Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-32 Година 2021, 04. юни гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав
на дванадесети април година две хиляди двадесет и първа,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 1840 описа за 2019
година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Т.Ф.Ш., гражданка на ***, род. на *** г. в ***, адрес: ***, против решение № 2102 от 02.09.2019 г. по гр.д.3484/2018 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено по отношение на въззивницата, че тя дължи на
етажните собственици в Етажна
собственост, находяща се в сграда „Феста Апартмънтс Поморие”, адрес гр.Поморие, ул.„Княз
Борис I” № 211, представлявани от председателя на управителния съвет Мартин Чолаков, сумата от 907,34
лв, представляваща
годишни разходи за управление и поддръжка на общи части и вноска във фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2015 г., съгласно взето на 12.11.2014 г. решение на
ОС, ведно с мораторна лихва върху посочената сума, в размер на 187.59 лв, начислена за периода от
18.11.2015 г. до 30.11.2017 г., както и законната лихва, начиная от 18.12.2017
г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д.9424/2017 г. на БРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, КАКТО И В ЧАСТТА, с която
въззивницата е осъдена да заплати на етажните собственици в Етажна собственост,
находяща се в сграда „Феста Апартмънтс Поморие”, адрес гр. Поморие, ул.„Княз
Борис I” № 211, представлявани от председателя
на управителния съвет Мартин Чолаков, деловодни разноски за исковото производство в размер на 359.84 лв, и за заповедното производство по ч.гр.д.9424/2017 г. на
БРС - в размер на 23.37 лв.
Твърди се, че решението на БРС в
обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и –
необосновано. Твърди се, че независимо от представените доказателства, от фактическа
страна първоинстанционният съд не е съобразил, че: хотелът, разположен в
центъра на комплекса е собственост на едно лице; самостоятелна сграда е и не
следва да се „числят общи части“ за нея; за всеки самостоятелен обект в
комплекса общите части следва да се изчисляват от съответната сграда, в която
се намира СО, а не от целия комплекс; ищецът не е доказал, че е извършвал
дейности по управление и поддръжка на общите части в комплекса. Изложени са
съображения за неправилност на изводите на съда досежно размера на исковата
претенция; досежно възражението на въззивницата, че през календарната 2015 г.
не е ползвала имота си повече от 30 дни, за което се твърди, че съдът не е счел
за безспорно това обстоятелство, независимо от това, че по повод това, че
възражението не е било оспорено от ищцовата страна; по отношение на
възражението, че дейности по управление и поддръжката на общите части в
комплекса не са извършвани от ищеца; относно възражението на ответницата за
липсата на активна материална материална легитимация за ищеца; както и по
възражението за погасяване по давност на исковата претенция. Твърди се наличие
на допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на конкретни
указания и неяснота при разпределяне на тежестта на доказване на извършването
на дейностите по управление и поддръжка на ЕС.
Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната
част и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете
инстанции. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител на въззивницата. На основание чл.266, ал.3 от ГПК, във въззивното
производство са представени нови писмени доказателства.
В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от
въззиваемия - Етажна собственост,
находяща се в сграда „Феста Апартмънтс Поморие”, чрез процесуалния й
представител адв.Станимир Стоичков,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се,
че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а
правните му изводи са правилни и обосновани. Твърди се, че въззивницата е
собственик на самостоятелен обект (апартамент) в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, а претендираните от нея суми са
определени с решение на ОСЕС от 12.11.2014 г. Оспорват се възраженията на
въззивницата във връзка с учредяването на ЕС, като се излагат подробни
съображения. Посочва се как е определен размерът на дължимите от ответницата
суми. Оспорва се като недоказано възражението на въззивницата, че не дължи
сумите, тъй като не била ползвала имота си повече от 30 дни през 2015 г. По
отношение на възражението във въззивната жалба за липсата на активна
легитимация на ищеца се твърди, че въззивницата като собственик на
самостоятелен обект в етажната собственост, дължи сумите за поддръжка и
управление на ЕС на самата ЕС, без значение кой конкретно извършва тези
дейности. Оспорва се като неоснователно и възражението за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните вземания. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Не са
ангажирани нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по
делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е
образувано по исковата молба на въззиваемата Етажна собственост (ЕС) на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, за установяване
със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, че същата дължи на
Етажната собственост сумата от 907,34 лв, представляваща годишни разходи за
управление и поддръжка на общи части и вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за
2015 г., съгласно взето на 12.11.2014 г. решение на ОС, ведно с мораторна лихва
върху посочената сума, в размер на 264.12 лв, начислена от 20.01.2015 г. до
30.11.2017 г., както и законната лихва, начиная от 18.12.2017 г. до
окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 9424/2017 г. на БРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди се, че ответницата е собственик на апартамент (№ 352) в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”
гр.Поморие, за който, съгласно взети решения по т.2 от дневния ред на проведено
на 12.11.2014 г. Общо събрание на етажната собственост, за 2015 г. дължи сумата
от 907,34 лв, представляваща годишни разходи за управление и
поддръжка на общи части и вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015 г.,
както и мораторна лихва върху посочената сума, в размер на 264,12 лв, начислена
за периода от 20.01.2015 г. до 30.11.2017 г. Твърди се, че поради неизпълнение
от ответницата на това нейно задължение, по искане на ищцовата ЕС, по
ч.гр.д.9424/2017 г. по описа на БРС, съдът е издал в полза на ЕС против
ответницата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
процесните суми, против която заповед длъжницата е подала възражение.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр.чл.6, т.8, 9 и 10 ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответницата е оспорила исковете като
недопустими, а по същество – и като неоснователни. Твърди се, че в случая се касае за
комплекс, който не е от „затворен тип“ по смисъла на §1 от ДР ЗУЕС, но е
съставен от 5 отделни сгради – 4 жилищни и 1 хотелска сграда. В този смисъл се
твърди, че в отделните жилищни блокове е възникнала отделна етажна собственост,
която следва да се управлява от Общо събрание, отделно за всяка жилищна сграда.
На второ място се твърди, че ответницата не е била известена за проведеното на
12.11.2014 г. ОС ЕС, поради което тя се ползва от оспорването на решенията на
това ОС, извършено от друг етажен собственик, по гр.д.737/2017 г. на ПРС. По
отношение на взетите решения на това ОС се твърди, че решението по т.2 за
заплащане на такса от 9 евро на кв.м.без ДДС противоречи на императивната норма
на чл.51, ал.1 ЗУЕС, поради което е незаконосъобразно и дори нищожно. Заявява
се и възражение, че през 2015 г. ответницата не е пребивавала в апартамента си
повече от 30 дни, поради което не дължи такса за поддръжка и управление. Сочи
се, че претенцията е недоказана и по размер, тъй като в решението по т.2 не е
уточнено на каква база се изчислява такса за поддръжка. По отношение на
решението за създаване на фонд „Ремонт и обновление“ се твърди, че е
недопустимо да се взема такова решение, след като този въпрос не фигурира в
дневния ред. Излагат се твърдения още, че управление и поддръжка на комплекса
не са били извършвани нито от тази „мнима“ ЕС, нито от ангажирано от нея лице,
т.е.няма налице услуга, която да трябва да се заплати от живущите. Твърди се,
че ответницата не дължи претендираните от нея суми и защото през 2015 г. са
проведени общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в отделните
блокове, на които събрания са учредени отделни ЕС за всеки жилищен блок. Сочи
се, че след учредяването им, тези отделни ЕС извършват всички дейности по
управление и поддръжка на общи части, и ответницата „се чувства длъжна да
участва разходите“ на тази нова ЕС на блока й. Заявено е и възражение за
погасяване по давност (с изтекла тригодишна давност) на вземането против
ответницата.
С обжалваното решение БРС е признал
за установено, че ответницата дължи на
етажните собственици в ищцовата Етажна собственост, сумата от 907,34 лв,
представляваща годишни разходи за управление и поддръжка на общи части и вноска
във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015 г., съгласно решение на ОС от 12.11.2014
г., ведно с мораторна лихва върху посочената сума, в размер на 187,59 лв,
начислена за периода от 18.11.2015 г. до 30.11.2017 г., както и законна лихва,
начиная от 18.12.2017 г. до окончателното плащане. Със същото решение е
отхвърлен искът за мораторна лихва за горницата над уважения до пълния предявен
размер от 264,12 лв, за периода от 20.01.2015 г. до 17.11.2015 г. На ищеца са
присъдени съдебни разноски за исковото и за заповедното производство. Съдът е
приел, че е налице Етажна собственост по отношение на целия комплекс, доколкото
решенията за учредяване на отделни етажни собствености за всеки блок/секция, са
били отменени по съдебен ред. Съдът е приел още, че ответницата като собственик
на самостоятелен обект в ЕС, дължи, съобразно приетото на ОС ЕС решение,
разходите за управлението и поддържането, за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата,
както и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", които в
случая са определяеми. Съдът е приел, че останалите възражения на процесуалния
представител на ответницата касаят законосъобразността на взетите решения на
ОС, които могат да се разглеждат в производство по чл.40 от ЗУЕС, каквото не е
настоящото. На последно място съдът е приел, че възражението за погасяване на
претенцията по давност е неоснователно.
Решението на БРС е обжалвано само от
ответницата, съотв.само в осъдителните части, поради което в отхвърлителната си
част, решението на ПРС е влязло в сила.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Между страните
не е спорно, а е видно и от представените Справка по кадастрална карта на
самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК – Бургас и Справка по лице от
СлВп-гр.Поморие, че ответницата Ш. е собственик на апартамент № ***, с
идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, със застроена площ от 55,38 кв.м.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 16,72 кв.м., находящ се в сграда, в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, ***,
находящ се в гр.Поморие, в УПИ VІ-1717, 1971, 1972 по плана на гр.Поморие, и
представляващ обекта от процесната ЕС, за който се претендират посочените суми.
Не е спорно, че на 12.11.2014 г. е проведено Общо
събрание на ЕС в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие", на което по т.2 от дневния ред
са взети следните решения: избор на „Феста хотели“ АД за компания за управление
и поддръжка; определяне на годишна такса за поддръжка в размер на 9 евро на
кв.м. без ДДС, съгласно предложена от посоченото дружество оферта; и създаване
на фонд „Ремонт и обновление“, в който да се заделят по 2 евро на кв.м. от
определената годишна такса за поддръжка от 9 евро, като само по изключение за
2015 г. е определено във фонда да се заделят по 3 евро на кв.м. Не се спори, че решенията на
проведеното ОС ЕС са атакувани от различни етажни собственици, (вкл.по гр.д.737/2017
г. на ПРС и по гр.д.619/2019 г. на ПРС, до влизане в сила на акта по което
дело, настоящото дело бе спряно от въззивния съд), но като краен резултат, след
постановяване на влязло в сила определение за прекратяване на производството по
гр.д.619/2019 г. на ПРС, решенията на ОС ЕС от 12.11.2014 г. са стабилизирани.
Установява се от представените по делото Решение
№ 106/2018 г. по гр.д.376/2017 г. на РС Поморие и Решение № 73/23.05.2017 г. по
гр.д.494/2016 г. на ПРС, че с тях са отменени решенията, приети на проведеното
на 24/25.02.2017 г. ОС на ЕС на блок А, Б, В, и решенията приети на проведеното
на 22.08.2016 г. ОС на ЕС на блок А. Съдът е приел, че не се касае за отделни
самостоятелни сгради, не се касае и за сграда с повече от един вход, който да
обслужва само определени обекти. Поради това е прието, че в блок Г няма
обособена самостоятелна ЕС, въпреки твърдението на ответника за учредяването на
ЕС. С оглед така постановените решения, съдът приема за неоснователно
възражението на въззивницата за липсата на активна материалноправна легитимация
у ищеца.
По иска за заплащане на разходите за поддръжка и управление на
общите части на сградата:
Съгласно чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр.§1, т.11 ДР
ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата, чийто размер е
определен от Общото събрание по определения в чл.51 ЗУЕС начин. Следователно от
компетентността на Общото събрание е да определи размера на вноските, дължими
авансово за посочения в решението период. Недоволните етажни собственици могат
да атакуват решенията на ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС.
В настоящия случай ищецът се позовава на решение, взето на
ОС ЕС, проведено на 12.11.2014 г. Въззивният съд не споделя оплакването на ответницата, касаещи
законосъобразността на решенията, взети на това събрание, предвид направения по-горе извод за стабилизиране на тези
решения, поради прекратяване на образуваните производства по чл.40 ЗУЕС, в т.ч.
и гр.д.619/19г. по описа на ПРС. В тази връзка е налице съдебна практика, която
въззивната инстанция споделя (гр.д.658/2012 г. на І г.о. на ВКС, Решение № 122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т.д.1830/2018 г., I т.о., ТК). Възможността за атакуване
законосъобразността на тези решения, в т.ч. и досежно противоречието им с
императивни правни норми – напр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е
ограничена във времето – до изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС. След изтичане на
този срок, решенията, дори същите да страдат от най-тежкия порок – нищожност,
се стабилизират и подлежат на изпълнение. Така решенията, взети на ОС ЕС на 12.11.2014 г., касаещи
календарната 2015 г. и се прилагат по отношение на нея.
