Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 29.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. М.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 82 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .г.
директор на Регионална дирекция по горите - Кюстендил е наложил на жалбоподателката
А.Б.Ш. административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на
заповед № 461/20.05.2017 г., чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите и чл. 275, ал. 1, т. 1 ЗГ, на основание чл. 53, ал. 1 и 2 ЗАНН и чл.
275, ал. 1, т. 2 ЗГ.
Недоволна от така наложеното ѝ
наказание жалбоподателката по изложените в жалбата правни доводи моли съда да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган,
редовно и своевременно призован, изпраща представител, който оспорва жалбата и
моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура – Перник,
Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не е изпратила
представител и не е изразила становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
По делото се установява, че на 19.08.2018
г. бил съставен акт № .за установяване на административно
нарушение от свидетеля Л.В.И. в присъствието на свидетелите Г.П.И. и Б.Н.К.,
срещу А.Б.Ш., за това, че на 02.08.2019 г., в с. Извор, на главен път при
разклона за с. Углярци, територия на ТП ДГС – Радомир, е издала 5 бр.
електронни превозни билети №№ .от отдел 315, подотдел „в“, с обща кубатура 50
куб. м дърва за огрев (дъб) в нарушение на технологичния план – на повече от 1
км извън временния склад, без да връчи хартиен носител „оригинал“ на превозвача
и без да осъществи контрол на количеството на превозваната дървесина, с което е
нарушила заповед № 461/20.05.2017 г., чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за
сечите в горите и чл. 275, ал. 1, т. 1 ЗГ.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП.
По делото са разпитани
актосъставителят Л.И. и свидетелите по акта Г.И. и Б.К., които потвърждават
фактическата обстановка така, както е описана в съставения АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
От правна страна:
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен
състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност. Съдът намира, че
същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание,
поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално
основание. Това е така, тъй като в АУАН и в издаденото въз основа
на него НП са посочени различни дати, на които се твърди да е извършено от
жалбоподателя нарушението, свързано с издаването на електронните превозни
билети. В АУАН е посочена дата на извършване на нарушението – 02.08.2019 г.,
докато в издаденото въз основа на него НП е посочено, че нарушението е
извършено в периода от 02.08.2019 г. до 14.08.2019 г. Така констатираното
процесуално нарушение според настоящия съдебен състав е от категорията на
съществените такива, които ограничават правото на защита на лицето, привлечено
към административнонаказателна отговорност, тъй като води до неяснота, а оттук
и до невъзможност нарушението да бъде установено по безспорен начин. Подобно несъответствие е недопустимо,
защото по този начин се засяга правото на защита на нарушителя, тъй като за
него не става ясно на коя дата е прието, че е извършено нарушението - на
посочената в акта или на тази, отразена в наказателното постановление. Също
така, след като е налице различие между посочените дати на извършване на
нарушението, фактически наказателното постановление се явява издадено за
нарушение, за което не е съставен акт.
Наред с това, съдът констатира,
че в АУАН е отразено, че същият е съставен на 19.08.2018 г. за нарушение,
извършено година по-късно – на 02.08.2019 г. Съгласно чл. 42, т. 2 ЗАНН датата на съставяне на
АУАН е задължителен реквизит, който следва да съдържа АУАН. В съдебната
практика многократно е изтъквано, че датата на съставяне на АУАН е съществен
реквизит, който е от значение за преценка на: материалната и териториалната
компетентност на актосъставителя към датата на съставяне на акта; спазването на
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН; спазването на преклузивните
срокове по чл. 34, ал. 3 ЗАНН; спазване на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН и създава гаранции за ефективното и пълноценно упражняване на правото на
защита на нарушителя в производството. Невъзможно е датата на съставяне на АУАН
да предшества датата на извършване на нарушението. Допуснатото несъответствие,
на свой ред затруднява проверката за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
както за съставяне на АУАН, така и за издаване на НП.
В санкционните производства,
каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и
пълно, за да могат да породят правните си последици. Поради това АУАН и НП не
могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е
допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път
законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на
нарушението и датата на съставяне на АУАН.
Допуснатите
процесуални нарушения са съществени и са самостоятели
основания за отмяна на наказателното постановление,
без да е необходимо да се разглежда спора по същество.
По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП № .г. на директор на
Регионална дирекция по горите – Кюстендил, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
.г., издадено от директор на Регионална
дирекция по горите - Кюстендил, с което на А.Б.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 53, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на заповед № 461/20.05.2017 г., чл. 61 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 275, ал. 1, т. 1 ЗГ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: