О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
Днес, 28 май 2020г., в град София,
Съдебна палата, в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: подполковник ЛИДИЯ ЕВЛОГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. старши лейтенант В.П.П.
2.
мл. сержант С. РАНГЕЛОВА Т.
при секретар Тамара Чернева и с участието на
подполковник Антон Радойнов – прокурор от ВОП –
София, разгледа докладваното от председателя
ЧНД № 52/2020 г. по описа на Софийски военен съд, образувано по молба за
съдебна реабилитация от Б.П.И. с ЕГН **********
Производството е по рида на
чл. 433, ал.2 от НПК, вр. чл. 87 ал. 1 от НПК.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
С молба рег. № 285/2020 г. постъпила
в Софийски военен съд молителят Б.П.И., роден на ***г***, с постоянен адрес ***
счита, че са налице предпоставките за съдебна реабилитация по чл. 87 от НПК и
иска да бъде реабилитиран.
Към молбата за
реабилитация са приложени свидетелство за съдимост, удостоверение за настоящ
адрес № 185/24.02.2020г. , характеристика за молителя, издадена от кмета на с.
Лехчево. По делото е платена държавна такса в размер на 6.00 (шест) лева по
сметка на бюджета на Софийски военен съд.
В хода на съдебното производство по делото са събрани
и приобщени писмени доказателства касаещи предмета на делото, а именно актуално свидетелство за съдимост, ведно с
бюлетини за съдимост на молителя Б.П.И.,
актуална справка за съдимост № 724/07.05.2020г. , ведно с бюлетини за съдимост,
писмо № Р-00122/2013 от 13.06.2013г. на ПРБ, писмо № Р-00122/2013 от
07.02.2014г. на ПРБ; удостоверение № 3863/07.05.2020г. на СИС – Враца; писмо №
707/2020г. от 08.05.220г. на ПРБ; справка от УИСПРБ от 06.05.2020г.;
удостоверение № 6/13.05.2020г.писмо № 396/20.01.1992г. на Командира на под. ***–
Плевен и писмо № 1747/1991г. на МП.
Прокурорът
счита, че не са налице процесуалните предпоставки за съдебна реабилитация и
дава становище молбата да бъде оставена без уважение, а производството по
делото прекратено, тъй като по отношение на всички от осъжданията е настъпила
реабилитация, която е служебно отразена в бюлетините към свидетелството за
съдимост. Счита, че не е налице правен интерес.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
В зависимост от това дали настъпва по силата на закона
или е необходим нов съдебен акт различаваме реабилитация по право (чл. 86 и чл.
88а НК) и реабилитация с акт на съда (чл. 87 НК). Законът не поставя
реабилитацията по право в зависимост от броя на присъдите, с които е осъдено
лицето, и затова тя може да настъпи с повече от една присъда и в този смисъл е
Тълкувателно решение № 54 /1.06.1961г. по н.д. № 34/61, ОСНК. Реабилитацията е
правен институт, който засяга и се разпростира върху юридическия статус на
личността като цяло, в този смисъл не е възможно да настъпи реабилитация само
за едно престъпление, а за други не, като в този аспект е и законовото
разрешение в чл. 88а ал. 4 от НК.
При решаване на въпросите по чл. 435, вр. чл. 433 НПК настоящият съдебен състав установи, че съгласно приложената по
делото справка за съдимост, ведно с бюлетини за съдимост, молителят
Б.П.И. е осъждан, както следва:
С присъда № 100/04.11.1991г. на ВС-Плевен
по дело № 100/1991г. по описа на ВС – Плевен, в сила от 15.11.1991г., молителят Б.П.И. е осъждан за деяние по чл. 381, алт.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 24.08.1990г. – 24.09.1990г. е осъден на
ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода.; за деяние по чл. 297, ал.1 НК,
извършено на 9.09.1990г. е осъден
на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода; за
деяние по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК,
извършено в периода от 20.09.1990 – 12.10.1990г. На основание чл. 218а, ал.3 НК
е осъден да заплати на държавата 700 лв. ГЛОБА;
за деяние по чл. 252, ал.1, пр.1, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.
26, ал.1 НК, извършено на 31.08.1990г. е осъден на ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода; за деяние по чл. 346, ал.2, б. „а“, вр. чл. 26, ал.1 НК, извършено на
10.09.1990 г. е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода. Лишен е
и от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ години. По този присъда е
извършено групиране, като на основание чл. 23, ал.1 НК му е наложено
най-тежкото наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода при
първоначален ОБЩ режим и 700 лв. ГЛОБА. Присъединено му е и наказанието от ДВЕ
години лишаване от право да управлява МПС. Със същата присъда, на основание чл.
24 НК е увеличен общия размер на наложеното наказание, като му е определено да
изтърпи едно общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, при първоначален ОБЩ режим.
С
определение от 09.10.200г. по н.д. №
65/2000г. по описа на РС – Монтана, в сила от 09.10.2000г., спрямо молителят Б.И.
е одобрено споразумение, с което е признат за виновен за извършено деяние по
чл. 195, ал.1, т.3,4 и 5 НК и му е определено наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим.
С решение
от 07.12.2010г. по НАХД № 407/2010г. на РС – Берковица, влязло в сила на
27.12.2010, молителят Б.И. е освободен
от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание, за
деяние по 343в, ал.1 НК, извършено на 23.06.2010г., в размер на ХИЛЯДА лева по
чл. 78а НК. Наложеното наказание не попада
в обхвата на производството за съдебна реабилитация.
С
определение от 27.05.2013г. по н.д. №
30133/2013г. по описа на РС – Монтана, в сила от 27.05.2013г., спрямо молителят
Б. П.И. е одобрено споразумение, с което
е признат за виновен за деяние по чл. 216, ал.1 НК, извършено на 03.04.2013г., с което му е определено
наказание „ПРОБАЦИЯ“, като са му определени
пробационни мерки – задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от ОСЕМ месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ.
Видно от представената
и приета в днешното съдебно заседание служебна бележка–съобщение № 396/20.01.1992г., издадена от Командира на
поделение ***– Плевен, наказанието на И.
е приведено в изпълнение с начална дата 12.11.1990 г. На 20.01.1992г. наказанието по присъда № 100/4.11.1991г. на ВС
- Плевен по НОХД № 100/1991г., в сила от
15.11.1991г. е изтърпяно от Б. П. И..
В приложено
по делото свидетелство за съдимост (л. 9 - л. 13) е посочено че на
19.02.2020г. за осъжданията по присъда №
100/04.11.1991г. на ВС- Плевен, в сила от 15.11.1991г. молителят И. е
реабилитиран по право, на основание чл. 86, ал.1 от НК; по определение от 09.10.200г. по н.д. № 65/2000г. по описа на РС – Монтана,
в сила от 09.10.2000г. е реабилитиран по чл. 88а, ал.1 НК; по определение от 27.05.2013г. по н.д. № 30133/2013г. по описа на РС –
Монтана, в сила от 27.05.2013г . е реабилитиран по чл. 88а, ал.1 НК.
В съдебно
заседание по делото, проведено на 28.05.2020г. се установява, че с определение
№ 162/20.05.2020г. по ЧНД № 350/2020г. по описа на РС – Монтана, в сила от
27.05.2020г. е прекратено съдебното производство по делото, като процесуално
недопустимо, тъй като молителят Б.П.И. е реабилитиран по чл. 88а, ал.1 от НК на 19.02.2020г.
и няма правен интерес за съдебна реабилитация.
В
приложения и приет по настоящото дело
като писмено доказателство бюлетин за съдимост (л. 40) има служебно
вписване от 19.02.2020г., че по отношение на осъждането с присъда №
100/04.11.1991г. по НОХД № 100/1991г. по описа на ВС- Плевен, в сила от 15.11.1991г., спрямо молителят Б.П.И. е настъпила
реабилитация по право – чл. 86, ал.1, т.1 НК.
За последвалите осъждания по НОХД № 65/2000г. по описа на РС – Монтана;
и НОХД № 30133/2013г. по описа на РС –
Монтана също е налице служебно отбелязване, за настъпила реабилитация по чл.
88а, ал.1 от НК, считано от 19.02.2020г. Ето защо, предвид наличните данни, настоящия съдебен състав намира, че за осъждането по НОХД №
100/1991г. по описа на ВС- Плевен реабилитацията по право е настъпила по
силата на закона, при наличието на визираните в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от НК предпоставки и следва да бъде зачетена от
съда. При настъпването на този юридически факт, съдът не дължи произнасяне с
нарочен съдебен акт, но съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/26.02.2008 г. за функциите
и организацията на дейността на бюрата за съдимост в бюлетина за съдимост на осъденото лице, служебно се отбелязват
допълнителни сведения, когато лицето бъде реабилитирано. Настъпилата
реабилитация е отбелязана в бюлетина за съдимост на молителя, като компетентен
да направи отбелязването в този случай е Районен съд гр. Монтана, тъй като
съгласно горецитираната наредба, бюро
"Съдимост" при Районен съд гр. Монтана, в чийто район е родено
лицето, събира и съхранява данни за неговата съдимост.
Същевременно, подсъдността по чл. 433 ал. 2 от НПК при няколко присъди се
определя, като не се вземат предвид присъдите, за които вече е настъпила
реабилитация по право. В този смисъл е и Определение № 121 от 08.11.2016 г. по
к.ч.д. № 1130/2016 г. по описа на II н. о. на ВКС. Поради горното настоящият състав на
съда намира, че до колкото се касае до реабилитация по право и тя се нанася от
районният съд по месторождението на лицето, в конкретния случай РС – Монтана,
без да се образува частно наказателно дело, то следва настоящото производство
да се прекрати, а молбата да се изпрати на председателя на Районния съд по
местоживеене на лицето, ако това не е направено. В същата насока е и практиката на ВКС,
установена с Определение № 102/01.08.2017 г. по ч. н. д. 795/2017 г. на II н. о. на ВКС. В
конкретния случай, основанията за прекратяване на настоящото производство са
установени след образуване на настоящото дело пред Софийския военен съд.
Освен това,
в хода на съдебното заседание по делото, след запознаване с приложените и
приети писмени доказателства, е налице и изрично заявление от молителя Б.П.И. и
защитника му адв. Ц.Д. ***, че оттеглят молбата си за
съдебна реабилитация по чл. 87, ал.1 и сл. от НК, тъй като от доказателствата
по делото е видно, че за молителят е настъпила както реабилитация по право на
присъда № 100/04.11.91г. по НОХД № 100/91г. на ВС - Плевен, така и абсолютна реабилитация по отношение на
неговите осъждания по НОХД № 65/2000г. на РС - Монтана и НОХД № 301333/2013г.
на РС – Монтана, които са отразени и вписани служебно в „Бюро съдимост“ – РС -
Монтана.
С оглед на
изложеното и на основание чл. 436, ал.1 НПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
молбата на Б.П.И. с ЕГН ********** чрез защитника му адв.
Ц.Д. ***, за съдебна реабилитация и ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 52/2020
по описа на Софийски военен съд.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок пред Военно-апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.