РЕШЕНИЕ
№ 1220
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501553 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК вр. с чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище и адрес на управление град
Пловдив, р-н Централен, ул. Христо Г. Данов №37, ЕИК *********, чрез
юрисконсулт И. К., срещу решение №1279 от 14.04.2022 г., постановено по
гр. дело №8477/2021 г. на РС-Пловдив, І гр. състав, с което е осъдено
„Електроразпределение Юг” ЕАД да заплати на Н. Д. В., ЕГН **********,
сумата от 813.88 лева с ДДС, платена без основание по фактура
№**********/20.08.2020 г. за допълнително начислена eл. енергия за времето
от 09.05.2020 г. до 06.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.09.2020 г. до окончателното изплащане. Осъдено е
„Електроразпределение Юг” ЕАД да заплати на Н. Д. В. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сума в размер от 400 лв., представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство.
1
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че е осъществен косвен
съдебен контрол на ПИКЕЕ, след като такъв вече е осъществен по адм. дело
№ 7772/2019 г. на ВАС. Позовават се на актуална съдебна практика на ВКС,
според която корекцията в полза на крайния снабдител не води до извода, че
само той е легитимиран да получава суми от извършените корекции. Иска се
отмяна на решението и отхвърляне на иска, като на страната се присъдят
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата
страна чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба, без да излага конкретни съображения.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
искова молба от Н. Д. В., ЕГН **********, срещу „Електроразпределение
2
Юг” ЕАД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, като се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати
сумата от 813.88 лева с ДДС, платена без основание по фактура №
**********/20.08.2020 г. за допълнително начислена енергия за времето от
09.05.2020 г. - 06.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.09.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че ответното дружество неправилно е издало
процесната фактура, с която е начислило едностранно сума в размер от 813.88
лв. за установено неточно измерване на количество електрическа енергия за
електромер в имота на ищеца, намиращ се в гр. ************. Поддържа се,
че ответното дружество не разполага със законово основание да осъществи
едностранна корекция в сметката, доколкото между него и ищеца не
съществува правоотношение. Сочи се, че при наличието на съответните
предпоставки, легитимирано лице да осъществи корекцията би било
дружеството, с което ищецът е встъпил в правоотношение по доставка на ел.
енергия, а именно крайният доставчик на ел. енергия. Изтъква се, че
ответното дружество не разполага със съответна лицензия, предоставяща му
възможност да осъществи едностранна корекция в сметката на ищеца. Сочи,
че не е спазена предвидената в ПИКЕЕ процедура. Моли се предявения иск да
бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното
дружество, като се оспорва предявения иск. Изтъква се, че е установена
манипулация върху техническото средство, поради което същото не отчита
количеството ел. енергия, което преминава през него. Поддържа се, че за
ответника не съществува задължение да доказва виновно поведение от страна
на ищеца. Акцентира се върху обстоятелството, че действащите от 04.05.2019
г. ПИКЕЕ легитимират оператора на съответната електроразпределителната
мрежа да издаде корекционна фактура. Изтъква се и, че са спазени всички
изисквания при съставяне на констативния протокол. Моли се предявения иск
да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието следното:
На основание чл.153 вр. чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че: ищецът е
потребител на услугите на ответното дружество по доставка на ел. енергия за
обект, находящ се в гр. *********; ответникът е издал фактура
№**********/20.08.2020 г. за допълнително начислена ел. енергия за периода
09.05.2020 г. - 06.08.2020 г.; ищецът е заплатил в касата на ответника сумата
от 813.88 лева за допълнително начислена ел. енергия за периода 09.05.2020 г.
- 06.08.2020 г. по фактура № **********/20.08.2020 г.
Видно от констативен протокол №590738/06.08.2020 г.,
служители на „ЕР Юг“ ЕАД в присъствие на свидетеля С. В. С. са извършили
техническа проверка на електромер с фабр. №**********, монтиран да
3
отчита потребената ел. енергия от абоната в горепосочения имот.
Проверяващите установили, че схемата на свързване е манипулирана –
монтиран шунт между входяща и изходяща клема в клемния блок на
електромера. След проверката техниците пломбирали капачката на
електромера с нова пломба с № 40820.
Ответното дружество е осъществило корекция на сметката за
електрическа енергия на абоната за минал период - 89 дни назад за периода
09.05.2020 г. – 06.08.2020 г., като начислили допълнително количество ел.
енергия на клиента от 4094 кW, изчислено по определената от КЕВР
прогнозна пазарна цена на ел. енергията за покрИ.е на технологичните
разходи на ответника за 89 дни, като издали и процесната фактура, която е
изпратена на ищеца с обратна разписка, видно от известие за доставяне.
От приетото заключение по изготвената СТЕ се изяснява, че
електромерът на ищеца не отчита потребената електроенергия, тъй като
монтираният шунт между входящата и изходящата клема в клемния блок на
електромера води до директно затваряне на токовата верига на фазовия ток
към електроуредите на потребителя, без той да преминава през
измервателната система на електромера /налице е частично измерване на ел.
енергия/.
Експертът е посочил, че преизчисляването на консумираната ел.
енергия е осъществено в съответствие с методиката, разписана в чл. 56, ал. 3
от ПИКЕЕ и в съответствие с определената от КЕВР цена на ел. енергия за
тези два ценови периода. Съдът е кредитирал в цялост заключението на
вещото лице като обективно, обосновано и изчерпателно.
От показанията на св. К. се изяснява, че работи в ответното
дружество, като в изпълняваните от него трудови функции се включва
извършването на проверки и подмяна на електромери. Сочи, че е осъществил
проверка на електромер в обект, намиращ се в гр. ***********. При отваряне
на капака на електромера видял монтиран шунт между изходяща и входяща
клема, след което шунтът е отстранен, а след проверката отново е пломбиран
капакът на електромера с нова пломба. Съдът е кредитирал изцяло
изложеното от свидетеля.
Така установените факти от първоинстанционния съд са правилно
възприети и се споделят от въззивната инстанция. Пред състава на окръжния
съд не се събраха нови доказателства, като се възприеха именно така
посочените факти. Въз основа на тях съставът на районния съд е приел, че е
безспорно по делото, че ищецът е клиент на ответника и абонат на неговите
услуги по пренос на ел. енергия, като през провереният електромер е
преминавала електрическа енергия, която не е отчетена.
Спорът по делото се концентрира върху обстоятелството дали са
били налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на
сметката за електроенергия чрез начисляване според методиката, разписана в
чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ.
4
Съдът е приел, че приложимата в случая нормативна уредба, с
оглед датата на извършване на проверката на електромера - 6.08.2020 г., са
актуалните ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г.). Доставката на ел.
енергия на крайните клиенти се извършва по договор, сключен между тях и
крайния снабдител, който в случая е "ЕВН Електроснабдяване" АД, а не
ответното дружество. В чл.98а, ал.2, т.6, букви "а" и "б" от Закона за
енергетиката е посочено в полза на кои правни субекти е възможно да се
извършва корекция на сметката по правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
/наречени за краткост ПИКЕЕ/ и това са или крайният снабдител за потребена
ел. енергия, или клиентът на потребената енергия. Правните субекти
продаващи /доставящи/ ел. енергия на крайните клиенти по чл. 92 - чл. 96 от
ЗЕ са крайният снабдител, търговецът на електрическа енергия и доставчикът
от последна инстанция, само тези правни субекти могат да продават
електрическа енергия на потребителите, като само тези правни субекти могат
по правилото на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката да извършват
корекция на сметката в своя полза по правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Съобразно ПИКЕЕ /ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г./ като титуляр на правото да се
извърши корекция на сметката на потребителя не е посочен доставчикът на
ел. енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа - чл. 56, ал. 1 от
ПИКЕЕ /с едно изключение, установено за доставчика - чл. 56, ал. 4 от
ПИКЕЕ/. Според Закона за енергетиката операторът на мрежата няма право
да продава електрическа енергия на потребители - предвид §1, т. 34б, буква
"а" от ДР на ЗЕ, операторът на електроразпределителната мрежа осъществява
единствено разпределението на ел. енергия по електроразпределителната
мрежа и отговаря за функционирането и нейната поддръжка и развитието ,
както и за връзката с другите мрежи. Дейността на оператора на мрежата е
предмет на лицензионен режим, като последният не може да разширява
приложното поле на издадената му лицензия като осъществява дейност по
начисляване и събиране на суми за доставена ел. енергия. Прието е, че е
налице противоречие между материалния закон - чл. 98, ал. 2, т. 6 буква "а"
от Закона за енергетиката и подзаконовия нормативен акт – чл. 56, ал. 1 от
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ /наречени за краткост ПИКЕЕ/ по
въпроса кой субект в системата на енергетиката е оправомощен да извърши
едностранна корекция в сметката на потребителя на електроенергия в
случаите на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия.
Според чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, при противоречие
между правилник и нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният
орган прилага нормативния акт от по-висока степен. Съдът е приел, че следва
да се приложи нормата на чл. 98, ал. 2, т. 6, буква "а" от Закона за
енергетиката, според която правният субект, който има правото да извърши
корекция в сметката на потребителя на електроенергия, е доставчикът на ел.
енергия, а не операторът на електроразпределителната мрежа -
"Електроразпределение Юг“ ЕАД. Предвид изложеното, ответникът
"Електроразпределение Юг" ЕАД, в качеството му на оператор на мрежата, в
5
противоречие със закона е издал фактура за исковата сума за неизмерена
електроенергия. Съдът се е позовал на практика на Окръжен съд Пловдив,
включително е посочил и две решения на настоящия състав.
Доводите, които се навеждат във въззивната жалба, са, че е
осъществен косвен съдебен контрол на ПИКЕЕ, след като такъв вече е
осъществен по адм. дело № 7772/2019 г. на ВАС. Това твърдение не се
възприема от настоящия състав. Съдът е извършил преценка на всички
доказателства по делото, обсъдил е и възраженията на страните, като е
изградил правните си изводи въз основа на правилно установените факти. В
случая не е осъществен контрол върху ПИКЕЕ, а нормите са съпоставени с
действащия закон.
Макар и принципно настоящия състав да е изразявал виждане,
сходно с изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, че
корекция на сметки може да се прави само в полза на крайния доставчик, е
налице промяна в съдебната практика, която е основание да се ревизира
изразеното становище. Същото е било съобразено с практиката на ВКС, която
обаче се променя. Според актуалната такава, освен в полза на крайния
доставчик (снабдител), корекция може да се прави и в полза на
електроразпределителното дружество.
С решение №137/12.07.22 г., постановено по гр.д. №2578/2021 г.
на ВКС, IV г.о., е даден отговор на въпроса кой има право да получи от
крайния битов клиент сумата за начислена електрическа енергия в резултат на
извършената корекция – крайният доставчик или операторът на
електроразпределителната мрежа. Прието е, че дейностите по пренос, по
разпределение и по снабдяване с електрическа енергия, съответно - и по
тяхното лицензиране /тъй като за извършването им законът установява
разрешителен режим/ са уредени законодателно в разпоредбите на чл. 43 ЗЕ и
чл. 44 ЗЕ, като на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на
електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи
на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с електрическа
енергия от крайни снабдители /чл. 44, ал. 4 ЗЕ/. Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ,
енергийното предприятие - краен снабдител /§1, т. 28а, б. а ДР ЗЕ/ осигурява
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни
клиенти /§1, т. 27 ДР ЗЕ/, които обекти са вече присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната
лицензионна територия; съгласно разпоредбите на чл. 97, ал. 1 ЗЕ, т.2 и т.4
и чл. 98а ЗЕ продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по
регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие
- краен снабдител. Съобразно предвиденото в разпоредбите на чл. 94а, ал. 1
ЗЕ, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ , чл. 98а ЗЕ и чл.15, ал.2 т.3 от Правила за
търговия с електрическа енергия, носител на облигационното /договорното/
задължение за продажба на електрическа енергия на потребител - краен
клиент по смисъла на пар. 1, т. 27г ДР ЗЕ, може да бъде само енергийно
предприятие - краен снабдител по смисъла на пар. 1, т. 28а , б. а ДР ЗЕ.
6
Разпоредбите на чл.50 - 56 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения
по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на
несъответствия между измерените количества електрическа енергия и
заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по
реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ
дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на
електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани
с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на
чл.50-56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената
електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора
на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга
по смисъла на пар. 1, т. 41б, б. а ДРЗЕ. В тази насока – че корекциите могат да
се правят в полза и на електроразпределителното дружество, са решение
№60298/18.08.22 г. по гр.д. №4163/20 г. на ВКС, IV г.о., решение
№63/10.08.2022 г. по гр.д. №1748/21 г. на ВКС, IV г.о., решение
№60255/04.08.22 г. по гр.д. №401/21 г. на ВКС, IV г.о., както и много други. В
този смисъл към настоящия момент не се възприема извода на районния съд,
че корекции в сметките могат да се правят само в полза на крайния доставчик
– това може да направи и електроразпределителното дружество. В този
смисъл доводите във въззивната жалба напълно се споделят от настоящия
състав.
Безспорно е установено в първоинстанционното производство, че
на 06.08.20 г. е извършена проверка от служители на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД на електромер с фабричен №**********, монтиран за отчитане на
потребената електроенергия в имота, собственост на въззиваемата страна.
Констатирано е, че схемата за свързване е манипулирана – монтиран е шунт
между входяща и изходяща клема на клемния блок на електромера, довело до
директно затваряне на токовата верига на фазовия ток към електроуредите на
потребителя, без да преминава през измервателната система на електромера
(според заключението на изготвената техническа експертиза), довело до
частично измерване на ползваната електрическа енергия. Според експерта
правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество
електроенергия, като правилно е и остойностена. Според експерта има данни
за нерегламентирано отваряне на капака на клемния блок на 19.12.2013 г.
При тези факти въззивната жалба е основателна. Безспорно по
делото е установено, че жалбоподателят е имал право да извърши
едностранно корекция на сметката на въззиваемата страна с оглед
констатираното неправомерно въздействие, довело до неотчитане на
потребената електрическа енергия от електромера. Срокът, за който се
претендира корекцията, е по – малък от предвидения в чл.54, ал.1 от ПИКЕЕ
тримесечен срок. Спазена е и процедурата по ал.2 от същия текст. Сумата е
правилно определена, издадена е и фактура за същата. Заплащането на сумата
7
по фактурата не се явява платено без основание, а въз основа на поетите от
въззиваемата страна задължения по договора да заплаща потребената
електрическа енергия. Ето защо предявения иск е неоснователен. Като е
достигнал до друг краен резултат, състава на районния съд е постановил
неправилно решение. Същото следва да се отмени, като се постанови ново, с
което искът да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати
на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 25 лв. за
държавна такса за въззивно обжалване. Иска се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Искането е
неоснователно. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност,
като на въззивника следва да се присъдят 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
а не както е поискано.
Въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя и
направените пред първата инстанция разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 180 лв. за СТЕ.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №1279/14.04.2022 г., постановено по
гражданско дело №8477/2021 г. по описа на РС - Пловдив, I граждански
състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес град *************, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.
Христо Г. Данов №37, иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 813.88 (осемстотин и
тринадесет лв. осемдесет и осем ст.) лева с ДДС, платена без основание по
фактура №**********/20.08.2020 г. за допълнително начислена електрическа
енергия за периода от 09.05.2020 г. до 06.08.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Д. В., ЕГН **********, със съдебен адрес град
**************, да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Христо Г.
Данов №37, направените по делото разноски в размер на 280 (двеста и
осемдесет) лева в първоинстанционното производство и 125 (сто двадесет и
8
пет) лева във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9