ищеца – кредитор от ответното дружество следва да бъде съобразено обстоятелството, че сумата от продажбата на имота не е преведена по банкова сметка ***цът, макар и запорирал сметките му, не е могъл да се удовлетвори от продажната цена по процесния договор.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК е доказан и следва да бъде прогласена нищожността по отношение на държавата на договора за покупко- продажба на недвижим имот от 16.10.2012 г., изразен в нотариален акт №3, том №ІХ, рег.№7216, дело № 1020 от 2012 г. на нотариус Г.Б. с рег.№ 016 на НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва солидарно да заплатят по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 796, 06 лева.
Ищецът е отправил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр. чл.7 , ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и пред вид данъчната оценка на имота от 79 606, 70 лева като цена на иска съобразно чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 от ГПК ответниците следва солидарно да заплатят на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 2918, 20 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК по отношение на държавата и на ответниците
„*******“ООД с ЕИК***, гр.Плевен, *********, представлявано от управителя П. Б.
П. и И.А.И. с ЕГН********** *** ДОГОВОР
ЗА ПОКУПКО- ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, сключен на 16.10.2012 г., изразен в
Нотариален акт № 3, том ІХ, рег.№ 72**, дело № 10** от 2012 г. на нотариус Г.Б.
с рег.№ 016 на НК, по силата на който „*******“ ООД с ЕИК*** е продало на И.А.И. с ЕГН**********, след
влизане в сила на 13.10.2011 г. на Ревизионен акт № 07110****/ 26.09.2011 г.
на Главен инспектор по приходите към ТД
на НАП- гр.Велико Търново с намерение да се увреди публичния взискател, следния недвижим имот: ОБЕКТ ЗА ОБЩЕСТВЕНО
ОБСЛУЖВАНЕ с административен адрес гр.Плевен, булевард „***“ № **, вх.*, който
обект е в сграда с идентификатор 56722.***.128.1.32, със застроена площ от 102, 74 кв.м., състоящ се от салон, склад,
битова стая и сервизни помещения, заедно със самостоятелно външно стълбище към
него с предназначение за обслужване на дейност по битови услуги.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК„*******“ООД с ЕИК*** и И.А.И. с
ЕГН********** да заплатят солидарно по сметка на Плевенския окръжен съд
държавна такса в размер на 796, 06 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.69, ал.1, т.4 и 2 от ГПК и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „*******“ООД
с ЕИК*** и И.А.И. с ЕГН********** да заплатят солидарно на ТД на
НАП – гр.Велико Търново юрисконсултско възнаграждение
в размер на 2918, 20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззизвно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: