РЕШЕНИЕ
№ 7023
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110170917 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 100,00
лева, частично от сумата от общо 4890,40 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило
на 02.03.2021 г., и разноски за определянето му, заедно със законната лихва от
предявяване на иска до погасяването.
В открито съдебно заседание от 09.06.2022 г. на осн. чл. 214 ГПК е допуснато
изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличение до пълното регресно
вземане от 4890,40 лева.
Ищецът „Алианц България“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил –
лек автомобил „Субару“, модел „Аутбек“ с рег. № . Поддържа, че вредите са на обща
стойност 4875,40 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както
и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева.
Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента – водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ“ с
рег. № поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана
ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата.
Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на
причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Счита, че
платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за увредения
автомобил. В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване и от
участника на увредения автомобил „Субару“, модел „Аутбек“ с рег. № в съотношение
50 на 50 за двамата водачи. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 30.01.2022 г., приет
за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от 24.03.2022 г.,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че
на посочените в исковата молба дата и място, между МПС „Субару“, модел „Аутбек“ с
рег. № СВ8399МК и МПС „Мерцедес МЛ“ с рег. № РК1111АХ, застраховано при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП; че
процесната сума, представляваща застрахователно обезщетение е действително
изплатена от ищцовото дружество; че ответникът не е заплатил на ищеца суми по
процесната щета, че преди подаването на исковата молба ответникът е получил
регресна покана, както и че дължимите премии по сключения с ищцовото дружество
застрахователен договор, са заплатени от застрахованото лице.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с наличието на валидно сключен
договор за имуществено застраховане на увредения автомобил, механизма на ПТП,
вината на водачите, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.
От представената по делото двустранно подписана застрахователна полица № г.
се установява, че по отношение на лек автомобил „Субару“, модел „Аутбек“ с рег.
№към момента на ПТП е била налице валидна имуществена застраховка при ищцовото
дружество с клауза „Пълно Каско – Валутна клауза“. Ето защо възражението на
ответника за липса на валидно сключен договор е неоснователно.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвали в
ПТП.
От показанията на свидетеля Д. Ф. ХР. – водач на лек автомобил „Субару“, модел
„Аутбек“ с рег. №, застрахован при ищеца, същият управлявал автомобила по ул.
Нишава, гр. София, за да се включи в движението по бул. България. Пред него се
движел лек автомобил „Мерцедес МЛ“ с рег. управляван от свидетелката А.Д., която
изчаквала на кръстовището, за да се включи в средна лента на бул. България.
Свидетелят Х. преминал от дясната й страна, за да се включи в дясна пътна лента на
2
бул. България, като в това време водачът на лек автомобил „Мерцедес МЛ“ се отказала
да се включи направо в средна лента на булеварда, като потеглила към него – в дясна
пътна лента, но гледайки в другата посока, защото от там идвали други коли. След като
не го видяла, последвал удар между двата автомобила.
Така описаният механизъм се потвърждава и от свидетелката А.Д. – водач на лек
автомобил „Мерцедес МЛ“ с рег. № . Същата потвърждава, че се движела пред лек
автомобил „Субару“, модел „Аутбек“, като и двамата водачи искали да се включат от
ул. Нишава в движението на бул. България. Сочи, че от ул. Нишава искала да излезе в
средна лента на бул. България, за да се престрои след това в лява пътна лента. Твърди,
че изчаквала да преминат автомобилите от лявата й страна, движещи се по бул.
България, като тръгвайки да прави завой към средна лента, двата автомобила се
ударили.
Показанията на свидетелите не са противоречиви помежду си относно механизма
на ПТП, като съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото
протокол за ПТП с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по
приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и
настъпилите вреди на автомобила.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 4875,40 лева. Посочено е, че
за процесния лек автомобил не се предлагат алтернативни части. Съдът кредитира
експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
действителните вреди – 4875,40 лв.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо
за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.
В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290
ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например
да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво
3
за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В случая водачите и на двата автомобила не са съобразили поведението си на пътя
в еднаква степен с посочената разпоредба от ЗДвП.
Видно от експертното заключение при отговора на първия и четвъртия поставен
въпрос, може да се направи извод, че причините за настъпване на ПТП са
несъобразяване с посоченото по-горе правило за движение по пътищата от страна и на
двамата водачи, а именно: 1/ водачът на процесния лек „Мерцедес МЛ“ с рег. №
РК1111АХ, който е извършва маневра, при която прави завой надясно по бул.
България, в средна лента, като завършвайки маневрата, не е отчел факта, че в дясната
пътна лента до него вече се намира движещия се преди това зад него автомобил
„Субару“, модел „Аутбек“ с рег. № СВ8399МК, като по този начин не се е съобразила
с движението на намиращия от дясната му страна автомобил и 2/ водачът на лек
автомобил „Субару“, модел „Аутбек“ с рег. № СВ8399МКе могъл да избегне
настъпване на процесното ПТП, ако е изчакал движещият се пред него лек автомобил
„Мерцедес МЛ“ с рег. № РК1111АХ да завърши своята маневра за завой надясно, след
което да извърши своята маневра, като по този начин, не се е съобразил с
местоположението на останалите участници в движението и по-конкретно на лек
автомобил „Мерцедес МЛ“.
Ето защо, с оглед установения по делото механизъм на ПТП и дадения отговор от
експерта за причините за настъпване на ПТП и възможностите за неговото избягване,
настоящият състав приема, че в случая е налице основание за намаляване
отговорността на ответника с 50%, поради наличие на съпричиняване от страна на
водача на застрахования при ищеца лек автомобил, което е в причинна връзка с
вредоносния резултат.
Установеният размер на действителните вреди е 4875,40 лева, като с оглед
наличието на съпричиняване, отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за
половината от посочената сума, а именно 2437,70 лева, като към нея се прибави и
сумата от 15 лева, претендирана като разноски, за която сума съдът приема, че
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на
чл. 411 КЗ. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде
уважен до посочения размер от 2452,70 лева, като за горницата до пълния предявен
размер бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. Направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. с вкл. ДДС е неоснователно,
доколкото не надхвърля минимално предвиденият размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г., като е включен и дължимият ДДС. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 431,63 лева, представляваща
разноски съобразно представения списък за разноски по чл. 80 ГПК, пропорционално
на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
първоначално юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на
100,00 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответното дружество сумата от 149,54 лева, представляваща разноски
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, пропорционално на отхвърлената част
4
от иска.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК ********* сумите от:
2452,70 лева на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско” обезщетение за
вреди на лек автомобил „Субару“, модел „Аутбек“ с рег. № , причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 02.03.2021 г. на бул. „България“ в гр.
София, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 10.12.2021 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявен размер от 4890,40 лева като неоснователен;
431,63 лева на осн. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото,
пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* сумата от 149,54 лева,
представляваща разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5