Р Е Ш
Е Н И Е № 649
гр. Велико Търново, 9.05.2019 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 5.04.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря М.Трифонова , като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 589 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взема предвид:
Положителен установителен иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, чл.86 от ЗЗД.
Ищецът "Булпойнт 2015 " ЕООД, гр. Варна представляван от адв. К.
твърди в исковата си молба, че е подал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника , във връзка с което била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1392/2017 г. по описа на ГОРС. В законоустановения срок длъжникът възразил, поради което ищецът депозира иск по реда на
чл. 422 от ГПК, с цел да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 1119,95
лева по сметка № **********/15.04.2014 г.
и сумата от 403,55 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
по посочената фактура до 4.05.2017 г. , ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане. Вземането си ищецът основава на
договорни отношения между ответника и "БТК" ЕАД, по силата на които
ответникът е ползвал мобилни услуги и са предоставени устройства на лизинг за
24 месеца. Сочи, че на 15.04.2014 г. е
издадена фактура № ********** , отразяваща ползваните гласови услуги, мобилни и
пакетни услуги на стойност 2074,66 лева. От тази стойност заявява неплатена
сумата от 1119,50 лева. Претендира лихва за забава поради неизпълнение
задължението за плащане на падежа. Твърди се, че на 29.05.2015 г.
"БТК" ЕАД е сключил договор за продажба на вземанията /цесия/ със
"СГ Груп" ООД, при което "СГ Груп" ООД, като пълномощник на
"БТК" ЕАД е уведомил длъжника за цесията. На 12.05.2016 г. "СГ Груп" ООД е сключил договор за
продажба на вземанията по горепосочения договор с "Булпойнт 2015"
ЕООД, за което на длъжника е изпратено уведомление. Заявява, че длъжникът е уведомен за цесията.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
му дължи претендираните в исковата молба суми. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище от пълномощника адв.Лазов поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска, като основателен и доказан. Претендира
разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Р.Х.Х. в
отговора на исковата молба заявява, че иска е неоснователен. Не оспорва
наличието на договорни отношения между нея и "БТК" ЕАД, но твърди, че
сумите са погасени по давност. Оспорва активната процесуална легитимация на
ищеца. Оспорва да е получавала услугите, начислени в процесната фактура. Моли
съда да отхвърли иска. В съдебно
заседание се представлява от адв. Н. от ВТАК. Поддържа отговора. Претендира
разноски.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира
за установена следната фактическа обстановка:
От вложеното
ч.гр.д. № 1392/2017 г. на ГОРС е видно, че срещу ответника е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК № 1865/17.07.2017 г. за сумата от 1119,95 лева главница,
представляваща неплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/15.04.2014 г. , ведно със законна лихва от 2.06.2017 г. до изплащане
на вземането; за сумата от 403,55 лева лихва за периода 4.05.2014 г. до
4.05.2017 г. и разноски в размер на 390,47 лева. Издаден е изпълнителен лист по приетата за
влязла в сила заповед за изпълнение, след което е образувано изп.дело.
Длъжникът е депозирал възражение по реда на чл.423 от ГПК, което е прието по
в.ч.гр.д.№ 740/2018 г. на ВТОС. Дадени са указания от заповедния съд и е
предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК за сумите, относно които е
издадена заповед за изпълнение. От приетите писмени доказателства се
установява, че между ответника и "БТК" ЕАД с търговско наименование "Виваком"
са сключени допълнителни споразумения към договор за електронни
далекосъобщителни услуги от 8.02.2012 г., 9.04.2012 г. ,14.01.2013 г.,
10.07.2013 г. за предоставяне на услуги, влизащи в предмета на дейност на
оператора от далекосъобщителната мрежа.
Предоставени са и две устройства на лизинг , за което са приложени
договори. Издадена е месечна сметка № ********** от 15.04.2014 г. с падеж
2.05.2014 г. на обща стойност 2074,66 лева. С договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 29.05.2015 година цедентът
"БТК" ЕАД София е прехвърлил
възмездно на цесионера "СГ Груп" ООД вземания, произтичащи от
договорите, описани в Приложение №1 към
договора, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви ,ако има такива. От приложеното извлечение от Приложение №1 с имената на
длъжниците и размерът на вземанията към Договор за прехвърляне на вземане от
29.05.2015 година, сключен между "БТК" ЕАД и "СГ Груп" ООД се установява, че е прехвърлено и вземането на
телекомуникационатата компания към ответника Р.Х.Х. на стойност 1119,95 лева главница по фактура № **********/5.04.2014. По
силата на нотариално заверено пълномощно от 18.11.2016 г., издадено от изпълнителния директор на "БТК"
ЕАД на името на "СГ Груп" ООД, представляван от Султанка Цампарова в
качеството му на цесионер по договора за цесия от 29.05.201015 г. , цесионерът
е уведомил длъжника за продажбата на вземането с уведомително писмо, изпратено до адреса в
гр.В.Търново, ул."Асти" № 18.
С договор за прехвърляне на
вземане от 12.05.2016 година, цесионерът "СГ Груп" ООД е продал
вземанията си от трети ФЛ и ЮЛ на ищцовото дружество. Изпратено е уведомление
по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД от цедента "С.Г.Груп" ООД до длъжника
относно извършената продажба на вземания по договора за цесия между
"С.Г.Груп" ООД и "Булпойнт 2015" ЕООД от 12.05.2016 г.,
едно от които е вземането срещу нея на стойност 1119,95 лева. Няма данни дали
уведомленията са стигнали до адресата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск е процесуално
допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице. По същество е неоснователен.
Предмет на установителния иск по
чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и
успешното доказване предполага установяване дължимостта им на посочените от ищеца основания. С оглед разпределението на доказателствената тежест
в процеса, ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване на твърдяните от него факти и обстоятелства в исковата молба
относно основанието и размера на вземането си, както и надлежното уведомяване
на длъжника за извършените цесии. Ответникът не оспорва, че между него и "БТК"
ЕАД е имало облигационно правоотношение и същото се доказва и от приложените
допълнителни споразумения към договор за електронни далекосъобщителни услуги. Оспорва дължимостта на
претендираната сума като навежда, че услугите, описани в месечната сметка, не
са предоставени. Оспорва качеството на кредитор на ищцовото дружество при извършените цесии. Прави възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност , доколкото се претендират неплатени
далекосъобщителни услуги, имащи характер на периодични плащания. От своя страна
ищецът навежда доводи за надлежно уведомяване на ответника за извършените цесии
и дължимост на сумите, описани в исковата молба. Сочи, че в месечната сметка са
описани конкретните дължими суми за предоставени далекосъобщителни услуги, изискуеми лизингови вноски и неустойки по
прекратените договори. От приложените по делото писмени доказателства съдът
намира, че ищецът притежава качеството цесионер по отношение сумата от 1119,95 лева заявена в заповедното
производство и в исковата молба като неплатена сума за предоставени
далекосъбщителни услуги по договори, сключени между ответника и "БТК"
ЕАД. Това му качество произтича от договора за прехвърляне на вземания /цесия/от
29.05.2015 г., сключен между "БТК" ЕАД и "СГ Груп" ООД и от
договора за прехвърляне на вземане /цесия/ от 12.05.2016 г., сключен между "СГ
Груп" ООД и "Булпойнт 2015" ЕООД от 29.05.2015 г. Според
разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане с изключение на вземания, за които
това е забранено със закон, по силата на договора, или следва от естеството на
самото вземане. Цедентът "БТК" ЕАД е продал вземанията си срещу
ответника Х. на цесионера "СГ Груп"
ООД , който от своя страна е продал вземането на ищеца в настоящото
производство "Булпойнт 2015 " ЕООД. За продажбата са изпратени уведомителни писма до длъжника. Макар да няма
данни дали писмата са получени от адресата,
с връчване на препис от исковата молба те са достигнали до него. Съгласно
установената задължителна практика на ВКС, цесията следва да се счита надлежно
съобщена на длъжника и когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за цедираното вземане. В тази насока е и съдебната практика /вж. Решение
№78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013 г. постановено по реда на чл.290
от ГПК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г. постановено по
реда на чл.290 от ГПК/. С горните доводи съдът намира, че ищецът е активно
процесуално легитимиран да предяви иск за вземането срещу ответника. За да
уважи предявеният иск ищецът следваше да установи още основанието и размера на вземането си срещу
ответника. Ищецът претендира, че вземането представлява неплатени
далекосъобщителни усулуги, за което е приложена месечна сметка №
**********/15.04.2014 г. При направеното оспорване в отговора на исковата молба
относно предоставяне на посочените услуги, ищецът не проведе пълно и главно
доказване на претенциите си. Независимо, че страните не оспорват и се
представят документи относно наличие на облигационни отношения между тях, те
сам по себе си не установяват какви услуги, на каква стойност , за какъв период
са реално доставени на ответника, за да дължи той тяхната цена. Цитираната месечна сметка, на която се позовава
ищецът, е едностранно издаден от оператора документ и не се ползва с доказателствена стойност
относно отразеното в нея, при липса на ангажирани други доказателства, с които
се установяват отразените в нея суми, както за предоставени според ищеца
далекосъобщителни услуги, така и за изискуеми лизингови вноски, отразени като
"корекции", или за неустойки за прекратени договори, отразени като "корекции, дарения и услуги от
партньори". Същата не е подписана от ответника, поради което и на
основание чл.180 от ГПК не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. При направено оспорване от страна на ответника за недължимост на сумите ищецът следваше да ангажира
доказателства за реалната доставка на посочените далекосъобщителни услуги в
претендирания период и тяхната стойност,
за да възникне насрещното задължение за плащане. Необходимо е да се отбележи,
че ищецът не проведе доказване и на твърденията си за прекратяване на
договорите, на които основава претенцията за дължимост
на част от сумата под формата на неустойки. По аргумент на чл.87, ал.1 от ЗЗД изискващ
писмена форма за предупреждение от страна на кредитора при договори, сключени в
писмен вид в хипотезата на чл.87,ал.2 от ЗЗД, при разваляне на двустранен
договор поради неизпълнение без даване на срок,
ищецът е следвало да уведоми писмено ответника за упражненото потестативно право. По делото дори не се твърди да е
извършено подобно уведомяване. От изложеното по-горе съдът счита, че ищецът не доказа по
безспорен начин основанието и размерът на претендираната сума от 1119,95 лева,
поради което искането следва да се отхвърли в тази му част. При неоснователност и
недоказаност на предявения иск съдът не
следва да се произнася по направеното възражение за давност. От отхвърлянето на
претенцията за главница следва и отхвърляне на акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху нея от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и на акцесорната претенция за присъждане на мораторна
лихва в размер на 403,55 лева за периода 4.05.2014 г. до 4.05.2017 г., за което
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1392/2017
г. на ГОРС. При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски нито в
заповедното производтво, нито в исковото производство. На основание чл.78,ал. 3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят направените разноски, възлизащи на 400 лева заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.422,ал.1 от ГПК за приемане за установено
по отношение на Р.Х.Х. с ЕГН ********** *** , че дължи на "БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Струга" № 31 сумата от 1119,95 /хиляда сто и деветнадесет лева и
95 ст./ по месечна сметка №
**********/15.04.2014 г. , ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 2.06.2017 г. до
окончателното изплащане и за сумата от
403,55 /четиристотин и три лева и 55 ст./ представляваща мораторна лихва за периода 4.05.2014 г. до 4.05.2017 г., за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1392/2017
г. на ГОРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА "БУЛПОЙНТ 2015"
ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. "Струга" № 31 да заплати на Р.Х.Х. с ЕГН ********** ***, сумата
от 400 /четиристотин/ лева разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 1392/2017
г. на ГОРС .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: