№ 3490
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100514799 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 19521 от 30.10.2024 г. по гр.д. № 24724/2024 г. по описа на СРС,
74-ти с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от „Дженерали застраховане“
АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, срещу „ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, искове с правно основание чл. 411
КЗ за заплащане на сумата в размер на 2276,87 лева, представляваща регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ с включени ликвидационни разноски за вреди на МПС
„Мини Купър“ с рег. № *********, причинени при ПТП, настъпило на 14.09.2021 г. в
гр. София, на бул. „Димитър Николаев“, по вина на водача на МПС „БМВ 530“ с рег. №
*********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от 26.04.2024 г. до окончателното плащане, както и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 310,75 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
12.04.2023 г. до 24.02.2024 г.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца „Дженерали застраховане“ АД с
излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически
констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства,
1
въз основа на които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че чрез
събраните пред първата инстанция доказателства е установен размера на вредата,
който е съответен на ремонт в оторизиран сервиз на увредения от ПТП автомобил.
Като не е съобразил това съдът е постановил неправилно решение, тъй като не е
уважил в цялост претенцията, съответна на незаплатената част от вредата. Моли за
отмяна на постановеното решение като неправилно и уважаване на предявените искове
в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „ЗД Бул Инс“ АД е подала в срок писмен отговор на
въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за
потвърждаване на постановеното решение, като правилно. Заявява, че при
постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез събраните
доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Размерът на обезщетението за причинената вреда е
определен правилно от СРС като е съобразено и становището на приетата по делото
САТЕ. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Чрез представените в производството доказателства са установени
предпоставките на чл.411 КЗ. Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411
КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който
е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение
на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
2
Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал.2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без
прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата
към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на
същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните
размери по методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН /в този смисъл е трайната
практика на ВКС - решение №79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 г., І ТО, решение
№52/08.07.2010 г. по т.д. №652/2009 г., І ТО, решение №115/09.07.2009 г. по т.д.
№627/2008 г., ІІ ТО, решение №209/30.01.2012 г. по т.д. №1069/2010 г., II ТО, решение
№235/27.12.2013 г. по т.д. №1586/2013 г., ІІ ТО и др., приложими и по отношение на
действащия КЗ/. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по
застраховка „Каско“ /плащането на недължимо обезщетение не може да се
противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от 3 г. и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката –
следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно
от посочените по- горе две условия, т.е. - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди повече от 3 г. или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т.е.
изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.
В производството не е спорно и е установено чрез представените пред първата
инстанция доказателства, че на 14.09.2021 г. в гр. София, на бул. „Данаил Николаев“
между водача на МПС „Мини Купър“ с рег. № *********, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско на МПС“ и водача на МПС „БМВ 530“ с рег. № *********,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано
ПТП по вина на водача на МПС „БМВ 530“ с рег. № *********.
Установено е, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
20535,36 лева, а ответникът е възстановил на ищеца сумата в размер на 18 278,49 лева.
3
Чрез приетата пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира
напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че щетите по МПС „Мини Купър“ с
рег. № ********* са настъпили в резултат на процесното ПТП, като стойността,
необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, е 17609,40 лева.
Установено е, че така посочената стойност необходима за възстановяване на
процесното МПС не надвишава неговата действителна стойност - 31 175 лева.
При така изложеното, за определяне действителната стойност на вредата в
случая не е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Разпоредбата сочи, че
действителна стойност на вредата е тази по фактури - само когато те са издадени от
официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години. Изводът е
формиран при съобразяване, че към датата на настъпване на ПТП увреденото МПС е
било в експлоатация 6 години, 6 месеца и 20 дни от датата на първоначалната
регистрация.
Поради това, настоящия състав намира че стойността на вредите следва да бъде
определена по общите правила и същата възлиза на сумата 17 609,40 лева. Доводите
на въззивника в обратен смисъл съдът намира за неоснователни. Съгласно чл. 208, ал.
3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. В създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна
практика решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209
от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009
г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., която се възприема от настоящия
състав, е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ
(отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с, ал. 4, уреждащи, че когато
между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението
се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се
смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество/, ал. 2/, т. е. по пазарната му стойност. Настоящият състав споделя тази
практика, от която първоинстанционният съд не се е отклонил.
В практиката си по приложението на посочената норма /и на аналогичната й по
чл. 208, ал. 3 КЗ(отм.) касационната инстанция приема, че стойностният еквивалент на
претърпяната вреда не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
4
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, респ. -
стойността необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл.203, ал. 3 КЗ /отм.// - в този смисъл е постановеното по реда на чл.290
ГПК Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ,
ТК, ІІ ТО, което се възприема от настоящия състав.
Към така определеното обезщетение 17 609,40 лева следва да бъде добавена
средната пазарна стойност за репатриране на лек автомобил в рамките на гр. София,
която съгласно заключението на вещото лице е в размер на 60 лева. Този извод се
обуславя от събраните по делото писмени доказателства, от които се установява
ползването и заплащането от ищеца на услуга за пътна помощ.
На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата от 15
лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. При това положение дължимото от ответника
обезщетение по повод процесното събитие възлиза за сумата в общ размер на 17684,40
лева.
При съобразяване, че ответникът е заплатил сума в по-голям размер от
установения дължим такъв - 18 278,49 лева, то, претенцията на ищеца за главното
вземане се явява неоснователна.
При правилно установена от първата инстанция фактическа обстановка
дожежно механизма на настъпване на произшествието, вредата, установената пряка
причинно следствена връзка между процесното ПТП и всички сочени от ищеца вреди
по застрахования при ищеца лек автомобил, виновното поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, съдът е приложил правилно материалния
закон.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 100.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19521 от 30.10.2024 г. по гр.д. № 24724/2024 г. по
описа на СРС, 74-ти с-в.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на „ЗД Бул
Инс“ АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева -
разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6