РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. ХАСКОВО, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
в присъствието на прокурора Ел. П. Ив.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600025 по описа за 2022
година
С Присъда от 20.12.2021г., постановена по н.о.х.д № 827/2021 година РС
Свиленград признал подсъдимата Т. Д. К. за виновна в това, че в периода от месец февруари
2021 година до месец септември 2021 година, включително, в град С., област Х., след като е
била осъдена с решение № 98/24.04.2019 година по гр.д.No 93/2019 година на Св.РС, влязло
в сила на 16.05.2019 година, да издържа свой низходящ - ***** си Ф. И. Г., родена на
**.**.**** година, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно: 8 месечни вноски по 140 лв., от които 7 пълни месечни вноски
по 140 лв. (считано от месец март 2021 година до месец септември 2021 година,
включително) в общ размер на 980 лв. и една непълна месечна вноска, дължима за месец
февруари 2021 година в размер на 120 лв. или всичко: общо дължима сума за издръжка 1 100
лв., като деянието е извършено повторно - след като е осъдена за престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК с влязла в сила на 14.11.2020 година Присъда No 260007/29.10.2020 година по
НОХД No 421/2020 година по описа на Pайонен съд – Свиленград, поради което и на
основание чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54 НК й наложил наказания:
„пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес”, с периодичност на явяването 2 (два) пъти седмично и „Задължителни
1
периодични срещи с пробационен служител”; двете за срок от по 8 (осем) месеца и
„обществено порицание”, като я оправдал по първоначално предявеното обвинение за
разликата над 1 100 лева до 1 350 лв. и за месеците Декември 2020 година, Януари 2021
година и частично за месец Февруари в размер на 20 лв.
По-лекото наказание „обществено порицание” е постановено да се изпълни,
чрез обявяване на присъдата на видно място, на сградата на Община - Тополовград.
Недоволен от присъдата останал защитникът на подсъдимата, който я обжалва
в законовия срок с оплаквания за неправилност, необоснованост и явна несправедливост на
наложените наказания. В тази връзка защитникът твърди, че не е доказана субективната
страна на престъпния състав, фактът, че последната е ********, ползва ***** *****
********* и няма възможност да изплаща присъдената издръжка, както ****** ***** в
инкриминирания период, довело до невъзможност за постоянна работа и реализиране на
доходи. Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да
бъде призната а невинна и оправдана по предявеното й обвинение, алтернативно – за
намаляване размера на наказанието.
Подс. К. не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Прокурор от ОП - Хасково изрази становище за законосъобразност на
съдебния акт.
В законовоустановения срок не са постъпили искания за доказателства; не са
допуснати в разпоредително, не се събраха и на съдебното следствие, в производството пред
въззивната инстанция.
Районният съд е съблюдавал стриктно процесуалните правила, обстойно е
изследвал относимите към предмета на доказване обстоятелства, задълбочено е анализирал
събрания в хода на съдебно следствие доказателствен материал и след правилна преценка,
обосновано е приел, че Т.К. е извършила престъплението по повдигнатото й обвинение.
Безспорно е, че подсъдимата е била ****** с Решение № 98/24.04.2019 година по гр.д. №
93/2019 година на РС - Свиленград, влязло в сила на 16.05.2019 година да заплаща месечна
издръжка в размер на 140 лева на св. И. М., като баща и законен представител на ********
им ******Ф. И. Г., род. на **.**.****г. Докато получавала доходи и пари от мъжа, с който
заживяла по-късно на семейни начала подсъдимата изплащала, макар със закъснение
дължима на детето й издръжка. Суми били превеждани на законния представител на детето,
в периода края на 2020 г. - м. 09.2021 год. По време на съдебното следствие пред РС са
представени разписки за изплащане на сумата от 250 лева – издръжка за м. 12.20г. и м.
01.2022г. Налице е и частично плащане на издръжката за м. 02.2022г., съобразно
установения в ЗЗД ред за погасяване на задълженията. След този период подсъдимата
останала без доходи, а след раждането на второ дете и с повишени разходи, поради което
преустановила изплащането на присъдената издръжка. К. е била осъждана веднъж за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като й било наложено наказания пробация, с двете
задължителни мерки, в минимален срок. Приетата с присъдата правна квалификация на
2
осъщественото от подсъдимата К. като престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 НК
съответства на установените факти.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е такова на просто извършване и
законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на неплащане на издръжката. От
обективна страна е налице безспорно установеният факт на неплащане на издръжката от
подсъдимата за посочения период, за който е била дължима, и което задължение е
ежемесечно и не може да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства
/включително липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението си, ****** ****** ******/ са без значение и са
предмет на други /включително и граждански/ производства, които не могат да бъдат взети
предвид от наказателния съд във връзка с предявено обвинение за неплащане на издръжка
по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателно-правна гледна точка са от значение единствено
обстоятелствата, че е налице парично задължение, което се дължи на равни месечни вноски,
и което не е изпълнено за повече от два месечни периода – в случая 8 месечни вноски. На
следващо място, е необходимо да бъде налице съзнателно забавяне изплащането на
дължима издръжка след влизане в сила на осъдително решение за заплащането на такава
(това по гр.д.№ 93/19г. на СвРС).
От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подс.
К. е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е искала те да настъпят.
При определяне на вида и размера на наказанията, които следва да се наложат
на подс. К., РС е взел предвид от една страна, че същата е ******, фактът, че се намира в
трудоспособна възраст и не са налице здравословни проблеми, които да възпрепятстват
заплащането на издръжка, както и продължителността на периода на неплащане на същата,
които е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства и от друга страна е дал превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства – самопризнанието на подсъдимата и *****
******* ******, като е преценил, че целите по чл. 36 от НК ще бъдат постигнати с
определяне на наказание по втората алтернатива на чл. 183, ал. 4 от НК, а именно
„пробация” при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 8 /осем/ месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 /осем/ месеца, като е наложил и
„обществено порицание“. Видът и характерът на самото престъпление и личността на дееца
според въззивният съд обуславят извод, че наказанията, продължителността и
периодичността на първата от задължителните мерки и по-леката санкция са определени
законосъобразно.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваната присъда
е правилна, а наложеното наказание е определено законосъобразно, поради което и на
основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21 от 20.12.2021г. на РС Свиленград,
постановена по н.о.х.д № 827/2021г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4