Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1782 27.05.2016г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ирина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12501 по описа на ПРС за
2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от Г.В., чрез
пълномощника си юрисконсулт Г.В. е предявил срещу „Глобъл комюникейшън нет” АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Централен”, ул. „Стефан Веркович” № 3, ет. 4, оф. 5, представлявано от Д.Б.А.
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК- за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 3665, 42 лева главница, представляваща стойност на консумираната и
незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2009г. – м. 09.2013г., сумата от
601, 95 лева – законна лихва за забава за периода 01.01.2010г. – 10.12.2013г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане на сумите, както и разноските по
заповедното производство: 85, 35 лева- за държавна такса и 268, 02 лева- за
юрисконсултско възнаграждение, за заплащане на които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.03.2014г., постановена
по ч. гр. д. № 1254/2014г. по описа на СРС, 43-ти с-в. Претендират се и
разноските в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било
образувано частно гр. д. № 1254/2014г. по описа на СРС, 43-ти с-в, по което се
издала в полза на ищеца срещу ответника заповед за следните суми: сумата от
3665, 42 лева главница, представляваща стойност на консумираната и незаплатена
топлинна енергия за периода м. 11.2009г. – м. 09.2013г., сумата от 601, 95 лева
– законна лихва за забава за периода 01.01.2010г. – 10.12.2013г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
до окончателното плащане на сумите, както и разноски: 85, 35 лева- за държавна
такса и 268, 02 лева- за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът подал възражение против издадената заповед за изпълнение, поради
което се предявявал настоящият установителен иск по чл. 422 от ГПК за съществуване
на вземането по заповедта. Ответникът се явявал потребител на ТЕ за стопански
нужди с оглед нормата на параграф 1 т. 43 от ДР на ЗЕ. Според чл. 149 ал.1 т. 3
от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществявала въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между потребителя и топлопреносното
предприятие, като тези ОУ били одобрени от ДКЕВР. За процесния период в сила
били такива, одобрени с решение № ОУ-033/ 08.10.2007 г. на ДКЕВР и съгласно чл.
71 и 72 от тях до потребителите в град София със стопански нужди били изпратени
съответни уведомления, като с ответника, във връзка с подадени от него
заявления от 15.05.2006 г. и от 17.07.2012 г., бил сключен договор при общи
условия за срок на действие от пет години. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ между потребителите в сграда- етажна собственост се извършвало при
системата на дяловото разпределение при наличие на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай, имотът на ответника се
намирал с такава сграда, като бил сключен и договор за извършване на услугата
дялово разпределение с „Бруната България“ ООД, ЕИК: *********. Съгласно чл. 155
ал. 1 т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ се начислявали по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от
извършващия дяловото разпределение на база реален отчет на уредите, като за
ответника били издавани такива изравнителни сметки. Според чл. 40 ал. 1 от ОУ
месечните дължими суми за ТЕ се заплащали в срок до 20- то число на месеца,
следващ този на доставката, след получаване на издадената фактура, като
оттогава абонатът изпадал и в забава. Ответникът не бил подал възражение по чл.
40 ал. 2 от ОУ относно стойността на начислената сума, като на 09.09.2013 г. на
същия била връчена покана за доброволно изпълнение, с която бил информиран за
размера на неплатени суми и периода, за който се отнасяли. Въпреки това обаче,
плащане не било извършено, което довело и до подаването на заявлението по чл.
410 от ГПК, а и до настоящия установителен иск за сумите по издадената заповед
за изпълнение. Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез
пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер, като ги счита за неоснователни и недоказани. На първо място
твърди, че от приложените към исковата молба писмени доказателства не би могло
да се установи и докаже размерът на потребената енергия, респективно дължимата
й цена и такса за предоставянето й. На следващо място, съгласно чл. 40 ал. 1 от
ОУ на ищеца плащането на ТЕ от абонатите се дължало в срок до 20- то число на
месеца, следващ този на доставката и след получаване на издадена данъчна
фактура. От приложените към исковата молба документи не се установявали нито
изискуемостта на вземанията, нито получаването на фактури, поради което и
нямало евентуален момент на изпадане в забава. Такава настъпвала според чл. 49
от ОУ в първия работен ден след изтичане на срока за плащане, но тъй като този
момент не можел да бъде точно установен, недоказан се явявал и акцесорният иск
за лихва за забава за периода 01.01.2010 г.- 10.12.2013 г. Наред с това се
прави възражение и за изтекла погасителна давност, като се твърди, че тъй като
вземанията на ищеца били периодични такива, те се погасявали с кратката
тригодишна давност по чл. 111 буква „в“ от ЗЗД (ТР № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС)
и в този смисъл били погасени вземанията за главница за периода м. октомври
2009 г.- м. декември 2010 г., както и тези за лихва за периода 01.01.2010 г.-
10.01.2011 г. В тази връзка моли за отхвърляне на исковете изцяло, а при
условията на евентуалност- за частичното им отхвърляне, поради изтекла
погасителна давност за съответните периоди. Претендира и разноски.
Във
връзка с направеното от ищеца в исковата молба иска, съдът с определение от
16.10.2015 г. е конституирал като трето лице- помагач на страната на ищеца-
„Бруната България“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша”, бул. „Братя Бъкстон” № 85, представлявано от управителя Н.Г.Ж..
В дадения на страната срок за становище по спора се подава молба, в която се
посочва, че поради отказ на собственика на сградата от услугата дялово
разпределение, такова не било извършвано. Твърди се още, че от 2002 г. абонатът
не бил заявявал и заплащал подмяна на измерителни ампули на уредите за дялово
разпределение във всички обособени имоти в сградата, като липсата на тези
ампули правела технически невъзможно отчитането на уредите. Затова и
отоплителните тела в сградата се третирали като такива без уреди за дялово
разпределение на основание чл. 70 ал. 1, чл. 69 ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-
334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, във връзка с т. 6.5. от Приложение към
чл. 61 ал. 1- методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-
етажна собственост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 1254/2014г.
на СРС, 43-ти гр. с-в се установява, че на 10.01.2014г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за присъждане на следните суми: сумата от 3665, 42 лева – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, р-н Оборище, ул. „Св. св. Кирил и Методий” №
46, ап. 1, код на платеца T 373328,
за периода м. 11.2009г. – м. 09.2013г. включително,
сумата от 601, 95 лева – лихва за забава за периода 01.01.2010г. –
10.12.2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване а заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда – 10.01.2014г. до окончателното плащане на вземането,
както и разноските в производството.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 18.03.2014г., постановена по ч. гр. д. № 1254/2014г. на СРС,
43-ти гр. с-в заявлението е уважено, като е разпоредено длъжникът да заплати на
ищеца търсените суми, ведно с деловодните разноски, от които 85, 35 лева
държавна такса, и 268, 02 лева юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта е редовно връчен на длъжника на
14.01.2015г., като на 28.01.2015г. е изпратено по пощата възражение от длъжника
срещу заповедта за изпълнение. На заявителя е указано да предяви иск за вземането
си в едномесечния срок, като съобщението е получено на 11.02.2015г.. В
изпълнение на указанията е указано на кредитора да предяви иск за вземането си,
като същият е предявен в срок – на 10.03.2015г. пред РС София, и за
разглеждането му е образувано гр. дело № 12192/2015г. по описа на СРС, 43-ти
гр. с-в. Същото впоследствие е изпратено в РС Пловдив въз основа на направено
възражение за местна неподсъдност на делото с отговора на ИМ.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че
предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Между страните не се спори, че ответникът за целия
процесен период е бил наемател на недвижим имот, а именно – триетажна сграда с
ателиета и клуб – ресторант, находящ се в гр. София, ул. „Св. св. Кирил и
Методий” № 46, подробно описан в нот.
акт № **, т. 1, рег. № **, нот. дело **г., като по делото в тази връзка са
представени от ищеца нот. акт № **, т. *, рег. № **, нот. дело **., договор за
наем от 01.01.2008г., нот. акт за дарение от 2010г., ДС и анекси към договора
за наем - от 26.10.2009г., от
01.04.2010г., от 01.01.2012г., които не се оспорват от ответника. Видно от
същите, за целия процесен период ответното дружество е било наемател на
сградата, находяща се на горепосочения адрес, като наемателят е поел
задължението да заплаща разходите за еленергия, за топлоенергия, за вода, такса
смет и др. За периода, за който се претендира заплащането на топлоенергията,
дружеството –ответник е регистрирало адреса си на управление на адреса на
наетия имот - гр. София, ул. „Св. св. Кирил и Методий” № 46, видно от справката с ТР при АВ.
Със заявление от 28.02.2008г. ответното
дружество собствениците на наетия имот
са декларирали пред ищцовото дружество съгласието си ответникът „Глобъл
комюникейшън нет” ЕАД да бъде купувач на топлинна енергия, считано от
01.02.2008г. за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ул. „Св. св. Кирил
и Методий” № 46. В заявлението си
ответното дружество е декларирало желанието си да сключи договор съгл. Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация
София” АД за топлоснабдения имот на адрес: гр. София, ул. „Св. св. Кирил и
Методий” № 46, за следните абонатни
номера: № 373328, 373329, 373330, 373331, 373332, 373333, 373334, 373335,
373341 и 373342. Подадена е молба за откриване партида на дружеството в тази
връзка и е деклариран отопляем обем 10 000 куб. м. на сградата. Сключен е
на 28.02.2008г. договор № 155 при общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от „Топлофикация София” АД между „Топлофикация София” АД и
ответника, към съответния момент еднолично акционерно дружество Глобъл
комюникейшън нет” ЕАД за топлоснабдения имот на адрес: гр. София, ул. „Св. св.
Кирил и Методий” № 46, за следните
абонатни номера: № 373328, 373329, 373330, 373331, 373332, 373333, 373334,
373335, 373341 и 373342. Срок в договора не е посочен.
За
установяване твърденията на страните по делото са представени Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” АД на
потребители в гр. София от 2002г., от 2006г., от 2008г., договор №
997/27.11.2001г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, сключен
между Д.К. като представител на етажните собственици на адрес: гр. София, **и
„Бруната България” ООД, и протокол от 26.11.2001г. на ОС на ЕС на адреса, договор
при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.
139в, ал. 2 от ЗЕ от 08.07.2011г., сключен между ищеца и „Бруната” ООД, и
приложения към него, вкл. и ценоразпис, писмо от „Бруната” ООД до ищеца за
уведомяване, че по решение на собственика на сградата и единствения ползвател
на същата измервателните ампули не са подменяни, не е отчитана изразходвана
енергия по отделни партиди и затова не са изготвяни изравнителни сметки, и
фактури за процесния период. Допълнително е прието извлечение от Общите условия
на договорите между „Топлофикация София“ АД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост, и са изслушани заключение на вещото лице М.М. по
допуснатата съдебно –техническа експертиза и заключение на вещото лице Д.С. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице М. се установява, че
за периода от м. 11.2009г. – м. 09.2013г. ответникът, в качеството си на наемател на цялата
триетажна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Св. св. Кирил и Методий” № 46, е имал сключен договор с ищеца за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като за целия процесен период
е имало сключен договор между собственика на имота и „Бруната“ ООД за
извършване на топлинно счетоводство – услугата „дялово разпределение“. Съгл.
сключения между страните договор, отопляемият обем на сградата е определен на
10 000 куб. м., а консумираната топла вода – на 10 куб. м. месечно. За
процесния период за имота, посочен в заявлението, е начислена топлинна енергия
в размер на 39, 35053 мегаватчаса, за което са съставяни фактури, в които
същата не е разбита на отделни компоненти. Установява се, че за процесния
период изравнителни сметки не са изготвяни и дялово разпределение не е
извършвано, не са отчитани индивидуалните разпределители, тъй като ИРУ за имота
са били от изпарителен тип и е следвало да бъдат снабдени с ампули, които обаче
не са поставяни. Ето защо топлинната енергия за целия процесен период, както и
преди това, е била отчитана и начислявана като за имот без ИРУ, като в тази
връзка са били спазени изискванията на т. 9 от Методиката, прил. 1 към чл. 61
от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Окончателните резултати били в
съответствие с нормативните изисквания и отговаряли на методиката съгл.
наредбата за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период по
партидата на ответника е начислена ТЕ в размер на 39, 431733 мегаватчаса на
обща стойност с ДДС – 3762 лева, както и такса партида на имот на обща стойност
8, 16 лева с ДДС по 4 бр. фактури. Плащането на сумите е следвало да се извърши
до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката. Законната лихва за
процесния период от 21-во число на месеца, следващ начисляването, до 10.12.2013г.
възлизал на 733, 23 лева, като помесечно сумите за топлинна енергия и
начислените лихви са посочени от вещото лице в таблица на л. 78-80 от делото.
Видно от заключението на в. л. С., платена е само
сумата от 107, 44 лева по фактурата за м. 11.2009г., платена на 16.12.2009г.,
като други плащания от страна на абоната не са постъпили. За процесния период
дължимите суми за топлинна енергия са в размер на 3654, 56 лева, а дължимата
мораторна лихва върху тях – 689, 28 лева, т. е. в по-голям размер
от претендирания с исковата молба. Изравнителни сметки за процесния период не
са съставяни и не са отразявани в системата, поради това, че ИРУ на обекта са
били с изтекла метрологична годност и неподменени ампули, което е било
задължение на клиента, поради което ТЕ за отоплителните тела е начислявана като
за такива без ИРУ, а начисленията ас извършвани съгл. изискванията на
методиката. Вещото лице е изчислило, че погасени по давност са задълженията за
главница за периода 30.11.2009г. –
31.12.2010г., на стойност 553, 48 лева, като сумата от 107, 44 лева за този
период и включена в общата сума от 553, 48 лева всъщност е погасена поради
плащане на 16.12.2009г. Погасените по давност лихви за периода 01.10.2010г. –
10.01.2011г. са на стойност 1, 63 лева.
Съдът кредитира всички заключения по делото като
обективни, компетентно изготвени от вещи лица, притежаващи специални знания в
съответната област.
При така събраните доказателства съдът намира
исковите претенции за частично доказани по основание и размер, по следните
съображения:
Според нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В случая такъв договор между
страните е сключен и ответникът се е съгласил тези общи условия да се прилагат
по отношение на него, като между страните е възникнало индивидуално
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Установява се от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, че за
процесния период в имота, посочен в договора, е доставяна топлинна енергия.
Същата не е била отчитана чрез ИРУ и дялово разпределение не е извършвано, тъй
като поставените ИРУ не са били снабдени с ампули, което е било задължение на
абоната, купувачът на ТЕ се е явявал един потребител за цялата сграда, която е
била в режим на етажна собственост, поради което и изравнителни сметки не са
изготвяни, а отоплителните тела са отчитани като такива без ИРУ, и нормативните
изисквания в тази връзка са спазени.
Установиха
се и количествата топлинна енергия, доставена за имота на ответника за
процесния период, като видно от заключението на вещото лице доставените и начислени
такива от топлинния счетоводител съвпадат с начислените на ответника от ищцовото
дружество. Установи се и техният размер, който е изчислен съобразно
изискванията за това. Установи се и че поради изтекъл срок на метрологичната
годност на ИРУ топлинната енергия е начислявана съгл. т. 9 от Методиката, а
самите количества БГВ, които ще се заплащат ежемесечно, са определени в
договора, сключен между страните. Съгл. Общите условия срокът за плащане е
20-то число на месеца, следващ периода на фактуриране. Отделно от това, доколкото
абонатът на цялата сграда е едно лице, то не е било необходимо да се отчитат
индивидуалните измервателни уреди и да се извършва дялово разпределение, а само
да се отчете общото количество ТЕ, доставено в сградата, което в случая е
направено. Това обстоятелство е видно както от договора за наем и анексите към
него, така и от сключения между страните договор, и от договора, сключен между
собственика на имота и „Бруната“ ООД през 2001г. Съгл. чл. 28, ал. 2 от Общите
условия в случаите при наличие на съмнение относно отчетеното и фактурирано
количество ТЕ страните по договора се уведомяват взаимно, като в 5-дневен срок
продавачът е длъжен да организира проверка по случая. Доколкото ответникът не
твърди да е възразил по количествата доставена и начислена топлинна енергия, то
следва да се приеме, че той се е съгласил със същите. Отделно от това, по
заключението на ССЕ е видно, че има извършени плащания по фактури за началото
на процесния период на обща стойност 107, 44 лева. Страните по делото са
търговци, ответникът е потребител на ТЕ за стопански нужди, получавал е
доставената му топлинна енергия и не е изпълнил задължението си по Общите
условия да възрази писмено в случай на съмнение относно количествата начислена
и фактурирана ТЕ, ето защо същият мълчаливо е приел изпълнението от страна на
ищцовото дружество. Следователно за него е възникнало задължение да заплати
доставената му топлинна енергия в имота, на който е бил потребител. Същата,
ведно с дължимите такси за процесния период е на обща стойност 3770, 16 лева,
като след приспадане на платената сума от 107, 44 лева остава за плащане 3662,
72 лева. Дължимата мораторна лихва върху неплатения остатък възлиза на 689, 28
лева, като претенцията на ищеца е в по-нисък размер – 601, 95 лева.
Доколкото своевременно ответникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност, същото следва да бъде разгледано. Вземането
за топлинна енергия представлява периодично такова, поради което същото се
погасява с кратката тригодишна давност. Вземането за лихви също се погасява с
тригодишна давност, като вещото лице е изчислило периода и размера на
погасените по давност вземания. Такива са вземанията по фактурите за главници,
издадени в периода 30.11.2009г. – 31.12.2010г. и са в р-р на 553, 48 лева. В
тази сума е обаче е включено и вземането, което е погасено поради плащане в
срок, на 16.12.2009г., на стойност 107, 44 лева, след което плащане общият
размер на задължението е определен на 3662, 72 лева. Ето защо тази сума не
следва да бъде повторно приспадана от задължението на ответника, като реалният
размер на погасените по давност вземания за главница възлиза на сумата от 446,
04 лева. Размерът на погасените по давност лихви за периода 01.10.2010г. –
10.01.2011г. възлиза на 1, 63 лева. Непогасените поради плащане или давност
вземания за главница възлизат на 3216,
68 лева (три хиляди двеста и шестнадесет
лева и шестдесет и осем стотинки) за периода м. 01.2011г. – м. 09.2013г.
включително, а за лихви – 600, 32 лева (шестстотин лева и тридесет и две
стотинки) за периода 10.01.2011г. - 10.12.2013г. За тези суми следва да се
уважат исковете, като за разликата до пълните предявени размери да се
отхвърлят.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Касателно направените в заповедното производство
разноски, същите възлизат на сумата от 353, 37 лева, от които 268, 02 лева
юрисконсулстко възнаграждение и 85, 35 лева заплатена ДТ. Разноските в исковото
производство възлизат на 839, 99 лева,
от които 111, 27 лева държавна такса, 200 лева разноски за СТЕ и ССЕ и 528, 72
лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо разноски на ищеца за двете
производства – 1193, 36 лева.
Съразмерно с уважената част от исковете, от тези
разноски на ищеца се следва сумата от 1067, 42 лева (хиляда шестдесет и седем
лева и четиридесет и две стотинки).
Разноските и в двете производства следва да се
присъдят с изричен осъдителен диспозитив с решението, на осн. ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ответната страна има право на разноски
съразмено с отхвърлената част от иска. Същата е претендирала разноски, като
доказва да е извършила такива в размер на 664, 46 лева (шестстотин шестдесет и
четири лева и четиридесет и шест стотинки), от които 30 лева за ССчЕ и 634, 46
лева платено адв. възнаграждение. Адв. хонорар е претендиран в по-висок размер,
но фактурата за платено адв. възнаграждение е на стойност 634, 46 лева с ДДС,
това е и уговореният размер от страните в договора, и доказателства за уговорки
и други плащания за хонорар по настоящото дело няма. Съразмерно с отхвърлената
част от иска дължимите на ответника разноски възлизат на 66, 96 лева (шестдесет
и шест лева и деветдесет и шест стотинки).
При извършване на компенсация на разноските на
ищеца с разноските на ответника на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 1000, 46 лева (хиляда лева и четиридесет и шест стотинки), а на ответника
разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул.
„Ястребец” № 23 Б, представлявано от Г.В., чрез пълномощника си юрисконсулт Г.В.
и „Глобъл комюникейшън нет” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Стефан Веркович” № 3, ет. 4,
оф. 5, представлявано от Д.Б.А., че „Глобъл комюникейшън нет” АД, с ЕИК:
********* дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: ********* следните суми: главница в размер на 3216, 68 лева (три хиляди двеста и шестнадесет лева и
шестдесет и осем стотинки), представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, р-н Оборище,
ул. „Св. св. Кирил и Методий” № 46, код на платеца T 373328, за периода
м. 01.2011г. – м. 09.2013г. включително, сумата от 600, 32 лева (шестстотин лева и тридесет и две стотинки) – лихва
за забава за периода 10.01.2011г. - 10.12.2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване а
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.01.2014г. до окончателното плащане на
вземането, които суми е разпоредено „Глобъл комюникейшън нет” АД, с ЕИК: *********
да заплати на Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: ********* със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
1254/2014г. на СРС, 43-ти гр. с-в, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над сумата от 3216, 68 лева (три хиляди двеста и шестнадесет лева и
шестдесет и осем стотинки), до пълния предявен размер от 3665, 42 лева (три
хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки) и за
периода м. 11.2009г. – м. 12.2010г. вкл., и иска за мораторна лихва за
разликата над сумата от 600, 32 лева (шестстотин лева и тридесет и две
стотинки), до пълния предявен размер от 601, 95 лева (шестстотин и един лева и
деветдесет и пет стотинки) и за периода 01.01.2010г. – 09.01.2011г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Глобъл комюникейшън нет” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Стефан
Веркович” № 3, ет. 4, оф. 5, представлявано от Д.Б.А. да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул.
„Ястребец” № 23 Б, представлявано от Г.В. сумата от 1000, 46 лева (хиляда лева и четиридесет и шест стотинки) - разноски по съразмерност и компенсация в
настоящото производство и в производството по ч. гр. д. № 1254/2014г. на СРС,
43-ти гр. с-в.
Решението е постановено при участието на
подпомагаща страна - „Бруната“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша”, бул. „Братя Бъкстон” № 85,
представлявано от управителя Н.Г.Ж..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Таня Асп. Георгиева
Вярно с оригинала: И.П.