РЕШЕНИЕ № 748

 

гр. Бургас, 26.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6844/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира осъждане на Д.Б.Ч., с постоянен адрес ***, да му заплати следните суми: 12 964,17 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ….. год., 1411,16 лева – договорна лихва за периода 22.01.-12.12.2017 год., 194,73 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 22.01.2017-22.03.2018 год., и 219,60 лева – направени разходи за нотариални такси във връзка с неизпълнението на договора, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 02.04.2018 год. до окончателното им изплащане, които вземания са предмет на заявление по чл. 417, ГПК, отхвърлено с разпореждане от 03.04.2018 год. по ч. гр. д. № 2323/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски, вкл. направените в цитираното заповедно производство.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл., ЗПК.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете, моли за отхвърлянето им.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, страните са били обвързани от Договор за потребителски кредит № …. год., по силата на който банката-ищец е предоставила на ответника сума в размер от 15 610 лева, със срок за връщането й до 22.10.2023 год., с дължимост на възнаградителна лихва, съгласно приложения погасителен план. Видно от представеното бордеро, сумата е била усвоена от кредитополучателя на 22.10.2013 год., по банков път.

Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, като е обявил вземанията си за предсрочно изискуеми – предвид бездействието на длъжника за плащане на погасителните вноски след м. февруари 2017 год., на основание чл. 15, ал. 5 от договора за кредит. Тази си воля ищецът е обективирал в писмен вид, като уведомлението е връчено на бащата на длъжника на 06.09.2018 год. (л. 13 по описа на делото).

За заплащане на процесните вземания е било подадено заявление по чл. 417, ГПК, отхвърлено с разпореждане от 03.04.2018 год. по ч. гр. д. № 2323/2018 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените искове за основателни. Ищецът е провел главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен договор между страните, с определен предмет и основание, надлежно престиране от ищеца-изправна страна по съглашението и настъпила изискуемост на паричните задължения на контрахента (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 79, ЗЗД). Облигационната връзка между страните във връзка със сключения договор за банков кредит е безспорен факт, тъй като не е установена неавтентичност на подписа на кредитополучателя върху писмения договор, погасителния план или общите условия. Процесният договор е сключен в изискуемата от закона писмена форма, при спазване императивните правила на чл. 10 и сл., ЗПК, и няма данни за прекомерност на уговорената договорна лихва, която е по-ниска от 3-кратния размер на обезщетението по чл. 86, ЗЗД.

В тежест на ответника е провеждане насрещно главно и пълно доказване, за опровергаване отрицателното твърдение на ищеца за липса на извършени плащания според договорения погасителен план. Делото не съдържа данни за такива плащания след м. февруари 2017 год., поради което за ответника е възникнало правото да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми – съгл. чл. 15, ал. 5 от процесния договор. Волята си ищецът е съобщил на длъжника – в писмен вид, получено от бащата на адресата, поради което, считано от 06.09.2018 год., за ответника е възникнало задължението за връщане на главницата и на акцесорната сума по договора – за възнаградителна лихва, както и да заплати обезщетение за забавата си. По отношение размерите на сумите съдът основава решението си на приетото експертно заключение, неоспорено от страните, което цени като обективно и компетентно. Видно от заключението на вещото лице, сумите съответстват изцяло по размер на предявените искове, т. е. те следва да бъдат уважени.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 219,60 лева – заплатени нотариални такси за изпратени до длъжника уведомления и покани във връзка с неизпълнението на договора. Направеният от ищеца разход за посочената сума е удостоверен с представените преводни нареждания, неоспорени от ответника, поради което съдът намира сумата за дължима.

Основателността на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски, направени в настоящия процес – общо 2837,83 лева (чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ГПК), представляваща сбор от платените държавни такси, адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и за представител на ответника по чл. 47, ал. 6, ГПК.

В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодните разноски от 293,87 лева – държавна такса върху дължимите от ответника суми, платена в заповедното производство по ч. гр. д. № 2323/2018 год. на БсРС. Молбата на ищеца за присъждане и на адвокатското възнаграждение за заповедното производство – 836,81 лева, следва да бъде оставена без уважение, тъй като заявлението по чл. 417, ГПК е било отхвърлено като неоснователно.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Д.Б.Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, следните суми: 12 964,17 лева – главница по Договор за потребителски кредит № …. год., 1411,16 лева – договорна лихва за периода 22.01.-12.12.2017 год., 194,73 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 22.01.2017-22.03.2018 год., и 219,60 лева – нотариални такси във връзка с неизпълнението на договора, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 12 964,17 лева, начиная от 02.04.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания са били предмет на заявлението по чл. 417, ГПК по ч. гр. д. № 2323/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА Д.Б.Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, деловодни разноски в размер от 2837,83 лева, направени по гр. д. № 6844/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА Д.Б.Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, деловодни разноски в размер от 293,87 лева – платена държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д. № 2323/2018 год. на БсРС.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, за осъждане на Д.Б.Ч., ЕГН **********, да заплати на ищеца деловодните разноски от 836,81 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч. гр. д. № 2323/2018 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