Р Е Ш Е Н И Е
№184/29.10.2020 г.
Гр.
Ямбол, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Д. Димитрова, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 225 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на М.Щ.
Ш. - В. *** против Решение № Ц2153-28-23/11.08.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане №
РП – 3-28-00785241/17.07.2020 на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ, гр. Ямбол. Твърди се, че същото е незаконосъобразно, тъй като
сумите, от които е разпоредено да се извърши
прихващането представляват обезщетение за отглеждане на малко дете, а съгл. чл.
14 от Конституцията на РБ майчинството и децата са под закрила на държавата и
обществото. Иска се неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателката Ш., редовно
призована, участва лично и с упълномощения от нея процесуален представител.
Последният поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната
страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В депозираното писмено
становище жалбата се оспорва изцяло.
Счита, че същата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана,
предвид обстоятелството, че Разпореждане № РП-3-28-00785241/17.07.2020 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Ямбол е годно
изпълнително основание независимо, че е обжалвано и не е влязло в законна сила. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На
04.04.2020 г., видно от приложеното известие за
доставяне № PS 8600 00RO28 K,
на жалбоподателката Ш. било връчено Разпореждане №
РВ-3-28-00740617/30.03.2020 г., издадено от Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Ямбол, с
което на осн. чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено същата да възстанови недобросъвестно получените
парични обезщетения по общо 11 болнични
листа поради общо заболяване и поради бременност и раждане за периода от 29.01.2018
г. до 30.06.2019 г. в размер на 9 280.08 лева, от които главница в размер
на 8 160.15 лева и лихва в размер на 1119.93 лева, както следва:
1.
За
периода от 29.01.2018 г. до 11.02.2018 г. включително – парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо
заболяване;
2.
За
периода от 12.02.2018
г. до 17.03.2018 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо
заболяване;
3.
За
периода от 18.03.2018 г. до 16.04.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
4.
За
периода от 17.04.2018 г. до 16.05.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
5.
За
периода от 17.05.2018 г. до 15.06.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
6.
За
периода от 16.06.2018 г. до 15.07.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
7.
За
периода от 16.07.2018 г. до 27.07.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
8.
За
периода от 28.07.2018 г. до 10.09.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане;
9.
За
периода от 11.09.2018 г. до
04.10.2018 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и
раждане;
10.
За
периода от 05.10.2018 г. до 09.12.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане;
11.
За
периода от 10.12.2018 г. до
30.06.2019 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и
раждане.
Със горното разпореждане на Ш. е даден
14 – дневен срок от връчването му за доброволно изпълнение, като е
уведомена, че при отказ за доброволно изпълнение, същото подлежи на прихващане
от изискуеми вземания на лицето от
държавното обществено осигуряване и/или на принудително изпълнение по реда на
чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на ДОПК.
Срещу разпореждането жалбоподателката
М. Ш. подала жалба до Директора на ТП на НОИ – Ямбол (вх. №
1012-28-100/15.04.2020 г.), който с Решение № 2153-28-25/13.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ е я оставил без
уважение. Въпросното решение е
обжалвано пред Административен съд – Ямбол и въз основа на жалбата е образувано
адм. д. №
119/2020 г.
С Разпореждане № РП-3-28-00785241/17.07.2020
г., Ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Ямбол е
разпоредил да се прихване от изискуемите вземания на Ш. от държавното обществено
осигуряване, представляващи парични обезщетения за отглеждане на малко дете за
м. септември 2019 г. сума в размер на 240 лева (главница), а за месеците
октомври, ноември и декември 2019 г. и януари, февруари, март, април, май
и юни 2020 г.- по 380 лева (главница). В
мотивите към разпореждането изрично е посочено, че дължимото вземане е установено с Разпореждане
№ РВ-3-00740617/30.03.2020 г., издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО.
Против разпореждането е подадена жалба
от Ш. (вх. № Ц1012-28-100/03.08.2020 г.)
до Директора на ТП на НОИ – Ямбол, в което посочила, че същото е
незаконосъобразно, тъй по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал.
4 от КСО се приравнява на принудително изпълнение, а чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК не допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социално
осигуряване.
С Решение № Ц2153-28-23/11.08.2020 г.,
Директорът на ТП на НОИ – Ямбол е оставил жалбата на М. Ш. без уважение, като е
приел, че по силата на изричната и специална норма на чл. 114а, ал. 1 от КСО
(редакция, съгласно ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017
г.) забраната за налагане на запори върху паричните обезщетения и помощите,
изплащани по КСО и извършването на удръжки, не се прилага за задължения на
лицата към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както
и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Посочено е също, че
с разпоредбата на чл. 117а от КСО законодателят е предвидил предварително
изпълнение на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, а с
разпоредбата на чл. 118а от КСО е предвидил и предварително изпълнение на
решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ за разпореждания по
чл. 117, ал. 1, т. 2. Именно
това решение е предмет на настоящото съдебно производство.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За
да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона.
В
конкретния казус предмет на оспорване е Решение № Ц2153-28-23/11.08.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.1, т. 2, б. „д” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по
държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за
прихващане по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от същия текст регламентира, че ръководителят
на ТП на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Ямбол,
поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган по чл.
117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението – предмет на жалбата е и законосъобразно. Става
въпрос за следното:
Видно
от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113, а според ал. 3 на чл. 114 от КСО за възстановяване на сумите
по ал. 1 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално
поделение на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14 –
дневен срок от връчването му, като в тези случаи не се съставя ревизионен акт
за начет по чл. 110, ал. 1.
Разпореждането
по чл. 114, ал. 3 от КСО е изпълнително основание, което е изрично предвидено в
чл. 209, ал. 2, т. 7 от ДОПК, според който принудително изпълнение се
предприема въз основа на разпореждане за събиране на суми, издадено от органите
на НОИ, независимо дали е обжалвано. Такова е в случая Разпореждане №
РВ-3-28-00740617/30.03.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Ямбол.
Видно
от разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания,
които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително
изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на ДОПК,
или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението. В настоящия случай
Разпореждане № РВ-3-28-00740617/30.03.2020 г. на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Ямбол е редовно съобщено на неговия адресат (жалбоподателката Ш.), като същата, както вече бе посочено
по-горе, е уведомена за възможността за изпълни доброволно задължението си,
както и че при неизпълнение, че бъде предприето прихващане от дължимите й
от ДОО суми. Въпреки това, по делото липсват каквито и да било
доказателства, че Ш. е предприела действия по доброволно изпълнение на
задължението. Липсват дори и твърдения в тази насока.
Както
вече бе посочено по-горе, Ш. е оспорила пред съда Решение №
2153-28-25/13.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата й против
Разпореждане № РВ-3-28-00740617/30.03.2020 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Ямбол. Съгласно чл. 117а, ал. 1 от КСО обаче, обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не
спира изпълнението им. При тази нормативна уредба е ясно, че Разпореждане №
РВ-3-28-00740617/30.03.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Ямбол е годно изпълнително основание независимо, че е обжалвано и
не е влязло в сила. Изпълнението на
същото не е и спряно при условията и по реда на чл. 117а, ал. 2 от КСО.
В
съдебната практика прихващането на основание чл. 114, ал. 5 от КСО се възприема
като способ на принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има
право с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. Длъжникът не
може да компенсира с едностранно волеизявление свое публично задължение към ДОО
с насрещното си частно вземане от ДОО. Забраната за принудително изпълнение
върху обезщетенията по социалното осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т.
1 от ДОПК се прилага в производствата по принудително изпълнение по реда на
ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при
принудителното изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. По силата на
изричната специална норма на чл. 114а, ал. 1 от КСО, върху паричните
обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори
по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към
държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и за
прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5.
В
настоящия случай съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 5 от КСО,
при която непогасената доброволно сума по Разпореждане №
РВ-3-28-00740617/30.03.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Ямбол може да бъде прихваната от изискуемите вземания на жалбоподателката
Ш. от ДОО за парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Едва ако не може
да бъде извършено прихващане, установените с разпореждането задължения ще
подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК.
С
оглед изложеното съдът намира, че
оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Щ. Ш. - В. ***, против Решение № Ц2153-28-23/11.08.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й
против Разпореждане № РП–3-28-00785241/17.07.2020 на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА
М.Щ. Ш. - В. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете