Р Е Ш Е Н
И Е
№ 997
гр.
Пловдив, 30.05.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май, две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Р. А. и участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 884 по описа за 2023 год. на Административен съд- Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.А.А., срещу Решение № 249/10.02.2023 г. по АНД
20225330205563/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив, в частта в която е
потвърдено наказателно постановление /НП/ № 22-1030-004087/23.06.2022 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение
по чл. 123, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се в съдебно заседание от адв.Н.И.-А., която излага аргументи за
отмяна решението на РС Пловдив и за отмяна на НП в обжалваната по касационен
ред част. С касационната жалба се иска отмяна на решението на РС Пловдив и
отмяна на наказателното постановление, като се излагат аргументи за неотчетени
от въззивния съд съществени процесуални нарушения, за недоказност на
нарушението и за липса на такова. Претендират се сторените разноски.
Ответната страна не е подала отговор на касационната
жалба. В съдебно заседание редовно призована не се явява, не се представлява.
Прокурорът сочи в становището си, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивски административен съд, като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната
фактическа обстановка :
На 15.05.2022 г. на неустановен
час жалбоподателят управлявал лек автомобил Нисан Ноте с рег. № РВ****РС,
когато преминал през улица „Руен“ в с. Крумово до номер 2А. Същият ударил с
предната дясна част на своя автомобил, паркирания до същия номер на улицата лек
автомобил Киа Рио с рег. № РВ****РС в задната лява част като му причинил
материални щети. Същият не спрял, за да установи последиците от настъпилото
произшествие и се прибрал у дома си като оставил автомобила си Нисан Ноте с
рег. № РВ*****РС, паркиран на улицата пред дома му.
Това било забелязано от
ползвателката на автомобила Киа Рио с рег. № РВ*****РС, която видяла и че
водачът на автомобила, който осъществил пътното транспортно произшествие бил
съседът й Д.А., който завил в пресечката към дома си. Тя веднага съобщила това
на полицията като на сигнала се отзовали свид. П. и А. Т. Те възприели щетите
по паркирания автомобил и след проведен разговор с ползвателката на автомобил
Киа Рио с рег. № РВ******РС, същите отишли до дома на жалбоподателя, посочен от
очевидката на пътнотранспортното произшествие и установили, че по паркиралия
отвън автомобил Нисан Ноте с рег. № РВ*******РС също имало побитости и
драскотини, които съвпадали с установените по Киа Рио с рег. № РВ*****РС.
Служителите на МВР установили, че собственик на автомобила бил жалбоподателя и
го извикали от дома му. Същият излязъл пред дома си и потвърдил че е управлявал
автомобила. Служителите му поискали документи, които той представил.
Свид. П. съставил протокол за
ПТП, който бил подписан от жалбоподателя. Като участник 2 била подписана
ползвателката на ударения автомобил, а данните вписани в протокола били на
неговия собственик. Пред жалбоподателя бил съставен АУАН, за три нарушения,
който той подписал без възражения. В законоустановения срок същият представил
възражение, в което твърдял, че не е имало пътнотранспортно произшествие и той
не е участник в него, като и твърдения за тясно място, през което се минавало
на улицата и дупки в асфалта.
Същият бил правоспособен водач с
английско СУМПС.
На базата на съставения от АУАН
било издадено процесното наказателно постановление.
Районният съд е приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил
нарушенията по чл. 123, ал. 1 т. 1 от ЗДвП и по чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП за
което е бил санкциониран. Изложени са мотиви защо се счита, че не са налице
съществени процесуални нарушения, както и защо се счита че
липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Посочено е подробно защо се
счита, че недоказания час на настъпване на ПТП не е причина за отмяна на
оспореното ПТП, както и защо се приема, че е допуснато ПТП.
Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на РС
Пловдив са неоснователни. По същество те отново навеждат идентични твърдения с
тези във въззивната жалба за процесуални нарушения, за липса на ПТП с участието
на жалбоподателя. Изложените от въззивната инстанция мотиви се споделят изцяло
от настоящия съдебен състав, който препраща към тях, като специално по
отношение на разминаването за часа на настъпване на ПТП с този сочен в АУАН и
НП, следва да се посочи, че настоящата инстанция счита, че установяването на
точния час на ПТП не е възможно в случая с оглед поведението и на самия жалбоподател,
който е напуснал мястото на инцидента. Това обаче не означава, че на сочената
дата не е настъпило ПТП между тези участници в движението, поради което и
действително не е налице основание за отмяна на НП само с оглед неточния час.
В допълнение следва да се посочи, че
ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието пътнотранспортно
произшествие, съгласно която това е събитие, възникнало в процеса на движението
на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда
на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. От така дадената в §6, т.30 дефиниция не се установява изискване
материалните щети да са значителни или повредата на пътното превозно средство
да е такава, че да затруднява значително или да прави невъзможна експлоатацията
му. Ето защо и навежданите аргументи, че констатираните зажулвания и драскотини
по лекия автомобил „Нисан Ноте“ не са достатъчни да се приеме за осъществено
ПТП са неоснователни. С оглед на това и правилно контролираната инстанция
е приела, че в резултат на поведението
на жалбоподателя като водач на МПС е възникнало ПТП на сочената дата. С оглед на това и за същия е имало задължение
да спре и да установи щетите, каквото задължение е вменено с разпоредбата на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Очевидно е от фактите по делото, че А. не е
осъществил това си задължение, а е продължил пътя към дома си. С оглед на това
и няма как да се приеме, че не е осъществено това нарушение, доколкото се е
наложила намесата на служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив,
които да установят обстоятелствата по случая. Що се отнася до изложените
аргументи за неточна квалификация на фактите, то тези аргументи са
неоснователни. Действително чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП посочва какви задължения
има участник в ПТП с причинени само имуществени вреди, но това нарушение се
поглъща от нарушението по чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, тъй като при неизпълнение на задължението за спиране и
установяване на вредите, няма как да се изпълнят другите задължения.
По отношение на оспорването за неотчитане на свидетелските показания на
очевидеца Рангелов следва да се посочи, че същият в показанията си дава лични
оценки за това дали е налице ПТП, както и дали са значителни причинените вреди,
както и предположения по отношение на това дали е разбрал или не за инцидента
жалбоподателят. С оглед на това и правилно показанията му са игнорирани от
въззивната инстанция.
Колкото до обстоятелството дали липсва съгласие между участниците в ПТП
с оглед наличния констативен протокол, то следва да се посочи че такъв е
изготвен от полицейския служител – св.П., а не е съставен двустранен протокол
между самите страни в инцидента. Ето защо е очевидно, че към момента на
съставяне на този протокол е имало спор, който се потвърждава и в последствие с
изявленията на жалбоподателят в подадените възражения срещу съставения АУАН.
Предвид на това няма как да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.123,
ал.1, т.3, б. „Б“ от ЗДвП, тъй като попълването на двустранен протокол за ПТП
не налага участието на полицейски служител и съставянето от същия на
констативен протокол за ПТП.
По отношение на другото
нарушение, за което е потвърдено НП – това по чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП, настоящата
инстанция напълно се солидаризира с изложените аргументи от въззивната
инстанция. За пълнота следва да се посочи, че правилно е приложената
санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, която е обща такава и констатираното
нарушение попада в приложното и поле, тъй като за това нарушение не е
предвидена специална санкционна разпоредба.
Накрая следва да се
посочи, че се установява, че от разписка за получаване на НП се установява, че
на 21.08.2022 г. в 21.15 часа е получено същото от Д.А. и следва отбелязване
„иззето СУМПС – образец Великобритания с № АLEKS708232DA96V”. Това отбелязване не е достатъчно, за да се установи
дали жалбоподателят е получил иззето СУМПС или при връчването на НП му е иззето
същото. Дори обаче да се приеме, че СУМПС е иззето при връчване на НП, то това
не е нарушение на процедурата по издаването на оспореното НП, а е въпрос който
има значение относно законосъобразността на вече наложеното наказание.
По отношение размера на
наложените санкции, то следва да се посочи, че за нарушението по чл.5, ал.1 т.1
от ЗДвП същата е в твърд размер, а по отношение на нарушението по чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП са наложени минималните такива, което е обосновано с оглед
по-малките щети причинени при настъпилото ПТП.
При разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения. Решението на
Районен съд гр. Пловдив ще следва да бъде оставено в
сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№249/10.02.2023 г. по АНД 20225330205563/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:......................................
ЧЛЕНОВЕ :
1........................................
2........................................