Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   432            Година  2020            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 15.01.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора СТЕФА­НИ ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 3450 по описа за 2019 годи­на и като обсъди :

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от “Новитрон”ЕООД с адрес на управ­ление гр.Пловдив,бул.“Христо Ботев”№138 срещу постановено­то по НАХД № 1984/2019г. по описа на Районен Съд – Пловдив ХХІII н. състав съдебно реше­ние №1793 от 04.10.2019г., с което е потвърдено изда­деното от Зам. Кмет на Община – Плов­див наказа­телно пос­тановление /НП/ №143 от 01.02.2019г., с кое­то му е нало­же­на на ос­но­вание чл.32 ал.1 от Наредбата за осигуряване на об­ществения ред на Община – Пловдив/наричана по – надолу нак­ратко само “Наредбата”/ имуществена санк­ция в раз­мер на 5 000 лева за на­ру­шение на чл.11 ал.4 във вр. с ал.2 от Наредбата.

Жалбоподателят счита, че постановеното решение от състав на Ра­йон­ния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касацион­ни основания – неправилно прилагане на материалния закон и нарушения на съществени процесуални правила, моли същото да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяна на издаденото НП.

Ответникът по тази касационна жалба – Община – Пловдив счита жал­бата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на атакуваното съ­дебно решение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано­вище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на Районния Съд е приел, че от една страна по несъмнен на­чин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дру­жеството на вмененото му нарушение на общинската Наредба, а от друга, че не са налице съ­ществени нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на разви­тие на административно – наказателното производство.

Тези решаващи изводи настоящият състав намира за правилни.

Районният съд от фактическа страна е приел, че търговецът в несъот­ветст­вие с материално-правната регламента­ция по цитираната Наредба на Об­щина – Пловдив, без да притежава разрешение за удължено работно време, работи и обслужва клиенти на дата 08.12.2018г. около 1,00 часа.

От страна на касационния жалбоподател се сочат допуснати наруше­ния на съществени процесуални правила при издаване на НП и на неправилно прилагане на съответните материални норми от общинската Наредба.

По отношение твърдението, че не бил съставен констативен протокол за представяне разрешение за удължено работно време, то следва да се посо­чи, че след като наказващият орган твърди, че такова няма, то в тежест на тър­говеца е да представи валидно/действащо/ такова. В тази насока, вкл. и пред касационната инстанция, такова разрешително за работа след 23,00 часа не се представи, а е безспорно установено, че наказуемото поведение е установено далече след този час – около 1,00 часа през нощта.

Нещо повече самият управител в обясненията си от 28.12.2018г. приз­на­ва, че на 08.12.18г. около 0,30 часа са изчаквали “..клиентите да си допият...“.

Що се отнася до посочената за нарушена разпоредба от Наредбата и тази, на основата на която е наложена конкретната санкция, то следва да се по­со­чи, че ясна е новелата на чл.11 ал.4 от Наредбата, според която „След изти­чане на разрешеното работно време обектът трябва да е прекратил всякаква дей­ност по почистване, зареждане и обслужване“, като връзката с ал.2 е докол­кото търговецът не притежава за обекта разрешение за удължено работно вре­ме.

Вярно е на следващо място, че до изменението на Наредбата с реше­ние №290 от 17.09.2019г., според нормата на чл.26 ал.2 „При вдигане на шум над пределно допустимите норми, както и за нарушаване разпоредбите на чл. 11, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 7 и ал. 8, на собствениците/ползвателите на заведе­ния за хранене и развлечение, в зависимост от тежестта на нарушението, се на­ла­га глоба или имуществена санкция в размери, определени съгласно ал. 4. – т.2 „Едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер до 50 000 лв“., като заедно с това в чл.32 ал.1 е предвидено, че „За на­рушение на разпоредбите на чл. 11, чл. 12, чл. 20 и чл. 23, ….. на юридическите ли­ца и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.“.

Следва обаче да се отчете обстоятелството, че текстът на чл.26 ал.2 е от първоначалното приемане на Наредбата през 2009г., докато този на чл.32 ал.1 е след изменението му от 2012г., с оглед на което именно по него е извър­шено и определяне конкретния размер на наказанието.

Първостепенният Съд се е занимал и обсъдил въпроса с оглед те­жест­та на извършеното нарушение при определяне на наказанието съгласно чл.27 ЗАНН, като правилни са изводите му с оглед определяне на конкретното нака­зание, довели до потвърждаване на наложената имуществена санкция, като не са били налице и предпоставките по чл.28 ЗАНН за наличие на “мало­важен случай”.

 Съдът е изпълнил точно задължението си, вменено му съгласно за­дъл­­жителните разяснения, дадени с ТР №1/2007г. на ОСНК на ВКС на РБ, до­сежно преценката за “маловажност”.

При това положение не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1793 от 04.10.2019г., постановено по НАХД №1984/2019г. по описа на Ра­йонен Съд–Пловдив, ХХІII н. състав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ : 1.

                          

                                                                                                                                                                                                                                                                 2.