№ 139580
гр. София, 08.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20231110159672 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
вх. № 305133/30.10.2023 г. на „ЮтеКредит България“ ЕООД” ЕООД срещу Д. А. К..
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая към заявлението кредиторът е представил
заверен препис от договора за кредит и приложенията към него, от който произтича
неговото вземане, приложенията към него и общи условия, съобразно изискването на
чл. 410, ал. 3 от ГПК. Това дава възможност на съда да извърши преценка относно
наличието или не на неравноправни клаузи, от които произтича вземането, или част от
вземането на заявителя, както и дали искането противоречи на закона и добрите нрави.
В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че е налице обоснована
вероятност някои от вземанията на заявителя да се основават клаузи, които
противоречат на закона.
Такова вземане, според настоящия състав е вземането за такса за разглеждане на
искането за отпускане на кредит, съгласно договора за кредит в размер на 422,28 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК в редакцията й към момента на
сключване на договора за кредит, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Искането за
отпускане кредит, като начален етап от сключването на договора представлява дейност
1
по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията за
„допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност е
предоставена законова възможност кредитодателят да събира допълнителни такси.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е от императивен порядък, поради което същата не
може да бъде дерогирана от страните по договора, а от друга страна наличието на
клаузи от договора, които са в противоречие с императивните й предписания, то
същите се явяват нищожни поради противоречие със закона.
От друга страна, таксата за разглеждане на искането за кредит по съществото си
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
договора е посочено, че размерът на ГПР по кредита е 51 %, а съгласно дефиницията
на ГПР в общите условия към договора в него не се включват разходите по
допълнителни незадължителни услуги, към които се числи и процесната. Така
включвайки таксата за разглеждане на искането за кредит към приложимия по договора
размер на ГПР несъмнено води до превишение на посоченото ограничение в размера
на ГПР, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Въз основа на изложеното съдът намира, че посочената претенция на заявителя се
основава на нищожна клауза и в този смисъл искането в тази част противоречи закона,
поради което в тази част заявлението следва да се отхвърли.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за
вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх.
№ 305133/30.10.2023 г. на „ЮтеКредит България“ ЕООД” ЕООД срещу Д. А. К. в
частта за сумата 422,28 лева – такса за разглеждане на искане за отпускане на кредит
по Договор за кредит № L310425/26.11.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3