Р
Е Ш Е
Н И Е
Плевен,03.08.2020
г
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети юли 2020
г, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЧЛ.
СЪДИЯТА ПАНОВА в.гр. дело. №196/2020 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с пр. осн.
Чл. 262 ал.3 вр. с чл. 435 ал.4 от ГПК .
Пред ЧСИ Т.К. е образувано изп. Дело № *** с длъжник С.С.П. . По делото са извършвани редица изпълнителни
действия.
Частна жалба срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство на осн. Чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК е подадена от трето за производството лице В.М.Т. ,в която се възразява, че жалбоподателят е
собственик на самостоятелен обект в
сграда, представляващ гараж № 10 на ул. *** 19. Твърди се, че имотът е придобит
по силата на съдебно решение за обявяване на предварителен договор за продажба
за окончателен, което решение е влязло в сила на 15.04.2014 г и е вписано на 28.04.2014 г. Възразява се, че
жалбоподателят е получил съобщение
за насрочен опис на процесния имот и е
разбрал, че върху имота има вписана възбрана по посоченото изпълнително дело.
Описът е бил извършен на 17.01.2020г. Според жалбоподателя той като трето лице
има същите права, които има и длъжникът в изпълнителното производство. Твърди
се, че длъжникът не е бил намиран, не му
е назначаван особен представител, но след налагането на възбраната не са
извършвани други изпълнителни действия повече от две години, поради което е
настъпила перемпция. Възразява се, че не ясно защо точно по изпълнителното
производство е конституиран като взискател *** ЕАД при първоначален взискател ***
ЕАД. Възразява се, че от 18.10.2013 г до 18.10.2015 г не са поискани и
предприети изпълнителни действия.Посочват се от жалбоподателя последващи действия
от 2016, 2017 и 2019 г, но според жалбоподателя действията от 2017 до 5.12.2019 г не са същински
изпълнителни действия и отново са
изтекли две години без предприемане на изпълнителни действия. Според
жалбоподателя възбраната върху процесния имот е вписана преди придобиването на
имота от жалбоподателя, но с оглед настъпилата според него перемпция, тя не
може да постигне целения ефект.
Възражение срещу частната жалба е подадено от другата страна, в което се взема
становище, че жалбата е недопустима с оглед факта, че собствеността върху имота
е придобита след вписаната възбрана. Алтернативно се сочи и неоснователност на
жалбата като се възразява, че третото лице не разполага с всички права на
длъжника по изпълнителното производство.Посоченият срок от две години, който
трябва да изтече ,за да настъпи перемпция, ще бъде налице, ако в такъв период
не бъдат поискани или извършени изпълнителни действия. Това обаче не е налице,
поради което и перемпция не е настъпила.
Налице е становище от ЧСИ К. във
връзка с подадената частна жалба. В придружително писмо до ПлОС се изразява
становище ,че жалбата е неоснователна
като е зиложено хронологично развитието на изпълнителното производство и
предприетите действия по него, от които е видно, че липсва перемпция.
Като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е
ДОПУСТИМА
Плевенски окръжен съд приема, че
се касае за жалба от трето за изпълнителното производство лице срещу
постановление на ЧСИ за отказ за прекратяване на изпълнителното производство
поради настъпила перемпция.
Съгласно чл. 435 ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато
изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на
длъжника при налагане на запора или възбраната.
Съдът приема с оглед твърденията на жалбоподателя и установеното в
производството относно владението на процесния гараж към момента на налагане на
възбраната, че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество. В
конкретния случай чл. 435 ал.4 от ГПК не
обсъжда собственост на имота, а неговото владение, което е различно.
ПО СЪЩЕСТВО ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Безспорно е установено по делото, видно от представените писмени
доказателства 104 и сл. от делото, че жалбоподателят е станал собственик на
процесния гараж по силата на съдебно решение № 484 от 27.03.2014 г по гр. дело
№6832/2013 г по описа на РС – Плевен, което решение е влязло в сила на
15.04.2014 г и е вписано на 28.04.2014г. В този смисъл съдът приема, че към
момента на налагане на възбраната, която, видно от доказателствата по
изпълнителното дело и безспорно между страните е от 18.10.2013 г,
жалбоподателят не е бил собственик на имота. От показанията на св. Х.М.Т. се
установява, че някъде от 2013 г жалбоподателят владее гаража, т.е към момента
на подаване на жалбата това очевидно е било така, тъй като съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни.
Свидетелят обаче не посочва с точност кога точно през 2013 г
жалбоподателят е установил владението си върху гаража, но това е и ирелевантен
въпрос за спора доколкото законът се интересува от собствеността, а не от
владението на имота. С оглед чл. 435 ал.4 предл. последно от ГПК само на това основание – липсата на
собственост в полза на жалбоподателя към момента на възбраната, жалбата следва
да се отхвърли като неоснователна като настоящият съдъбен състав приема, че
това следва да е така независимо от вида действие, което се атакува.
При
този извод не следва да се обсъжда наличието на изпълнителни действия или
поискване на такива за периода на изпълнителното производство. За пълнота на
изложението обаче следва да се посочи, че по изпълнително дело липсва период от
две години, през който да не е било искано или извършвано изпълнително действие. Трайната съдебна практика, вкл. и
ТР 2/2013 от 26.06.2015 г, приема, че срокът се прекъсва не само при
извършване, но и при поискване на изпълнително действие, което е знак за
активност на взискателя. На 18.10.2013 г е наложена възбрана, на 12.08.2015г е
наложен запор, на 6.06.2017 г има наложени последващи запори, на 15.12.2017 г е
насрочен опис, на 5.12.2019 г е
постъпила молба от взискателя за насрочване на нов опис. Тези действия се
коментират и в подадената жалба.
Предвид гореизложеното следва
да се остави без уважение подадената частна жалба като неоснователна.
Водим
от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената
частна жалба от В. МИНЧЕН Т. *** ЕГН **********
СРЕЩУ ОТКАЗА НА ЧСИ Т.К. от
21.01.2020г за прекратяване на изп. дело № *** на осн. Чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :