№ 568
гр. София , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000501282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК вр.чл.463, ал.2 от ГПК.
С решение № 262019 от 26.03.2021г., постановено по ч.гр.д. № 2939/2021г. на
Софийския градски съд, ГО, е оставена без уважение жалбата, подадена от И. А. С. и
К.С. Р. – С.а-длъжници по изпълнително дело № 20168460400262 на ЧСИ О. М. с рег.
№*** на РКЧСИ, срещу извършеното на 25.11.2020г. от съдебния изпълнител
разпределение на сумата 1 200 000 лева, събрана от проведено принудително
изпълнение върху недвижим имот, собственост на длъжниците.
Срещу това решение на СГС е постъпила частна жалба от длъжниците в
изпълнението И. А. С. и К.С. Р. - С.а с оплаквания за неправилност и необоснованост и
с искане да бъде отменено решението. Жалбоподателите сочат, че от разпределението
на ЧСИ не става ясно какъв е размерът на внесените от „Инвестбанк“ АД суми-дали
същите са прихванати до размера на вземането или са платени по банков път. Смятат,
че след като данъчните им задължения за 2020г. за местен данък не са били изискуеми
към момента на изготвяне на разпределението, то същите не е следвало да бъдат
включени в него, в това число и не е следвало да бъдат включени начислени лихви в
полза на Столична община, които от своя страна не подлежат на разпределение по
посочения ред - чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД. Сочат също, че вземанията на банката за
юрисконсулт и за държавна такса не са обезпечени вземания и не подлежат на
предпочтително удовлетворяване.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК взискателят в изпълнителното производство
„Инвестбанк“ АД оспорва подадената жалба, като неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
представените по делото доказателства, намира за установено следното:
1
Софийският градски съд е бил сезиран с жалба от И. А. С. и К.С. Р.-длъжници
по изп.дело № 20168460400262 на ЧСИ О. М. с рег. №*** на РКЧСИ, срещу
извършеното на 25.11.2020г. от съдебния изпълнител разпределение на сумата 1
200 000 лева, събрана след проведена публична продан на недвижим имот, собственост
на длъжниците. Жалбоподателите сочат, постъпилата по изпълнителното дело сума е
разпределена неправилно, тъй като е допусната грешка при посочване на
задълженията. Смятат, че вземанията на взискателя за юрисконсултско
възнаграждение и държавни такси не са обезпечени от ипотеката на главното вземане,
поради което тези вземания не подлежат на предпочтително удовлетворение. Оспорват
размера на вземането за юрисконсутско възнаграждение, както и вземанията за законна
лихва, като твърдят, че са неправилно изчислени. Поддържат, че сумите, разпределени
в полза на Столична община за местен данък са недължими, тъй като задължението за
плащането им за данъчната 2020г. не е било зъзникнало към датата на разпределението.
Искат да бъде отменено атакуваното разпределение.
Взискателят по изпълнителното дело „Инвестбанк“ АД, чрез пълномощника
юрк. Н.Николова, оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения
за спазени от ЧСИ законоустановените привилегии при разпределянето на постъпилата
сума.
В становището си по жалбата ЧСИ О. М. е депозирал мотиви по извършените
от него изпълнителни действия, в които е изложил подробно становище за
неоснователност на жалбата.
С атакуваното решение, съставът на СГС е приел, че изготвеното от съдебния
изпълнител О. М. по изп. дело № 26282016г. разпределение от 25.11.2020г. на
постъпилата по изпълнението сума 1 200 000 лева е законосъобразно и е оставил
жалбата на длъжниците И. А. С. и К.С. Р. – С.а, без уважение.
Жалбата срещу решението на СГС е подадена в срок от активно легитимирани
лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и САС
дължи разглеждането й по същество.
Съгласно чл. 460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията,
които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е
редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях. По принцип в разпределението се включват тези
вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния
взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските
по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право служебно да събере от длъжника, съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите
по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземания с еднакъв ред (ал. 3 на чл. 136 ЗЗД).
Изготвеното разпределение се предявява от съдебния изпълнител на длъжника и
на всички взискатели-първоначалния и присъдинилите се, като целта е тези лица,
заинтересовани от разпределението, да се запознаят със съдържанието му, за да могат
да го обжалват, ако сметнат, че са накърнени техни права. При обжалване на
2
разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми, съдът извършва
преценка само на това действие на съдебния изпълнител – дали същия правилно е
приложил разпоредбите на чл. 136 ЗЗД и чл. 137 ЗЗД и дали не са налице други
процесуални нарушения, но само такива, свързани със самото разпределение.
От данните по делото се установява, че на 23.03.2016г. по описа на ЧСИ О. М.
по молба на „Търговска банка Виктория“ ЕАД и въз основа на издаден в полза на
банката изпълнителен лист от 21.01.2016г. по гр.д. №1785/2016г. по описа на СРС, 43
състав е образувано изп.дело № 262/2016г. срещу длъжниците И. А. С. и К. С. Р. за
събиране на главница по договор за кредит №М-23290-08/ 22.07.2008г., ведно със
законната лихва за периода от 14.01.2016г. до изплащане на вземането; договорна
лихва в размер 27 768,23 евро за периода от 22.07.2014г. до 12.12.2015г.; наказателна
лихва в размер 12 556,83 евро за периода от 22.05.2015г. до 13.01.2016г.; такса в размер
1042,47 евро и разноски в съдебното производство в общ размер 49 736,25 лева, от
които за държавна такса 28 170,86 лева и 21 618,39 лева възнаграждение за
юрисконсулт. Няма спор, че „Инвестбанк“ АД е правоприемник на „Търговска банка
Виктория“ ЕАД. С молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят претендира юрисконсултско възнаграждение в размер 22 299,44 лева за
образуване, процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело.
Установява се, че длъжниците са учредили в полза на банката законна ипотека
върху собствен недвижими имот за обезпечаване на вземанията й по договор за банков
кредит № М-23290-08 от 22.07.2008 г., вписана в Служба по вписванията на
29.07.2008г., подновена с молба за подновяване на законна ипотека, вписана в Служба
по вписванията с вх.рег. №45439/12.07.2018г., с дв.вх.рег. №44945/12.07.2018 г том 41,
акт №157, дело №3239/12.07.2018 г.
Няма спор, че след проведена публична продан на недвижим имот, собственост
на длъжниците - поземлен имот в гр. София, район „Витоша“, местност „Национален
киноцентьр“, целият с площ 4 969 кв.м, съставляващ УПИ XXXIV - 179 в квартал №За
по плана на гр. София, местност „Национален киноцентър“, който, съгласно скица
№15-182477-14.04.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, представлява поземлен имот
с идентификатор 68134.1945.179 в гр. София, район „Витоша“, м. „Национален
киноцентър“, с площ 4 968 кв.м, с предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен
план: 179, квартал ЗА, парцел XXXIV, за купувач на имота е обявен взискателят
„Инвестбанк“ АД и ипотекарен кредитор за сумата 1 200 000 лева, съобразно
подаденото от него наддавателно предложение.
На 25.10.2020г. ЧСИ О. М. е изготвил разпределение, предявено на същата дата,
като в първия ред на привилегированите вземания са разпределени постъпленията за
суми, представляващи такси по изпълнението, които са свързани с изпълнението върху
изнесения недвижим имот, включително и за юрисконсултско възнаграждение за
изпълнителното производство; на следващо място са посочени вземанията на Столична
община-присъединен взискател с публични вземания за местен данък върху имота,
изнесен на публична продан за 2019г. и за посочен период от 2020г.; на следващо
място са включени вземанията на взискателя за юрисконсултско възнаграждение за
съдебното производство, за държавна такса за съдебното производство, вземане за
главница, за законна лихва и за договорна лихва. Разпределението на ЧСИ М. от
25.10.2020г. е точно, ясно и мотивирано, извършено в съответствие с разпоредбите на
чл.136 ЗЗД и е съобразено изцяло с поредността на привилегиите- по чл. 136, ал. 1, т. 1
3
от ЗЗД- разноски по изпълнението; по чл. 136, т. 2 от ЗЗД – вземания за данъци и по чл.
136, т. 3 от ЗЗД - остатъкът от сумата погасява вземането на ипотекарния кредитор.
САС приема, че законосъобразно съдебният изпълнител е изчислил разноските
по изп. дело и ги е включил в реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Съобразени са
разясненията, дадени в т. 6 от ТР № 2/26.06.2015г на ВКС по т. д. № 2/2013г. на
ОСГТК, че не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се
ползват с право на предпочтително удовлетворение по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, а само
тези, които са за осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията по който
се разпределят. В този ред може да се включат разноските на първоначалния взискател
за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат, като в
първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на
първоначалния взискател по осъществяването на изп. способ - такси за налагането на
възбрана, за извършването на опис и публична продан, разноски за възнаграждение на
пазача, за събиране на възложеното вземане, съответна част от таксите по образуването
на изп. дело.
Съдебният изпълнител М. правилно е определил и кръга на взискателите по
изпълнителното дело, които имат право да се удовлетворят от цената от публичната
продан на процесния имот, а именно – взискателят „Инвестбанк“ АД, самият ЧСИ (за
таксите по изпълнението) и Столична община – за дължимия при продажбата на имота
данък, на основание чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Посочените в разпределението суми - 261,69
лева-местен данък за 2019г.; 32,86 лева-законна лихва върху главницата за дължим
местен данък за 2019г.; 235,95 лева-местен данък за периода от 01.01.2020г. до
25.11.2020г. и 6,11 лева-законна лихва върху това задължение, са вземания за данъци
върху имота, предмет на публичната продан, и правилно и законосъобразно са
изчислени и разпределени в полза на Столична община, Район Витоша, по реда и по
силата на императивната норма на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Следва да бъде отбелязано,
че вземането е в посочения размер, съгласно удостоверението издадено от СО,
Дирекция Общински приходи-район Витоша. Местният данък се начислява върху
данъчната оценка на имота и е дължим за всяка календарна година – чл. 19 ЗМДТ, като
се заплаща на две равни годишни вноски – чл. 28 ЗМДТ и в оспорваното разпределение
е съобразен дължимият данък за 2019г., както и дължимият данък за 2020г. за периода
от началото на годината до датата на изготвяне на разпределението.
Оплакването в частна жалба, че учредената от длъжниците в полза на банката
ипотеката не обезпечава разноски по събиране на вземането е неоснователно. Видно от
съдържащата се в кориците на изпълнителното дело молба за учредяване на законна
ипотека, същата обезпечава вземането на банката за главница, лихви, разноски и
неустойки. Предвид това са и неоснователни оплакванията, че разноските на
взискателя в съдебното производство по създаване на изпълнителното основание не са
привилегировано вземане.
По изложените съображения съставът на САС намира, че не са налице
нарушения при изготвяне на акта на съдебния изпълнител.
С оглед съвпадане изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262019 от 26.03.2021г., постановено по ч.гр.д. №
2939/2021г. на Софийския градски съд, ГО, е оставена без уважение жалбата, подадена
от длъжниците И. А. С. и К.С. Р. - С.а по изпълнително дело № 20168460400262 на
ЧСИ О. М. с рег. №*** на РКЧСИ, срещу извършеното на 25.11.2020г. от съдебния
изпълнител разпределение на сумата 1 200 000 лева, събрана от проведено
принудително изпълнение върху недвижим имот, собственост на длъжниците.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5