Р Е Ш Е Н И
Е
... /28.4.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение, в открито
съдебно заседание, проведено на пети март 2020 година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на
секретаря Кичка Иванова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 14055 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора против длъжника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.10274/19 г. на ВРС с
която е разпоредено длъжникът Л.К.Л.,
ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на кредитор „Е.П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: 3025.14
лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по клиентски
№***, абонатен №********** с адрес на потребление гр.Варна, ул.“*** ***“ 76, 1, ап.5 Б, начислена по фактура №**********/05.04.2019г. с падеж
05.04.2019г., дължима за периода 08.12.2016г. до 07.12.2017г.; 56.30 лева,
представляваща мораторна лихва за
периода от падежа 05.04.2019г. до 21.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
02.07.2019г. до окончателното й изплащане.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че вземането му от ответника произтича от задължения за незаплатена ел.енергия за обект
с абонатен номер *** и адрес на потребление
гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 76, вх.1, ап.Б5, като задължението е възникнало по
договор за продажба на ел. енергия на „Енерго - Про Продажби” АД, на осн.чл. 107
от Закона за енергетиката за което е издаден фактура № **********/05.04.2019 г.
с падеж 15.04.2019 г., издадена за периода от 08.12.2016 г. до 07.12.2017 г.,
подробно посочени в т. 9в) от заявлението.
На осн.чл.410 ГПК
във вр.чл.107 от Закона за енергетиката ищецът е
подал пред РС Варна заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от
заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
10274/19 г. Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК и заповедният съд е дал
указания за подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по
заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от
подаване на исковата молба.
Твърденията в молбата са, че вземането, което
е конкретизирано по размер представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 18284
квтч и се дължи от ответника на основание чл.50 от
ПИКЕЕ, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.200,
ал.1, предл.1 от ЗЗД. Отношенията между страните са
уредени от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.П.“ АД /ОУДПЕЕ/ и от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Е.П.“ АД /ОУПЕЕ/. Ищцовото дружество е
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на пар1, т.34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ
и е собственик на средствата за търговско измерване според чл.116, ал.6 от ЗЕ и
съобразно ПИКЕЕ има право да извършва технически проверки на място на
измервателната система и на средствата за търговско измерване. На последните се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на
измервателните уреди като резултат на такава проверка и е констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. „Електроразпределение Север“ АД изпълнява договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД. Съгласно чл.17, т.2 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“
АД потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел.енергия в
сроковете и по начина, определен в същите Общи условия – чл.26 на ОУДПЕЕ и в
чл.16, т.2 на ОУПЕЕ. Потребител, който
не изпълни задълженията си за плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.38 от ОУДПЕЕ. Ищецът в качеството на доставчик на
ел.енергия е изпълнил пълно и точно задълженията си по договора, но ответникът
като потребител не е заплатил цената на доставена и потребена
ел.енергия по посочената фактура. Същият дължи и обезщетение за забава върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
На 07.12.2017 г. е извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ответника от
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД в присъствието на двама свидетели.
Дружеството няма задължение да уведомява потребителите предварително за
проверките, които извършва. За извършената проверка е съставен КП №
1104170/07.12.2017 г. и е установено, че в скрития регистър 1.8.3 има
показания, които не се виждат на дисплея, поради което не се отчитат от
инкасатора и не се заплащат от абоната. СТЕ е демонтирано, подменено е с ново и
е поставено в индивидуална опаковка с пломба. Предаден е за експертиза в
БИМ. В КП № 857/28.03.2019 г. на БИМ е
вписано, че след прочитане на скрития регистър 1.8.3 е установено точното
количество неотчетена ел.енергия. На 04.04.2019 г.
„Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на
ел.енергия в което е посочено точното количество неотчетена ел.енергия след
прочитане на регистър 1.8.3. Абоната е уведомен както за извършената проверка,
така и за издадената фактура. Процесната сума се
дължи от абоната на осн.чл.50 от ПИКЕЕ, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.200, ал.1, предл.1 ЗЗД. В случай, че съдът установи неприложимост на чл.50
ПИКЕЕ, ищецът моли предявеният иск да се уважи на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена ел.енергия, чието заплащане се дължи от абоната
по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба в който смисъл
е и решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 4160/2018 г. по опис на
ВКС, трето г.о.
Ищецът моли на осн.чл.84 от ЗЗД да се уважи и акцесорния иск за обезщетение за забава, считано от деня на
забавата до окончателното погасяване на
задължението.
Направил е искане за присъждане на разноски за заповедното и за исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Л.К.Л. е подал отговор на молбата с който оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан по размер. Не оспорва, че с ищцовото дружество има сключен договор за доставка и
продажба на ел.енергия и тя като потребител редовно заплаща сметките си по кл.номер за обекта на потребление, посочен във фактурата.
Оспорва констатациите в КП, съставен от „Електроразпределение Север“ АД. Оспорва констатациите в КП, съставен от БИМ №
857/23.03.2019 г. Оспорва становището от
04.04.2019 г. за начисляване на ел.енергия и че
корекцията е извършена на осн.чл.50 ПИКЕЕ и софтуерен
прочит на паметта на електромера. Не е установена грешка при отчитането и кога
е допусната същата. СТИ е предоставено в БИМ където е установено, че не измерва
с грешка извън допустимата, поради което е недопустимо извършване на корекция
на сметката на абоната на осн.чл.48 ПИКЕЕ. Ищецът не
може да претендира плащане на осн.чл.50 ПИКЕЕ, тъй
като преизчисляването е направено въз основа на данни, които не се визуализират
при редовен отчет, изведени от ищеца по скрит и недостъпен за потребителя начин
без да е установено реалното преминало количество ел.енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й.
С решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.дело
№ 2385/2016 г. са отчетени разпоредбите
на чл.1-47 и чл.52-56 от ПИКЕЕ и същите са неприложими в конкретния казус. В
същото време в действащите Общи условия липсват норми, регламентиращи
процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Към
датата на проверката пипсват правила и ред за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ във връзка с които да бъдат приложени корекционните
процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/. Липсата на
основание за извършване от страна на ищцовото дружество на
корекция на сметката на абоната за минал период води до неоснователност
на предявения главен иск, от което следва, че и акцесорния
иск е неоснователен.
Ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции и за заплащане на разноските за производството.
За
установяване наличието на правен интерес от предявеният иск ищецът сочи, че
ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.410 ГПК и заповедният съд му е указал да предяви
иск.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът
след преценка на събраните в производството доказателства както поотделно, така
и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 10274/19 г.
на ВРС се установява, че е издадена заповед № 5117 от 03.7.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с която е разпоредено длъжникът Л.К.Л., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати на кредитор „Е.П.“
АД ЕИК *** с адрес *** сумата 3025.14 лева,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по клиентски № ***, абонатен № ********** с адрес
на потребление гр.Варна, ул.“*** ***“ 76, 1, ап.5 Б, начислена по фактура
№ **********/05.04.2019г. с падеж 05.04.2019г., дължима за периода
08.12.2016г. до 07.12.2017 г., сумата от
56.30 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от падежа 05.04.2019 г. до 21.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
02.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 116.63
лева, представляващи сторени в заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса от 61.63 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 50.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Посочено е, че вземането произтича от
задължения за консумирана и незаплатена
ел.енергия, такси възстановяване и лихви за обекти с абонатен номер и адрес:
абонатен № *** с адрес на потребление гр.Варна, ул.“***“ 76, 1, ап.5 Б, начислена по фактура
№ **********/05.04.2019 г. с падеж 05.04.2019г., дължима за периода
08.12.2016 г. до 07.12.2017 г.,
От
представено от ищеца извлечение от
сметка към 21.06.2019 г. се установява, че на ответницата по иска е издадена
фактура № **********/05.04.2019 г. с
падеж 15.4.2019 г. на стойност 3081.44 лева, която сума включва главница 3028.14 лева и лихва 58.30 лева. В същата фактура е посочена дата на документа, падеж и лихва към 21.06.2019
г.
Представена
е справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми
по фактури за периода от 07.4.2014 г. до 06.6.2014 г. вкл., както и са
представени съответните фактури и извлечение от сметка.
От протокол
за техническа проверка № 1104170 от 07.12.2017 г., приложен на лист 9 от делото се установява, че при проверката на СТИ с посочен в колона 1 /едно/ фабричен
номер е констатирано, че същият отчита с грешка преминалото количество
ел.енергия и има натрупано количество ел.енергия в скрития регистър 1.8.3, което не се показва
на дисплея и не се отчита от инкасатора. СТИ е демонтирано за експертиза в
БИМ, същото е подменено с ново изправно,
след което таблото е пломбирано с ведомствена пломба. Демонтираният електромер
е запечатан в безшевна торба с пломба и
е предаден за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама служители на
„Енерго-Про Мрежи” АД, които са извършили проверката и от двама свидетели.
Вписано е че абонатът отсъства.
От КП № 857/28.03.2019 г. на БИМ, Регионален
отдел гр. Варна се установява, че при
софтуерно четене на паметта на демонтирания електромер е установена външна
намеса в тарифната схема, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 018284.9
квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електрическа енергия. Не е осъществен достъп до
вътрешността на електромера.
Издадената
от ищеца фактура от 05.04.2019 г.
за сумата 6782.82 лева за енергия за периода от 08.12.2016 г. до 07.12.2017 г.
Същата е съставена въз основа на
становище от 04.04.2019 г., изготвено от специалист
„ЕК” и одобрено от Началник отдел „КЕК” на ищцовото дружество. Посочено е че корекцията е
извършена на основание софтуерен прочит
на паметта на електромера при което е установено точното количество неотчетена
ел.енергия за същия период.
Абонатът
е уведомен с писмо изх.№ 52008/05.04.2019
г., но липсват доказателствата по делото
за връчването му на адресата или на негов представител.
От заключението на допуснатата СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Н.В., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано
и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че процесният електромер е от одобрен тип, произведен с
фабрични настройки да показва по двата визуализиращи се на екрана регистри
1.8.1 и 1.8.2. Натрупаното количество ел.енергия в скрития
регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез
софтуерно проникване в паметта на електромера. Манипулацията цели неотчитане на
цялото количество ел.енергия и пренасочването му в скрития регистър, който не
се визуализира на дисплея и не се отчита от инкасатора. Извършените математически изчисления по
фактурата от 05.4.2019 г. са коректни и са изчислени при действащите към същия
момент цени на електроенергията, утвърдени от ДКЕВР. Процесният
СТИ е тип М 02 и не е SMART, съответно не е включен в системата за
дистанционен отчет и не е възможно да се определи с точност датата на
въздействието. Налице са били техническите предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на ел.енергия съгласно чл.50 от ПИКЕЕ. Вещото лице
дава категорично експертно становище, че
не е възможно да се установи в кой часови диапазон е започнало натрупването на
показания в скрития регистър, както и в кой момент е започнало това натрупване.
Между страните няма спор, че процесната сума
не е заплатена, но същата е начислена от ответното дружество по
издадената фактура от 05.4.2019 г. и се изисква за заплащане от ответницата Л.Л..
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения положителен установителен иск с
пр.осн. чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта от който произтича
вземането му. Този иск е специален установителен за установяване съществуването на вземането
на кредитора по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично
задължение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото
производство тежестта на доказване за
установяване съществуването на вземането е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и
наличието на задължението, а в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни
факти и обстоятелства по възраженията
си, водещи до неоснователност на
исковата претенция.
В настоящият случай съдът намира, че от доказателствата по
делото е установено по
безспорен начин качеството на потребител на ответника на продаваната от ищцовото дружество
електроенергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния
електромер е присъединен към електропреносната мрежа, поради което абонатът има задължение да заплаща използваната
ел.енергия. По делото не е представен индивидуален
договор за достъп и пренос на ел.енергия
между страните, но не се оспорва,
че същите се намират в договорни отношения
през периода на проверката и на корекцията е факт,
който не се оспорва от страните. Процесната сума е начислена след
софтуерно прочитане на паметта на електромера при което е установено точното
количество неотчетена ел.енергия на
основание чл.50 от ПИКЕЕ въз основа на становище за начисление на ел.енергия след констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване след техническа проверка и метрологична експертиза в БИМ на демонтирания електромер.
Правото на електроразпределителното дружество
да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа е уредено
в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3
от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр.
с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Корекцията е извършена на 04.4.2019 г. на основание приетите през м.ноември 2013 г. Правила за
измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, изготвени на осн.чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ. Същите са отменени с
решение на ВАС от 21 февруари 2019 год.,
като отмяната е преди корекцията, следователно
последната е направена по отменените ПИКЕЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.24
от ОУ на ДПЕЕ ответникът по делото има право
да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от
потребителите ел. енергия за изминал период, въз основа на представени от
"Енерго-Про Мрежи” АД констативни
протоколи и справки за начислена енергия. Корекцията е била
извършена на база Правила за измерване на количеството електрическа
енергия.
Констативният протокол представлява частен
свидетелстващ документ. Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, частни документи,
подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, съдържащи се в тях, са направени от тези лица. С материална доказателствена сила се ползват само тези частни свидетелстващи
документи, с които издателят удостоверява неизгодни за себе си факти.
Следователно, съдът не е обвързан с изявленията в документа. Затова в тежест на
ищеца е да установи отразените в него обстоятелства, от които черпи права.
Касае се за специална хипотеза на начисляване
на допълнително количество ел.енергия на потребителя за минало време една
година назад от техническата проверка за изправност на СТИ, която е различна от предвидените в чл.48 от ПИКЕЕ
отм. корекционни основания, чрез която се
остойностява действително консумирана ел.енергия, която е била отчетена от
скритите регистри на СТИ.
В разглеждания случай след
разчитане на регистър 1.8.3 е констатирано разминаване между показанията на
визуализирани тарифи - първа и втора и тези на сумарния регистър.
Несъответствието се дължи на външно
въздействие в тарифната схема на
електромера, вследствие на което същият не е могъл да отчита цялата потребена ел.енергия, което е установено от протокола на БИМ.
При липсата на данни за техническа неизправност на електромера извън
извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното след разчитане на
регистър 1.8.3 количество ел.енергия в размер на 18284 квтч
е реално доставено и консумирано от абоната. Липсата на констатации в
метрологичната експертиза относно количеството неотчетена ел.енергия и
естеството на осъществената върху СТИ манипулация се дължи на служебно
известния на съда и разяснената от ответното дружество и от вещото лице процедура по разчитане на показанията от
невизуализирания регистър и свързаната с нея системата от пароли за достъп, с
които са оторизирани да боравят единствено служителите на отдел „Контрол по
измерване и отчитане” при „Енерго-Про Мрежи”АД и фирмата производител.
В случая СТИ, който е монтиран на адреса на
потребление на абоната – ответник в
производството е предаден за метеорологична експертиза, която е извършена от надлежния държавен проверяващ орган по
смисъла на чл. 48 ПИКЕЕ отм. Корекцията е извършена след
осъществен прочит на софтуерното съдържание на електромера. От протокола
на БИМ и заключението на СТЕ, се установява, че върху същия е осъществено вмешателство. Наличието на
показания в регистър 1.8.3 води до извод, че ел.енергията е преминала през
електромера, но експерта не може да отговори кога е станало това и по коя
тарифа – дневна или нощна е станало това. Възраженията на ответното дружество
са за реална консумация на посоченото количество електроенергия, което е
отчетено по скрития регистър и е извършена корекция при приложение на чл. 50
ПИКЕЕ отм., съгласно която доставчика може да коригира сметката на абоната за
ел. енергия за минал период при констатиране на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационна база данни за нея. Съдът намира, че с оглед доказателствата по делото и
становищата на страните, при периодичното, дистанционно отчитане на СТИ,
предвид софтуерното вмешателство над последното не е възможно да бъде отчетен размера
на реалното потребление на ел. енергия, доколкото за прочита на скрития
регистър е необходим специален софтуер, с който разполага собственика на СТИ,
но не и абоната. Последният няма и
достъп до електромера, такъв имат единствено служителите на ЕРП. Констатирането на тази неточност вследствие
прочитането на СТИ със специален софтуер и разкриване съдържането на „скритите”
за дистанционно отчитане регистри дава възможност за осъществяване на корекция
на потребената електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но не и за период по-дълъг от
една година.
От обясненията на вещото лице
по СТЕ се установява, че не е възможно да се установи началния момент в който е
започнало неточното отчитане на
електроенергията, преминала по
всяка от тарифите – първа, втора и по
скритите регистри. От това следва, че
ответникът при изчисляване на
сумата, макар и да има право да извърши
същото на посоченото в Правилата
основание, с издадената въз основа на протокол от техническа проверка и
издадената фактура претендира за заплащане на сума, която не му се дължи. Това е така, тъй като същият не успя да
докаже в производството, че абонатът е потребил
именно посоченото във фактурата количество ел.енергия през посочения период,
както и е останал недоказан
началния момент от който е
започнало натрупване на количество ел.енергия в скрития регистър. По този начин ответното дружество не е установило по безспорен начин наличие на
задължение на абоната, поради което предявеният иск на кредитора за дължимост на посочените в заповедта по чл.410 ГПК суми на посоченото основание е неоснователен.
Освен изложеното следва да
се отбележи, че
съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ
средството за търговско измерване е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна
мрежа, а на основание чл.30 от ПИКЕЕ данните
от измерването, съхранявани в измервателната система са защитени
от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли,
определени от собственика на измервателната система. Задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца - потребител.
При липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, доставчикът е коригирал сметката на потребителя и е осъществил намеса в
имуществената му сфера за минал период от време за една година преди проверката
по отменена с решение на ВАС методика. От изложеното следва, че липсва законово
основание да коригира сметката му, поради което установителния
иск на кредитора е неоснователен и недоказан
по размер и следва да се отхвърли.
По
въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и
молбата на ответника с пр.осн.чл.78 ГПК, ищецът
следва да му заплати разноски за
производството в размер на 500.00 лева за заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно
представените доказателства и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.П.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** срещу Л.К.Л., ЕГН: ********** с адрес *** за
установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д.10274/19
г. на РС Варна с която за следните суми:
3025.14 /три хиляди двадесет и пет лева и 14 ст./ лева,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по клиентски №***, абонатен №*** с
адрес на потребление гр.Варна, ул.“***“ 76, 1, ап.5 Б, начислена по фактура №**********/05.04.2019г. с падеж
05.04.2019г., дължима за периода 08.12.2016г. до 07.12.2017г.; 56.30 /петдесет и шест лева и 30 ст./
лева, представляваща мораторна лихва
за периода от падежа - 05.04.2019г. до 21.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 02.07.2019г. до окончателното й изплащане, на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** да плати на Л.К.Л., ЕГН: ********** с адрес *** разноски за производството в
размер на 500.00 /петстотин/
лева, на осн.чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: