Решение по дело №49/2021 на Окръжен съд - Враца

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260028

 

гр. Враца, 24.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд - Враца в публичното заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

Председател: Калин Тр. Тодоров

 

като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело № 20211400900049 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП с моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство), с правно основание чл.558, ал.5 КЗ във вр. с чл.557, ал.1, т.1 КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД; за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.497, ал.1 КЗ вр. с чл.558, ал.2 КЗ.

В исковата молба малолетният ищец М.В.Ю., ЕГН **********, чрез В.И.Ю., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител, представляван от адв. Й.Д. от САК, твърди, че на 03.07.2020 г. в с. Търнава, обл. Враца, по улица „Христо Ботев” с посока на движение от ул. „Александър Стамболийски” към ул. „Димитър Благоев”, е управлявал тротинетка, като отивал към двора на училището в селото. Поддържа, че в същото време неизвестен автомобил, червен на цвят, със съ­щата посока на движение, го настигнал и блъснал с предната си дясна част и от удара паднал от тротинетката и наранил дясното си рамо, а водачът на автомобила вместо да спре и да окаже помощ, напуснал местопроизшествието. Посочва, че за така настъпилото ПТП, по жалба подадена от баща му В. Ю., като негов законен представител, на 10.07.2020 г. с Постановление № 962/2020 г. на Районна Прокуратура - Бяла Слатина е образувано досъдебно произ­водство № 428/2020 г. по описа на РУ - Бяла Слатина, пр. пр. № 962/2020 г. по описа на РП - Бяла Слатина, за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б" от НК, водено срещу неизвестен извършител. Тъй като от проведените ОИМ не са събрани доказателства относно автора на престъплението, с Постановление от 18.11.2020 г. РП-Бяла Слати­на е спряла наказателното производство. Изтъква, че вследствие на гореописаното ПТП е получил следните травматични увреждания: 1. средна телесна повреда, представляваща фрактура на дясна клю­чица - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни и 2. мозъчно сътресение - разстройство на здравето, причинило фи­зически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни. Твърди, че веднага след настъпване на ПТП е откаран по спешност в ДКЦ „Св. Панталеймон" - гр. Плевен, където е прегледан от травматолог. Оплаквал се от болки в главата, остри до непоносими болки в областта на дясна ключица, която била и видимо оточна, както и от ограничени движения на същата. Извършена му е рентгеногра­фия на дясна раменна става и ключица, в резултат на която е установена фрактура на дясната ключица, като активните и пасивните дви­жения на съседните стави били силно ограничени и болезнени; приложено му е медикаментозно ле­чение и травмираната зона е имобилизирана с ортеза; на 08.07.2020 г. му е извършен последващ контролен преглед; извършена е повторна рентгенография и е продължено медика­ментозното лечение; на 29.07.2020 г. отново е извършен контролен преглед и рент­генография за проследяване на състоянието му, медикаментозната те­рапия е продължена, като му е указано да спазва режим на покой, с цел ускоряване на оздравителния процес и избягване на бъдещи ус­ложнения. Поддържа също, че вследствие на ПТП и получените при него травми, е изпитал изключително силни по интензитет физически болки и страдания, че въпреки проведеното лечение, към настоящия момент болките му не отшумяват, движенията му са ограничени и невъзможни, а болките неописуемо силни. В допълнение посочва, че поради причиненото мозъчно сътресение чувства постоянна замаяност и светло-чувствителност, че се нуждае от постоянната подкрепа и съдействие на своите близки за извършването на най-елементарни нужди от битов и хигиенен характер и че чувства отпадналост, замая­ност и обърканост, като все още не може да осъзнае случилото се. Изтъква, че след настъпване на ПТП, вече не е същото лъчезарно, изпълнено с енергия и радост дете; поведението му значително се е променило, станал е неспокоен и раздразнителен, събужда се през нощта и сънува кошмари на преживяното ПТП; изпитва страх да изли­за от дома си, като се притеснява станалото ПТП да не се повтори отново; вече не изпитва желание да общува с връстници­те си, тъй като не се чувства пълноценен в своето ежедневие; с цел овладяване на болковия синдром и към момента приема обезболя­ващи и противовъзпалителни медикаменти. Твърди също, че всички тези физически болки и страдания, неудобства и зат­руднения, които е търпял и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от ПТП на 03.07.2020 г. и с оглед справедливостта, те следва да бъдат репарирани. Поддържа, че тъй като процесния инцидент е причинен от неидентифициран ав­томобил, то на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, ответникът Гаранционен фонд е пасивно легитимиран да отговаря за репариране на неимуществените вреди, които е претърпял вследствие на ПТП от 03.07.2020 г. Посочва, че с искане вх. № 24-01-555/22.10.2020 г. е предявил претенция пред Гаранционен фонд за доб­роволно заплащане на застрахователно обезщетение за търпени неимуществените вреди, като е образувана щета № 20210270/22.10.2020 г. С писмо изх. № 24-01-555/29.10.2020 г. Гаранционен фонд по­искал представяне на допълнителни документи от воденото досъдебно производство, с които към онзи момент не разполагал, а част от които не са налични и досега. С писмо Изх. № 24-01-555/14.01.2021 г. ГФ отказал заплащане на обезщетение. Счита, че сума в размер 40 000 лв. би ус­пяла до някаква степен да обезщети претърпените от него неимуществени вреди като ответникът му дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плаща­нето на обезщетение.

Сезира съда с искане да осъди ответника Гаранционен фонд да му заплати сумата 40 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 14.01.2021 г. - датата на постанове­ния отказ от страна на ответника, до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените разноски по делото.

Ответникът Гаранционен фонд, чрез юрисконсулт Й. Ш., в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор, с който оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 20210270/22.10.2020г. УС на ГФ е отказал изплащането на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на ищеца, който е предприел пресичане на коридора за движение на лекия автомобил, отнемайки предимството му като вече се е намирал по средата на пътното платно, с което е поставил водача му в невъзможност да реагира. Оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и твърдените травматични увреждания. Оспорва също и съдържанието на представения по делото Констативен протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, понеже актосъставителят не е отразил настъпване на ПТП, възприето лично от него, а се сочат данни на пострадалия. Счита, че вина за процесното ПТП (ако изобщо е настъпило такова) има единствено ищеца, който не е предприел необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, отнемайки предимството на неустановения лек автомобил, както и че настъпилото ПТП е случайно събитие спрямо водача на неизвестното МПС, тъй като велосипедистът се е явявал непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на водача на неустановения лек автомобил. В случай, че съдът приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено ищеца, то прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е отнел предимството на правомерно движещия се неизвестен лек автомобил и така е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Поддържа също, че размера на предявения иск е прекомерно завишен с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика за процесната 2020 година. Моли съда, да отхвърли предявените искове и да му присъди сторените в хода на производството разноски.

По делото в срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която счита за неоснователно, голословно и бланкетно оспорването на осно­ванието и размера на исковата му претенция - относно механизма на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и получените от него травматични увреждания; твърдението на ответното дружество, че нас­тъпилото ПТП е случайно събитие за водача на неизвестното МПС, както и всички аргументи изложени в тази насока; на търпените от него неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП и размера на претендираното обезщетение. Твърди, че абсолютно неоснователно е и възражението на ответ­ника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и заявява, че с поведението си не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на допълнителна искова молба, в който ответникът заявява, че поддържа депозирания си отговор и оспорва изцяло исковите претенции на ищеца по основание и размер.

В съдебното заседание ищецът, чрез адв. Й.Д., поддържа предявените искове; ответникът Гаранционен фонд, чрез пълномощника си адв. Е. Г. оспорва исковете и представя списък на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, намери за установено следното:

По делото е представен в заверен препис констативен протокол относно настъпило ПТП, съставен на 06.10.2020г. от разследващ полицай при РУП-Бяла Слатина, в който е посочено, че на 10.07.2020г. с Постановление № 962/2020г. на РП-Бяла Слатина е образувано ДП № 428/2020г. по описа на РУ-Б.Слатина, а на РП-Б.Слатина № 962/2020г. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” НК. Посочено е в този протокол, че досъдебното производство е образувано по жалба на В.И.Ю. ***, затова че на 03.07.2020г. на с.Търнава, обл.Враца, при управление на МПС – лек автомобил, червен на цвят, неустановена марка и модел, са били нарушени правилата по ЗДвП и ППЗДвП и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на лицето М.В.Ю.. С постановление за спиране на наказателно производство от 18.11.2020г. на прокурор при РП-Бяла Слатина по преписка № 962/2020г. по описа на същата прокуратура, на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК – поради това, че не са събрани доказателства относно автора на престъплението, е спряно наказателното производство по преписката.

Установи се също и не е спорно между страните, че с искане вх. № 24-01-555/22.10.2020 г., В.И.Ю. е предявил пред Гаранционен фонд, гр.София претенция за изплащане на обезщетение за причинени травматични увреждания, като последица от събитие от 03.07.2020г. в с.Търнава, обл.Враца с М.В.Ю.. Въз основа на тази претенция е образувана щета № 21210270/22.10.2020 г. на Гаранционен фонд за неимуществени вреди. С писмо с изх. № 24-01-555/20/14.01.2021 г. Гаранционен фонд, на основание чл.496, ал.2, т.2, б. „б” и „в” от КЗ, е постановил изричен отказ за изплащане на претендираното обезщетение с мотива, че не са представени изисканите писмени данни за хода и резултата от образуваното ДП № 428/2020г. по описа на РУ - Бяла Слатина, както и изрично посочени в писмото документи. До момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция не се установи да е извършено плащане на обезщетение по заведената щета от страна на ответника.

За установяване на обстоятелства относно настъпването на произшествието и неговия механизъм по делото са разпитани като свидетели Х. Д. Й. и В. П. П. – съседи на ищеца, и е прието заключение на вещо лице по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза.

Свидетелят Х. Й. живее в с. *** и домът му е срещу този на ищеца. Същият установи, че през 2020 г. е бил в дома си на терасата, която се намира откъм улицата, видял ищеца да излиза на улицата с тротинетка, а след това видял да преминава една кола. Впоследствие чул писък и тъй като от терасата не се виждало мястото, където бил М., веднага изтичал навън на улицата и видял ищеца да лежи на земята точно до бордюра на тротоара, а тротинетката била малко встрани от него, пак до бордюра; успял да види също само задницата на колата, която била червена. Автомобилът не се движил с голяма скорост, но след като излязъл от дома си свидетелят видял, че се засилва надолу. Свидетелят твърди, че когато пристигнал до М., го попитал дали е видял кой е с колата, а детето му отговорило, че не е видяло нищо; казало му също, че нищо не го боли. Свидетелят извикал бащата на детето, който дошъл и го вдигнал. След това М. се оплакал, че нещо го боли ръката.

Свидетелят В. П. също живее в с. *** ***. В деня на инцидента бил в горната страна на улицата, а на около 100-ина метра по-надолу детето играело пред дома му. Същият твърди, че видял по улицата да минава червена кола, която го задминала и продължила надолу, когато наближила детето, кривнала и го ударила, а то паднало на земята. Свидетелят не могъл да види номера на колата, а само видял, че била червена. Когато свидетелят пристигнал на мястото там вече били съпругата му и другият свидетел Х. Й.. Свидетелят твърди, че детето било паднало на асфалта от дясната страна до бордюра, видял също и паднала тротинетката, както и че детето се държи за рамото; същото му казало, че го боли рамото. Вечерта на същия ден свидетелят откарал с колата си детето в гр. Плевен на травматолог.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съда приема като професионално и компетентно, изготвено след изследване на материалите по делото, се установи, че ПТП-то е станало в светлата част от денонощието на 03.07.2020 г. около 19:00 часа, в с. Търнава, при нормална видимост, по прав участък на пътя от ул. „Хр. Ботев” с лек наклон на спускане, гледано в посока от ул. „Ал. Стамболийски” в посока ул. „Димитър Благоев” с широчина на платното за движение на ППС около 6 м. Пътното покритие е от асфалтова смес, която е била е суха. Според заключението дясната странична част на неустановения лек автомобил при движението си попътно след ищеца е била в близост до тялото му, довело до съприкосновение с него и нарушаване на вертикалното му равновесие, довело до падане на тялото на дясно. В заключението е отразено също, че скоростта на движение на неизвестния автомобил към момента на ПТП е била в порядъка на около 37 - 47 км/ч., че мястото на съприкосновение между неизвестния лек автомобил и тялото на ищеца по ширина на пътното платно е било на около 1,5 м. в ляво от десния ръб на платното за движение на ППС и по дължина на отсечката на ул. „Хр. Ботев“. Вещото лице установи и вероятния механизъм на настъпилото произшествие: ищецът М.Ю. се е придвижвал с тротинетка /бутане с крак/ в мислената дясна лента на платното за движение на ППС по ул. Хр. Ботев“ в посока ул. „Д. Благоев“ /към училището/ на около 1 - 1,5 м. в ляво от десния му ръб; достигнат е от попътно движещ се след него неизвестен лек автомобил, който поради не спазена странична дистанция с дясна странична част влиза в съприкосновение с тялото му, което е довело до загуба на вертикална устойчивост и падането му на дясната си страна и удар на дясно рамо в пътното платно. Причината за настъпване на ПТП-то, според заключението, е не осигурена странична дистанция от водача на неизвестния лек автомобил при изпълнение на маневра „изпреварване“ на тротинетката, за което е имал техническа възможност в съответствие на габарита на пътя и габарита на лекия автомобил, и блъскане с дясна странична част тялото на водача на тротинетката. Водачът на тротинетката не е имал техническа възможност да вижда и възприема траекторията на движение на попътно движещия се след него неизвестен лек автомобил и да предотврати процесното ПТП. От заключението се установява също, че при изпълнение на маневрата „изпреварване“ водачът на неизвестния лек автомобил не е осигурил достатъчно странично разстояние между дясна странична част на управлявания от него автомобил и лява странична част на изпреварваната тротинетка, поради което се е поставил в невъзможност да предотврати реализираното ПТП.

За установяване на вида и тежестта на настъпилите травматични увреждания на ищеца и проведеното му лечение по делото са представени писмени доказателства, назначена е и изпълнена съдебно-медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства.

След извършени медицински прегледи на М.В.Ю. са издадени 3 броя амбулаторни листа от 03.07.2020г., 08.07.2020г. и 29.07.2020г. от д-р С. С. - лекар специалист, от които е видно, че ищеца е с диагноза – счупване на дясна ключица, поставена му е имобилизация с ортеза за 25 дни, проведено е медикаментозно лечение и са извършени рентгенографии на дясна раменна става и дясна ключица на 03.07.2020г. и 08.07.2020г.

Посочената медицинска документация е анализирана от вещото лице - специалист ортопед-травматолог, по назначената по делото и извършена съдебно-медицинска експертиза.

От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът приема като професионално и компетентно, изготвено след изследване на материалите по делото и личен преглед на ищеца, се установи, че М.Ю. е получил счупване на дясна ключица, че от медицинската документация не може да се установи причината за описаното травматично увреждане, че механизма на получаване на посоченото счупване е индиректен - падане от собствен ръст или неголяма височина върху дясно рамо. Вещото лице е установило, че към момента на прегледа не са налице остатъчни явления на получената травма към процесната дата, че приложеното на ищеца лечение е неоперативно - имобилизация с "ортеза" за 30 дни и проведено медикаментозно лечение, най-вероятно обезболяващи, че към момента на прегледа ищеца е напълно възстановен от увреждането и общото му здравословно състояние е добро и че прогнозата за развитие на здравословното му състояние е благоприятна. Според заключението периода на възстановяване на ищеца от получената травма е около 2-3 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

Свидетелката Т. И. П. - кръсница на ищеца, твърди в показанията си, че след като М. и баща му се прибрали от болницата, се наложило тя да се грижи за детето. М. имал травма на ключицата на дясната ръка и го боляло; имал мека превръзка на рамото, която носил около месец. Свидетелката му помагала да се преоблича, да се храни и за различни забавления, а баща му го къпел. През времето, през което свидетелката се грижила за детето, то се оплаквало, че го боли; оплакванията продължили доста време след свалянето на превръзката, а впоследствие болките били по-рядко, например при смяна на времето. Свидетелката установява също, че понастоящем видими изменения в рамото на детето няма, но пак при студено, дъждовно време изпитва болки, макар и не така силни.

Съдът изцяло кредитира показанията на тримата свидетели като обективни, непротиворечиви и преки, неоспорени от ответната страна и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, вкл. и заключенията на двете експертизи, при което следва да бъдат ценени при постановяването на решението.

Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна страна, съдът намира за обосновани следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилисти за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, за да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния фонд по чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1, т.1 КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД, в тежест на ищеца в настоящото производство е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - виновно противоправно действие, извършено от водач на неидентифицирано моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието, настъпили за ищеца неимуществени вреди - телесни повреди, болки и психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и да обоснове размера на претендираното обезщетение. Следва да бъде установена липсата на обективна възможност за идентифициране на МПС от органите на досъдебното производство, с което е било причинено увреждането на ищеца, респ. да бъде идентифициран неговия собственик/водач.

Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките по чл. 558, ал. 5 КЗ, сочещи на допустимост на претенцията.

С оглед оспорването от ответника на предявените искове, в тежест на същия е да докаже твърдяната изключителна вина на ищеца, респ. съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, а именно, че последния е проявил поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди, както и останалите си възражения.

С определението по чл.374 ГПК съдът е обявил на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, вр. с чл.377 от ГПК, следните обстоятелства: настъпване на ПТП на 03.07.2020 г., в с. Търнава, обл. Враца, причинено от  неидентифицирано моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието, в резултат на което са причинени  на малолетният ищец М.В.Ю. телесни повреди; депозиране от ищеца на претенция пред Гаранционен фонд във връзка с процесното ПТП, образувана щета № 20210270/22.10.2020г. и постановен изричен отказ на ГФ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 558, ал. 3 от КЗ за изплащане на обезщетение увреденото лице предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите, получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съответно задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, или пред Гаранционния фонд, а според чл. 558, ал. 5 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение.

В настоящия случай по делото са представени доказателства, установяващи предявяване на претенцията пред ответника, с оглед на което са спазени изискванията на чл. 558, ал. 3 от КЗ, както и такива за отказ на Гаранционния фонд да плати претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ, поради което главният иск е допустим.

По отношение на неговата основателност, на първо място, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта.

Установява се от заключението на съдебно-автотехническата експертиза и събраните гласни доказателства, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието на 03.07.2020 г. около 19:00 часа, в с. Търнава, при нормална видимост, по прав участък на пътя от ул. „Хр. Ботев”, като ищецът е заемал дясната част от пътната лента посока от ул. „Ал. Стамболийски” към ул. „Димитър Благоев” към момента на ПТП, когато е бил застигнат от неидентифицираното МПС, движещо се в същата лента на движение, и е бил ударен от него в гръб, което е нарушило равновесието му и е довело до падането му на дясно на пътното платно и до счупване на дясна ключица.

Правилата за движение регламентират задължителни указания към участниците в пътното движение, които следва да бъдат спазвани за осигуряване безопасността на движението. Така, съгласно чл. 20, ал. 2, изр. посл. ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, а съгласно чл. 23, ал. 1 водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Изискване за движение с такава скорост, която да му позволи да спре е налице и при извършване на маневра и при изпреварване на ППС /чл. 25 и чл. 42/.

С оглед заключението на вещото лице – автоексперт, че причината за настъпване на ПТП-то е недостатъчна странична дистанция на неизвестното МПС при изпълнение на маневра „изпреварване“ на тротинетката, управлявана от ищеца, съдът намира, че водачът на неидентифицираното МПС от обективна страна е нарушил законов запрет и субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на последиците.

Доказателства за противното - за невиновно поведение на водача на автомобила и оттам - за липсата на обективния критерий "да е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици" и/или на субективния критерий "да е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици", не са ангажирани по делото.

При тези данни презумпцията за виновно поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не е оборена. Известността на делинквента - водач на неидентифицираното МПС, е релевантна за ангажиране на персоналната му наказателна отговорност, но ирелевантна при преценката на наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника.

Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите, се установяват от съвкупната преценка на заключенията на съдебномедицинската и съдебно-автотехническата експертизи, както и от събраните писмени и гласни доказателства. От заключението на съдебномедицинската експертиза и от приложените медицински документи се установява, че ищецът е получил счупване на дясна ключица и че механизма на получаване на посоченото счупване е индиректен - падане от собствен ръст или неголяма височина върху дясно рамо, а от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че съприкосновението на неустановения лек автомобил с тялото на ищеца е довело до нарушаване на равновесието му и до падане на тялото на дясно. Изводите на автоексперта кореспондират с показанията на свидетелите Х. Й. и В. П., последният от които е видял лекия автомобил да удря детето, което е причинило падането му на земята.

Заключението на съдебномедицинската експертиза установява характера на полученото увреждане от ищеца, поради което съдът приема за установено по делото, че от получената травма за ищеца са последвали болки и страдания, установени от ангажираните гласни доказателства – показанията на свидетелката Т. П., които пресъздават обективно състоянието на ищеца, както към момента на увреждането, така и в периода на възстановяването му в домашни условия.

По делото е установено също, от показанията на свидетелите Х. Й. и В. П., че водачът на автомобила, причинил ПТП, е напуснал местопроизшествието и видно от представеното постановление за спиране на наказателно производство от 18.11.2020г. на прокурор при РП-Бяла Слатина по преписка № 962/2020г. по описа на същата прокуратура, че същият не е установен в хода на наказателното производство, а и до настоящия момент.

С оглед гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност, в резултат на който за Гаранционния фонд възниква задължение за обезщетяване отговорността за вреди на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.

Предвид изложеното осъдителният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание.

Спорен по делото на следващо място е и въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида, характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".

В процесния случай ищецът М.Ю. е получил счупване на дясна ключица, представляващо средна телесна повреда; извършена му е имобилизация с "ортеза" за 30 дни и му е проведено медикаментозно лечение, най-вероятно обезболяващи, без да са извършвани оперативни интервенции и хоспитализиране. Оздравителния период е около 2-3 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

Непосредствено след настъпване на произшествието ищецът е бил в съзнание и на свидетелите Х. Й. и В. П. се оплакал, че го боли рамото, а вечерта на същия ден е откаран в гр. Плевен на травматолог, където бил прегледан и му е извършена имобилизация с "ортеза". За около месец след инцидента ищецът се нуждаел от чужда помощ при преобличане, хранене, къпане и при ежедневни дейности. През този период същият изпитвал болки, като оплакванията му продължили доста време след свалянето на превръзката, а впоследствие болките били по-рядко, например при смяна на времето, като понастоящем пак при студено, дъждовно време изпитва болки, макар и не така силни /показания на свидетелката Т. П./. Към настоящия момент не са налице остатъчни явления на получената травма, ищеца е напълно възстановен от увреждането, общото му здравословно състояние е добро и прогнозата за развитие на здравословното му състояние е благоприятна /заключение по съдебномедицинската експертиза/.

Като взе предвид тези доказани от ищеца вреди, продължителността на възстановителния период, страданията, които е преживял ищеца от медицинска и емоционална гледна точка, както и ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на обичайно извършваните от него дейности през възстановителния период, обстоятелството, че състоянието му не е налагало специално лечение, че не са налице данни за усложнено протичане на възстановителния период или невъзстановени увреди, възрастта му - 12 години към момента на настъпване на ПТП, както и икономическите условия към датата на настъпилото ПТП и стандарта на живот в страната, вкл. и минимална месечна работна заплата за 2020 г. от 610 лв., съдът намира, че справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер на 8000 лева. Този размер на обезщетението би репарирало в пълна степен причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на фонда.

По възраженията за изключване на отговорността на ответника поради изключителна вина на ищеца, респ. за съпричиняване на причинените щети от ищеца.

Изключването на отговорността на ответника поради изключителна вина на ищеца, респ. съпричиняването на причинените щети от ищеца подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника. Изводът за наличие на изключителна вина на ищеца, респ. за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е причинил, респ. е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

По делото не се ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от които да се установи, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на ищеца и че вина за същото има единствено ищеца. Не се доказаха твърденията на ответника, че ищеца е предприел пресичане на коридора за движение на неустановения лек автомобил, отнемайки предимството му, с което е поставил водача му в невъзможност да реагира и така е станал причина за настъпване на процесното ПТП.

Напротив, посочените твърдения на ответника са в контраст с доказателствата по делото. От показанията на свидетелите Х. Й. и В. П. се установи, че след инцидента ищеца е бил паднал от дясната страна на улицата близо до бордюра на тротоара като тротинетката била малко встрани от него, пак до бордюра.  Според заключението на съдебно авто-техническата експертиза мястото на съприкосновение между неизвестния лек автомобил и тялото на ищеца по ширина на пътното платно е било на около 1,5 м. в ляво от десния ръб на платното за движение на ППС. При установяване механизма на настъпилото произшествие в експертизата е отразено, че ищецът се е придвижвал с тротинетката в мислената дясна лента на платното за движение на ППС на около 1 - 1,5 м. в ляво от десния му ръб, където е достигнат от попътно движещият се след него неизвестен лек автомобил и е блъснат. Причината за настъпване на ПТП-то, според заключението, е не осигурена странична дистанция от водача на неизвестния лек автомобил при изпълнение на маневра „изпреварване“ на тротинетката и блъскане на тялото на ищеца. От заключението се установява също, че при изпълнение на посочената маневра водачът на неизвестния лек автомобил се е поставил в невъзможност да предотврати реализираното ПТП, поради това, че не е осигурил достатъчно странично разстояние между автомобила и изпреварваната тротинетка.

Изложеното води до извод за неоснователност на възраженията.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:

По акцесорния иск за обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.497, ал.1 КЗ вр. с чл.558, ал.2 КЗ, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуемо вземане към ответника, отправена покана за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, и неизпълнение на задължението в сроковете, посочени в КЗ.

По делото се установява, че на 22.10.2020г. ответникът ГФ е бил сезиран с искане от страна на настоящия ищец за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, че с писмо от 29.10.2020г. Фондът е поискал представяне на допълнителни документи от воденото досъдебно производство, с които към онзи момент ищецът не е разполагал, а част от тях не са били и налични. След като не са представени такива, на 14.01.2021г. ответникът се е произнесъл по искането, като е отказал изплащане на обезщетение, за което ищецът е уведомен с писмо изх. № 24-01-555/14.01.2021г. /л. 17/.

Съгласно  чл. 558, ал. 1, изр. последно от КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ. По силата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 /хипотеза, в която настоящият казус не попада/ или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Приложение в случая намира т. 2 от чл. 497, ал. 1 от КЗ, съгласно която с изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, ответникът изпада в забава и от този момент дължи лихви за забава. Това е крайният момент на изпадане в забава на ответника, ако той не се е произнесъл по искането на претендиращия обезщетение. В случая, в рамките на срока Гаранционен фонд се произнесъл по искането като е постановил отказ за изплащане на обезщетение, с което е поставил край на висящността на претенцията за заплащане на обезщетение пред себе си. Ето защо, в този случай няма нужда да се чака изтичането на тримесечния срок, тъй като ГФ се е произнесъл по съществото на искането с отказ. Обезщетението за забава върху дължимата сума за неимуществени вреди в този случай следва да се присъди от момента на произнасянето на ответника или това е датата 14.01.2021г., като същото е дължимо до окончателното изплащане на главницата, поради което иска за присъждането му е изцяло основателен и следва да се уважи.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 60, 00 лева, направени разноски за възнаграждение на вещите лица, изготвили експертизите, съразмерно на уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата 240,00 лева от общо направените разноски от 300 лева за възнаграждение на вещите лица, изготвили експертизите, съразмерно на отхвърлената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Врачански окръжен съд сумата 320,00 лева държавна такса, от внасянето на която съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.

Така мотивиран, Врачански окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Ю., ЕГН **********, чрез В.И.Ю., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител, и двамата с адрес: с. ***, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата 8 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените от М.В.Ю. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.07.2020 г., в с. Търнава, по вина на лице, управлявало неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за разликата над 8 000 лева до пълния предявен размер от 40000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Ю., ЕГН **********, чрез В.И.Ю., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител, и двамата с адрес: с. ***, по съразмерност сумата 60, 00 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА М.В.Ю., ЕГН **********, чрез В.И.Ю., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител, и двамата с адрес: с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, по съразмерност сумата 240,00 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Врачански окръжен съд сумата 320,00 лева държавна такса.

 

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

Съдия при Окръжен съд - Враца: