О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
гр. Сливен, 02.09.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на втори септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря ……….. и на прокурора ………., като разгледа докладваното от председателя ЧКАД № 275 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК.
Образувано е по частна жалба подадена от В.Г.А., „Пастир 11" ЕООД, Н.Х.К. и И.К.К., чрез процесуален представител, против определение № 620/29.06.2021 г. по гр.д. № 20212230102377/2021 г. на РС – Сливен, с което е оставена без разглеждане жалбата на В.Г.А., „Пастир 11" ЕООД, Н.Х.К. и И.К.К. срещу Протокол от 29.01.2021 г., съставен на основание Заповед № РД-07-6 от 22.01.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие" Сливен, във връзка със Заповед № РД-46-28/22.01.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите и т. 2 от одобрена Методика за определяне на средно годишно рентно плащане и в изпълнение на § 2е от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ от Комисия в състав: П.: Р. Р. – Г. с. в ОД „З." С. и ч.: Ю. А. С. – Г. е. в ОД „З." С., П. К. – Ю. на ОД „З." С., Т. В. Т. – Н. на ОСЗ – С., М. Т. К. – Н. на ОСЗ – Н. З. и П. Д. Б. – Н. на ОСЗ – К., с който са определени размерите на средното годишно рентно плащане за ползване на земеделски земи през стопанската 2020/2021 г., в левове на декар, съгласно § 2е от ЗИД на ЗСПЗЗ на база предходната стопанска година 2019/2020 г., за землищата на територията на област Сливен и е прекратено производството по делото.
В частната жалба са развити съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на Районен съд Сливен за разглеждане и произнасяне по същество по подадената жалба.
Настоящият състав, след като съобрази изложените в жалбата оплаквания и прецени доказателствата по делото, намира подадената жалба за подадена от надлежни страни и процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения :
Районен съд – Сливен е сезиран с жалба срещу Протокол от 29.01.2021 г., съставен на основание Заповед № РД-07-6 от 22.01.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие" Сливен, във връзка със Заповед № РД-46-28/22.01.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите и т. 2 от одобрена Методика за определяне на средно годишно рентно плащане и в изпълнение на § 2е от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, с който комисията е определила размерите на средното годишно рентно плащане за ползване на земеделски земи през стопанската 2020/2021 г., в левове на декар, съгласно § 2е от ЗИД на ЗСПЗЗ на база предходната стопанска година 2019/2020 г., за землищата на територията на област Сливен.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като оспорения протокол няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, както и не представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, доколкото с него нито се създават права или задължения нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на физически и/или юридически лица. Приел, че актът, с който се определя размера на средното годишно рентно плащане като способ за определяне по административен ред на дължимото рентно плащане на собствениците на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации по чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма самостоятелно правно значение, тъй като не е насочен към прякото и непосредствено регулиране на обществени отношения. Посочил е, че протокола на Комисията по § 2е, ал. 1 от ДР на ЗСПЗЗ следва да се разглежда като част от производството по издаване на индивидуалния административен акт по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ и по аргумент от разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК, същият не представлява административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.
Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд.
Преценката дали актът подлежи на оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и задължително се свързва с изследване характера на оспорения акт. Както правилно е приел РС оспорения Протокол няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, нито е общ административен акт по чл. 65 от АПК. Определянето на средното годишно рентно плащане по реда на § 2е от ДР на ЗСПЗЗ става от комисия, назначена със заповед на директора на ОД "З". Съгласно нормативната уредба извършваната от комисията дейност е техническа такава, като от нейните актове, с които се определя размера на средното годишно рентно плащане не произтичат конкретни права или задължения за правни субекти. Затова тези актове нямат самостоятелно значение и не представляват властническо волеизявление, засягащо пряко и непосредствено правата или създаващо задължение за правни субекти. С тях, въз основа на предварително утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика, която задава алгоритъма, се извършват технически действия по систематизиране на информация и изчисления, въз основа на които се достига до определяна размера на рентното плащане за различните общини и землища. Определеният от комисията по § 2е от ДРЗСПЗЗ размер на средното годишно арендно плащане ще породи права или задължения за правни субекти едва, когато бъде инкорпориран в съответните административни актове, каквито са тези по чл. 36, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чл. 37в, ал. 4, във връзка с ал. 3, т. 2 и ал. 7 от ЗСПЗЗ, чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ и чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ. Именно последните актове представляват административни такива и подлежат на обжалване по реда на АПК. С оглед на това актовете на комисията по § 2е от ДРЗСПЗЗ представляват актове, които не се издават от административен орган, а от помощен такъв и имат подготвителен характер в производството за издаване на съответните административни актове. Поради това те нямат качеството на индивидуални административни актове. В този смисъл е и съдебната практика, изразена в Определение № 25 от 17.07.2020 г. на ВКС по гр. Дело № 47/2019 г., 5-членен състав на ГК.
Ето защо настоящият състав намира изводите на РС – Сливен за прекратяване на производството за правилни. За да бъде една жалба разгледана по същество, е необходимо тя да бъде първо допустима. Недопустимата жалба въобще не подлежи на разглеждане.
С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно производство. Обжалваното определение не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 620/29.06.2021 г., постановено по гр. дело № 20212230102377/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :