Р Е Ш Е Н И Е
№ 89 / 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на двадесети юли двехиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Радостина Кабадалиева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 143 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Г.И.Д. е предявил против „Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
за сумата от 80 000
лв. след допуснатото изменение на иска в съдебно заседание на 20.07.2020 г.
Ищецът
твърди, че е брат на П. И.Д.,
който на 08.04.2016 г. пътувал по ПП I - 5 /Е-85/ на задната седалка в управлявания от О. О. Р. лек
автомобил марка „А.", модел „ТТ", с рег. № *****. Пътното платно било
с по две платна за еднопосочно движение, с по три ленти - изпреварваща,
интензивна и аварийна. Между платната за еднопосочно движение имало
разделителна тревна ивица. Лекият автомобил, управляван от водача Р.,
се движил в интензивната лента, а в лявата се движило друго МПС, марка „***",
модел „Х6", с неизвестен регистрационен номер. В района на км. 286, при
опит да изпревари лекия автомобил „*****", водачът Р. изгубил контрол
върху управляваното МПС, навлязъл в разделителната тревна ивица отляво, след
което последователно в изпреварващата и в насрещната интензивна лента, с което
реализирал ПТП с движещия се там правомерно товарен автомобил марка „Ф. LT35" с рег. № *****. В резултат на
удара била причинена смъртта на П. И.Д., който пътувал в лек автомобил марка „А.",
модел „ТТ", с рег. № *****. Ищецът изключително
тежко понесъл загубата на брат си, с който израснали в едно домакинство, в добро
и задружно семейство. Двамата били силно привързани един към друг. В атмосфера
на разбирателство и взаимна подкрепа изградили силна връзка помежду си.
Отношенията между тях били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и
обич. Изключително тежко понесъл загубата на своя по-малък брат. Между тях имало изградена силна емоционална връзка,
обичали се, подкрепяли се и споделяли ежедневието си. П. Д. бил опора за своя
брат, подпомагал го и бил в изключително близки отношения с него. След злополуката
и смъртта на П. Д. ищецът станал напрегнат, неспокоен, изпитвал чувство на
тревога. Към момента на събитието виновният водач, който е управлявал лек
автомобилмарка „А.", модел „ТТ", с рег. № *****, е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена със ЗК „Лев инс" АД, с полица № 22115001163879, валидна от
24.04.2015 г. до 23.04.2016 г. Предвид изложеното иска на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) ответникът „Лев инс" АД да бъде
осъден да му заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.
Ответникът „Лев инс" АД оспорва предявения иск с доводи за неоснователност
за прекомерност на претендираното обезщетение и съпричиняване от страна на
пострадалия поради неползване на обезопасителен колан.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният от Г.И.Д. против
„Лев инс" АД иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), приложим на основание §22 от ПЗР на КЗ.
Цитираната разпоредба регламентира правото на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото
увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия причинител на
вредата договор за застраховка „гражданска отговорност", с който е
застрахована деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство.
Затова отговорността на застрахователя
е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Между страните не е налице спор относно механизма на процесното
пътнотранспортно произшествие и вината за настъпването му. От заключението на
назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза и материалите по ДП №
243/ 2016 г. на РУ – Димитровград се установява, че на 08.04.2016 г. лек автомобил марка „А.",
модел „ТТ", с рег. № *****, управляван от О. О. Р., се движел по главен
път Димитровград – Хасково (ПП I – 5)
със скорост от 148 км/ ч., на задната седалка на който без обезопасителен колан
пътувал П. И.Д.. Движенето се извършвало през деня, при нормална видимост, по
сух, прав, хоризонтален, асфалтов участък от пътното платно. В участъка при км.
286 + 000 лекият автомобил се отклонил наляво, преминал през разделителната
площ на двете платна за движение и навлязъл в платното за насрещно движение в
момента, когато по него се е движел товарен автомобил марка „Ф. LT35" с рег. № ***** със скорост от 67
км/ ч. Между двата автомобила настъпил удар, в резултат на който намиращия се
на задната седалка на лекия автомобил П. И.Д. излетял през отворения заден
капак и прелетял до средата на изпреварващата лента в посока Хасково без
признаци на живот.
При така описания механизъм на
пътнотранспортното произшествие съдът намира, че вина за настъпването му има
водачът на лекия автомобил О.
О. Р. поради нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДП, която вменява в задължение на водачите
на пътни превозни средства задължение при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В тази връзка се
установи, че поради движението на лекия автомобил със скорост от 148 км/ ч.,
която значително надвишава максимално разрешената за този участък от 60 км/ ч.,
водачът О. О. Р. е загубил контрол върху него,
вследствие на което е навлязъл в платното за насрещно движение, при което
ударът с движещия се товарен автомобил е бил неизбежен.
Не е
спорно, че за управлявания от О.
О. Р. лек автомобил с рег. № ***** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност на
автомобилистите“ със Застрахователна полица № 22115001163879, валидна от 24.04.2015 г. до 23.04.2016 г.,
издадена от „Лев инс" АД.
Предвид
така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) за ангажиране
отговорността на застрахователя „Лев инс" АД за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия брат П. И.Д..
Що се отнася до
границите на отговорността на застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното
обезщетение с обезщетението, дължимо
по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС №
4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само
се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на
вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй
като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт
за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е
най - вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и
претендиращия обезщетение за неимуществени вреди, конкретните изживявания на
ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на
увредения, възрастта на лицата, отношенията между пострадалия и близкия, вкл.
дали са живели в общо домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли
са конфликти или са били в изключително близка емоционална връзка и редица
други обстоятелства. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
отчетат в пълна степен и конкретните икономически условия.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. се разшири кръга на лицата, имащи право на
обезщетение в случай на смърт, в който освен тези, посочени в Постановление № 4
от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение се
включва всяко друго лице, което се намира в особено близка връзка с починалия.
По настоящето дело ищецът Г.И.Д. е брат на починалия П. И.Д.. От събраните по делото гласни
доказателства (св. Г. Д. – майка на ищеца, и Б. Д.) се установи, че въпреки
разликата от 7 години двамата братя били много близки особено след смъртта на
баща им през 2007 г. През 2012 г. Г. се оженил и заживял отделно, но продължили
да се виждат често, като П. му помагал при отглеждането на детето – взимал го
от градина, ходил заедно с брат си до Стара Загора да закарат детето на лекар,
тъй като имало здравословни проблеми. След смъртта на баща им Г. станал повече
от брат за П., който му споделял всички, а Г. го подкрепял морално и финансово.
Смъртта на брат си Г. посрещнал много трудно и мъчително. Станал напрегнат,
неспокоен, свит и още не може да преодолее загубата на брат си.
Назначената
по делото съдебно – психиатрична експертиза дава заключение, че смъртта на П. Д.
се отразила стресиращо върху психиката на ищеца. Преживеният стрес след ПТП от
08.04.2016 г. и наличието на посттравматичен стрес са фактори, формирали
ранимостта на личността на ищеца, чиято психическа устойчивост е ниска.
Инцидентът е активирал негативни емоции, преживени след смъртта на баща му.
Нивото на личностна тревожност е висока в резултат и на преживяното след
смъртта на брат му. Към настоящия момент ищецът се характеризира с
нереалистична самооценка, външно обвинителен тип реакция и прикрита
неувереност. Не може да се прави с емоционалната травма от смъртта на по –
малкия си брат.
В устния си
доклад вещото лице сочи, че при ищеца са налице личностни характеристики, които
са предпоставка да не може да се справи дълго време от загубата на брат си,
като налице и други фактори за това –
натрупване на негативни емоции – загуба на много близки хора в продължение на
две години.
При тези
данни по делото съдът намира, че при преценка размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва, от една страна, да се съобрази особено близките
отношения между ищеца и починалия му брат, изградената силна емоционална и
духовна връзка между тях, обстоятелството, че постоянно са поддържали контакти
по между си и са си оказвали взаимно морална подкрепа особено след смъртта на
баща им през 2007 г., а, от друга, че приживе на брат си ищецът е създал свое
семейство, с което е заживял в отделно домакинство, родило му се дете, което
обстоятелство ще му позволи по – леко да превъзмогне загубата на брат си, както
и фактът, че високата степен на тревожност и чувство на обреченост, за което
споменава експерта, се дължи освен на неочакваната и нелепа смърт на брат му,
но и на загубата за непродължителен период от време на много близки хора –
баща, баба и дядо. Поради това обезщетението на ищеца за претърпените от
смъртта на брат си страдания, които ще го следват още дълго време, следва да се
определи на 60 000 лв., върху която застрахователят дължи законна лихва от
датата на увреждането – 08.04.2016 г. на основание чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) вр.
§22 от ПЗР на КЗ.
Възражението
за прекомерност на претендираното обезщетение на основание §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е неоснователно. Цитираната
разпоредба предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000 лв., като
е придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени
след 21.06.2018 г. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на МПС и контролът върху задължението
за сключване на такава застраховка са предвидени минимални застрахователни суми
в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един
пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите. Посочените в директивата лимити за минималните застрахователни
суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт са транспонирани в националното ни право - чл. 266 от КЗ (отм.) и чл. 492
от сега действащия КЗ. Доколкото в цитираната директива не е предвидена
възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди на пострадалото лице и не е установен такъв размер, съдът
счита, че разпоредбата на §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ не е в съответствие с общностното
право. Поради това размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се определи не в границите на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, а по справедливост съгласно
чл. 52 ЗЗД.
Неоснователно, на следващо място, е възражението
за съпричиняване от страна на починалия поради неползване на обезопасителен
колан. В тази връзка вещото лице по назначената съдебно - медицинска експертиза
е категорично, че с оглед силата на удара и деформациите на лекия автомобил
ползването на обезопасителен колан не би могло да спаси починалия. Причина за
смъртта на П. Д., който се е намирал на задната седалка на лекия автомобил, е установената
черепно - мозъчна травма, която се дължи на удара на главата в елементи на
купето. Вследствие на настъпилия удар между автомобилите върху тялото на
пътника действат динамични сили, които водят до неконтролируемото му движение в
купето на автомобила и травмиране на различни части от тялото и най – вече на
главата. По – тежките травми са тези, получени вътре в купето, а по - леките от изхвърчането от автомобила.
Липсата на колан е допринесло за напускането на тялото от купето, на предвид
силата на настъпилия удар и деформациите по автомобила, починалият е бил смазан
още в него и оставането в него с фиксиран колан е нямало да доведе до по –
малки травми. Според вещото лице черепно – мозъчната травма, която е водеща, е
настъпила още в автомобила, а наличието на обезопасителен колан би утежнила
положението на пътника поради рязкото стесняване и съкращаване на вътрешното
пространство.
По изложените съображения предявеният иск
следва да се уважи за сумата от 60 000 лв., а за разликата до 80 000
лв. да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът „Лев инс" АД следва
да заплати на пълномощника на ищеца – адв. Р.И.М. възнаграждение за адвокат в
размер на 2330 лв. съобразно уважената част от предявените искове.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Лев инс" АД следва
да заплати по сметка на ОС Хасково
ДТ в размер на 2400 лв. съобразно
уважената част на предявения иск, както и заплатените от бюджетните средства на
съда разноски за вещи лица в размер на 800 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Лев
инс" АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д, ЕИК
********* да заплати на Г.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата
от 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
П. И.Д., настъпила на 08.04.2016 г. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2016 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск
за разликата до 80 000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Лев
инс" АД да заплати по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 2400
лв. и разноски в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА „Лев
инс" АД да заплати на Р.И.М. адвокатско възнаграждение в размер на 2330 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: