Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 132 Дата 15.06. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 10 юни 2020 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 132 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение
№ 71 от 07.05.2019 г., поправено с Решение № 99 от 14.06.2019 г., допълнено с
Определение № 1026 от 02.10.2019 г. и допълнено с Решение № 203 от 12.12.2019
г., постановено от К.йския окръжен съд по т. д. № 71/2018 г., с което съдът е
решил следното:
„ОСЪЖДА „З. „Б.И.““, ЕИК ****, да заплати на Н.Ш.С.,
ЕГН **********, сума в размер на
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същата
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния съпруг – Ю. Р. С.,
с ЕГН **********, настъпила при пътно-транспортно произшествие, станало на
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 100 000
лева до пълния предявен размер от 150 000 лева,
както и
претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от
07.01.2016 г. до 25.09.2017 г.,
като
неоснователни.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.““, ЕИК ****, да заплати на М.Ю.С.,
ЕГН **********, сума в размер на
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същата
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния баща – Ю. Р. С., с
ЕГН **********, настъпила при пътно-транспортно произшествие, станало на
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 100 000
лева до пълния предявен размер от 150 000 лева, както и претенцията за
заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 07.01.2016 г. до
25.09.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.““, ЕИК ****, да заплати на Ш.Ю.У.,
ЕГН **********, сума в размер на
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същата
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния баща – Ю. Р. С., с
ЕГН **********, настъпила при пътно-транспортно произшествие, станало на
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 100 000
лева до пълния предявен размер от 150 000 лева, както и претенцията за
заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 07.01.2016 г. до
25.09.2017 г., като неоснователни“.
ОСТАВЯ без уважение възражението на „З.
„Б.И.““ АД, ЕИК ****, за прихващане на вземането на ищцата Н.Ш.С., с
уговорената в чл. 6 от Споразумение от 05.12.2017 г., по предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“ във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 07.01.2016 г., по образувана ликвидационна
преписка по щета с ****г., неустойка.
ОСТАВЯ без уважение възражението на „З. „Б.И.““ АД, ЕИК ****, за
прихващане на вземането на ищцата М.Ю.С., с уговорената в чл. 6 от Споразумение
от 05.12.2017 г., по предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „ГО“ във връзка с настъпило застрахователно събитие
на 07.01.2016 г., по образувана ликвидационна преписка по щета с ****г.,
неустойка.
ОСТАВЯ без уважение възражението на „З. „Б.И.““ АД, ЕИК ****, за
прихващане на вземането на ищцата Ш.Ю.У., с уговорената в чл. 6 от Споразумение
от 05.12.2017 г., по предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „ГО“ във връзка с настъпило застрахователно събитие
на 07.01.2016 г., по образувана ликвидационна преписка по щета с ****г.,
неустойка.“.
Ответникът „З. „Б.И.““ АД е бил осъден,
да заплати на пълномощника на ищците, адвокат Я.М.С., от САК, ЕГН **********,
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в общ размер на сумата 10 590
лева, както и – да заплати държавна такса в размер на сумата 12 866.80
лева.
В частта му, с която всяка от
претенциите за присъждане на обезщетение е била отхвърлена до размер на сумата
50 000 лева, както и в частта му, с която всяко от присъдените обезщетения
за забавено плащане е било отхвърлено за периода от
07.01.2016 г. до 25.09.2017 г., това решение се обжалва с въззивна жалба вх. № 68/22.05.2019 г. от ищците Н.Ш.С.,
М.Ю.С. и Ш.Ю.У., с подробни съображения за неговата неправилност.
С въззивна жалба вх. № 74/06.06.2019 г.
ответникът „З. „Б.И.““ АД е обжалвал Решение № 71 от 07.05.2019 г. изцяло, а с
въззивна жалба вх. № 3 от 13.01.2020 г. е обжалвал и допълнителното решение №
203 от 12.12.2019 г., също с подробни съображения за тяхната неправилност.
Становището на това дружество е, че исковете са били неоснователни и са
подлежали на отхвърляне, включително и поради своевременно направени възражения
за прихващане.
Всяка от страните е
на мнение, че съответната жалба на другата страна е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Единствените спорни
въпроси по делото понастоящем са:
- първо, дали предявените
искове са допустими и ако отговорът е положителен,
- второ, за
размера на обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди, които са подлежали на
репариране по предявените от тях преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ, отм. и
- трето, от коя
дата се дължат тези обезщетения.
І. Доводите на
ответника по направеното с отговора на исковата молба (л. 61) възражение за
недопустимост на предявените искове, са за неподведомственост на споровете: между
него и ищците са сключени Споразуменията от 05.12.2017 г. (л. 41, л. 42 и л.
43), чийто предмет е идентичен със заявените пред съда претенции, като е било
уговорено, че споровете, произтичащи от тези споразумения са от компетентността
на „БТАС – гр. С. съобразно неговия правилник“.
Според тези споразумения, обезщетенията за претърпените от
ищците вреди е трябвало да им бъдат изплатени в срок до 05.01.2018 г. (т. 2),
но плащане в този срок няма. Плащане е нямало и след нарочната покана по
Уведомление вх. № ОК-335688/28.05.2018 г. (л. 44), затова условията по чл. 87,
ал. 1 ЗЗД са били налични и с Уведомление вх. № ОК-482019/20.07.2018 г. (л. 45)
на „З. „Б.И.““ АД е даден срок за плащане
до датата 03.08.2018 г., с предупреждението, че ако дружеството не изпълни
задълженията си по трите споразумения от 05.12.2017 г., те ще се смятат за
развалени. Плащане и в този подходящ допълнителен срок е нямало, затова трите
споразумения са били основателно развалени, със съответните последици по
чл. 88, ал. 1 ЗЗД. А обратното действие на развалянето означава, че постигнатите
в споразуменията уговорки, включително и арбитражната клауза във всяко от тях, са
понастоящем с отпаднало действие, не обвързват страните по споразуменията и
възражението на ответника за неподведомственост на спора е било неоснователно.
ІІ. Относно размерите на обезщетенията за
неимуществени вреди.
1. Разпитаните в съдебното заседание от
26.02.2019 г. (л. 105 и сл.) свидетели Ш.Д.М..и А.Н.Гса установили тежките и за
трите ищци емоционални последици от неочакваната смърт на обичния им съпруг и
баща, толкова нелепо настъпила от изключително силния ненадеен удар от
управляваната от застрахования водач кола, при това непосредствено пред очите
на единия от внуците му. Ясната и детайлно образна представа за начина, по
който е настъпила смъртта на неподозиращия възрастен човек, също е била от
значение за интензитета и продължителността на преживените от ищците страдания,
затова размерите на присъдените обезщетения са определени правилно.
2. В т. І по-горе
бе установено, че с изпратеното от ищците Уведомление вх. №
ОК-482019/20.07.2018 г. (л. 45) сключените между всяка от тях и ответника
Споразумения от 05.12.2017 г. са били развалени основателно. А обратното
действие на развалянето (чл. 88, ал. 1 ЗЗД) означава, че постигнатите от
страните уговорки по чл. 6 от всяко от трите споразумения са понастоящем с
отпаднало действие, не обвързват страните по споразуменията и поддържаните от
ответника възражения за прихващане на присъдените от съда вземания за
обезщетения – с негови насрещни парични вземания срещу всяка от трите ищци, за
неустойки, съответно равни по размер на „уговореното застрахователно обезщетение,
както и законната лихва, считано от подписване на споразумението“, са били неоснователни
и са отхвърлени правилно.
Затова и постановеното от окръжния съд Допълнително Решение
№ № 203 от 12.12.2019 г. – като правилно – ще следва да се потвърди.
При тези събрани в процеса доказателства,
приетите от окръжния съд парични обезщетения, всяко до размер на сумата от по
100 000 лева, претендирани в настоящото производство по чл. 226, ал. 1 КЗ,
отм., като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на
репариране и доказани от съпругата и двете дъщери на нелепо загиналия Ю. Р. С. неимуществени
вреди, са били присъдени правилно и – в тези негови части – обжалваното Решение № 71
от 07.05.2019 г., поправено с Решение № 99 от 14.06.2019 г., допълнено с
Определение № 1026 от 02.10.2019 г. и допълнено с Решение № 203 от 12.12.2019
г., ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към
подробните мотиви на К. окръжен съд.
ІІІ. В частите му, с които претенциите на ищците
за присъждане на обезщетения за забавеното плащане на определените от съда
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди – поради липса на покана
за плащането им – са били отхвърлени за периода от 07.01.2016 г. до 25.09.
2017 г., обжалваното решение е неправилно. Застрахователната
полица е била сключена на датата 24.06.2015 г. и независимо, че застрахователното
събитие е настъпило на датата 07.01.2016 г., по време на вече действащия
понастоящем Кодекс на застраховането, производството е по чл. 226, ал. 1 КЗ,
отм., а не – по чл. 429, ал. 1 КЗ (§ 22 ПЗР КЗ). Затова посочената от съда
норма по чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ е в случая неприложима и
поради функционалната обвързаност на отговорността на ответника „З. „Б.И.““ АД с отговорността на
застрахования причинител на вредата, обезщетенията за забава, в размер на
законната лихва, се дължат от датата на деликта (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Затова претенциите
на ищците за присъждане на законна лихва върху дължимите им от ответника
обезщетения за периода от 07.01.2016 г. до 25.09.2017 г. са били основателни и
е следвало да бъдат уважени, в размер на служебно изчислената сума от 17 449.34 лева за всяка от тях.
Заключението е, че:
- в частите му,
с които до размер на сумите от по 100 000 лева претендираните от ищците
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди са били присъдени, ведно
със законната лихва, считано
- в частите му,
с които всеки от предявените три иска за присъждане на законна лихва за периода
от 07.01.2016 г. до 25.09.2017 г. върху дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е бил отхвърлен, обжалваното решение е незаконосъобразен
отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва в
тези негови части да се отмени, а предявените искове – съответно да се уважат,
всеки до размер на сумата 17 449.34 лева.
ІV. Разноските.
1. На осн. чл. 213, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
процесуалния представител на трите ищци ще следва да се присъди, съобразено с допълнително
уважените размери на исковете (3 х 17 449.34 лева = 52 348.02 лева), адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции, в общ размер на сумата 4 200.88
лева.
2. Пред настоящата
съдебна инстанция ответникът е обжалвал решението на окръжния съд, като е
оспорил предявените искове изцяло и е защитавал материален интерес в размер на
сумата от общо 502 348.02 лева (150 000 х 3 + 17 449.34 х 3 = 502 348.02
лева). Направил е разноски в размер на сумата от общо 24 120 лева (6 120
лева ДТ + 18 000 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС) лева, като
е защитил материален интерес в размер на сумата от общо 150 000 лева. На
осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, трите жалбоподателки му дължат
разноски в размер на общата сума от 7 202.17 лева или всяка от тях дължи
разноски в размер на сумата 2 400.72 лева.
3. На осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно допълнително уважените от настоящата инстанция
части от исковете (3 х 17 449.34 лева = 52 348.02 лева), „З. „Б.И.““ АД
ще следва да бъде осъдено, да заплати държавна такса в размер на сумата 3 140.88
лева (4 % върху посочената обща допълнително присъдена сума за разглеждане на делото
пред първата съдебна инстанция + 2 % върху същата сума за разглеждане на делото
пред втората съдебна инстанция).
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Допълнително решение № 203 от
12.12.2019 г., постановено от Кърджалйския окръжен съд по т. д. № 71/2018 г.
ОТМЕНЯ Решение № 71 от 07.05.2019 г., поправено с Решение № 99 от
14.06.2019 г., допълнено с Определение № 1026 от 02.10.2019 г. и допълнено с
Решение № 203/12.12.2019 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по т. д.
№ 71/2018 г.,
в частите му, с които
предявените съответно от Н.Ш.С., ЕГН **********, от М.Ю.С.,
ЕГН ********** и от Ш.Ю.У., ЕГН **********, искове против „З. „Б.И.““ АД, ЕИК ****, за присъждане на обезщетения в размер на законната
лихва, за забавеното плащане на присъдените им с това решение обезщетения от по
100 000 лева за всяка от тях, са били отхвърлени за периода от 07.01.2016 г. до
25.09.2017 г.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.““ АД, ЕИК ****, да заплати на Н.Ш.С., ЕГН **********, сумата 17 449.34 лева (седемнадесет хиляди четиристотин четиридесет
и девет лева и 34 ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 07.01.2016 г. до 25.09.2017 г. на присъдената на Н.Ш.С. с това решение сума от
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на нейния съпруг – Ю. Р. С., ЕГН **********,
настъпила при пътно-транспортно произшествие, станало на
ОСЪЖДА „З. „Б.И.““ АД, ЕИК ****, да заплати на М.Ю.С., ЕГН **********, сумата 17 449.34 лева (седемнадесет хиляди четиристотин четиридесет
и девет лева и 34 ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 07.01.2016 г. до 25.09.2017 г. на присъдената на М.Ю.С. с това решение сума от
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на нейния баща – Ю. Р. С., ЕГН **********,
настъпила при пътно-транспортно произшествие, станало на
ОСЪЖДА „З. „Б.И.““ АД, ЕИК ****, да заплати на Ш.Ю.У., ЕГН **********, сумата 17 449.34 лева (седемнадесет хиляди четиристотин четиридесет
и девет лева и 34 ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 07.01.2016 г. до 25.09.2017 г. на присъдената на Ш.Ю.У. с това решение сума от
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на нейния баща – Ю. Р. С., ЕГН **********,
настъпила при пътно-транспортно произшествие, станало на
В останалата му част ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 71 от 07.05.2019 г., поправено с Решение № 99 от 14.06.2019 г., допълнено с
Определение № 1026 от 02.10.2019 г. и допълнено с Решение № 203 от 12.12.2019
г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по т. д. № 71/2018 г.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.““ АД, ЕИК ****, да заплати на адвокат Я.М.С., от САК, ЕГН **********,
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в общ размер на сумата 4 200.88 лева
(четири хиляди и двеста лева и 88 ст.).
ОСЪЖДА Н.Ш.С.,
ЕГН **********, да заплати на „З. „Б.И.““ АД, ЕИК ****, сумата 2 400.72 лева (две хиляди и четиристотин лева и 72 ст.) разноски по
делото.
ОСЪЖДА М.Ю.С.,
ЕГН **********, да заплати на „З. „Б.И.““ АД, ЕИК ****, сумата 2 400.72 лева (две хиляди и четиристотин лева и 72 ст.) разноски по
делото.
ОСЪЖДА Ш.Ю.У.,
ЕГН **********, да заплати на „З. „Б.И.““ АД, ЕИК ****, сумата 2 400.72 лева (две хиляди и четиристотин лева и 72 ст.) разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ЗД.БИ.““
АД, ЕИК ****, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК,
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Апелативен съд – гр. *****, ЕИК (БУЛСТАТ) *****, държавна такса в
размер на сумата 3 140.88 лева (три хиляди сто и четиридесет
лева и 88 ст.).
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.