РЕШЕНИЕ
№ …
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. София, 21.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-11-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 4657 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че по силата на сключен с ответника Е.С.К. договор за кредит за текущо потребление от
20.06.2016 г. му е предоставил сумата в размер на 40 000 лева, а ответникът се е задължил да я върне ведно с
възнаградителна лихва, на 60 равни месечни вноски. Твърди, че вноски с падеж
05.12.2017 г., 05.01.2018г., 05.02.2018 г. и 05.03.2018 г. не са погасени от
ответника, поради което с изявление обективирано в исковата молба и достигнало
до ответника с връчването й е обявена предсрочната му изискуемост. Претендира
осъждане на ответника за предсрочно изискуема главница в размер на 29877,34
лева, на договорна лихва за периода 05.12.2017г. – 04.04.2018
г. и неустойка за забава в размер на 156,42 лева за периода 05.12.2015 г. –
04.04.2018 г.
Ответникът Е.С.К., чрез особения си представител, оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на договора за кредит.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ
В тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало и е изискуемо задължение за плащане на процесната главница и възнаградителна лихва в претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Установява се, че между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2016 г., по силата на който ищецът предал в заем на ответника сумата от 40 000 лева със срок на издължаване 60 месеца, с падежна дата 5-то число. В чл. 8 е уговорено, че кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент от 6,85% годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR, който при отрицателна стойност се приема със стойност 0 и преференциална индивидуална надбавка от 6,256 % при изпълнение на условията на „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК“, приложен към настоящия и сключен между страните. В същата разпоредба е предвидено, че при нарушаване на тези условия правото за преференция отпада и индивидуалният лихвен процент се увеличава с надбавка, съобразно тези условия, но не повече от надбавка от 12,856 %. В чл. 9 от договора е предвидено, че лихвеният процент по договора се променя и при промяна на 6-месечния SOFIBOR, при условия, предвидени в Общите условия, като при отрицателна стойност на този индекс се взема предвид стойност 0.
Съгласно чл. 19.2 от общите условия към договора за кредит на банката при допусната забава в плащанията на главница и/ или лихва над 90 дни целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Предвидено е, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично, освен в предвидените от закона случаи.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза редовното погасяване на вноските по договора за кредит е преустановено на 05.12.2017 г., като видно от таблица № 1 от заключението и приложение № 1 към него след тази дата са извършени още две плащания – на 18.01.2018 г. на сумата от 600,00 лева и на 24.01.2018 г. на сумата в размер на 50,00 лева, с които плащания обаче са погасени частично непогасени главници с падеж преди дата 05.12.2017 г. Вещото лице сочи, че към датата на подаване на исковата молба размерът на непогасената главница, в т.ч. и тази с не настъпил падеж е 29 877,34 лева (навсякъде в експертизата вещото лице използва евро, за да посочи валутата на дължимите и заплатени суми, като съдът отдава това на техническа грешка, тъй като уговорените и претендирани суми са в лева), договорната лихва за периода 05.12.2017 г. – 04.04.2018 г. – в размер на 899,22 лева, а неустойката за забава в размер на 47,11 лева за периода 05.12.2017 г. – 04.04.2018 г. Установява се от заключението, както и отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 22.10.2019 г., че лихвеният процент по договора не е увеличаван до дата 05.03.2018 г., когато е увеличен на 13,019 %.
По настъпването на предсрочната изискуемост на дължимата главница съдът намира следното. Според практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 291 ГПК – решение № 139/05.11.2014, по т. д. 57/2012 г. на ВКС, с връчване на исковата молба, в която е обективирано изявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, същата настъпва с получаване на преписа от исковата молба от ответника. Ето защо съдът намира, че с връчване на исковата молба за отговор на ответника е настъпила предсрочната изискуемост на цялата дължима главница в размер на 29 877,34 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията за възнаградителна лихва.
Установява се от заключението на счетоводната експертиза, че до дата 05.03.2018 г. приложеният от банката лихвен процент е първоначално уговорения и по-нисък. Видно от приложение № 1 към заключението, на 05.03.2018 г. приложеният от банката лихвен процент е 13,019 %. Съдът намира, че видно от уговореното в договора, това увеличение е сторено от банката във връзка с уговореното неизпълнение на условията за преференциален лихвен процент. В тази връзка съдът намира, че от страна на ищеца, чиято е тежестта на доказване не се представени условията по договор за ползване на пакет Частно банкиране, от които да се направи преценка за това уговорена ли е ясно и на разбираем клаузата в договора, предвиждаща това увеличение. Ето защо съдът намира, че неправилно за периода 05.03.2018 г. – 04.04.2018 г. е приложен увеличен лихвен процент. Дължимият лихвен процент върху просрочената главница следва да се преизчисли от съда по реда на чл. 162 ГПК, съобразно уговорения в договора процент и в последствие намален от 6,419 процентни пункта. Дължимата възнаградителна лихва за този период съдът определя на ½ на сумата по експертизата, тъй като и увеличеният размер е с много малка част повече от ½, или в размер на общо 214,97 лева. При изходни данни от експертизата и това преизчисление, дължимата възнаградителна лихва за периода 05.12.2017г. – 04.04.2018 г. възлиза в размер на 684,25 лева (899,22-214,97=684,25). Искът следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 942,44 лева.
Съдът не обсъжда доводите на особения представител на ответника въведени в хода на устните състезания, тъй като възможността за извършване на тези възражения е преклудирана на този етап на производството – следвало е да бъдат извършени с отговора на исковата молба или при изясняване на спорните факти преди доклада на делото.
По иска по чл. 92 ЗЗД.
Основателността на иска за неустоечно обезщетение за забава предполага наличие на главен дълг, наличие на валидно неустоечно съглашение и изпадане на длъжника в забава.
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг.
Съгласно чл.19.1 от общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление при забава на плащането на месечната вноска за главница и/или лихва от 7 дни след падежната дата определена в договора остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка, увеличена с 10% пункта.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза от датата на забавата, до датата на предявяване на иска ищецът е начислявал освен възнаградителна лихва и надбавка от 10 пункта. Видно от експертизата размерът на претендираната неустойка за забава за процесния период, изчислен в размер на 10 пункта възлиза на сумата от 47,11 лева, за която сума искът следва да бъде уважен. За тази сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 3321,78 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Е.С.К., гражданин на Р. Гърция, роден на ***г., с ЛНЧ: **********, с адрес *** да заплати на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК сумата от 29877,34 лева – предсрочно изискуема главница по договор за кредит за текуща потребление 20.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ до плащането, сумата от 684,25 лева – договорна лихва за периода лева за периода 05.12.2017 г. – 04.04.2018 г., както и на основание чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 47,11 лева неустойка за забава за периода 05.12.2017 г. – 04.04.2018 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 3321,78 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 942,44 лева, както и иска за неустойка за забава до пълния предявен размер от 156,42 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: