Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 28.03.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5669 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от К.И.Н., с която е предявен срещу З.Е. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 25100 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 02.05.2014 г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 02.05.2014 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва авторството и механизма на деликта, позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По исковете по чл.226, ал.1 КЗ:

От представените писмени доказателства, представляващи документи от досъдебното производство ДП №1420/2014 на ОДМВР – Русе (протокол за оглед, фотоалбум), разпита на свидетеля П.С. и приетата по делото авто-техническа експертиза се установява, че на 02.05.2014 г. се е осъществило пътно-транспортно произшествие при следния механизъм: П.С. при управление на автобус „Мерцедес” с рег. № ********, на пътя Русе-Силистра до разклона за с. Б. поради отклоняване на вниманието на водача и загуба на управление, при движение по прав участък, навлязъл в лентата за насрещно движение, завил рязко надясно, което довело до загуба на устойчивост и преобръщане на автобуса около лявата си страна, с което причинил телесни увреждания на пътника К.И.Н.. Съдът приема, че водачът на автобус „Мерцедес” нарушил правилата за движение – не упражнил непрекъснат контрол на превозното средство, което довело до причиняване на произшествието. Този механизъм се установява безпротиворечиво от събраните писмени и гласни доказателства и експертиза.

От приетата по делото медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи, се установява, че от произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: лека черепно-мозъчна травма, мозъчно сътресение и мекотъканна контузия на главата. Ищцата е настанена за болнично лечение за 3 дни, проведено й е медикаментозни лечение, в последствие възстановяването продължило в домашни условия. Възстановителният процес продължил около 20-30 дни, настъпило е пълно възстановяване и не са останали трайни последици за здравето на пострадалата. Болките са били най-интензивни в момента на травмата и са отзвучали за период от 3-5 дни. Симптоми на главоболие, гадене, повръщане и световъртеж е имало в период от 1 седмица, като те са отзвучали в рамките на 20-30 дни. Описаните травми според заключението на вещото лице са в причинна връзка с процесното произшествие.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт – по делото се установи противоправното деяние на водача на автобуса „Мерцедес“, травмите на ищцата и причинната връзка между ПТП и уврежданията. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от П.С. при управление на автобус „Мерцедес” с рег. № ********.

За безспорно между страните е обявено, че към момента на процесното ПТП за автобус „Мерцедес” с рег. № СС 1213 СВ е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Поради което съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида и характера на травматичните увреждания, период на възстановяване, липсата на трайни последици за здравето на пострадалия. Съдебно-медицинската експертиза установява, че в период от месец ищцата е имала дискомфорт докато е протекло възстановяването й, болките са били интензивни през първите дни и са отшумели за около седмица. При преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на последици за здравето на пострадалата и отнасяйки ги към възрастта й и съобразявайки начинът на настъпване на произшествието и изживения шок и негативни емоционални преживявания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 3000 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото не се установява поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Както се установява от техническата експертиза, процесният автобус не е бил снабден с предпазни колани, няма данни такива да са налични при производството му или да са му допълнително поставени. Поради това за ищеца не е било възможно да пътува с поставен предпазен колан. От тук следва, че не се установява противоправно поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване или увеличаване на вредите и не са налице предпоставките за намаляване на определеното обезщетение поради съпричиняване.

При така установените факти съдът приема, че искът следва да се уважи за сумата от 4000 лв. и да се отхвърли за разликата до предявения размер.

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса, експертиза и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 414,98 лв.

На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска: за експертизи, призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение. Относно размера на юрисконсултското възнаграждение следва да се съобрази следното: Ответникът претендира със списъка по чл.80 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК преди измененията с ДВ, бр. 8 от 2017 г. липсва препращане за размера на юрисконсултското възнаграждение към цитираната наредба. При това положение по преценка на съда възнаграждението действително би могло да се определи по размера за минималните адвокатски възнаграждения, каквато беше и обичайната практика. Ако се приеме, че изменението на ал.8 на чл.78 ГПК с ДВ, бр. 8 от 2017 г. е за целите на отстраняване на непълнота и прецизиране на нормата, то следва и по делата преди изменението размерът да се определя по преценка на съда, а не по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (с оглед липсата на препращане в нормата към Наредбата и ясната воля на законодателя, обективирана с изменението, размерът на юрисконсултското възнаграждение да не се определя по реда на цитираната наредба). Поради това юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 200 лв. С оглед на това на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете – за сумата от 323,65 лв.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.77 ГПК допълнителните разноски за експертиза, съобразно увеличения размер на възнаграждението – в размер на 250 лв.

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА З.Е. АД, ***, да заплати на К.И.Н., ЕГН:**********, адрес: ***, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 02.05.2014 г., заедно със законната лихва от 02.05.2014 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 414,98 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 25100 лв.

ОСЪЖДА К.И.Н., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на З.Е. АД, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 323,65 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА К.И.Н., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.77 ГПК сумата от 250 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: