№ 33952
гр. София, 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110132981 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Б. Н. Н. срещу „Финанси Център“
ООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, както и
насрещна искова молба от ответника срещу ищеца, с която в условията на
евентуалност ответникът претендира от ищеца сумата от общо 179,26 лв.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът намира искането от ищеца и ответник по насрещния иск за задължаване на
насрещната страна да представи справка от счетоводството си за всички извършени
плащания по процесния договор по пера за относимо, допустимо и необходимо за
разрешаване на процесния правен спор, поради което доказателственото искане следва
да бъде уважено.
При повторно извършена проверка на редовността на насрещната искова молба и
като съобрази депозираната уточнителна молба от „Финанси Център“ ООД от
14.10.2022 г., съдът намира, че на ищеца по насрещния иск следва да се дадат указания.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата с изключение на посоченото като приложение доказателство
„застраховка“, каквото не е представено по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Финанси Център“ ООД в едноседмичен срок
от съобщението да представи справка от счетоводството си за всички извършени
плащания по процесния договор по пера, като му УКАЗВА, че непредставянето на
документа може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на „Финанси Център“ ООД, че в срок едноседмичен срок от
съобщението следва, с препис за насрещната страна:
1
1. Да посочи банкова сметка или друг начин за плащане;
2. Да посочи, във връзка с депозираната уточнителна молба от 14.10.2022 г., на
какво основание и какъв е правният му интерес да претендира лихва за забава за
период от 26.09.2019 г. до 29.05.2021 г. /изцяло преди датата на сключване на
процесния договор за потребителски кредит/, както и да посочи дали
претендираната главница е по договор за кредит от 26.09.2019 г., както се твърди
в уточнителната молба, или по процесния договор за паричен потребителски
кредит от 31.08.2021 г.
При неизпълнение на указанието, съдът ще приеме, че претендираните суми за
главница и лихва за забава са съобразно посоченото в уточнителната молба от
14.10.2022 г. и във връзка с договор за кредит от 26.09.2019 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.02.2023 г.
от 09:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, на ищеца Б. Н. – и препис от отговора на исковата молба, а
на на ответника „Финанси Център“ ООД – и препис от отговора на насрещната искова
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на 11.3 от договор за паричен
потребителски кредит № ..., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне
на обезпечение.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове в
условията на последващо обективно кумулативно евентуално съединяване с
първоначалния главен иск срещу първоначалния ищец с правно основание по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 175,60 лева,
представляваща непогасена главница по процесния договор за паричен потребителски
кредит, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,66 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 26.09.2019 г. до 29.05.2021 г.
По предявения главен иск:
Ищецът Б. Н. Н. твърди, че на 31.08.2021 г. сключил с ответното дружество
„Финанси Център“ ООД договор за потребителски кредит № F9005387. По силата на
договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 400 лв., срещу
задължение да върне на кредитодателя сума в общ размер на 442,13 лв. на 13
двуседмични вноски. Размерът на погасителната вноска бил уговорен на 34,01 лева,
годишният лихвен процент бил в размер на 38,02 %, а размерът на ГПР – 39,70 %.
Между страните било уговорено, че в 7-дневен срок от сключването на договора
кредитополучателят се задължава да представи на финансовата институция някоя от
следните гаранции по изпълнение на задължението: банкова гаранция, издадена от
търговска банка на стойност не по-малко от 442,13 лева или застрахователна полица за
сключена в полза на финансовата институция застраховка срещу риск от неизпълнение
на договора. В чл. 11.3 от договора било уговорено, че ако потребителят не предостави
исканите обезпечения /гаранции/, същият дължи неустойка в размер на 269,75 лева,
която следва да бъде изплатена на части, заедно с всяка погасителна вноска. Още с
подписването на договора неустойката била начислена и включена в погасителния
план, независимо, че бил предвиден 7-дневен срок за изпълнение на задължението на
потребителя. Месечната погасителна вноска била променена на 54,76 лева вместо
34,01 лева, а общата сума, която следвало да върне – в размер от 711,88 лева. Счита, че
клаузата на чл. 11.3 от договора за кредит, с която е предвидена неустойката за
непредоставяне на обезпечение е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй
като посочената клауза води до значителна нееквивалентност на насрещните
2
престации по договора и до злепоставяне на интересите на ищцата, противоречи на
принципа на добросъвестността при договаряне и на справедливостта, излиза извън
присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Твърди също, че клаузата, с която е уговорена неустойка е необосновано висока и
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитодателя по оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя върху самия длъжник, поради което
посочва, че е неравноправна. Намира, че уговорената неустойка е прекомерно висока,
поради което се явява неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, на което
основание също следва да се приеме за нищожна. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли съда да прогласи нищожността на чл. 11.3 от договора,
която клауза предвижда заплащане на неустойка в размер на сумата от 269,75 лева.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че
оспорваната клауза на чл. 11.3 от договора за потребителски кредит отговаря на
изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищцата пороци. Сочи, че
уговорената неустойка цели да санкционира заемателя за виновно неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение. Излага, че непредставянето на
обезпечение води до претърпяването на вреди за кредитора, тъй като не е в състояние
да предвиди дали отпуснатият заем ще бъде върнат. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
По насрещните искове:
Ищецът по насрещните искове „Финанси Център“ ООД твърди, че ответникът Б.
Н. не е погасил дължимата от него главница в пълен размер. Сочи, че по договора за
кредит настъпила предсрочна изискуемост на 09.02.2022 г. по силата на чл. 32.1 от
договора поради просрочие в плащането от потребителя с повече от 90 дни.
Последното плащане било извършено на 25.07.2022 г. Сочи, че по кредита били
начислени допълнително глоби в размер на 70 лева, законна лихва в размер на 15,58
лева, 300 лева адвокатски хонорар и 25 лева съдебни такси. Твърди, че понастоящем от
дължимата главница е погасена сума в размер на 244,40 лева, като е налице непогасена
сума в размер на 175,60 лева, както и лихва за забава в размер на 3,66 лева за периода
от 26.09.2019 г. до 29.05.2021 г., за които суми моли ответникът да бъде осъден да му
заплати. Претендира законна лихва върху главницата от депозирането на насрещната
искова молба до погасяването, както и направените по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск Б. Н. оспорва основателността на предявените
насрещни искове. Сочи, че след депозиране на исковата молба, на 27.07.2022 г. е
заплатил дължимите към ответника суми. Оспорва валидността на допълнително
начислените суми за глоба. Сочи, че не е използвал услугите на адвокат, за да бъде
начислено адв. възнаграждение, както и че между страните не е водено друго съдебно
производство, за да бъде начислена сума за съдебна такса. Оспорва и твърдението за
настъпила автоматична предсрочна изискуемост, като сочи, че е следвало да бъде
надлежно поканен и уведомен за това от кредитора. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
По главния установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.3-то
ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит от 31.08.2021 г., в който е уговорена
клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение /гаранция/ на
кредита в твърдения размер, която договорна клаузи противоречи на добрите нрави и е
3
уговорена в прекомерно висок размер.
По насрещния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК:
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между него и ответника по насрещния иск е възникнало облигационно
отношение по договор за кредит, по силата на който за кредитополучателя е
възникнало задължението за връщане на заетата сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По насрещния иск по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже възникването на главен дълг и
момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че не сочи доказателства за фактите, за
които носи тежестта на доказване.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за
потребителски кредит .../31.08.2021 г., по който ищецът е получил заемната сума и 2) в
договора за кредит е уговорено заплащане на неустойка при непредставяне на
обезпечение.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4