ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………/18.07.2022
год.,гр.Добрич
Добричкият
административен съд, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и двадесет и втора година, като разгледа докладваното от съдия Теодора Милева административно дело №385 по описа на ДАС за
2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството пред Административен съд - Добрич е образувано по жалба на "КОРНЕР 3“ ЕООД
гр. София против разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на Заповед №447 от 30.06.2022 година на Председателя на Комисията за защита на
потребителите /КЗП/.
В жалбата се твърди, че разпореждането за допускане на
предварително изпълнение е незаконосъобразно поради липса на мотиви /фактически
основания/, не са установени особено важни държавни или обществени интереси,
които да са защитими, не
се обосновават конкретни вреди, които могат да настъпят в случай, че заповедта
не бъде изпълнена предварително, а опасността за
живота и здравето на потребителите е мотивирана с евентуални предположения, неподкрепени
с доказателства.
Прави се искане за отмяна на оспореното разпореждане.
Ответникът
не изразява становище по молбата.
Установените по делото факти са следните:
Със Заповед №447 от 30.06.2022 година на
Председателя на КЗП е наложена
принудителна административна мярка по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от
Закона за туризма - временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2,
т. 2 от ЗТ - заведение за хранене и развлечение, находящо се на посочен в
заповедта адрес в гр. Балчик и стопанисвано от оспорващото дружество. В заповедта е
посочено, че мярката се налага до отстраняване на нарушението. На основание чл.
60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение с цел да се защитят важни
държавни и обществени интереси и да не се допусне по-нататъшното функциониране
на обекта в противоречие с изискванията на ТЗ, тъй като същият може да
не е въведен в експлоатация или да не отговаря на необходимите
санитарно-хигиенни изисквания, което би могло да създаде опасност за живота и
здравето на потребителите.
Няма
данни кога е връчена заповедта, независимо изричното указване на органа да
представи такива доказателства. Видно от писмо изх. №В-01-273 на РД Варна е
изпратена до „КОРНЕР 3“ ЕООД Заповедта на 07.07.2022 г., но няма данни кога е
получена, поради което и съдът намира, че жалбата е подадена в допустимия
3-дневен срок.
Заповедта е издадена въз основа на Констативни протоколи от извършена проверка
и Акт за установяване на административно нарушение.
За процесния обект е издадено Удостоверение за категоризация №КЗ-54 от 10.06.2000 година до 10.08.2020 г., подписано от Кмета на Община Балчик.
В преписката се съдържа и Докладна записка от Главен директор
на ГД „Контрол на пазара“ с която е направено предложение за налагане на ПАМ
„временно затваряне на туристически обект“, тъй като няма представено актуално
удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране.
При така установените факти, при преценка допустимостта и
основателността на оспорването настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна -
адресат на заповедта, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и
в законоустановения срок по чл. 60, ал. 5 от АПК, надлежно указан от административния
орган в оспорения акт.
Изпълнението на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт има пряк и значим ефект върху субективното право, чиято
защита се търси в съда, поради което законодателят оправомощава органа да го
допусне само при наличие на определените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки.
Като налагащи изключение от общия принцип на чл. 166, ал. 1 АПК, тези
предпоставки не могат да бъдат тълкувани разширително, а само stricto senso.
Едно от предвидените в закона обстоятелства, които дават право на органа да
допусне предварително изпълнение, е необходимостта да се защитят особено важен
държавен или обществен интерес. Видно от оспореното разпореждане, органът е
приел, че е налице необходимост от защита на важни държавни и обществени интереси.
Разликата в посоченото в оспореното разпореждане основание за допускане на
предварителното изпълнение и това, посочено в правната норма, е съществено.
Законодателят допуска органът да разпореди предварително изпълнение, но не за
защита на важен държавен или обществен интерес, а за защита на особено важен
такъв интерес. Липсата на изискваната от закона особена важност на
интереса, на който се е позовал органът, е достатъчно основание да се приеме
незаконосъобразност на оспореното разпореждане. Неслучайно законодателят е
поставил изискването държавният или обществен интерес да е не само важен, но и
особено важен. Употребеното от законодателя наречие - "особено",
съвместно с прилагателното "важен" дават основание изискването за
интерес да се тълкува в смисъл на твърде много значим интерес - интерес, който
не се помества в рамките на значимостта за държавата или обществото, а я
надхвърля. Твърде сериозно е въздействието на предварителното изпълнение върху
субективните права, интереси или задължения на адресата на административния
акт, за да допусне законодателят всеки важен интерес да бъде основание за
предварително изпълнение. По принцип всеки важен за държавата и обществото
интерес е нормативно регулиран и ако не е налице допълнителен критерий за
оценка на необходимостта от предварително изпълнение би се стигнало до
установяването на предварителното изпълнение като основен принцип, а не като
изключение. Съдът не може в производството по проверка на законосъобразността
на обжалваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение да
замества правните и фактически основания, посочени от административния орган.
Съдът може само да провери верността на фактическите основания и съответствието
им на посочените правни такива. Преценката дали посочените факти и
обстоятелства изпълват съдържанието на понятието особено важен държавен и
обществен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК съдът може да направи в
производството по чл. 167, ал. 1 от АПК, когато по искане на страна може да
допусне предварително изпълнение на акта, тъй като в производството по чл. 167
от АПК съдът се произнася като инстанция по същество. В производството по чл.
60, ал. 5 от АПК съдът се произнася като отменителна инстанция. Видно от
изложеното, органът се е позовал на несъществуващо правно основание, за да
издаде оспореното разпореждане за предварително изпълнение, а това прави
разпореждането незаконосъобразно и като такова - подлежащо на отмяна. В този
смисъл са мотивите на Определение № 7827 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. №
6719/2014 г., VII отд., Определение № 10143 от 25.07.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 9106/2018 г., VII отд. и др.
Следва да се посочи и това, че цитиране на визирано в
закона основание за допускане на предварително изпълнение не удовлетворява по
какъвто и да било начин изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за излагане
на фактически и правни основания за издаване на разпореждането. За да е
законосъобразен актът, органът е този, който трябва надлежно да посочи и да
докаже, че употребените от него понятия са изпълнени със съдържание -
конкретно, ясно и съответно на смисъла, който законодателят е вложил в тях. Без
посочването и доказването на тези релевантни факти и обстоятелства, актът не би
могъл да отговаря на изискванията за законосъобразност и съдът не би могъл да
изпълни задължението си да извърши проверка за законосъобразност, а засегнатите
от акта лица не биха могли да упражнят ефективно правото си на защита.
Бланкетното посочване, че предварителното изпълнение се допуска за защита на
важни държавни и обществени интереси - да не се допусне по-нататъшното
функциониране на обекта в противоречие с изискванията на ЗТ - не е
мотивиране на разпореждането. Недопускането на по-нататъшното функциониране на
обекта в противоречие с изискванията на закона е цел на принудителната
административна мярка, поради което не може да бъде основание за допускане на
предварителното ѝ изпълнение. В този смисъл са мотивите на Определение №
5171 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4033/2016 г., VII отд., Определение №
972 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 600/2017 г., VII отд. и др.
В оспореното разпореждане е посочено, че обектът
"може" да не е въведен в експлоатация или да не отговаря на
необходимите санитарно-хигиенни изисквания, което "би могло" да
създаде опасност за живота и здравето на потребителите. Настоящият съдебен
състав намира, че изложените от административния орган мотиви следва да се
основават на реални и конкретни факти от действителността, които да обосноват
наличието на посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки, а не на
предположения и хипотези. Установеното при проверката, че се предоставя
туристическа услуга в некатегоризиран туристически обект, е основание за
налагане на принудителната административна мярка по чл. 177, ал. 2, т. 1, б.
"в" от ЗТ, но не обосновава допускането на предварително изпълнение
на акта, в който смисъл са и мотивите на Определение № 3138 от 21.03.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 2511/2016 г., VII отд. Основанието по чл. 177, ал. 2, т. 1, б.
"в" от ЗТ за прилагане на принудителна административна мярка не може
да е основание за допускане на предварително изпълнение с разпореждане на
административния орган. Ако беше така, законодателят би постановил
предварително изпълнение на административния акт по силата на закона. Основание
по чл. 60 от АПК са обстоятелства, от които може да се направи извод за
наличието на някое от условията за издаване на разпореждане за предварително
изпълнение, които са изчерпателно изброени. Предположенията обаче не са
основание за издаване на разпореждането. В този смисъл е Определение № 11723 от
5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2015 г., VII отд.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че оспореното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
Заповед №447 от 30.06.2022 година на Председателя на КЗП е издадено от компетентен
орган /председателят на Комисията е компетентен да наложи принудителна
административна мярка по чл. 177, ал. 2, т. 1 ЗТ и следователно да постанови
предварителното ѝ изпълнение/, в изискуемата от закона писмена форма, но
при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с
целта на закона, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 60, ал. 6 от АПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ допуснатото на основание чл. 60, ал. 1 от АПК предварително
изпълнение на Заповед №447 от 30.06.2022 година на Председателя на Комисията за защита на
потребителите, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от
Закона за туризма е наложена принудителна административна мярка "временно
затваряне на туристическия обект" по отношение на обект - заведение за
хранене и развлечение
„Сол и пипер“, находящо се в гр. Балчик, алея
„Дамбата“, морски плаж „Балчик-Двореца“,
стопанисван от „КОРНЕР
3“ ЕООД гр. София.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: