№ 238
гр. Пловдив , 13.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Христо Ив. Крачолов
Иван Хр. Ранчев
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600466 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.
Образувано е по постъпили частни жалби лично от осъдения П.
Д. Т. и от неговия защитник адв. Р.К. против протоколно определение № 338
от 27.08.2021 г., постановено по ЧНД № 506/2021 г. по описа на Окръжен съд
– Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наложеното
му наказание лишаване от свобода. В жалбите се излагат доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В този
смисъл се иска неговата отмяна, като вместо това въззивният съд постанови
условното предсрочно освобождаване на осъдения. В жалбата на осъдения Т.
се прави и искане делото да бъде разгледано от настоящата инстанция в
открито съдебно заседание.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
изложените в жалбите оплаквания, с приложените по делото материали и
атакуваното определение на окръжния съд, за да се произнесе, намира за
установено следното:
Преди всичко следва да се посочи, че направеното от осъдения
П.Т. искане жалбата му да бъде разгледана в открито съдебно заседание е
неоснователно. Съгласно чл. 440, ал. 2 НПК определенията на окръжния съд,
постановени в производство за разглеждане на предложение или молба за
1
условно предсрочно освобождаване, подлежат на обжалване по реда на глава
двадесет и втора от НПК. В разпоредбата на чл. 345, ал. 1 НПК (глава 22 от
НПК) е предвидено, че въззивната инстанция разглежда частната жалба в
закрито заседание, а когато намери за необходимо – в съдебно заседание с
призоваване на страните. В случая осъденият не сочи основателна причина
производството да протече по реда на чл. 345, ал. 1 пр. 2 НПК, а и настоящата
инстанция счита, че не е наложително събиране на други доказателства,
поради което и делото не следва да бъде разгледано в открито съдебно
заседание.
Извън горното, частните жалби са процесуално допустими, а
разгледани по същество - неоснователни.
От събраните и приложени по делото материали се установява
следното:
С определение № 1328/24.11.2016 г., постановено по ЧНД №
2398/2016 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, на основание чл. 25 вр. чл.
23 и чл. 24 НК, на осъдения П.Т. е определено едно общо най-тежко и
увеличено наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим по следните присъди:
- присъда № 338/07.11.2014 г. по НОХД № 3539/2014 г. на
Районен съд - Пловдив, с която е осъден на 4 години лишаване от свобода за
престъпление по чл. 150, ал. 1 НК;
- присъда № 401/17.12.2015 г. по НОХД № 4374/2015 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, с която е осъден на 1 година лишаване от свобода
за престъпление по чл. 215, ал. 1, предл. 3 НК;
- присъда № 62/23.06.2015 г., постановена по НОХД № 676/2015
г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, изменена с решение № 170/01.12.2015
г. на Апелативен съд - Пловдив, оставено в сила с решение № 174/20.09.2016
г. на ВКС, с която е осъден на 8 години лишаване от свобода за престъпление
по чл. 343, ал. 3, предл. 1, 4, 5, б. „б" вр. чл. 343, ал. 4, вр. чл.,342, ал. 1 НК.
С определението, на основание чл. 25, ал. 2 НК от така
наложеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода е
2
приспадната изтърпяната част по посочените по-горе присъди.
Осъденият е постъпил в затвора - Пловдив на 15.01.2015 г.,
след което, на 28.03.2016 г., е преведен в затвора - Пазарджик. Начало на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е от 06.03.2015 г. Към
датата на разглеждане на делото пред окръжния съд – 27.08.2021 г., остатъкът
от наказанието е 2 години 5 месеца и 1 ден.
В становището на началника на затвора - Пазарджик се посочва,
че изготвената първоначална оценка на правонарушител по отношение на Т. е
регистрирала среден риск от рецидив - 51 точки по скалата на OASys.
Посочени са и следните основни сфери на нужда:
- отношение към правонарушението - отрича извършеното
деяние. Не разбира мотивите за криминалното си поведение. Трудно изказва
съжаление, преживява вина и не е склонен да преосмисля поведението си и
мотивите за извършеното престъпление. Това остава зона за превантивна
работа и терапия;
- умения за мислене - акцентуирана личност, със силно развито
честолюбие. Стеснена е рамката на социални компетентности и умения за
поемане на персонални отговорности. Налице е повърхностна саморефлексия,
егоцентричен, емоционално незрял.
Като гранични зони били обособени следните:
- настоящо правонарушение - извършва три напълно различни
по смисъла на НК престъпления. В съвкупност и трите са свързани с
упражняването на насилие и отправяне на заплаха, с употребата на алкохол,
като реализирането им носи висока степен на риск;
- злоупотреба с алкохол - не счита това за проблем и фактор за
вредно поведение. С данни за прекомерна употреба на алкохол.
Изрично в становището е обърнато внимание на факта, че при
последвалата преоценка, е регистрирано значително повишение, като при
последния атестат, рискът от рецидив се позиционирал трайно във високите
граници - 86 точки по скалата на OASys с обособени нови зони на нужда,
3
както следва: - отношение към правонарушението - специфичното е, че в
случая се задълбочава отхвърлянето и отричането на извършеното. Трудно
може да настъпи превенция, имайки предвид слабото повлияване от
служебни авторитети и водената с него работа; - жилищно устройване - след
раздялата със съпругата си на практика е без жилище;
- управление на финанси и доходи - по отношение на
материалното му обезпечаване продължава да разчита изцяло на хора отвън.
