О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 20
гр.
Сливен, 08.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в открито
заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Радостина Желева и
при участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдия
ДИНЧЕВА КАНД № 213 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 229 от
АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба от ТД на НАП
Бургас чрез юрисконсулт Ж. против решение № 260150/25.11.2020 год. постановено по АНД №
913/2020 год. по описа на Районен съд
Сливен, в частта, с която НАП е осъдена да заплати на ЕТ „А.-Н.А.“ ЕИК ********
разноски по делото в размер на 300 лева представляващи адвокатски хонорар.
В частната жалба се твърди, че след като в
мотивите към съдебното решение съдът е приел, че НП е правилно и обосновано,
макар че размерът на санкцията е намален, то не следва да се присъждат разноски
в полза на жалбоподателя. Счита и че присъдените разноски не са съобразени с
чл.36 от Закон за адвокатурата и чл.7, ал.2, т.1 от наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Прави се искане съдът да отмени
решението в обжалваната му част.
В съдебно заседание ответникът се представлява
от адв.И.Т., която счита, че решението в обжалваната
му част е правилно и законосъобразно. Счита, че на жалбоподателя се дължат
разноски, тъй като НП е изменено. Претендира направените пред касационната
инстанция разноски.
Представителят на ОП Сливен намира жалбата за
неоснователна.
Съдът след като разгледа жалбата намира, че
същата е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от
надлежна страна и срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 260150/25.11.2020 год. състав на
Районен съд Сливен е изменил НП № 500323-F515853/19.03.2020 год. издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП , с което на ЕТ „А.-Н.А.“ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1300 лева като е
намалил размера на санкцията на 500 лева. С решението си съдът е осъдил НАП да
заплати на ЕТ разноски по делото в размер на 300 лева представляващи адвокатски
хонорар. В производството пред районния съд ЕТ е бил защитаван от адв. И.Т., за което по делото има приложено пълномощно на
л.5 и договор за правна защита и съдействие като в същия е отбелязано, че ЕТ е
заплатил на процесуалния си представител сумата от 500 лева за защита и
съдействие.
Настоящият касационен състав на
Административен съд Сливен намира, че решението в обжалваната му част е
правилно.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Различните
хипотези са уредени в чл.143 от АПК. Действително настоящия случай на намаляне на размера на имуществена санкция не може да се
подведе под някоя от изброените хипотези в тази норма. Съгласно обаче чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс. В тази връзка
съдът намира, че следва да се приложи субсидиарно
чл.78 от ГПК, съгласно който заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая заплатеното от ЕТ
възнаграждение е в размер на 500 лева, а имуществената санкция е намалена от
1300 лева на 500 лева. Съгласно чл.18, ал.2 от наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения / изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ -
бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 год./ ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая имуществената санкция е намалена на 500 лева, т.е.
приложим е текста на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.68 от
31.07.2020 год./, съгласно който при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 300
лева. Точно толкова колкото е определил и районния съд.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата
подадена срещу решението в частта за разноските за неоснователна и като такава
същата следва да се остави без уважение.
Процесуалният представител на ответника е
направил искане за присъждане на
разноски като е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се
осъди НАП да заплати на ЕТ „А.-Н.А.“ ЕИК ******** разноски по делото в размер
на 400 лева.
Съдът констатира, че при образуване на делото
пред настоящата инстанция не е събрал дължимата от частния жалбоподател такса в
размер на 30 лева. Ето защо на основание чл.235а от АПК следва да се задължи ТД
на НАП Бургас да внесе по делото такса в размер на 30 лева.
Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260150/25.11.2020 год. постановено по АНД № 913/2020
год. по описа на Районен съд Сливен,
в частта, с която НАП е осъдена да заплати на ЕТ „А.-Н.А.“ ЕИК ********
разноски по делото в размер на 300 лева представляващи адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА НАП ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „А.-Н.А.“ ЕИК ******** разноски
по делото в размер на 400 /четиристотин/ лева.
ЗАДЪЛЖАВА ТД на НАП Бургас ДА
ВНЕСЕ по сметка на Административен съд Сливен държавна такса в размер на 30
/тридесет/ лева на основание чл.235а от АПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: