№ 375
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330205515 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0444-000052/13.05.2020 год.,
издадено от Началник 05 РУП към ОДМВР гр. Пловдив, с което на Р. Й. Ш., с
ЕГН **********, са били наложени административни наказания, както
следва: ГЛОБА в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1
от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП; ГЛОБА в размер на 10 лева на осн. чл. 183 ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 10 лева на осн.
чл. 183 ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП,
както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10
контролни точки.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и лично в съдебно
заседание, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна 05 РУП към ОДМВР гр. Пловдив – редовно
призована, не изпраща представител в съдбено заседание. До съда е
депозирана писмена молба-становище от началника на районното уравление,
1
в която пледира за потвърждаване на процесното накзателно постановление
като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до
минимума, предвиден в наредбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е частично основателна.
На 22.04.2020 г., в 10:50 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Aсеновградско шосе“
№ 1, в посока гр. Пловдив, жалбоподателят Р. Й. Ш. управлявал л.а. „БМВ“ с
рег. № ********, собственост на Й. Р. Ш., когато бил спрян за рутинна
проверка. В хода на същата контролните органи установили, че Р.Ш.
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /служебно
прекратена регистрация на 27.03.2020г./, не носи контролния талон към
СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС.
За горните констатации Н. П. П., на длъжност п. и. към 05 РУП ОД на
МВР Пловдив съставил на нарушителя акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 623171/22.04.2020г., който бил
подписан от жалбоподателя без възражения, а въз основа на така съставения
АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка писмени доказателства по делото.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, визирано в пункт 1
от НП.
Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че
същият, на 22.04.2020 г., е управляван от жалбоподателя, в посочения пътен
участък, който път е отворен за обществено ползване. Правилно е подведено
деянието под определената материална норма, съотнесена правилно към
санкционната норма, която предвижда наказание за нарушеното правило за
поведение.
Въпреки това, съдът намира, че нарушението е недоказано, като е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо
2
описание на нарушението, което обуславя отмяна на наказателното
постановление в тази част, при следните съображения:
От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
твърдяният основен факт, релевантен за съставомерността на процесното
административно нарушение, и в частност, фактът на служебно прекратена
регистрацията на автомобила от дата 27.03.2020г., към момента на
извършване на деянието г. и в частност правното основание, на което е
сторено това. Тук следва да се отбележи, че ЗДвП в разпоредбите на чл.143 в
ал.9, ал.10, ал.11, ал.15 предвижда различни хипотези за служебно
прекратяване регистрацията на автомобил, като прави впечатление, че при
едни се изисква уведомяване на собственика от администрацията, а при
други не. Така например в ал.10 се изисква уведомяването на нарушителя
преди да се извърши прекратяването по служебен път в хипотезата на чл.574,
ал.11 от Кодекса по застраховането, поради несключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. По – нататък, в хипотезата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП пък се визира собственик, който не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването на
конкретното МПС, като тук ясно се вижда,че уведомяване за служебно
прекратяване на регистрация не е предвидено за нарушителя. В този смисъл
като не става ясно основанието/ хипотезата в която е извършена служебното
прекратвяне на регистрацията в настоящия случай, съдът не може да прецени
извършено ли е нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото не може да
се извърши правилна преценка необходимо ли е знание на нарушителя,
каквото при последния по принцип не се установява. Последното е от
съществено значение, тъй като служебното прекратяване на регистрация има
за последица оставане на МПС без регистрация и чието управление е
забранено. Редът, по който е прекратена регистрацията не само не е отразен в
обстоятелствената част на акта и постановленеито, но не става ясен и от
справката за нарушител/водач, налична по преписката.
Констатираната от съда непълнота относно факта на служебно прекратена
регистрация на процесното МПС обективира извод за допуснати нарушения
на процесуалните правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
липсва в изискуемата от закона пълнота - на описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено. Деецът е поставен в невъзможност
да организира защитата си, тъй като няма яснота и пълнота, относно
3
твърдяните от административните органи факти, изпълващи съставомерните
признаци на състава на административно нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, за да се приеме, че управлява МПС със субективното
отношение,че не е надлежно регистрирано, поради прекратената му по
служебен път регистрация повече от месец преди проверката. Допуснатото
нарушение на процесуалните правила е съществено и неотстранимо, като
предпоставя отмяна на обжалваното НП.
Изводът на съда, е че в акта и в наказателното постановление не се
съдържат данни, от които да се направи заключение, че именно поведението
на този водач е в причинна връзка с неизпълненото задължение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
По отношение на нарушенията по чл. 100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП, съдът сичта, че са доказани о безспорен начин, тъй като на 22.04.2020
г., в 10:50 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Aсеновградско шосе“ № 1, в посока
гр. Пловдив, жалбоподателят Ш. управлявал л.а. „БМВ“ с рег. №
********, като не носи контролния талон към СУМПС, както и свидетелство
за регистрация на МПС. Правилно на основание чл. 183 ал.1, т.1, пр. 2 от
ЗДвП и чл. 183 ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП, са наложени съответно наказания
глоба от по 10 лева за двете нарушения. Наказанията за фиксирани в закона и
не подлежат на редуциране от страна на съда.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени в пункт 1, а в останалата част /пункт 2 и
пункт 3/ да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Страните не са направили искане за
присъждане на разноски по делото, поради което съдът не следва да се
признася по този въпрос.
Мотивиран от горното, Съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0444-000052/13.05.2020 год.,
издадено от Началник РУ 05, към ОДМВР гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която
на Р. Й. Ш., с ЕГН **********, е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер от 200 /двеста/ лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено от него нарушение по чл. 140,
ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП,
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0444-
000052/13.05.2020 год., издадено от Началник РУ 05, към ОДМВР гр.
Пловдив, В ЧАСТТА, с което на Р. Й. Ш., с ЕГН **********, са наложени
следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 10/десет/лева на
осн. чл. 183 ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева на осн. чл. 183 ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП за
нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5