Съдът намира за основателно възражението на
ответницата, поддържано и във въззивната й жалба, че претендираните разходи за
управление и поддържане на общите части не са били реално направени. Същото е
своевременно направено в отговора на исковата молба. По този въпрос по
повдигнат идентичен казус между настоящия ищец и друг етажен собственик, с
Определение №124 от 17.02.2020 г. на
ВКС по гр.д.3130/2019 г., III г. о., Върховният
касационен съд е споделил изводите на въззивната инстанция и е постановил, че „Когато
се събират авансово такси за поддръжката на общите части на етажната
собственост, наистина не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по
предназначение, тъй като се касае за бъдеща дейност. Когато периодът на
поддръжка вече е отминал, какъвто е настоящият случай, трябва да се изясни дали
реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена. Ако такава дейност не е
извършена, осъждането на етажния собственик да заплати таксата би довело до
неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им работа.
Ето защо такова възражение може да се повдигне и да вземе предвид при решаване
на делото“.
В настоящия случай, независимо от своевременно
наведеното (с отговора на исковата молба) възражение, че „управление и
поддръжка не са били извършвани нито от тази мнима ЕС, нито от ангажирано от
нея лице“, по делото не са ангажирани никакви доказателства за извършвани от
ищцовата ЕС дейности, съотв.за заплатени разходи, във връзка с поддръжка и
управление на общите части на етажната собственост.
Ето защо въззивната инстанция намира, че след
като ищецът не доказа извършването на разходи по поддържане и управление на
общите части за 2015 г., искът по чл.6, ал.1, т.10, вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд, с което е уважен е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да
бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на иска по изложените
по-горе съображения, съдът намира за безпредметно да излага мотиви относно
възражението на ответницата (и оплакване във въззивната жалба), че през 2015 г.
тя не е пребивавала в имота си повече от 30 дни.
По иска за заплащане
вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, съдът намира следното:
Съгласно чл.6, ал.1, т.9, вр.чл.11, т.7, вр.чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните собственици е
длъжен да заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е
определен от Общото събрание по определения в чл.50 ЗУЕС начин. Следователно
също от компетентността на Общото събрание е да определи размера на
ежемесечната вноска, дължима съобразно идеалните части на отделните собственици
в общите части на етажната собственост. Недоволните етажни собственици могат да
атакуват решенията на ОС ЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС.
В настоящия
случай претенцията касае 2015 г. За този период, съгласно валидно взетото решение по т.2 от дневния ред на ОС ЕС от 12.11.2014 г., е определен размер на вноската на етажните собственици – „По изключение за 2015 г. във Фонда да се заделят по 3 евро/кв.м.“. Следователно, с оглед на това, че собственият на ответницата
апартамент има 16.72 кв.м.ид.ч. от общите части на
сградата, последната дължи за
2015 г. годишна вноска в размер на 50.16 евро или 100.12 лв.
Върху
тази сума следва да се начисли обезщетение за забава. Съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че поради липсата на изрично посочена дата, на която се
дължат вноските за 2015 г., съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, ответницата е
поставена в забава с изпращането на фактурата по електронен път на 18.11.2015
г. Определен по реда на чл.162 от ГПК, размерът на лихвата за периода от
18.11.2015 г. до 30.11.2017 г. е 20.67 лв, до който размер тази претенция
следва да се уважи.
По изложените по-горе съображения и обстоятелството, че
заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 14.12.2017 г. (видно от пощенското
клеймо), съдът намира за неоснователни както възражението на ответницата за
погасяване по давност на вземането против нея, така и изложените в тази връзка
във въззивната жалба оплаквания.
Предвид обстоятелството, че претенциите,
предявени по настоящото дело не са диференцирани, а са предявени като обща
сума, въззивната инстанция следва да извърши диференцирането им. От общия
претендиран размер – 907.34 лв, в който са включени претенциите и за разходи за
поддръжка и управление, и за фонд „Ремонт и обновяване“, следва да се извади
сумата по втората претенция – 100.12 лв, в която част решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено по отношение на иска по чл.6,
ал.1, т.9, вр.чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, както и за сумата от 20.67 лв –
мораторна лихва за периода от 18.11.2015 г. до 30.11.2017 г.
В останалата част, за сумата
807.22 лв – по отношение на иска по чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1,
т.11 ДР ЗУЕС, както и за сумата 166,92 лв – мораторна лихва за периода от
18.11.2015 г. до 30.11.2017 г., решението следва да бъде отменено, като вместо
него следва да бъде постановено друго, с което тези искове следва да бъдат
отхвърлени в посочените части.
В полза на
въззивника следва да се присъдят съразмерно с отхвърлената част от иска, съдебно–деловодни разноски, в размер на: 21 лв за въззивната инстанция за заплатена
държавна такса; и на 250 лв за първоинстанционното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В полза на въззиваемата страна се дължат разноски,
съразмерно с уважената част от иска, както следва: за въззивната инстанция – 37
лв за заплатено адв.възнаграждение; за първоинстанционното производство – 40 лв
от направени разноски за адв.възнаграждение и за държавна такса, и за
заповедното производство – 3 лв за държавна такса.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени
и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски, както
следва: над сумата от 40 лв до уважения размер от 359,84 лв за
първоинстанционното производство, и над сумата от 3 лв до уважения размер от
23,37 лв за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 2102/02.09.2019
г. по гр.д.3484/2018 г. по описа на Районен съд Поморие, В ЧАСТТА, е прието за
установено по отношение на Т.Ф.Ш.,
гражданка на ***, род. на *** г. в ***, адрес: ***, че тя дължи на
етажните собственици в Етажна
собственост, находяща се в сграда „Феста Апартмънтс Поморие”, адрес гр.Поморие, ул.„Княз
Борис I” № 211, представлявани от председателя на управителния съвет Мартин Чолаков, сума в размер от 807,22
лв, представляваща
годишни разходи за управление и поддръжка на общи части за 2015 г., съгласно
взето на 12.11.2014 г. решение на ОС, ведно с мораторна лихва върху посочената
сума, в размер на 166.92 лв,
начислена за периода от 18.11.2015 г. до 30.11.2017 г., както и законната
лихва, начиная от 18.12.2017 г. до окончателното плащане, за които вземания по
ч.гр.д.9424/2017 г. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която Т.Ф.Ш. е осъдена да заплати на етажните собственици в
Етажна собственост, находяща се в сграда „Феста Апартмънтс Поморие”, деловодни
разноски за първоинстанционното производство над сумата от 40 лв до уважения размер от 359.84 лв, и за
заповедното производство по ч.гр.д.9424/2017 г. на БРС – над сумата от 3 лв до уважения размер от 23.37 лв, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Етажната собственост на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес
гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 211, представлявана от Мартин Чолаков –
председател на УС на ЕС, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.Ф.Ш., гражданка на ***,
род. на *** г. в ***, адрес: ***, че тя дължи на етажните собственици в Етажна собственост, находяща се в сграда
„Феста Апартмънтс Поморие”, адрес гр.Поморие, ул.„Княз Борис I” № 211, представлявани от председателя
на управителния съвет Мартин Чолаков, сума в размер от 807,22
лв, представляваща
годишни разходи за управление и поддръжка на общи части за 2015 г., съгласно
взето на 12.11.2014 г. решение на Общото събрание на етажната собственост;
мораторна лихва върху посочената сума, в размер на 166.92 лв, начислена за периода от 18.11.2015 г. до 30.11.2017 г.,
както и законната лихва върху главницата от 807,22 лв, начиная от 18.12.2017 г.
до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д.9424/2017 г. на БРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2102/02.09.2019 г. по
гр.д.3484/2018 г. по описа на Районен съд Поморие, В
ЧАСТТА, с което е прието за установено, че Т.Ф.Ш., гражданка на ***, род. на *** г. в ***, адрес:
***, дължи на Етажната собственост на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие” с рег.№ ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз
Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС, сума, в
размер на 100.12 лв – годишна такса
за 2015 г. за фонд „Ремонт и обновление“ на сградата, на основание чл.6, ал.1,
т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, съгласно решение на Общото събрание на етажната собственост, проведено на
12.11.2014 г.; 20.67 лв - мораторна лихва за
периода от 18.11.2015 г. до 30.11.2017 г., законна лихва върху главницата от 100.12
лв, считано от 18.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА, с
която Т.Ф.Ш., е осъдена да
заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 40 лв, и за заповедното производство по
ч.гр.д.9424/2017 г. на БРС – в размер на 3
лв.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул.
Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ф.Ш., гражданка на ***, род. на *** г. в ***, адрес: ***, съдебно–деловодни
разноски в размер на 250 лв (двеста
и петдесет лева) за въззивната инстанция, и в размер на 21 лв (двадесет и един лева) за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.