Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Деница Кръстева
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №1693 по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Е.Г.П., ЕГН ********** ***, срещу ЗПАМ №21-0819-000942/16.07.2021 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна Н.В.П., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ временно е отнето свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменен оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че жалбоподателката не е управлявала автомобил. Не ѝ е бил направен тест за наркотици и не е тествана с дрегер. Твърди, че е била възпрепятствана да даде кръвна проба, тъй като била задържана. Намира, че не са налице фактически мотиви за издаване на процесната заповед. Намира, че е налице съществено нарушение на правата на жалбоподателката ,тъй като е нарушено правото ѝ на равен достъп като заинтересовано лице в производството – цитира практика в тази насока. Излага и множество възражения, касаещи правомерността на задържането на жалбоподателката П. за действия свързани с проверката, при която е наложена настоящата обжалвана заповед. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна, а евентуално и за незаконосъобразна.
От страна на ответника не е депозирано становище по така подадената жалба.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител. За ответника - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна Н.В.П. се явява главен юрисконсулт Г.Г.. Последният заема становище, че са били налице изискуемите материални предпоставки за издаването на Заповедта за прилагане на ПАМ. Намира за установено, че лицето е отказало да даде проба за наличие на алкохол в кръвта, което предпоставя и законосъобразността на наложената мярка. Твърди, че налагането на ПАМ няма никаква връзка с делото за задържане. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Настоящият
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното:
Жалбата против ЗПАМ № 21-0819-000942/16.07.2021 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима. Видно е, че заповедта е връчена на жалбоподателката на 28.07.2021 г., а жалбата е изпратена по пощата до ОДМВР-Варна на 30.07.2021 г.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН № GA443020/16.07.2021 г. за това, че на 16.07.2021г. около 01:30 часа в гр. Варна на ул. „Никола Михайловски“ до номер 24 в посока бул. „Княз Борис І“, като управлявала собственият си лек автомобил „Мицубиши“ с рег.№ В3****НА, като отказва да ѝ бъде извършена проверка за за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBB 0096. Издаден е талон за медицинско изследване № 121132.
Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалвания административен акт, с който на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18мес, при възприемане и въз произвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка като е прието, че П. отказва проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози -нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
От фактическа страна не се установява и не се твърди, че жалбоподателят е дал кръвна проба. Твърди се, че на лицето не е бил представен талон за изследване, както и че лицето е било препятствано да извърши подобно изследване, като се твърди, че същото е било задържано. В преписката обаче се съдържа Талон за изследване №121132, като в талона е описано, че лицето отказва да бъде проверено с дрегер, както и че отказва да получи екземпляр от талона, за да извърши химическо изследване на кръвта си за концентрация на алкохол. Талонът е оформен като връчен при отказ от страна на лицето – с подписът на един свидетел – Никола М. Братоев – служител в 7-мо РПУ Варна.
Към административната преписка са налични упълномощителни заповеди за установяване компетентността на органа-издател на акта и справка за нарушител.
При
така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Относно компетентността на органа:
Представена е Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР-Варна.
Отделно със Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Варна е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган, а оттук неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за липса на компетентност на органа-издател.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП в хипотезата на отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.
Съдът в настоящия си състав намира, че липсва несъответствие между сочената като нарушена законова норма и описанието на нарушението в АУАН, както и разминаване между нарушената законова норма и описанието на нарушението в АУАН.
Не се констатира и липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в жалбата.
Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателката при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по чл. 174, ал. 3, предл 2 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. "б" ЗДвП- правно основание на разпореждането - отнемане на СУМПС за срок до 18месеца. С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването ѝ изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК
При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът в настоящият състав, намира че съгласно приложимата разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДП, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000лв. Свързването от законодателя на различните хипотези на разпоредбата със съюзи "и/или" означава, че всеки отказ сам по себе си осъществява състав на нарушението, но едновременното наличие на отказ по двете хипотези не води до наличие на две самостоятелни нарушения, а отново се касае за едно нарушение, предполагащо съответно налагането на единно наказание (лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.). За това нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е предвидено по реда на чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП да се налага и ПАМ като процесната- отнемане на СУМПС за срок до 18мес.: „който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Материалноправните предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, в конкретния случай е налице, като жалбоподателката П. е отказала да бъде тествана с техническо средство за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването ѝ представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за административния орган.
В случая необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката, са установени по категоричен начин в производството.
Фактите от състава на нарушението по чл. чл. 174, ал. 3, предл 2 ЗДвП са установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН № GA443020/16.07.2021 г. - с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, оспорената заповед е законосъобразна.
АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Заповедта е издадена напълно редовно, като по делото са налице неоспорени данни, че лицето е отказало да бъде тествано за алкохол с дрегер на място, както и е отказало да получи талона за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Процесният талон за медицинско изследване № 121132 е издаден напълно редовно, като е оформен с подписът на един свидетел, както изисква законът, когато лицето отказва да получи документите.
Не следва да се разглеждат в настоящото производство възраженията направени в жалбата и касаещи задържане на лицето. Те не са относими към настоящото производство и не са били основание за издаването на обжалваната заповед.
Оспорената заповед е издадена при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ налагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения на водач, който отказва проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, "временно отнемане на СУМПС за срок до 18мес.“.
На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, е съответна и на целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК, така както се поддържа в жалбата на Станислав Цонев.
При този резултат на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Г.П., ЕГН ********** ***, срещу ЗПАМ №21-0819-000942/16.07.2021 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна.
ОСЪЖДА Е.Г.П., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: