№ 60
гр. гр. Добрич, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20223200900005 по описа за 2022 година
Предявен е иск от В. Д. ВЛ. ЕГН ********** от
гр.Добрич,пл.“***а“№2,вх.А,ет.4,ап.9 ,със съдебен адрес гр.Генерал
Тошево ,обл.Добрич,ул.“***“№8,чрез адв.Д.Ч. ,АК гр.Бургас, срещу
„КОРН ПУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ“ООД,ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр.Генерал
Тошево,обл.Добричка,ул.“***“№5,представлявано от ***-управител,с
цена на иска сумата от 34 665,12лв.,частичен от 47 666.4,54лв. и
правно основание чл.8 ал.1 от ЗАЗ.
В съдебно заседание от 26.05.2022г. е прието увеличение на
предявения иск,както следва:сумата от 49 089,96 лв.,представляваща
арендно възнаграждение за стопанската 2020-2021г. по Договор за
аренда на земеделска земя с рег.№1189/12.05.2016г.на Нотариус рег.
№*** на НК,с район на действие РС гр.Г.Тошево,вписан в СВ
Г.Тошево под акт№***.,ведно със законната лихва върху сумата от
34 665,12 лв.,считано от датата на предявяване на частичния иск-
16.01.2022г.до окончателното й изплащане и законна лихва върху
сумата от 14 424,84 лв.,считано от датата на предявяване на молбата
по чл.214 ал.1 от ГПК -25.05.2022г.до окончателното й изплащане.
1
Предявеният иск е допустим.
В срок от ответника е постъпил писмен отговор.
Депозирана е допълнителна искова молба,като в срок по нея е
постъпил допълнителен писмен отговор от ответника.
В исковата молба се излага следното:
С Договор за аренда на земеделска земя рег.№1189/12.05.2016г. на
Нотариус №*** при НК,с район на действие РС гр.Г.Тошево,вписан в
СВ Г.Тошево под акт №***. ищецът е предоставил за възмездно
обработване на ответника арендатор за срок от пет стопански
години,считано от стопанската 2016/2017г. до края на стопанската
2020/2021г.собствената си земеделска земя в общ размер на 433,314
дка,находяща се в землището на с.Чернооково ,общ.Г.Тошево,както
следва:нива с площ от 255,979 дка,трета категория,имот
№***,землище на с.Чернооково,обш.Г.Тошево;нива с площ 44
дка,втора категория,имот №***,землище с.Чернооково,общ.Г.Тошево
и нива с площ от 133,335 кв.м.,трета категория ,имот №***,землище
с.Чернооково,общ.Г.Тошево.
В чл.4 от договора за аренда,сключен между страните,уговореното
арендно възнаграждение е в размер на 30 % от продукцията ,като
същото се дължи в края на всяка календарна година.
За стопанската 2020/2021г.арендаторът не е изплатил в уговорения
срок арендно възнаграждение за обработването на собствените ми
недвижими имоти.
По сведения на арендодатели,предоставили земеделската си земя за
обработване от същия арендатор ,при условия,идентични с условията
по сключения с ищеа договор,ответникът е заплатил за стопанската
2020/2021г.арендно възнаграждение,в границите от 105,00лв./дка до
110 лв./дка.
Предвид изложеното се предявява претенция за сумата от 34 665,12
лв.,представляваща част от дължимото на ищеца арендно плащане
2
,цялото в размер на 47 664,54 лв.,на основание чл.79 и сл.от ЗЗД във
вр.с чл.8 ал.1 от ЗАЗ,впоследствие увеличено на 49 089,96
лв.,съобразно допълнителното заключение на вещото лице по съдебно
икономическата експертиза.
В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор,с който
се оспорва исковата претенция по размер.
Не се оспорва,че между страните е сключен описания в исковата
молба договор за аренда,няма спор и че през стопанската 2020/2021г.
имотите ,които са негов предмет са ползвани от ответника,макар и
непряко,с оглед включването им в споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ
или т.нар.комасация.Не се спори също ,че ответникът дължи
възнаграждение на ищеца за ползването на собствената му земеделска
земя.
Размерът на претенцията се оспорва със следните съображения:
Според чл.4 от процесния договор за аренда ,арендното
възнаграждение е в размер на 30 % от продукцията.И трите имота на
ищеца се намират в землището на с.Чернооково,общ.Г.Тошево.Това
означава ,че като основа за определяне на арендното възнаграждение
по договора следва да се ползват добивите от ответника,получени от
земеделски земи,намиращи се в землището именно на това село.През
стопанската 2020/2021г. ответникът е засял в землището на
с.Чернооково три земеделски култури,а именно пшеница,царевица и
слънчоглед.Добивът от тях е такъв,че 30 % от стойността им е равна
на 44 лв./дка.
Следователно арендното възнаграждение,което се дължи на ищеца
за стопанската 2020/2021г. е в размер на сумата от 19 065,81лв.
Преди 31.12.2021г. ищецът е уведомен от ответника за размера на
дължимото се арендно възнаграждение за стопанската 2020/2021г.,а
аредндодателят категорично е отказал да получи така определена
сума,претендирайки по 110 лв./дка,за което липсва не само правно,но
и фактическо основание.
3
Предвид изложеното ,ответникът счита,че не е дал повод за
завеждане на настоящото дело,тъй като е изпълнил задължението си
по договора,но ищецът е отказал да получи изпълнението.
Не е вярно твърдението в исковата молба,че ответникът е заплатил
на други арендодатели по 105-110 лв./дка.Такива арендни
възнаграждения за стопанската 2020/2021г. ответникът не е заплащал.
Определящо за размера на арендното възнаграждение е добитото
количество реколта именно в землището на с.Чернооково,а не
условията по договорите между ответника и трети лица,чиито имоти
може да се намират и в различни от това землища.
С тези съображения искът следва да се уважи само до посочения от
ответника размер от 19 065,81 лв.,а над тази сума да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В постъпило становище по исковата молба,което съдът третира като
допълнителна искова молба ищецът изразява следното:
Твърденията на ответника за отказ да бъде изплатено на ищеца
арендното възнаграждение не отговаря на фактите.Ответникът е
длъжен да изпълни точно и в срок поетите ангажименти по сключения
договор за аренда,като е трябвало да заплати,съобразно уговореното
по договора.Това е следвало да стори по банкова сметка,с данните за
която разполага.В тази връзка изводът на ответника,че не е станал
причина за завеждане на делото е неправилен.
Прави се възражение,че твърденията,че ответникът е комасирал
земеделската земя в землището на с.Чернооково си противоречат с
твърденията му,че е обработвал земеделската земя на ищеца именно в
това землище.
В представения допълнителен отговор на исковата молба се
уточнява,че ответникът изцяло поддържа исканията си в отговора на
исковата молба.Оспорва мотивите в подаденото от ищеца по делото
становище.
4
Твърди,че размерът на заплатените по други арендни договори с
други аредодатели арендни възнаграждения е ирелевантен към
настоящия спор,тъй като те зависят от конкретни индивидуални
договорки и условия,които са неприложими в отношенията с ищеца
по делото.Няма основания да се изследват всички плащания на
арендодатели на ищеца по други арендни договори,тъй като „сходни“
условия не означава „идентични“ такива.
Липсва противоречие между твърденията на ответника в подадения
отговор,тъй като той е обработвал земеделски земи в землището на
с.Чернооково,където са земеделските земи на ищеца по
делото.Изследването на добивите от земеделски земи извън
землището на с.Чернооково излиза извън рамките на спора.
В съдебно заседание страните поддържат изразените от тях
становища в разменените книжа.
Окръжният съд,като се запозна с писмените доказателства по делото
и основното и допълнително заключение на назначената съдебно
икономическа експертиза,приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните,а се установява и от представения по
делото Договор за аренда на земеделска земя акт №*** ,с нотариална
заверка на подписите,вписан в СВ гр.Г.Тошево вх.рег.№***,че между
страните по делото съществува валидно облигационно отношение с
предмет отдаване под аренда на описаните в исковата молба
земеделски земи,находящи се в землището на с.Чернооково в общ
размер 433,314 дка.Не се спори,че ответното дружество е комасирало
земите,предоставени от ищеца по делото по реда на чл.37 в от ЗСПЗЗ
за стопанската 2020/2021г.
Спорен е размера на иска,който се признава от ответника до сумата
от 19 065,81лв. или по 44 лв./дка,като се изхожда от позицията,че тъй
като отдадените под аренда земи са в землището на с.Чернооково ,то
рентата ,дължима на ищеца следва да се определи на база добив на
5
селскостопанската продукция именно в това землище.Твърди се
също,че до момента на завеждане на настоящото дело ищецът е
приемал изпълнение по договора за аренда,при което арендното му
възнаграждение е определяно именно по този начин-от
продукцията,добита от земите му в землището на
с.Чернооково.Ответникът е предложил на ищцовата страна
изпълнение по договора на база 44 лв./дка,но то неоснователно не е
било прието.Поради тази причина от страна на ответника не е бил
даден повод за завеждане на настоящото дело,поради което се отрича
правото на разноски на ищеца.
В чл.4 от представения Договор за аренда на земеделска
земя,сключен на 12.05.2016г.,със срок на действие пет стопански
години, е уговорено арендно плащане в размер на 30 % от
продукцията,платимо в срок до края на съответната каледнарна
година.
Според първото изслушано заключение на вещото лице по
икономическата експертиза,дължимото арендно възнаграждение за
процесната стопанска година,изхождайки от общия обем и стойността
на добитата продукция от всички култури,получени от ответника
единствено в землището на с.Чернооково,общ.Г.Тошево, е по 43,87
лв./ дка.При това полжение дължимата рента на ищеца възлиза на
19 009 лв.
В допълнителното заключение вещото лице е изчислило размера на
дължимата рента ,като е изхождало от обема и стойността на добитата
продукция във всички арендувани от ответното дружество
землища,като по реализационни цени на ответното дружество и
съобразно относителния дял на отглежданите от ответника култури
средната стойност на продукцията на декар е 377,63 лв./дка,съответно
30 % от паричната стойност на продукцията от общо 433,314 дка
земеделска земя е в размер на сумата от 49 089,96 лв.или по 113,29
лв./дка.
6
Съдът намира,че меродавен е първия вариант на изчисление на
размера на дължимата рента в допълнителното заключение,тъй като е
изготвен по реализационни цени на ответното дружество,което е
приложимия критерий в настоящия случай,а не действащите цени за
периода от 01.10.2021 г.до 31.12.2021г.по данни на НСИ,който би бил
приложим при липса на данни за реализационните цени на ответника.
Съдът,тълкувайки волята на страните в договора стига до извода,че
след като не е изрично уточнено,че арендното възнаграждение на
ищеца е в размер на 30 % от продукцията,добита именно в землището
на с.Чернооково,то действителната воля на страните е била да
договорят арендно възнаграждение в размер на 30 % от добитата
изобщо/във всички арендувани землища/ продукция на
арендатора,независимо в кое землище е била добита.Ако страните
бяха имали намерение да уточнят това обстоятелство,те биха го
записали изрично в договора,сключен между тях,което не е
сторено.Ответната страна е търговец и се предполага,че при
сключване на договорите полага грижата на добрия търговец за
интересите си,която включва детайлно уреждане на
взаимоотношенията между страните,особено що се касае до размера
на арендното плащане.
Не се доказа тезата на ответника,че до настоящия момент,от
началото на действието на арендния договор ищецът е приемал
изпълнение по начина,по който се твърди в отговора на исковата
молба,а именно 30% от реализираната продукция от землището на
с.Чернооково.Такива доказателства не бяха ангажирани по делото.Не
се доказа и факта,че е предлагано изпълнение ,а то необосновано не е
било прието от страна на ищеца по делото.
С изложените мотиви предявеният иск,с правно основание чл.8 ал.1
от Закона за арендата в земеделието е изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен за сумата от 49 089,96 лв.,представляваща
дължима арендна цена за ползването на отдадената от ищеца
7
земеделска земя ,съгласно Договор за аренда на земеделска земя акт
№*** ,с нотариална заверка на подписите,вписан в СВ гр.Г.Тошево
вх.рег.№*** за общо 433,314 дка земеделски земи в землището на
с.Чернооково,обл.Добричка,ведно с претендираните законни лихви до
окончателното изплащане на главницата.
Ответникът дължи сторените от ищеца съдебно деловодни
разноски,тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на
делото-не са представени доказателства за предлагано изпълнение на
претенцията,неоснователно отхвърлено от страна на ищеца по
делото,поради което не може да намери приложение нормата на чл.78
ал.2 от ГПК.
Съобразно представения списък на разноските ищецът е сторил
общо разноски в размер на 4 416,59 лв.съдебно деловодни
разноски,които му се дължат предвид изхода на спора по настоящото
дело.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КОРН ПУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ“ООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Генерал
Тошево,обл.Добричка,ул.“***“№5,представлявано от ***-управител
да заплати на В. Д. ВЛ. ЕГН ********** от
гр.Добрич,пл.“***а“№2,вх.А,ет.4,ап.9 ,със съдебен адрес гр.Генерал
Тошево ,обл.Добрич,ул.“***“№8 сумата от 49 089 ,96 лв./четиридесет
и девет хиляди и осемдесет и девет лева и деветдесет и шест
ст./,главница,представляваща дължимо арендно плащане за
стопанската 2020/2021г.по Договор за аренда на земеделска земя с
рег.№1189/12.05.2016г.на Нотариус рег.№*** на НК,с район на
действие РС гр.Г.Тошево,вписан в СВ Г.Тошево под акт№***.,ведно
със законната лихва върху сумата от 34 665,12 лв./тридесет и четири
хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и дванадесет ст./,считано от
8
датата на предявяване на частичния иск-16.01.2022г.до окончателното
й изплащане и законна лихва върху сумата от 14 424,84
лв./четиринадесет хиляди четиристотин двадесет и четири лева и
осемдесет и четири ст./,считано от датата на предявяване на молбата
по чл.214 ал.1 от ГПК -25.05.2022г.до окончателното й
изплащане,както и сумата от 4 416,59 лв./четири хиляди четиристотин
и шестнадесет лева и петдесет и девет ст./-сторени от ищеца съдебно
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
9