№ 817
гр. Плевен , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докл***аното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430100307 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба „***“ АД,с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.С. и Л.В., чрез ***
С.Т., съдебен адрес: ***, против Ж. Ф. АС. с ЕГН **********, адрес: ***.
Посочва се в исковата молба, че между страните съществуват облигационни
отношения, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „***“ АД. Посочва се, че ищецът е доставчик на
електрическа енергия на обособена територия, определена с Приложение 1
към лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик последна
инстанция № ***г. Посочва се в исковата молба, че дружеството доставило
електрическа енергия на ответника в ***. Твърди се, че на 29.09.2017г.
служители на отдел „***“ към „***“ Ад извършили проверка на посочения
адрес и установили в присъствието на двама свидетели – представители на
федерация на потребителите, че е налице променена схема на свързване на
електромера и последният не отчитал електрическата енергия. Съставен бил
протокол № 3020632/29.09.2017г. и била извършена корекция на сметката на
абоната. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищцовото дружество има вземания към ответника за сумата от
1354,95 лв. – главница, формирана както следва: сумата от 388,45 лв.,
представляваща задължение по фактура №**********/05.10.2017г. за
периода 15.08.2017г.-29.09.2017г.; издадена въз основа на протокол №
3020632/29.09.2017г.; и 966,50 лв. , представляваща задължение по фактура №
**********/20.07.2018г., за периода 18.04.2018г.- 16.07.2018г., издадена въз
основа на протокол 3024208/16.07.2018г.; сумата от 324,96 лв. лихва върху
1
главницата, начислена както следва: сумата от 114,46 лв. за периода
24.10.2017г.-26.10.2020г. върху фактура №**********/05.10.2017г. и сумата
от 210,50 лв. за периода 01.08.2018г. до 26.10.2020г. върху фактура №
**********/20.07.2018г., както и лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 5853/2020г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане
на сумата.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника. По делото не е постъпил отговор от страната.
С определение от 29.04.2021г. съдът е назначил за процесуален представител
на ответника ***. С. ГР. – АК-Плевен.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от *** С.Т.,
който поддържа молбата и моли съда да я уважи изцяло като основателна и
доказана. Претендира деловодни разноски по представен списък по чл.80
ГПК.
Ответникът, редовно призован, доведен от ***, се явява лично и с ***. С.Г..
Страната и процесуалният й представител молят съда да отхвърли изцяло
исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№5853/2020г.
описа на РС-Плевен, че на 04.11.2020г. „***“ АД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против Ж. Ф. АС., както и че в хода на производството била издадена
Заповед №260673/05.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил длъжникът да заплати на
кредитора „***“ АД сумата от 1354,95 лв. – главница, сумата от 324,96 лв.
мораторна лихва за периода 24.10.2017г.- до 26.10.2020г. както и лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК (04.11.2020г.) по ч.гр.д.№ 5853/2020г. по описа на
ПлРС до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 33,60 лв.
платена държавна такса и сумата от 63 лв. ***окатско възнаграждение.
Заповедта била връчена на длъжника на 23.11.2020г. В законовия срок
последният подал възражение с вх.№ 268046/27.11.2020г., в което посочил, че
не дължи вземането и не е собственик на посочения имот. С разпореждане
№263696/27.11.2020г. заявителят бил уведомен за възможността в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си.
Съобщението било получено на 09.12.2020г. С искова молба вх.
2
№488/12.11.2021г. / п.кл. от 08.01.2021г./ е инициирано настоящото
гражданско дело №307/2021г. по описа на ПлРС в законовия месечен срок.
Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищеца заверено
копие на Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-
17/13.08.2014г., че „***“ АД е одобрен от ДКЕВР за срок от 35 години с права
да извършва дейността „разпределение на електрическа енергия“ на
обособена територия, определена в Приложение №1.
Безспорно е и обстоятелството, че „***“ АД е сертифициран обществен
доставчик на електрическа енергия за срок до 13.08.2039г.В тази насока е и
заверено копие на лицензия № Л-135-11/29.11.2006г.
Не се спори и се установява от представените заверени копия на Решение №
ОУ-056/07.11.2007г., Решение № №У-059/07.11.2007г., и двете на ДКЕВР ,
както и заверено копие на сертификат от *** и заверено копие на сертификат
от в-к Телеграф, че ДКЕВР е одобрила Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „***“ АД и „***“ АД ( „***“ АД), както
и че същите са публикувани във в-к „Посредник“ в бр.229 от 26.11.2007г. и в-
к „Телеграф“ в бл.927 от 26.11.2007г.
Спори се между странитe дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, на какво правно основание и в какъв
размер, както и собственик/ползвател ли е ответника на електроснабдения
имот.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на „***“ АД против Ж. Ф. АС. за
установяване на съществуването на вземания в полза на ищеца против
ответника сумата от 1354,95 лв. – главница, сумата от 324,96 лв. мораторна
лихва за периода 24.10.2017г.- до 26.10.2020г. както и лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК (04.11.2020г.) по ч.гр.д.№ 5853/2020г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на сумата.
За разрешаване на спорните по делото въпроси са приобщени писмени и
гласни доказателства.
Установява се от удостоверение изх.№ МДТ-1910/12.05.2021г. , издадено от
Дирекция „Местни данъци и такси“, че на името на ответника се води имот в
село *** /без индивидуализация/ с площ 1400 кв.м. и жилище 49 кв.м. В
графата документ за собственост е посочен ***г. и собственик Ж. Ф. АС..
Видно от справка с изх.№1011/12.05.2021г., Ж. Ф. АС. търпи наказание
лишаване от свобода в периода от 08.05.2018г. в размер на 4 години.
Установява се от справка с вх.№ 7947/19.05.2021г., изходяща от ищеца, че в
информационните масиви на дружеството е отразено, че за обект с.***, ***
има сключен договор за продажба на електрическа енергия на „***“ АД ,
сключен през 2002г., но документа не е наличен поради обстоятелството, че е
сключен преди встъпването на пазара на енергетиката на дружеството през
2007г.
3
Видно от заверено копие на констативен протокол № 3020632/19.09.2017г. и
заверено копие на констативен протокол № 3024208/16.07.2018г., при
проверки на електромер, находящ се извън имот с адрес: с.***, *** била
установена промяна в схемата на свързване, в резултат на което не се
отчитала ползваната ел.енергия от собствениците/ползвателите на имота.
Установява се от показанията на свидетелите Г.Т.С., П.Л.Й. и АЛ. Д. АТ. че
при проверка на 16.07.2018г. на електромер, находящ се пред имот в с.***,
***, че е извършена промяна в схемата на свързване, в резултат на което не се
отчита ползваната ел.енергия от абоната. Свидетелите потвърждават, че са
възприели изложените факти в протокол №3024208/16.07.2018г., а именно, че
е налице изменение в схемата на свързване, в резултат на което ел.енергията
не се отчита и не се измерва от средството за техническо измерване. Видно от
показанията на свидетеля В. В. В., на 29.09.2017г. свидетелят, в качеството на
служител на МВР, е присъствал на предходна проверка на електромер на
къща в с.***, ***, като също е възприел неправомерно свързване с
електроснабдителната мрежа на ищцовото дружество. Свидетелите
потвърждават, че проверките са били извършени в отсъствие на абоната Ж.
Ф. АС., но в присъствието на служители на МВР, както и че средството за
техническо измерване се е намирало извън имота.Съдът кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите по делото, както поради съответствие в
изложените от тях факти и обстоятелства, така и поради съответствието с
писмените доказателства – заверено копие на констативен протокол №
**********.09.2017г. и заверено копие на констативен протокол №
3024208/16.07.2018г.
Видно от приобщената по делото справка и писмени материали от Служба по
вписвания при РС Плевен, извършена чрез он лайн справка в Електронния
портал за заявяване на административни услуги, предоставен на РС Плевен,
лицето Ж. Ф. АС. е притежавал имоти в село ***, с които се е разпоредил
на 25.02. 2000г., за което е съставен нотариален акт № 90/том I, рег.№ 623,
дело №36 от 2000г , като се е легитимирал именно с нотариален акт № 87 по
нот.дело 687/1982г. (посочен като номер на акт за собственост в справката от
МДТ при Община Плевен) и нотариален акт №18 по н.д.№ 618/1982г. пред
нотариуса.
Установява се от заключението на вещото лице по назначената съдебно
техническа експертиза, че констатациите в протоколи № 3020632/19.09.2017г.
и № 3024208/16.07.2018г. водят до извода, че схемата на свързване е била
променена, а консумираната ел.енергия не се е отчитала от средството за
техническо измерване. Вещото лице излага заключение, че дължимите суми
следва да се изчислят съгласно чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, а отразените цени във
фактурите са действащи към момента на фактурирането. Видно от
заключението сумите по издадените фактури (за периода 15.08.2017г.-
29.09.2017г. на стойност 388,45 лв. главница и лихва за периода от
24.10.2017г.-26.10.2020г. в размер на 114,46 лв., както и за периода от
18.04.2018г.-16.07.2018г. в размер на 966,50 главница и лихва в размер на
4
210,50 лв. за периода 01.08.2018г.-26.10.2020г.) са определени правилно, а
фактурите са отразени в съответните дневници за продажби в счетоводството
на „***“ АД.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като
обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, поради съответствието
му с писмените доказателства по делото вкл.заверено копие на фактури
№**********/05.10.2017г. и № **********/20.07.2018г.; заверено копие на
констативни протоколи № **********.09.2017г. и № 3024208/16.07.2018г. и
др.
С оглед на приобщените по делото доказателства, разгледани по отделно и в
съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение, на посоченото от него правно основание.
В конкретният случай съдът приема, че ищецът не доказа при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът е собственик или ползвател на
процесния недвижим имот, находящ се в с.***, ***. В тази насока съдът
приема за основателно възражението на процесуалния представител на
ответника, че по делото не са налице категорични и безспорни доказателства
за наличието на облигационни правоотношения между страните в периода от
24.10.2017г.- до 16.07.2018г.
Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по
занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а" от ДР на ЗЕ с
крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е
физическо лице и използва доставената ел. енергия за лично потребление, или
е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези транслативни
възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за
търговска продажба.
В случая се установи от справките и писмените документи от Служба по
вписвания, че Ж. Ф. АС. не е собственик на каквито и дае недвижими имоти.
Приобщената справка от МДТ не е доказателство, че ответникът е
собственик именно на недвижим имот, находящ се в с.***, ***. Не се доказа
по делото и лицето да е ползвател на определено правно основание на
процесния имот.
Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на ищеца, че
Ж. Ф. АС. следва да се счита за абонат и ползвател на ел.енергия на
основание Общите условия на „***“ АД. Видно от Общите условия на
ищцовото дружество, приложени на л. 33 – 40 от делото, в чл. 4 ал.2 до 4 и
ал.8 е регламентирано кои лица са потребители на електрическа енергия.
Видно от чл.4, ал.2 потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроснабдителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. В ал. 3 е предвидена
5
възможност правата и задълженията на потребител на ел.енергия за битови
нужди да се упражнява от друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота е представил изрично
писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител за определен срок, като в
този случай собственикът или титулярът на вещното право на ползване е
солидарно отговорен за задълженията на продавача заедно с лицето , за което
е дал съгласие да бъде потребител на ел.енергия. Съгласно чл.4 ал.4
потребител на ел.енергия за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, както и лице на издръжка от държавния или общинския бюджет, което
купува ел.енергия за стопански и/или обществени нужди за обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа, а съгласно ал.8 – трето
лице може да бъде снабдено с електрическа енергия след границата на
собственост на потребителя въз основа на писмено споразумение между
дружеството и потребителя. В конкретния случай по делото не бяха
приобщени доказателства,че Ж. Ф. АС. е купувал ел.енергия на основание
споразумение с ищеца. Обратно последният се е разпоредил с имота си
години преди процесния период, за който се търсят суми от ищеца. В голяма
част от процесния период от делото, същият е изтърпявал наказание
лишаване от свобода, поради което не се установи фактически лицето лично
да е ползвал имота. Не бяха приобщени доказателства и на основание
допълнително писмено споразумение между А. и дружеството, друго трето
лице по смисъла на чл.4, ал.8 от Общите условия е ползвал доставената до
имота ел.енергия.
Представената справка с вх.№ 7947/21г. (на л.100 от делото) по своята
същност представлява частен диспозитивен документ, издаден от ищеца,
поради което не се ползва с материална доказателствена сила относно
фактите в нея и не удостоверява наличието на облигационни правоотношение
с ответника вкл. на основание договор от 2002г., каквито твърдения се
навеждат от дружеството.
С оглед на горното, съдът приема, че ищеца не доказа обстоятелството, че Ж.
Ф. АС. е потребител на ел.енергия, предоставяна от „***“ АД. Не
представляват такова доказателство и издадените фактури
№**********/05.10.2017г. и № **********/20.07.2018г. Като частни
документи по чл.180 ГПК те съставляват доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Тъй като съдът не е
обвързан с материалната доказателствена сила на частния документ, при
направено оспорване на верността на съставената фактура, решаващият съд е
длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с
оглед на всички доказателства по делото. Поради липса на правно основание
за издаването на фактурите и въпреки, че същите съдържат описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и
време и място на издаване, състава не приема, че представляват годно
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
6
доставка на ел.енергия между страните.
Предвид гореизложеното, съдът приема за недоказано твърдението на ищеца
за наличие на облигационно правоотношение с ответника, поради което
исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло на това основание като
неоснователни и недоказани.
За изчерпателност следва да бъде посочено и следното:
С оглед специфичния характер на движимата вещ-електрическа енергия, и
повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител,
законодателят е уредил специални правила за установяване на действително
доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент.
Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се
отчита със средства за търговско измерване, които са собственост на
оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
клиента. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане
на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване
по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК действително доставеното количество
електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по
несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено
неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата
доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В този смисъл,
неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не
поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени
на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл. 79, ал. 2 вр. чл. 82
ЗЗД, а парично притежание в патримониума на продавача, представляващо
продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа
енергия през съответния период, за който е начислена.
В конкретния случай по делото се доказа, че е налице промяна в схемата на
свързване на средството за техническо измерване на потребената ел.енергия в
имота, находящ се в с.***, ***, имаща за последица неотчитане на част от
реално потребената ел. енергия през 2017 и 2018г., довело до фактуриране на
сумата от 388,45 лв. ( за периода 15.08.2017г.-29.09.2017г.) по фактура №
**********/05.10.2017г. и сумата от 966,50 лв. ( за периода 18.04.2018г.-
16.07.2018г.) по фактура № **********/20.07.2018г.
Към датата на начисляване на тези суми са действали Правила за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от председателя на
Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр.98 от
12.11.2013 г.; изм. с Решение №1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017 г. – бр.15 от
14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г.; изм. с Решение №2315 на ВАС на РБ от
21.02.2018 г. - бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г., които правила
са отменени на 04.05.2019г., когато е приета действащата ПИКЕЕ, обн. в Д.В.
бр.35/2019г. Едва след 04.05.2019г. в чл.51 е предвиден регламент в случай
на установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите
мрежи, като в този случай операторът на съответната мрежа изчислява
7
количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от
датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа
енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със
съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Съгласно ал.2 на същата
норма Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на констативен
протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ, подписан от представител на
оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При
отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат
протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и
свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се
отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от
страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв.В
случаите по ал. 3 на чл.50 седемдневен срок от датата на съставянето на
констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на
ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в
съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт.
До 04.04.2019г. съставът приема, че с оглед действието на решението на ВАС
във времето, към процесния период ПИКЕЕ не представляват приложим
закон, и към датата на извършване на проверките Комисията за енергийно и
водно регулиране не е уредила правните последици, възникнали от
отменените правила. Действително съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, но при условие че е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В
случая в Общите условия на ищеца не е разписан подобен регламент, поради
което съдът приема, че дружество не е провело успешно пълно и главно
доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на
всички изисквания едностранна корекция на сметката на потребителя.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че исковете на „***“ АД против
Ж. Ф. АС. са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на „***“ АД,с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.С. и Л.В., чрез ***
С.Т., съдебен адрес: ***, против Ж. Ф. АС. с ЕГН **********, адрес: *** за
признаване за установено, че в полза на „„***“ АД съществуват вземания
против Ж. Ф. АС. и последният дължи сумата от 1354,95 лв. – главница,
сумата от 324,96 лв. мораторна лихва за периода 24.10.2017г.- до 26.10.2020г.
както и лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (04.11.2020г.) по ч.гр.д.№
5853/2020г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумата , като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.
№5853/2020г. описа на РС-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9