№ 12956
гр. С., 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110120710 по описа за 2022 година
Предявени са от „С.В.“ ЕАД срещу Н. Г. А. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за сумата от 683,08 лв., представляваща цена за доставена и потребена вода за
имот, находящ се в гр. С., ж.к. *, *, дължими за периода 17.06.2020 г. – 01.09.2021 г., ведно
със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 12,42 лв. за периода от 18.07.2020 г. до 01.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между страните,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа се, че съгласно тези общи условия ищецът е доставил за
процесния период ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води) в посочения обект, като потребителят не е заплатил дължимата цена.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва твърдението за наличие на облигационна връзка между
страните. Излага, че по делото не са представени фактури. Оспорва методиката за
определяне на изразходваното количество вода, твърди, че ищецът не е спазил нормативно
установените правила. Оспорва твърдението на ищеца за изпадане в забава. Възразява, че
претендираните вземания са погасени по давност. Моли съда да отхвърли исковите
претенции. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже: 1) по
иска за главница: наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника по
договор за доставка на В и К услуги през процесния период, количеството на реално
доставените от него по договора В и К услуги за процесния период и тяхната стойност,
датата на която цената на услугите е следвало да бъде заплащана от ответника, с оглед
възражението за изтеклата погасителна давност – и наличието на обстоятелства, водещи до
1
спиране или прекъсване на давността 2) по иска за мораторна лихва: изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Тези разпоредби императивно
уреждат кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като
меродавно е притежанието на вещно право върху имота - на собственост, ползване, строеж.
В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-2 от 13.07.2016 г. /общодостъпни на интернет страницата на дружеството/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от ДКЕВР. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един
централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от абонатите.
По делото от страна на ищеца е представена справка по имот, извършена в служба по
вписванията, от която се установява, че процесният имот е придобит от ответницата на
13.09.2006 г. Ответницата в отговора на исковата молба, както и в проведените о.с.з. е
оспорила качеството потребител и в тази връзка е изложила, че от 26.10.2016 г. не живее в
процесния имот, като за целта е представила договор за наем, сключен между П.Т. Т. в
качеството му на наемодател и М.Д.А. в качеството му на наемател. Изслушани са и
свидетелски показания, от които също се установява, че ответницата и семейството й не
живеят в имота от 2016 г. Ответницата не оспорва обстоятелството, че е била собственик на
процесния имот до момента, в който същият е бил продаден на публична продан, след която
имотът е възложен с постановление на „Е.С.“ ЕООД. По делото обаче не е представено
постановлението за възлагане, липсват доказателства относно датата на влизане в сила на
същото /когато всъщност съгласно чл.496, ал. 2 ГПК купувачът придобива всички права
върху имота, сред които безспорно е и правото на собственост/. Освен изложеното, в
представената справка от АВ от 06.09.2021 г. от страна на ищеца, се установява, че не е
отбелязана публичната продан, респ. и прехвърлянето на собствеността. С оглед изложеното
съдът достига до извода, че за процесния период собственик на имота е именно ответницата
и в тази връзка намира за необходимо да посочи, че в случая е абсолютно ирелевантно
обстоятелството дали същата е обитавала имота или не.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че страните в производството са
обвързани от облигационна връзка по договор за предоставяне на ВиК услуги при
приложими общи условия на оператора на услугите. По силата на това правоотношение
ответницата е задължена към ищеца да заплаща цената на предоставените в имота услуги.
Ответницата не оспорва, че процесният имот е водоснабден, като това обстоятелство
се потвърждава и от изслушаната по делото комплексна експертиза, която съдът кредитира
като компетентно и обективно изготвена. Съгласно съдебно-техническата част на
експертизата доставяните до имота ВиК услуги са измервани по показанията на 4 бр.
водомери с фабрични номера 075982, 079906, 22223609, 47165035, а обемът на доставените
3, 3 3
за процесния период услуги е 247,62 м от които 238 мв имота и 9,62 мобщи нужди.
Посочено е и че размерът на задълженията за предоставени ВиК услуги е определен в
съответствие с доставените количества вода. От приложената към техническата част на
експертизата справка се установява и още, че за процесния период типът на отчет е
2
„изчислен“. Съгласно съдебно-счетоводната част на експертизата дължимите суми за
потребление на вода и ВиК услуги за процесния период възлизат на сумата от 670,66 лева, а
дължимата лихва върху така посочената сума възлиза на 12,42 лева.
Съгласно чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПОЛЗВАНЕ НА
ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ, количеството
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните
на всяко водопроводно отклонение водомери, а за сгради - етажна собственост - въз основа
на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за
определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на
отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер,
като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а
след това се отчитат индивидуалните водомери. Съгласно ал. 4 на същия член от наредбата,
отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл. 23, ал. 4 ОУ,
отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК
услуги в присъствието на потребителя или на негов представител, като клаузата на чл. 24,
ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен
достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора. Относно случаите, в които
потребителят на ВиК услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за
извършване на отчет, редът за констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4
и 5 от Наредба № 4. Следователно доставянето на определени количества ВиК услуги се
установява с представяне на документи (карнети) за отчет на главния водомер на сградата и
индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания. В случаите на самоотчет
следва да бъдат представени резултатите от самоотчета, а в случаите на служебно
начисляване поради неосигурен достъп следва да бъде представен съответният протокол за
неосигурен достъп, подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са
посочени трите имена, единен граждански номер и адрес - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4. С
разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 е уреден въпросът по какъв начин се отчитат
показанията на водомерите, кога и как операторът начислява служебно количество
изразходвана вода, по какъв начин се осигурява достъпът на длъжностното лице на
оператора до водомера за извършване на отчети, как се процедира и по какъв начин се
констатира отказът на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора
до водомера. Следователно в Наредба № 4 е предвидено ползваните В и К услуги да се
заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всеки потребител, като изключенията са изброени изчерпателно. В случая по делото не
са представени документи за отчет на водомера за обекта или ангажирани други
доказателства, поради което не може да се направи извод, че ищецът е провел успешно
пълно и главно доказване на реалното доставяне и количеството потребена от ответницата
вода, съответно стойността на услугите по доставяне на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води в процесния имот през периода 17.06.2020 г. – 01.09.2022 г.
От ищцовото дружество не са представени карнети, съдържащи отчети и подписи срещу
отчетените показания, протоколи, съставени от длъжностно лице, удостоверяващи
неосигурен от абоната достъп за реален отчет, няма данни и за отчитане на показанията на
водомера по електронен път.
При тези данни съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца да е доставил ВиК
услуги в претендираните количества и стойност за периода от 17.06.2020 г. – 01.09.2022 г. С
оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради неоснователността на главния иск, като законна последица следва да се
отхвърли и акцесорната претенция за установяване на вземане за мораторна лихва.
3
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответната страна. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение - 360 лв. и
за депозит за свидетел - 50 лв., като представя и доказателства за сторени такива.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
доколкото претендираното такова е в минимален размер. С оглед изложеното на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 410 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.В.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., * бул. „Ц. III“ *, срещу Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., *,
външно крило, *, искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответницата дължи сумата от 683,08 лв.,
представляваща цена за доставена и потребена вода за имот, находящ се в гр. С., ж.к. *, *, за
периода 17.06.2020 г. – 01.09.2021 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 12,42 лв. за периода
от 18.07.2020 г. до 01.09.2021 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2667/2022 г. по описа на СРС, 179 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., * бул. „Ц.
III“ * да заплати на Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., *, външно крило, *, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 410 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4