Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1010                             03.05.2019 г.                              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На десети април                                                                       Година 2019

В открито заседание в следния състав:

 

              Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка А.

 

като разгледа докладваното гр.д. № 2088 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от „ЕВН България Електроснабдяване” АД против З.Д.А. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 115,01 лв., представляваща стойността на консумирана в обект на ответника ел. енергия за периода 16.07.2014 г. – 23.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 08.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 35,90 лв., представляваща сборна мораторна лихва, дължима за периода 26.09.2014 г. – 07.11.2017 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8476/2017 г. по описа на БРС. Претендира се присъждане в полза на ищеца на направените разноски в настоящото производство и в заповедното производство. В исковата молба се твърди, че през процесния период ответникът е бил собственик на обект, находящ се в ********, който е бил снабдяван от ищеца с електрическа енергия, като обектът е с ИТН 2755826, а за ответника е бил открит клиентски № **********. Твърди се също така, че ответникът е бил длъжен да заплаща консумираната в този обект ел. енергия в сроковете, определени в общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, а при неплащане в срок е дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. На следващо място се твърди, че през периода 16.07.2014 г. - 23.09.2014 г. в обекта на ответника е била доставена ел. енергия на обща стойност 115,01 лв., която сума до момента не е платена, поради което се дължи и лихва за забава в общ размер на 35,90 лв. Ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение против ответника за процесните суми, която е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен настоящия установителен иск. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и е допустим.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е установил през процесния период между страните да е съществувало валидно правоотношение по договор за снабдяване с електрическа енергия. На следващо място се твърди, че сумите са недължими и поради погасяването на задълженията по давност – с изтичане на 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като се касае за периодични задължения. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, като поддържа отговора, не ангажира доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени издадени от ищцовото дружество документи - препис-извлечение от сметка на потребителя З.Д.А. за обект на потребление с ИТН 2755826, находящ се в гр. ******, и три фактури, издадени на същия абонат за горепосочения обект, съгласно които на името на ответника са начислени суми в общ размер от 150,91 лв., от които 115,01 лв. – главница, дължима за периода 16.07.2014 г. – 23.09.2014 г., и 35,90 лв. – лихва за периода 26.09.2014 г. – 07.11.2017 г.

Представени са и общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България електроснабдяване” АД, в чл. 1, т. 4 на които е посочено, че „клиент” на дружеството, съответно потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електро-разпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В чл. 6, ал. 2 от общите условия също така е предвидено, че правата и задълженията на клиента може да се упражняват и от друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е заявил изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа това лице да бъде потребител на ел. енергия в неговия имот за определен срок, в който случай собственикът отговаря солидарно с това лице за задълженията към ЕВН ЕС. В чл. 11, т. 3 на ОУ е предвидено, че клиентът се задължава да уведоми писмено ЕВН в 30-дневен срок за всяка промяна в собствеността или начина на ползване на обекта. Липсва обаче предвидена санкция за клиента при условие, че той не изпълни това задължение.

Като доказателства по делото са представени справка за вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на лицето З.Д.А. за периода 01.01.1992 г. – 15.03.2018 г., издадена от Служба по вписванията – Бургас, Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.05.2014 г. и Протокол за въвод във владение от 24.09.2014 г. – последните две издадени по изп.д. № 20138030400276 по описа на ЧСИ Т. М., рег. № 803 на КЧСИ, от които се установява, че З.А. действително е бил собственик на имота, находящ се в гр. *******, но с постановление за възлагане, влязло в сила на 15.07.2014 г., този имот е бил възложен върху „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, а на 24.09.2014 г. е бил извършен и въвод на това дружество във владение на имота. С оглед на това съдът намира, че след 15.07.2014 г. ответникът А. не е бил нито собственик, нито е притежавал вещно право на ползване върху имота (липсват твърдения и доказателства в тази насока), в който е била доставена процесната ел. енергия, поради което след тази дата той е изгубил качеството си на клиент на ищцовото дружество и липсва основание за ангажиране отговорността му за заплащане стойността на доставената в този имот електрическа енергия.

Предвид горното, съдът счита, че ответникът не дължи на ищеца процесните суми, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, поради което предявеният установителен иск за дължимостта на тези суми е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед отхвърлянето на предявения иск, на ищеца не се следва присъждане на разноски. Ответникът не е направил разноски нито в исковото, нито в заповедното производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, против З.Д.А., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 115,01 лв. (сто и петнадесет лв. и една ст.), представляваща стойността на консумирана ел. енергия през периода 16.07.2014 г. – 23.09.2014 г. в обект на потребление с ИТН 2755826, находящ се в гр. ********, сумата от 35,90 лв. (тридесет и пет лв. и деветдесет ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода 26.09.2014 г. – 07.11.2017 г., както и законната лихва върху главницата от 115,01 лв., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на Заповед № 5079/ 09.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8476/2017 г. по описа на РС-Бургас.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала:

СА