Преди това е била съпругата, жената, с която е съжителствал, в момента
неговата сестра. По принцип слабо развити са уменията за управление на
финансите;
- начин на живот и обкръжение - трудно съумява да подбира и
прилага работещи механизми в създадени усложнени ситуации. По-скоро
настроен опозиционно, отколкото сътрудничещо. Това не го прави търсен
събеседник, поради което е по-дистантен и усамотен. Себефиксиран,
нарцистичен, с устойчив модел на откъсване от социалните
взаимоотношения;
- междуличностни проблеми - нивото на междуличностни
умения е адекватно за обичайните обстоятелства. Същият е с нереалистично
завишена и сериозно дисбалансирана самооценка. Егоцентричността и
честолюбието му са в степен, провокираща излишна обидчивост и
претенциозност. С усещане и разбиране за свръхценност, за жертва на
несправедливо отношение и третиране. Негативното проявление по време на
изтърпяване на присъдата му започва след спирането му от работа към
затворническа столова. Не умее да извлича поуки от минал негативен опит,
както и да проявява необходимата самокритичност към свои грешки.
Въпреки провежданата индивидуална корекционна работа с
лишения от свобода П.Т., данни за такива промяна до момента няма. Така по
отношение на уменията за мислене - няма промени в регистрираната зона.
Продължава да остава проблемна. Рискът от сериозни вреди в условията на
изолация следва да се разглежда като среден с градираща вероятност към
висок. Касае евентуална употреба на вербални закани и заплахи, както и
демонстративни самонаранявания и различни опозиционни действия.
Демонстративен, склонен е да преминава към опозиционно поведение, да
4
игнорира правила и ред, служебни авторитети, позволява си да преминава
граници в служебно комуникационен аспект. Според депозираното
становище, осъденият Т. е съпричастен към негативната затворническа
субкултура и наказван многократно за различни нарушения на установения в
затвора ред.
В заключение в становището е посочено, че корекционната
работа с осъдения Т. е насочена към повишаване на правната му култура,
формиране нагласи за законосъобразност, която дейност е изключително
затруднена от всички описани характерови и личностни особености на, които
градират в опозиционен план. В тази връзка изрично се посочва, че не са
постигнати осезаеми положителни резултати. Осъденият до момента показвал
липса на каквото и да е желание за внасяне на положителни корекции в
дългосрочен план. Сочи се също, че вместо внасянето на позитиви и
намаляване на зоните на нужда в престъпния профил, се регистрира точно
обратния ефект - повишаване на рисковете в различни аспекти.
В депозираната по делото експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние на осъдения е направено заключението,
че до момента спрямо него не са постигнати целите на наказанието.
При тази фактическа установеност, обоснован и
законосъобразен е изводът на окръжния съд, че молбата на осъдения за
условното му предсрочно освобождаване е неоснователна. Изложените в
противния смисъл доводи в частните жалби на осъдения и неговият защитник
не могат да бъдат споделени. Действително, налице е една от законовите
предпоставки по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – осъденият да е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание лишаване от свобода. Наред с нея
обаче трябва да са налице и доказателства за неговото поправяне, съобразно
критериите по чл. 439а, ал. 1 НПК – това са всички обстоятелства, които сочат
на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието
като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
5
както и от всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Цялостното поведение на
осъдения Т. по време на престоя му в пенитенциарното заведение не
позволява да се направи категоричния извод за настъпила положителна и при
това трайна промяна у него. Налице е сериозно завишаване по отношение
„риска от рецидив“ – от 51 т. на 86 т., негативно дисциплинарно представяне,
повишен е и рискът от агресивно поведение. При тези данни не може да се
приеме, че досегашният престой на лишения от свобода в затвора има
отчетлив корекционен и превъзпитателен ефект. Необходимо е продължаване
на работата за коригиране на наличните проблемни зони, осъзнаване тежестта
на деянието, повишаване на правната култура, формиране на критично
отношение към извършеното закононарушение. Изтърпяното до момента
наказание не е постигнало целите си в пълен обем.
Неоснователно е направеното възражение, че затворническата
администрация не е направила необходимото за устройването на осъдения на
работа. От приложените материали в затворническото досие, от заявеното от
разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел, а и от
изявленията на самия осъден се установява, както е отбелязъл и окръжният
съд, че същият е изключително претенциозен относно вида на предлаганата
му работа. На П.Т. е предлагана работа и същият е работил. Работил е в
столовата на затвора, не се е справил, поради което е спрян от работа.
Работил е в цех “А.“ в продължение на 1 г. и 4 м., но е напуснал, поради
несправяне. На новото предложение за работа осъденият е отказал, тъй като
имал здравословни проблеми, но от приложената към затворническото му
досие документация се установява, че е „клинично здрав“. При тези данни
упрекът към затворническата администрация е несъстоятелен, още повече и с
оглед настъпилите и продължаващи вече близо две години и в световен
мащаб проблеми и усложнения във всички сфери във връзка с пандемията от
Covid 19.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
жалбите са неоснователни, а атакуваното с тях определение на окръжния съд,
като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 238 от 27.08.2021 г., постановено по
ЧНД № 506/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7