№ 361
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000190 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ню Холм“ ЕООД, подадена против Решение №
260015 от 06.01.2021 г., постановено по т. д. № 2521/2020 г. на СГС, ТО, VI – 20 –ти състав,
с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника против „Прайм капитал“ ООД иск за
заплащане на възнаграждение за извършени СМР в следните размери: 4327, 74 лв. стойност
на възложени материали, 6600 лв. – възнаграждение за изпълнение на фасадна мазилка, 4200
лв. – наем на тръбно скеле за периода май-юли 2020 г., както и сумата от 11 622, 69 лв. –
възнаграждение за СМР по част електро.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното Решение, същото било
постановено в нарушение на закона и необосновано. Излага се, че решаващият състав на
СГС не бил взел предвид подписания от представител на ответника протокол за приемане на
полагането на структорна мазилка, без което обектът не можело да бъде приет и въведен в
експлоатация. Твърди се, че претенцията за заплащане на наем за тръбно скеле също била
основателна, тъй като извършване на СМР без такова било невъзможно, а и насрещната
страна била заплащала заявеното притезание за предходни периоди. На следващо място,
излага се, че вложени във видове строителство материали били закупени именно от
въззивника, за което свидетелствал и акт обр. 10 за установяване на състоянието на строежа
при спиране на строителството, в който изрично било упоменато, че са налични по
представен списък доставени материали, инвентар и съоръжения. Доказан бил и искът в
частта относно вземането за 11 622, 69 лв. – за ел. част от Договора, тъй като бил подписан
акт обр. 15, след който остатъкът от дължимото възнаграждение не бил заплатен.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено,
а предявеният иск – уважен, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Редовно уведомен, въззиваемият е депозирал в срок писмен отговор на така
1
подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с оплакванията на страната,
намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения
срок, същата изхожда от надлежна страна - ищец, имаща право и интерес да обжалва,
насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
Между страните не се спори, че между същите е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на представения с исковата молба Договор за строителство от
12.04.2018 г., съгласно който „Прайм капитал“ ООД, в качеството си на Възложител, е
възложило на „Ню Холм“ ЕООД, в качеството му на Изпълнител, да изпълни със свои
ресурси, качествено и в срок СМР на описан в Договора обект, представляващ
многофамилна жилищна сграда с гаражи. В чл. 1 е предвидено, че цената на строителството
се формира от единични цени на видовете работи, посочени в Приложение № 1 към
Договора.
С представеното като писмено доказателство Удостоверение за степен на
завършеност на строеж IV –та категори на Столична община, Район Витоша, е констатирано
завършването на сградата на етап „груб строеж“ на 12.10.2020 г.
С Анекс за довършителни работи от 01.03.2019 г. страните са постигнали съгласие
Изпълнителят да извърши СМР по част АС, ВиК, ОиВ и други на процесния обект, за
определена сума и при условията на Договора, които са посочени в представената
количествено – стойностна сметка по части, явяваща се неразделна част от Анекса. В чл. 18
е предвидено право на Възложителя да развали Договора в случай, че стане ясно, че
Изпълнителят ще просрочи изпълнението на възложената работа с повече от 5 дни или няма
да извърши СМР по уговорения начин и с нужното количество, като в този случай
Възложителят заплаща само стойността на извършените към момента на развалянето на
Договора работи. За лице за контакт от страна на Възложителя е посочен И. Ц..
Представен от ищеца и неоспорен от насрещната страна е Договор за строителство
(ел. част) от 01.03.2019 г., по силата на който Изпълнителят се задължава да извърши СМР с
предмет: ел. доставки и монтажни работи за сумата от приблизително 45 000 лв. В чл. 2.1 е
уговорено заплащането да става при съставен, одобрен и подписан от двете страни
Протокол 19, изготвен на база свършена работа. В чл. 6 е предвидено всички видове
допълнително възложени СМР да се заплащат по единични цени от представената оферта.
Представен от ищеца е Протокол от 02.07.2020 г. за установяване на място на
извършени и подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 3152, 24 лв., който не е
подписан за ответника.
Представени са фактури, видно от които Изпълнителят е закупувал инструменти и
материали.
Представен с исковата молба е протокол за наем на скеле – комплект за периода от м.
май до м. юли 2020 г. за сумата от 4200 лв., което не е подписано за Възложителя, което е
предоставено на Изпълнителя съгласно представения Договор за наем от 01.08.2019 г. от
„Ди Ел Строй“ ЕООД за сумата от 1000 лв. месечно.
Съгласно представения и неоспорен Договор за строителство – Структурна мазилка
фасади, Възложителят е възложил на Изпълнителя да нанесе структурна мазилка по фасади
и да демонтира скеле на процесната сграда срещу сумата от приблизително 6400 лв. За
отговорник от страна на Възложителя е посочен А. Н.. Договорът не е посписан за
последния.
2
Представен е Протокол 3.1 за установяване на извършени и подлежащи на заплащане
СМР в ел. част на обект на обща стойност 11 622, 69 лв. Същият е неподписан за
Възложителя.
Съгласно Разрешение за строеж № 1 от 05.01.2018 г., на въззиваемото дружество е
разрешено ползването на процесната сграда.
С нотариална покана от 08.07.2020 г.,Възложителят е отправил до Изпълнителя
волеизявление за едностранно разваляне на Договорите за СМР поради неизпълнение в
качествено и времево отношение. Същата е получена от законния представител на
въззивника на 16.07.2020 г.
Останалите събрани в производството пред СГС писмени доказателства съдът
намира за неотносими към правилното решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по
чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД, съгласно чиято разпоредба поръчващият трябва да заплати възнаграждението
за приетата работа.
Както бе посочено по – горе, по силата на сключения между страните Договор и
имащи характер на анекси към него други такива, но отнасящи се до определени позиции
СМР, между последните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
подчиняващо се на разпоредбите, регламентиращи договора за изработка – чл. 258 и сл. от
ЗЗД.
Настоящият състав споделя изводите на СГС относно недоказаност на предявените
искове в условията на пълно и главно доказване. В преобладаващата си част представените
от ищеца доказателства в подкрепа на твърденията за извършени допълнителни СМР и
закупуване на материали, представляват частни и едностранно съставени документи, поради
което същите не разполагат с материална доказателствена сила, а доказателствената им
стойност е ниска поради липса на други доказателства в подкрепа на твърдените факти.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 6600 лв.:
Ищецът основава това свое вземане на Договор за строителство – Структурна
мазилка фасади. Както бе отбелязано обаче, същият не е подписан от Възложителя, поради
което следва да се приеме, че не е налице изразена воля за това от страна на въззиваемото
дружество към посочения момент. За сключване на този договор, имащ характер на анекс
към основния такъв от12.04.2018 г., не може да се направи извод и от представените от
ищеца разходни касови ордери, тъй като в тях е удостоверено, че посочените суми са
заплатени от ищеца и са получени от А. Н., действал за ответника. Сходен факт се поддържа
и в исковата молба, където ищецът сочи, че за извършване на работата по фасадата е ползвал
подизпълнител, на когото било заплатено от ответника, но със средства, предоставени му от
самия ищец. Тези обстоятелства обаче противоречат напълно на основното твърдение – че е
налице възлагане от ищеца на ответника за изпълнение на фасада, срещу което ответникът
се е задължил да заплати на ищеца договорено възнаграждение.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява неоснователен като недоказан.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 4200 лв.:
Използването на скеле в периода май-юли 2020 г. за извършване на СМР по
възлагане на ответника също не се доказа пълно, тъй като този факт е удостоверен
единствено с едностранно подписан протокол и не се подкрепя от никакви други
доказателства. Наличието на сключен от ищеца договор с трето лице за наемане на скелето
не е факт, годен да докаже, че това скеле е било ползвано за процесния период по възлагане
на ответника, още повече че представеният договор с третото лице е за период, различен
3
от процесния. Фактът на извършено от ответника в полза на ищеца заплащане за същата
услуга, но за предходен период, също не е годен да удостовери последващото й изпълнение,
тъй като ответникът не отрича да е било налице първоначално договаряне за ползване на
скелето, а твърди единствено, че не е била налице необходимост то да се използва в момент,
към който твърди да е развалил договора.
По изложените съображения, искът се явява неоснователен като недоказан.
Относно иска за заплащане на сумата от 4327, 74 лв.:
Ищецът основава това свое вземане на протокол от 02.07.2020 г., касаещ материали и
дейности, извършвани на обекта в периода 17.06.2020 г. – 02.07.2020 г. на стойност 3152, 34
лв. и такъв, отнасящ се до вложени материали до 13.03.2020 г. на стойност 1176, 50 лв.
Следва да се посочи, че нито един от двата документа не обективира волеизявление на
ответника, с което същият изрично да възлага, приема или признава разходването на
посочените материали в обекта. Върху първия протокол е обективирано съгласуване с А. Н.,
който е заявил, че следва „да се провери дали не се дублират в предходен протокол“. Дори
да се приеме, че към момента на подписване на протокола това лице е имало представителна
власт спрямо ответника за приемане на изпълнението (въпреки изявлението за разваляне на
договора, което включва и оттегляне на даденото овластяване за приемане на изпълнена по
договора работа), то в настоящия случай воля за това не е изразена, а напротив – приемането
е под условие, ако няма „дублиране“ с материали по предходен протокол. Аналогично,
вторият протокол също не обективира признание на ответника за дължимост на сумата за
разходваните материали, тъй като не е подписан от лице, за което може да се направи извод,
че представлява ответника – липсва подпис за възложителя, а е налице подпис на лице,
обозначено като „технически ръководител“, но без посочени имена и без данни от името на
кого действа. Не без значение е и стореното от ответника противопоставяне с депозирания в
срок отговор на исковата молба, с което същият оспорва представителната власт на
положилия подпис за дружеството, поради което същото не следва да се счита обвързано от
съдържанието на протокола по силата на чл. 301 от ТЗ.
На последно място, в подкрепа на гореизложеното е и фактът, че строителството на
сградата е извършвано както от ищеца, така и от самия ответник,видно от акт обр. 15,
удостоверяването в строителната документация относно наличните материали не би могло
да доведе до еднозначния извод за закупуването им именно от ищеца. Твърдението, че
ищецът е закупил и вложил процесните материали в обекта не може да се направи и от
представения Акт обр. 10 от 04.05.2020 г., тъй като в него не са описани наличните
материали, а същият препраща към непредставен по делото списък.
Предвид изложеното, неоснователен като недоказан следва да бъде отхвърлен и този
иск.
На последно място, за неоснователен съдът намери и иска за заплащане на
сумата от 11 622,69 лв., представляваща възнаграждение за изпълнени допълнителни
СМР по част „електро“.
Във връзка с изпълнението на дейности по част „електро“ са съставени двустранно
подписани протоколи, както следва: на 23.05.2019 г. за дейности на стойност 5 797,03 лв.
след приспаднат аванс и на 01.07.2019 г. за дейности на стойност 13 817,86 лв. след
приспаднат аванс. На 30.07.2020 г. Изпълнителят е подписал и процесния трети протокол за
извършени СМР по част „електро“ на стойност 11 622,69 лв., за което е издал фактура от
06.08.2020 г. Следва да се отбележи, че протоколът от 30.07.2020 г. е едностранно
съставен от Изпълнителя, като няма данни за осчетоводяване на издадената въз основа на
него фактура от страна на Възложителя, нито каквито и да е други преки доказателства за
изпълнение, предаване и приемане на работата. Наличието на протокол, съставен между
ищеца и негов подизпълнител за извършване на същите дейности, е само косвено
доказателство и с оглед този му характер не може да послужи за пълно доказване на
4
възложения в тежест на ищеца факт. Доказателствата за връчване на ответника на
едностранно съставените от ищеца протоколи и фактури не
установяват конклудентно съгласие и приемане на работата, независимо от липсата на
доказано противопоставяне, тъй като препоръчаната пратка е изпратена и връчена в
момент, следващ общото изявление на ответника, че счита всички отношения за
преустановени и че се противопоставя на „извършването на всякакви допълнителни работи,
дейности, преговори, договорки, възлагания и/или плащания от или към под изпълнители и
други трети лица“ от негово име и за негова сметка.
Предвид изложеното и поради достигане на извод за неоснователност на всеки от
предявените искове, постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното такова да
бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК, а разгледаната въззивна жалба – оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като взе предвид
стореното от процесуалния представител на въззивника възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски за въззивното производство, съдът намери,
че „Ню Холм“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „Прайм капитал“ ООД съдебни
разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1332, 51 лв.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260015 от 06.01.2021 г., постановено по т. д. №
2521/2020 г. на СГС, ТО, VI – 20 –ти състав.
ОСЪЖДА „Ню Холм“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“ – Запад, ул. „Проф. Велизар Велков“, да заплати на
„Прайм капитал“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 58, вх. Ц, ет. 3, ап. 13, сумата от 1332,51лв. (хиляда триста тридесет и два
лева и петдесет и една стотинки) разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5