Решение по дело №409/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 14
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Събчо Атанасов Събев
Дело: 20212100600409
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Бургас , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събчо А. Събев
Членове:Таня Д. Евтимова

Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Дарин Велчев Христов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Събчо А. Събев Въззивно административно
наказателно дело № 20212100600409 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 19/2021 г., постановено по АНД № 313/2021 г.
по описа на Районен съд – Несебър, с което на основание чл. 6, ал. 1, б. „а“,
вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, на П. В. И., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „задържане в структурно звено ва Министерство
на вътрешните работи за срок от 10/десет/ дни, за това, че на 25.04.2021 г.
около 3:00 часа, в гр. Обзор, обл. Бургас, извършил хулигански действия,
изразяващи се в непристойна проява, изразена в оскърбително отношение и
държане към органите на властта, като на основание чл. 7 вр. чл. 1 т.2 УБДХ
ИЗМЕНЯ административното наказание в „глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви на решение № /27.04.2021 г. по ВАНД № 409/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас.
Производството е по реда на чл. 7, ал. 3 от Указа за борба с
дребното хулиганство (УБДХ) и е образувано по жалба от П. В. И., ЕГН
********** с адрес за призоваване гр. ***, ул. „***“ *, област **, срещу
решение № 19/25.04.2021 г., постановено по АНД № 313/2021 г. по описа на
Районен съд - Несебър.
С посоченото първоинстанционно решение, на основание чл. 6, ал. 1,
б. „а“, вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, на П. В. И., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „задържане в структурно звено ва Министерство
на вътрешните работи за срок от 10/десет/ дни, за това, че на 25.04.2021 г.
около 3:00 часа, в гр. Обзор, обл. Бургас, извършил хулигански действия,
изразяващи се в непристойна проява, изразена в оскърбително отношение и
държане към органите на властта.
В жалбата се правят оплаквания, че първоинстанционното решение
е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и при нарушение на материалния закон. Прави се искане за
изменение на обжалваното решение и определяне на друго по вид наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, нарушителят П.И.
и неговият защитник, адв. В.П. от АК – Бургас, поддържат жалбата по
изтъкнатите в нея доводи и с направеното искане за изменение на
наказанието.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява
становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията
на страните, доказателствата по делото и като извърши проверка на
атакуваното решение, намери за установено следното:
Жалбата е допустима, поради подаването й в законоустановения
срок по чл. 7, ал. 2 от УБДХ, от лице с надлежна процесуална легитимация и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред
необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното
му решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност,
настоящият съд намери за установена следната фактическа обстановка:
1
Нарушителят П. В. И., ЕГН **********, е роден на ** г. в гр. ** и
живее в гр. ***, ул. „***“ *, област ***. **, ** гражданин, **, с **
образование, **.
На 24.04.2021 г., около 3:00 часа, нарушителят П.И., придружаван от
свид. Д.Д., посетили игрална зала в гр. Обзор, но поради нарушения на реда
около 3ч. след полунощ били помолени да напуснат. Потеглили с автомобил
на свидетелят и управляван от него към дома си в гр. **. Преди влизането в
града, били спрени за проверка от полицейски служители З. и С.. Полицаите
били на работа със служебен автомобил и униформено облекло според
изискванията на работата им в МВР. Водачът Д. предоставил документите за
правоспособност и автомобила на свид. С.. Нарушителят стоял на предна
дясна седалка и бил помолен от приятеля си да излезе от колата, за да може
да вземе документите на автомобила. Без повод и непровокиран от полицаите,
И. започнал да се държи и отнася към тях агресивно, обърнал се към тях с
думите: „какви сте вие да ни проверявате. Оставете ни да си ходим“. Полицай
С. на няколко пъти направил забележка на И. да не проявява ненужна агресия
и се прибере в автомобила и изчака завършване на проверката. И. станал още
по агресивен. Полицаят поискал личната му карта, И. започнал да го обижда –
„охлюв, олигофрен, смешник, палячо“ и други подобни. Полицаите му
поставили белезници и отвели със служебен автомобил в полицейско
управление Несебър.
Гореописаните прояви на П.И. били извършени в присъствието на
свидетелите С., З. – **, и придружаващия го приятел свид. Д., разпитани като
свидетели по делото. Пред съда в Несебър И. отказал да дава обяснения,
изразил съжаление за случилото се.
Приетите за установени фактически положения, формулирани от
настоящата инстанция, до които е достигнал и първоинстанционният съд, се
извеждат въз основа на преценката на събраните в хода на производството
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите, от
материалите по преписка с рeг. № УРИ 304 ЗМ-161/25.04.2021 год. на РУ –
Несебър.
Първоинстанционният съд оценил събраните доказателствени
източници съобразно изискванията, гарантиращи правилното формиране на
вътрешното му убеждение относно релевантните въпроси. Първостепенният
съд обсъдил в пълнота сведенията, получени чрез разпит на свидетелите и на
нарушителя, посочил е кои факти от значение за делото се извеждат от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и какво
е тяхното отношение с останалите доказателства, както и е посочил
съображения на кои от гласните доказателствени източници дава вяра по
отношение на определени факти и кои игнорира спрямо други такива.
Наведените оплаквания в жалбата на нарушителя за допуснати
2
съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване от
първата инстанция на действията по допускане, събиране, проверка и оценка
на доказателствата по делото, са неоснователни. В мотивите към решението
на първостепенния съд е обективиран по ясен начин процеса на формиране на
вътрешното убеждение в съдебния състав, чрез оценка на достоверността на
гласните доказателствени средства и на кореспонденцията между
доказателствените факти, изводими от тях.
Правилно при установяване на фактическите обстоятелства по
делото първоинстанционният съд дал вяра на показанията на свидетелите С.,
З. и Д., тъй като същите са безпротиворечиви и последователни в
пресъздаването на конкретиката, сочеща на времето, мястото и начинът на
извършване на деянието от страна на нарушителя. Преценявайки показанията
на посочените свидетели в контекста на собствената им логичност и
последователност, както и с оглед констатираната корелация по между им,
правилно първата инстанция е оценила посочените гласни доказателствени
средства като достоверни.
Обосноваността на приетите от първоинстанционния съд
фактически положения не се разколебава от показанията на свидетеля Д.Д., в
които не се съдържат сведения за изречените обидни изрази и думи към
полицаите. Те са в близки приятелски отношения и такава позиция е
разбираема. В тази им част показанията на свид. Д. се допълват от оценените
като достоверни показания на свидетелите З. и С., поради което правилно им
е гласувано доверие от първата инстанция.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд в
съответствие с материалния закон е преценил, че с поведението си
нарушителят И. е извършил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.
1, ал. 2 от УБДХ.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, дребно
хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни
или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в
оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта
или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия,
с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-
ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.
325 от НК.
Извършеното деяние ще бъде административно нарушение по
УБДХ, когато е изпълнена някоя от посочените положителни предпоставки,
както и отрицателната предпоставка - поради по-ниската степен на
обществена опасност, деянието да не представлява престъпление по чл. 325 от
НК.
В конкретния случай е доказано общото наличие на предпоставките
3
за търсене на отговорност от нарушителя И. по УБДХ. Той е извършил
непристойна проява по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, като на 25.04.2021 г. около 3:00
часа, в гр. Обзор, обл. Бургас, извършил хулигански действия, изразяващи се
в непристойна проява, изразена в оскърбително отношение и държане към
органите на властта, с което нарушил обществения ред и спокойствие, като
действията му са били възприети и от други хора - свидетелите Д., З. и **.
От друга страна, поради по-ниската степен на обществена опасност,
следваща от белезите, които характеризират обективния състав на деянието,
извършеното представлява административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от
УБДХ, а не престъпление по чл. 325 от НК.
Видовете наказания за противообществени прояви по чл. 1, ал. 2 от
УБДХ са посочени в чл. 1, ал. 1 от УБДХ и са: „задържане до 15 денонощия в
структурно звено на Министерството на вътрешните работи” и „глоба от 100
до 500 лв.”.
Касаторът поддържа искането си за изменение на санкцията в по
лекото по вид наказание глоба. Обосноваха позицията си с продължаваща
епидемична обстановка в страната, задържането крие по висок риск от
заразявани с оглед промяната на обстановката и стереотипите на живот в този
период. Той е работещ и има възможност да заплати размер на глобата,
определен от съда.
Прокурорът на противоположно мнение.
С обжалваното решение районният съд за извършеното на
25.04.2021 г. нарушение наложил на П.И. административно наказание
„задържане в структурно звено ва Министерство на вътрешните работи за
срок от 10/десет/.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания и
обстоятелства за изменение на така определеното наказание от
първостепенния съд с другото по вид – глоба. И. е пълнолетен човек,
декларира трудовата си заетост, свързана с работа на частно на различни
места. Двете по рид наказание по закон имат еднаква интензивност за
въздействие на нарушителя. Настоящата инстанция намира за съобразено
както с личността на И., извършеното от него нарушение, наказанието глоба
като адекватно и съответстващо на степента на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение. Размерът следва да е в
максимален размер, изхождащо от деликтното му поведение и заявени
възможности за доходи.
При извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното решение, настоящата инстанция констатира само наличие на
основания, налагащи неговото изменяване, свързано с вида на
административната санкция.
4

По изложените съображения, съдът постанови решението си.



Председател: Членове:
5