№ 128923
гр. София, 17.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110131730 по описа за 2022 година
, намира следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление ет в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
София, бул. „б“ № 110 - секция С, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу С. М. С. и М. Д. С., като такава е издадена на 12.08.2022 г. Със заповедта е
разпоредено двамата длъжници да заплатят солидарно на заявителите сумата в размер на
269,77 лева, представляваща главница за незаплатени вноски за управление и поддръжка на
етажна собственост за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
13.06.2022 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски за държавна такса в
размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В срока по чл. 414
ГПК са постъпили възражения от длъжниците с твърдение, че претендираните вземания за
заплатени, за което са представени и доказателства, като са изложени съображения за
недължимост на разноските по делото. След дадени указания по реда на чл. 414а ГПК от
заявителите е постъпило становище, с което потвърждават погасяването на сумата в размер
на 269,77 лева, като поддържат искането си да им бъде издаден изпълнителен лист за
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
13.06.2022 г. до датата на плащането – 18.07.2022 г., както и за разноските по делото. В
определен от съда срок за изразяване на становище, от длъжниците е постъпило такова, с
което възразяват срещу дължимостта на законната лихва с твърдения, че са заплатили
вземането за главница в срока за доброволно вземане, като по същите съображения считат,
че разноски не се дължат.
Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта
за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, тоест в едномесечен срок от получаване на
препис от заповедта за изпълнение, може да възрази писмено срещу заповедта с твърдение,
че е изпълнил изцяло или частично задължението си, като към възражението се прилагат
доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя. Според нормата на
чл. 414а, ал. 2 ГПК ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на
вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. В ал. 3 и 4 на чл.
414а ГПК са предписани действията, които следва да бъдат извършени от съда при
подаването на възражение по ал. 1, а именно – да бъде изпратен препис от възражението
заедно с приложенията на заявителя за становище в тридневен срок, като бъдат посочени и
последиците от неподаването на становище. Ако заявителят не подаде становище в указания
срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта
за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и
постъпилото становище.
В разглеждания случай длъжниците са депозирали възражения срещу издадената
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, с което са навели
твърдения, че са заплатили претендираната сума на 17.07.2022 г., като по делото е приложен
и препис от платежния документ. Фактът на плащането е изрично признат от заявителя.
Поради това и на основание чл. 414а, ал. 4 ГПК заповедта за изпълнение следва да бъде
обезсилена в частта за сумата 269,77 лева.
Доколкото обаче плащането е направено в хода на процеса - след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът намира, че в полза
на заявителите се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 13.06.2022
г. до датата на плащане – 18.07.2022 г., която определена по реда на чл. 162 ГПК е в размер
на 2,70 лева. Съдът намира, че в разглеждания случай не следва да бъдат давани указания на
заявителите за предявяване на иск за вземането за законна лихва, доколкото същото
представлява законна последица при установяване дължимостта на вземането за главница, а
не самостоятелна претенция. В случая между страните няма спор относно дължимостта и
размера на главницата, плащането й е извършено след подаване на заявлението, поради
което следва да бъде разпоредено издаването на изпълнителен лист за законната лихва в
определения от съда размер от 2,70 лева за периода от датата на подаване на заявлението –
13.06.2022 г., до датата на плащане – 18.07.2022 г.
По същите съображения се налага извод и за дължимостта на разноските по делото от
страна на длъжниците. Същите са изпълнили задължението си за заплащане на дължимата
главница едва след завеждане на настоящото дело, поради което са дали повод за завеждане
на делото и следва да поемат отговорността за направените от заявителите разноски по
делото в общ размер на 325 лева. С оглед т.10в от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за сумата от 325 лева също следва да бъде издаден
изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.08.2022 г. по ч. гр. дело № 31730/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 74 състав, в частта за
сумата от 269,77 лева, представляваща главница за незаплатени вноски за управление и
поддръжка на етажна собственост за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист срещу длъжниците за сумата в размер на 2,70
лева, представляваща законна лихва за периода от 13.06.2022 г. до 18.07.2022 г. върху
вземане за главница размер на 269,77 лева за незаплатени вноски за управление и
поддръжка на етажна собственост за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., както и за
сумата в размер на 325 лева – съдебни разноски.
Определението в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение може да бъде
обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на
страните, а в частта, в която е разпоредено издаването на изпълнителен лист може да бъде
обжалвано пред Софийския градски съд с частна жалба в двуседмичен срок, който за
заявителите тече от връчването на препис от определението, а за длъжниците - от
връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2