О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.П., 1.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в  закрито съдебно заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

                ЧЛЕНОВЕ: КАЛОЯН ГЕРГОВ

                                       мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА  

                                                                                                         

 

при секретаря …, и в присъствието на  прокурора …, като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА ВНЧД № 587 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.243, ал.7 от НПК.

Производството е образувано по жалба от Д.Х.С. от гр.П., подадена чрез защитника му – адв.Б.П., против определение № 318/20.05.2019г., постановено по НЧД № 975/2019г. по описа на РС-П., с което е отменено постановление на РП-П. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 2102/2017г. по описа на същата прокуратура, водено срещу Д.Х.С., за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. чл.342, ал.1 от НК. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради което жалбоподателят моли въззивната инстанция да отмени първоинстонционния съдебен акт и да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство, изготвено от РП-П.. Не се сочат конкретни доказателства.

Съдът, като провери обжалвания съдебен акт и се запозна с материалите по досъдебно производство № 2102/2017г. по описа на РП-П., констатира следното :

Въззивната жалба е подадена в срока и по реда на чл.243, ал.7 от НПК, поради което разглеждането й е допустимо.

По същество жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано против НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че на 26.10.2017г., около 13:30 часа в гр.П., на кръстовище на ул.„***“ и ул.„***“, при управление на МПС – лек автомобил „***“, с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата и с това причинил по непредпазливост телесна повреда на Ц.И.Р., ЕГН ********** от гр.П. – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” във вр. чл.342, ал.1 от НК.

В хода на разследването, с Постановление от 10.09.2018г. на Районна прокуратура-П., лицето Д.Х.С. от гр.П., е привлечено в качеството на обвиняем за това, че на 26.10.2017г. в гр. П., на кръстовището на ул.„***“ и ул.„***“, при управляване на МПС – л.а. марка „***“, с peг.№ ***, на пешеходна пътека, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата - чл.5, ал.1, т.1; чл.5, ал.2, т.1; чл.15, ал.1; чл.20, ал.1; чл.20, ал.2; чл.116; чл.119, ал.1; чл.119, ал.2; и по непредпазливост причинил на Ц.И.Р. от гр.П. средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на контузия в лицевата част на главата, счупване на скули и горна челюст, избиване на 1, 2 и 3 горни десни зъби и счупване на короната на 1 горен ляв зъб, което е довело до продължителни болки и страдания и трайно затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.1 във вр. ал.1, б.“б“ във вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл.5, ал.1, т.1; чл.5, ал.2, т.1; чл.15, ал.1; чл.20, ал.1 и ал.2; чл.116 и чл.119, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.

В хода на разследването са извършени действия по събиране и проверка на доказателства. С оглед, основно на свидетелски показания, е установена една фактическа обстановка, която е приета както от прокурора, така и от районния съд. Изготвени са първоначална и допълнителна автотехнически експертизи, както и тройна съдебно-автотехническа експертизи.

Прокурорът е приел, че обвиняемият С. е извършил деянието по чл.343, ал.1, б.”б” във вр. чл.342, ал.1 от НК, а не по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.1 във вр. ал.1, б.“б“ във вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл.5, ал.1, т.1; чл.5, ал.2, т.1; чл.15, ал.1; чл.20, ал.1 и ал.2; чл.116 и чл.119, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години /съгласно посочената правна квалификация в Постановление от 10.09.2018г. от ДП/, като е посочил, че това деяние е „случайно“ – по смисъла на чл.15, ал.1 от НК и не е виновно извършено от С., т.к. същият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди общественоопасните последици. Прокурорът е приел, че произшествието е осъществено в „опасната зона“ на водача на МПС – обв.С., т.к. опасността /пострадалата Р./ е възникнала внезапно и ударът между автомобила и детето е бил технически непредотвратим. Според изводите на прокурора, деецът не може да носи отговорност, ако произшествието е станало в рамките на „опасната зона“.

Тези изводи районният съд е приел за неправилни.

Съдът е приел, на база установените по делото факти, че скоростта на движение на процесния автомобил преди произшествието е била 52.3 км/час, която е приел за несъобразена, съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП. На следващо място е приел, че обв.С. е извършил неправомерна спасителна маневра „завиване наляво“ с автомобила си, за да избегне удара с пресичащата пешеходка Р.. При тези констатации, съдът е стигнал до извода, че извършеното от С. деяние не може да се определи като „случайно“ по чл.15 от НК, а е необходимо, за допълнително изясняване на обстоятелствата по делото, автотехническите експерти да отговорят на въпроса: „С каква скорост, в абсолютна величина, трябва да се е движел обвиняемият, за да не настъпи съответното ПТП?“.

Първоинстанционният съд е отменил Постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурора, като неоснователно.

Този извод, въззивният съд намира за правилен.

Въззивният съд намира и други основания за отмяна постановлението на прокурора.

На първо място, по делото не е установено категорично и несъмнено с каква скорост се е движел автомобилът, управляван от обвиняемия, преди настъпването на ПТП. Според автотехническата експертиза, скоростта на движение на лекия автомобил преди удара с тялото на детето е била приблизително 50 км/час. Според тройната автотехническа експертиза, която не е имала за задача да изследва този въпрос, е приета скорост на движение на лекия автомобил преди удара от 52.3 км/час, като основа за изчисляване на „опасната зона“ и техническата възможност на водача на автомобила да предотврати ПТП.

Според въззивния съд, по делото не е установено с каква скорост се е движел управляваният от обвиняемия автомобил преди настъпването на ПТП, за да се прецени тази скорост дали е несъобразена /в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП/ или е била забранена /в нарушение на чл.21 от ЗДвП/. Този въпрос би следвало да се постави за отговор на тройната автотехническа експертиза, тъй като очевидно е спорен за експертите, след което да се изследват и останалите обстоятелства, свързани с „опасната зона“ и техническата възможност на водача на автомобила да предотврати ПТП /каквито са указанията на районния съд/. Това е необходимо, за да се определи точната квалификация на деянието и кои разпоредби от Закона за движение по пътищата са нарушени, с оглед ангажиране на наказателната отговорност на извършителя.

В постановлението на прокурора липсва извод каква е била скоростта на движение на автомобила, управляван от Д.С., преди удара с детето. Прокурорът е цитирал първоначалната автотехническа експертиза с установена скорост от 50 км/час, както е цитирал и заключението по тройната автотехническа експертиза с изчисления на реална скорост от 52.3 км/час. Не е направен еднозначен извод относно скоростта.

Според въззивния съд, ако скоростта е била над допустимата за движение – над 50 км/час, категорично не може да се приема, че извършеното от С. деяние, независимо от всички останали обстоятелства, е „случайно“, по смисъла на чл.15 от НК. Ако скоростта е била под 50 км/час – несъобразена, следва да се прецизират всички обстоятелства, за да се приеме дали деянието е извършено виновно, макар и непредпазливо, или – не.

На следващо място, след като се установи скоростта на движение на автомобила, управляван от Д.С., и към момента, в който водачът е възприел „опасността“, за да се прецени дали действията му от този момент до момента на удара са били правилни, извършвайки маневра „завиване наляво“ с автомобила, и това ли е била единствената възможност да се избегне ПТП. И при отговора на тези въпроси следва да се преценява дали деянието е извършено виновно или – не.

В тази връзка и с оглед на изложеното, въззивният съд намира, че следва да се потвърди определението на РС-П., със съдържащите се в него указания.

Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е неоснователно, следва да се отмени и делото да се върне във фазата на досъдебното производство за изпълнение указанията на първоинстанционния и на въззивния съд.

 

Водим от горното,  П.ски Окръжен Съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 318/20.05.2019г., постановено по НЧД № 975/2019г. по описа на РС-П., с което е ОТМЕНЕНО Постановление от 11.04.2019г. на РП-П. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство  № 2102/2017г. по описа на РП-П., водено срещу Д.Х.С. от гр.П., за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. чл.342, ал.1 от НК.

 

Определението не подлежи на жалба или протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                        2.