№ 173
гр. Кюстендил, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500526 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от А. И. К. с ЕГН ***, с адрес: ***,
насочена против Решение № 260468/12.11.2021 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д. № 1405/2019 г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени
предявените от нея против М. А. Н., А. С. Н., С. Г. И. и Т. А. И. искове за прогласяване
на нищожност на договори за покупко- продажба на недвижими имоти, обективирани в
Нотариален акт № 50, т.1, рег. № 1408, н.д. №37/2002 г. и Нотариален акт № 41, т.1,
рег. № ***, н.д.№34/ 2005 г. на нотариус при КРС, сключени между ответниците, в
частта им: „ведно със зимнично помещение със същата площ под магазина, находящ се
в гр. ***, като сключени в противоречие със закона, при липса на съгласие, липса на
основание и невъзможен предмет.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е неправилно
поради неговата незаконосъобразност. Сочи се, че собствеността върху мазетата и
гаражите в сградата била на собствениците на апартаментите в нея, като владение
върху тях се упражнявало над 40 години. Твърди се, че в периода 1993-1995 г. е бил
приватизиран само бръснаро – фризьорския салон със санитарен възел, който обект
бил с площ 88,36 кв.м., но без мазета/гаражи към същия. Подчертава се, че нито един
от тримата купувачи не е имал право на собственост върху мазетата в сградата, нито ги
ползвал. Твърди се, че в нотариалния акт за покупко - продажба между М. и А.Н. и
1
спечелилия на търг обекта, била допусната грешка като е описано, че той се продава
ведно със зимнично помещение със същата площ – 88,36 кв.м., респ. включената
относно това помещение клауза в нотариалните актове е недействителна. Твърди се, че
такова самостоятелно зимнично помещение с площ 88.36 кв.м. не съществува в
сградата. Предвид това се счита, че нотариалните актове на ответниците са нищожни
като сключени в нарушение на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД и прогласяване
нищожността на процесните нотариални актове. Претендират се разноските в двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещните страни.
В съдебно заседание представителят на ответниците С.И. и Т.И. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
С определение № 100/16.02.2022 г. съдът е оставил без движение исковата
молба, като е дал конкретни указания на ищцата А. И. К. за отстраняване на
нередовностите ѝ.
Във връзка с указанията на съда в срок е постъпила молба – уточнение на
исковата молба от В.А. Г. и А. И. К., с която нередовностите са отстранени. За яснота
следва да се посочи, че В.А. Г. не е страна по делото, тъй като в първоинстанционното
производство по гр. д. № 1405/2019 г. с определение № 912 / 08.07.2019 г. районният
съд е отделил в отделни производства предявените първоначално от А. И. К. и В.А. Г.
против М. и А. Н.и и С.И. искове.
В молбата- уточнение са изложени съображения, че А.К. е собственик на
прилежащи части към неин собствен апартамент - мазе № 1, а заедно с наследниците
на С.И. е съсобственик на мазе № 3, и двете в горепосочената жилищна сграда с адрес
***, че с Нотариален акт № 50, т.1, рег. № 1408, н.д. №37/2002 г М. и А. Н.и са
закупили от К.Я. част от първия нежилищен етаж от процесната сграда, представляващ
магазин / бивш бръснаро- фризьорски салон/, с площ 88,36 кв. м., ведно със зимнично
помещение със същата площ под магазина. Н.и пък от своя страна са продали на третия
ответник С.И. с Нотариален акт № 41, рег. № ***, дело № 34 от 2005 г. посочения
самостоятелен нежилищен обект. Навеждат се съображения, че праводателят на
ответниците Н.и – К.Я., не е притежавал право на собственост върху зимнични
помещения, тъй като той закупил на публичен търг от община Кюстендил обособен
търговски обект – бръснаро- фризьорски салон със санитарен възел с площ 88,36 кв.м
и на един етаж, респ. Н.и са се разпоредили с описаните несъществуващи прилежащи
части, на които не са собственици, в полза на третата ответница И.. Позовава се на
приетото в първоинстанционното производство допълнително заключение на в.л. Х.,
според което така описаното зимнично помещение с площ 88,36 кв.м. съвпада с мазе №
2
1 – собственост на А.К., гараж № 1 и част от мазе № 2 – собственост на В.Г. и част от
мазе № 3 – съсобствено на А.К.. Твърди се, че е нарушен основния правен принцип, че
никой не може да придобие или прехвърли повече отколкото има основание да
притежава, т.е налице е противоречие на закона, водещо до частична нищожност на
договора за продажба от 26.01.2005 г., сключен между тримата ответници и
обективиран в НА № 41, в частта „ведно със зимнично помещение със същата площ
под магазина“. На самостоятелно основание се твърди, че договорът от 26.01.2005 г.,
обективиран в НА № 41, е частично нищожен и поради невъзможен предмет, тъй като
самостоятелно зимнично помещение с площ 88,36 кв.м. под имота на ответницата С.И.
не съществувало реално, нито било отразено в проектите, както и не било установено
на място от вещото лице по делото. Прави се искане за постановяване на съдебно
решение, с което да се обяви на основание чл. 26, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД за
частично нищожен договор от 26.01.2005 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 41, рег. № ***, дело № 34 от 2005 г. на нотариус Б.А., в
частта в която М.Н. и А.Н. продават на С.И. „зимнично помещение със същата площ
под магазина“, т.е. с площ от 88.36 кв.м., находящо се в ***, в сграда с идентификатор
4112.502.309.1 по КККР на гр. Кюстендил, представляващи процесните избени
помещения и гараж – собственост на ищците, а именно: мазе № 1, гараж № 1, част от
мазе № 2 и част от мазе № 3, съгласно приложение № 1 към допълнително заключение
на СТЕ на в.л. инж. Д.Х., приета по гр.д. № 1405/2019 на КнРС.
Преписи от молба – уточнението са изпратени на насрещните страни, от които
не е постъпил отговор
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите,
наведени в жалбата, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като
ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на
чл.259 и сл. ГПК, подадена е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображения:
Пред районен съд са били предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД и с правно основание чл.26, ал.2, пр.1, пр.2 и 4 от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал.4 от
ЗЗД за прогласяване на нищожността на договори за покупко- продажба, обективирани
в Нотариален акт № 50, т.1, рег. № 1408, н.д. №37/2002 г. и Нотариален акт № 41, т.1,
рег. № ***, н.д.№34/ 2005 г. на нотариус при КРС, сключени между ответниците, в
частта им: „ведно със зимнично помещение със същата площ под магазина, находящ се
в гр. ***, като сключени в противоречие със закона, при липса на съгласие, липса на
основание и невъзможен предмет.
3
С обжалваното решение, районен съд е отхвърлил предявените искове,
приемайки, че не са налице посочените от ищцата основания за нищожност на
сделките, обективирани в посочените по- горе нотариални актове.
След като окръжен съд е оставил без движение исковата молба подържаните от
ищцата основания за нищожност, посочени в депизираната от нея молба- уточнение са
противоречие на закона и невъзможен предмет, като се иска частична нищожност само
на сделката, обективирана в Нотариален акт № 41, т.1, рег. № ***, н.д.№34/ 2005 г. на
нотариус при КРС, сключена между ответниците, в частта й: „ведно със зимнично
помещение със същата площ под магазина“ Предвид на това решението на районен съд
следва да се обезсили в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание
чл.26, ал.2, пр.2 и пр. 4 от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД, както и по отношение на
сделката обективирана в Нотариален акт № 50, т.1, рег. № 1408, н.д. №37/2002 г. в
посочената част.
По отношение съображенията на районен съд, с които са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и чл. 26, ал.1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД
настоящият съдебен състав напълно ги споделя.
Видно от Нотариален акт № 50, т.1, рег. № 1408, н.д. №37/2002 г. е, че К.М.Я. и
съпругата му В.К.Я. са продали на М. А. Н. магазин- /бивш бръснаро- фризьорски
салон/ със санитарен възел, с площ 88.36 кв.м., ведно със зимнично помещение със
същата площ под магазина, находящ се в ***, намиращ се южно от входния коридор с
подблоковото пространство на жилищна кооперация, построена в п. III, пл. № 5581, в
кв.6 по плана на гр. Кюстендил, ведно с припадащите му се идеални части от правото
на строеж и от общите части на сградата.
Видно от Нотариален акт № 41, т.1, рег. № ***, н.д.№34/ 2005 г. М. А. Н. и А.С.
Н. продават описания по- горе имот на С.Г. Н..
По основанието противоречие със закона.
По смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД противоречие със закона е налице, когато
има обективно несъответствие на договора с императивна правна разпоредба от кодекс,
закон или подзаконов нормативен акт, както и от международните договори,
ратифицирани по конституционен ред и обнародвани и влезли в сила за Република
България. Сделката противоречи на закона, когато страните по нея са уговорили нещо
различно от предписаното в императивната норма или е сключена забранена от закона
сделка или когато нейният резултат противоречи на закона.
В настоящия случай в направеното пред окръжен съд уточнение на исковата
молба се твърди, че е налице противоречие със закона, тъй като с обективирания в
Нотариален акт № 41, т.1, рег. № ***, н.д.№34/ 2005 г. договор за покупко-
4
продажбаелка в частта : „ведно със зимнично помещение със същата площ под
магазина“ е нарушен основен правен принцип, а именно, че никой не може да
придобие или прехвърли повече права отколкото има, т.е. че е прехвърлен имот върху
който първите двама ответници не са притежавали собственически права. В тази
връзка следва да се има предвид, че в непротиворечивата съдебна практика се приема,
че договорът за продажба на чужд имот не е нищожен, както и че същият обвързва
валидно страните, които са го сключили, но е непротивопоставим на действителния
собственик на имота, тъй като прехвърлянето му не води до погасяване на правата му,
защото приобретателят не може да придобие права, които праводателят му не е
притежавал. От изложеното следва искът за прогласяване нищожността на договора за
прехвърляне правото на собственост обективиран в Нотариален акт № 41, т.1, рег. №
***, н.д.№34/ 2005 г. в частта : „ведно със зимнично помещение със същата площ под
магазина“, поради противоречие със закона е неоснователен.
По основанието невъзможен предмет
С дадените задължителни разяснения по Тълкувателно решение №3/28.06.2016
г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС се сочи, че "основанията за нищожност,
систематизирани в чл.26, ал.2 от ЗЗД визират съставомерността на сделката.
Основанията, свързани с отделните елементи на сделката, са факти, които опорочават
фактическия състав на сделката, поради което тя не поражда желаното правно
действие. Предмет на сделката могат да бъдат вещи, действия, бездействия,
нематериални правни и имуществени блага. За да е налице сделка, страните трябва да
са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на
съгласието предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет.
Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в
реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите
към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е
погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета
означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка.
За да не се стигне до невъзможност на предмета, той трябва да е определен или
поне определяем. Когато предмет на прехвърляне е реално определена част от
недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), договорът има предмет, ако
страните са постигнали съгласие коя част се прехвърля.
В контекста на тези разяснения, конкретният факт– прехвърлянето на мазе с
площ 88,36 кв.м., намиращо се под имота на ответницата С.И. не може да се приеме, че
5
попада в категорията на фактическата или правна невъзможност на предмета на
сделката. От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че
процесната площ „под магазина със същата площ“ съответства на избено помещение
№1, част от избено помещение №2, гараж №1 и избено помещение №3, т.е избените
помещения съществуват, но те са индивидуализирани по начин, различен от посочения
в нотариалния акт, поради което не е налице основанието за нищожност невъзможен
предмет.
С оглед този изход на делото на въззиваемите С.И. и Т.И. се дължат разноски за
въззивната инстанция в размер на ** лв. и представляват адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът постанови съдебния си акт
Воден от горното, окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260468 от 12.11.2021 г., постановено по гр.д.
№1405/2019 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от А. И. К., с ЕГН ***, с
адрес: *** против М. А. Н., ЕГН **********, А. С. Н., с ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, С. Г. И., с ЕГН ********** и Т. А. И., ЕГН **********, двамата с адрес:
*** искове за прогласяване на нищожност на сделката обективирана в Нотариален акт
№ 41, т.1, рег. № ***, н.д.№34/ 2005 г. на нотариус при КРС в частта й: „ведно със
зимнично помещение със същата площ под магазина, находящ се в гр. ***, като
сключена при липса на съгласие и липса на основание, както и в частта, в която са
отхвърлени искове за прогласяване на нищожност на сделката, обективирана в
Нотариален акт № 50, т.1, рег. № 1408, н.д. №37/2002 г. в частта й: „ведно със
зимнично помещение със същата площ под магазина, находящ се в гр. ***, като
сключена в противоречие със закона, при липса на съгласие, липса на основание и
невъзможен предмет.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА А. И. К., с ЕГН ***, с адрес: *** да заплати на С. Г. И., с ЕГН
********** и Т. А. И., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата ** лв. (**),
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7