Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.
София, 25.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на втори октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 4084 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на Е.Н.П., EГН **********, предявена срещу „Г.“ ООД, ЕИК ********,
с която при условията на обективно, кумулативно съединяване са предявени искове
при квалификацията на чл. 95б, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 6 и чл. 95 ЗАПСП за
установяване нарушение на правото й на артист-изпълнител върху изпълнение на
Концерт за цигулка и оркестър № 1, опус 6, с композитор П.Х., за осъждане на
ответника да преустанови нарушението, за изземване и унищожаване на матрицата и
екземплярите от компактдиска, издадени от ответника, съдържащи изпълнението,
нарушаващо правата й, за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на
съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие, както и за заплащане на сумата
10000 лева в обезщетение на причинените от нарушението неимуществени вреди.
Ищецът
П. твърди, че е цигуларка, с голямо професионално признание и известност както
в България, така и по света, лауреат на множество престижни награди и носител
на сродно на авторското право върху изпълнение на Концерт за цигулка и оркестър
№ 1, опус 6, с автор композиторът П.Х.. Концертът бил изпълнен и записан в
сътрудничество с Българското национално радио (БНР) през 2011 г., като същата
била солист-изпълнител на цигулковата партия, при участието на симфоничния оркестър
на БНР, с диригент Г.Д.. Записът на концерта, одобрен от артиста-изпълнител, се
състоял от четири части с времетраене: Moderato – 13:25, Scherzo – 5:24, Lento
– 5:44 и Allegro con brio – 11:41, или общо 36:14.
През
2013 г. с цел издаване на оригиналното произведение, между трето за спора лице
- Д.П. и ответника „Г.“ ООД бил сключен договор за възпроизвеждане на готов
звукозапис във формат CD, срещу заплащане на възнаграждение, като следвало да
бъдат възпроизведени Концерт за цигулка и оркестър № 1, опус 6 и Концерт за
цигулка и оркестър № 3, опус 35, с композитор П.Х.. Компактдискът бил първият,
включващ изпълнение от Е.П. в България, създаден в сътрудничество с български
партньори, както и представлявал световна премиера за двата концерта,
композирани от П.Х.. Съгласно информацията, посочена върху самия компактдиск,
същият представял изпълнение на Концерт № 1, но с параметри, различни от тези,
характеризиращи оригиналния запис (одобреният и съгласуван между БНР и ищеца
като артист-изпълнител), като продължителността на три от частите – Moderato
(13:17), Lento (5:53) и Allegro con brio (11:41) била различна от тази в оригиналния
запис. Възпроизведеното върху компактдиска изпълнение на Концерт № 1 се
различавало по своите съществени елементи от действителния съгласуван и
индивидуализиран чрез съответната сигнатура запис на оригиналното изпълнение,
т. е. осъществено било неточно възпроизвеждане на записаното изпълнение, което подменяло
одобрения запис. Наличието на изменения и нарушена цялост на изпълнението, било
видно от разликите във времетраенето на отделните части на оригиналното
изпълнение на Концерт № 1 и изпълнението, включено в компактдиска.
В
писмо–покана от 12.03.2014 г. до БНР издателят „Г.“ ООД уведомило продуцента за
разликите, а с писмо-отговор от 21.03.2014 г. БНР признало наличието на
включено неточно изпълнение в издадения компактдиск, като предложило
изготвянето на запис на концерта върху нов носител (мастер). Ответникът поел
ангажимент да преустанови търговското разпространение на издадения с неточното
изпълнение компактдиск, но и през 2015 г. дискът продължавал да се предлага за
продажба на пазара, което обуславяло правния интерес на ищеца от провеждане на
съдебно производство в защита на нарушените й права по чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗАПСП - да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното
изпълнение при възпроизвеждането или използването му, както и на правата по чл.
76, ал. 1, т. 2 ЗАПСП - да разрешава записването на изпълнение,
възпроизвеждането и разпространението му. Твърди, че тези права са нарушени от
ответника, който възпроизвел звукозапис от носител, сдържащ неточно,
некачествено изпълнение на концерта, различно от оригиналното изпълнение,
одобрено от солиста-изпълнител. Включването в компактдиска на записано изпълнение на концерт № 1, което се
различава по своите съществени елементи от действителния, съгласуван и
индивидуализиран запис на изпълнението, нарушавало изключителните неимуществени
права на П. и уронвало престижа й като професионалист, в резултат на което
понесла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, за които й се дължало
обезщетение от 10000 лева.
Ответникът
„Г.“ ООД е депозирало отговор на исковата молба, в който признава, че през м.
юли 2013 г. издало компактдиск „П.Х., Цигулкови концерти № 1 и № 3“ в
изпълнение на Е.П. (цигулка), Симфоничния оркестър на БНР и Г.Д. – диригент,
под каталожен № GD 372. Продуцент на възпроизведените записи било БНР, а „Г.“
ООД – издател на компактдиска, след получено изрично съгласие за
възпроизвеждането и разпространението му както от продуцента БНР, така и от
артиста-изпълнител Е.П. и диригента Г.Д.. Дискът бил издаден в тираж от 500
екземпляра, като с Д.П. (съпруг на изпълнителя) бил сключен договор за
разпространението му от 30.07.2013 г., когато на солиста-изпълнител били
предадени като мостри 25 броя дискове. Едва в началото на март 2014 г. П.
заявил на издателя и разпространител, че е възможно предадения от БНР запис да
не е копие от архивирания (оригинален) запис. Продуцентът БНР допуснал
възможността да е налице грешка в предадения запис и предложил на издателя да
изготви за своя сметка нов мастер. Поддържа, че БНР като продуцент носел цялата
отговорност за нарушени права на трети лица, а издателят възпроизвел това,
което му било предоставено от продуцента, без да има достъп до архива на БНР,
нито до информация за сигнатурата на архивния запис.
След
получаване на нотариалната покана от П. на 03.11.2014 г. ответникът преустановил
разпространението на компактдиска, като към този момент в негово държане били
налични 208 екземпляра. По отношение на прехвърлените на трети лица екземпляри,
правата на „Г.“ ООД били изчерпани. При даване съгласие от страна на
артиста-изпълнител за възпроизвеждане на изпълнението не било посочено каквото
и да било времетраене на звукозаписите, затова и възпроизвеждането на
предоставен от продуцента звукозапис нямало как да нарушава правата на ищеца по
ЗАПСП. Е.П. повече от 1 година не възразила за качеството на диска, записът
чула и в предаването „Метроном“, в което участвала на 04.11.2013 г.. Освен това
времетраенето на записа не го индивидуализирало, а и в случая различието било
несъществено. При тези твърдения и правни доводи претендира отхвърляне на
предявените искове.
С
влязло в сила на 28.07.2016 г. определение № 5539/28.08.2015 г. исковата молба
на Д.П. за установяване по отношение на ответника „Г.“ ООД на неизпълнение на
задълженията му по договор за възпроизвеждане на готов звукозапис във формат CD
от 15.05.2013 г., е върната, а исковете на този ищец при квалификацията на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 2533 лева, представляваща
извършено по договора плащане, който договор бил развален поради неизпълнението
на ответника, както и за заплащане на сумата 473,56 лева – обезщетение за забава
върху главното задължение за периода 01.08.2013 г. – 12.06.2015 г., са изпратени
по подсъдност за разглеждане на Софийския районен съд.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Между
страните не се спори и от представения договор за възпроизвеждане на готов
звукозапис във формат CD, се установява, че трето за спора лице – Д.П. и
ответникът „Г.“ ООД постигнали съгласие да обединят усилията си за издаване на CD,
съдържащ произведения на П.Х. (1917-2006), а именно Концерт за цигулка и
оркестър № 1, опус 6 с времетраене 36:14, включващ частите: Moderato – 13:25,
Scherzo – 5:24, Lento – 5:44 и Allegro con brio – 11:41, в изпълнение на Е.П.,
цигулка и Симфоничния оркестър на БНР с диригент Г.Д.. Дружеството се задължило
да сключи с БНР договор за закупуване на правото за издаване на записите, които
да заплати, включително като заплати на носителите на авторските права върху
произведенията съответните възнаграждения. Първоначалният тираж страните
уговорили да бъде 500 екземпляра, като Д.П. следвало да предостави материалите
и текста на книжката към компактдиска на български език, както и снимки на
композитора и изпълнителя. Книжката към диска, издаден от ответника съдържа
описание на музикалните произведения, като Концерт № 1 е посочен да е с
продължителност 36:14 и да включва: Moderato – 13:17, Scherzo – 5:24, Lento –
5:53 и Allegro con brio – 11:40.
По
силата на рамков договор № 54/20.03.2012 г. БНР, в качеството на продуцент
отстъпило на „Г.“ ООД притежаваните продуцентски и/или изпълнителски права
върху музикални аудиозаписи за тиражиране и разпространение в тижаж от минимум
500 броя, от които 400 броя да се разпространяват на територията на Република
България, а останалите 100 – в целия свят. Съгласно чл. 11 от договора „Г.“ ООД
нямало право да внася изменения или допълнения в звукозаписите, да накърнява
тяхната цялост или да ги включва в други албуми или компилации, извън
упоменатите в съответния анекс. С анекс към договора от 07.06.2013 г. страните
постигнали съгласие на ответника да бъдат отстъпени за 2 години и за
територията на целия свят продуцентските права върху Концерт № 1 с
продължителност 36:16 и части Moderato – 13:17, Scherzo – 5:25, Lento – 5:53 и
Allegro con brio – 11:41 със солист Е.П. – цигулка, за реализиране на тираж от
500 броя при цена на едро от 8,00 лева с ДДС. Ищецът не естрана по тези
договори, съответно същите не се отразяват в правната й сфера (чл. 21, ал. 1 ЗЗД).
С
декларация от 01.07.2013 г. ищецът Е.Н.П. обективирала волеизявление за даване
на съгласие звукозаписът на Концерт за цигулка и оркестър № 1, опус 6, съдържащ
частите Moderato, Scherzo, Lento и Allegro con brio, но без посочена времева продължителност,
да бъде включен в компактдиск GD 372 с издател „Г.“ ООД в тираж от 500 броя,
като на издателя било предоставено изключителното право да разпространява
компактдиска на територията на целия свят.
С
договор за разпространение на готов звукозапис във формат СD, сключен между Д.П.
и „Г.Н.“ ООД, последното се задължило да предаде на артиста-изпълнител 25 броя
от тиража на компактдиска като мостра, съответно това задължение дружеството
изпълнило на 30.07.2013 г., видно от приемо-предавателен протокол, подписан от Е.П..
До
ответното „Г.“ ООД Е.Н.П. изпратила нотариална покана, връчена на 03.11.2014 г.
за прекратяване разпространението на компактдиска, тъй като уронвал престижа й
и за заплащане на обезщетение в размер на 5000 евро за причинени имуществени и
неимуществени вреди, поради различия между възпроизведения запис и оригиналния
такъв.
Представена
е публикация във в. „Култура“, бр. 29 от 13.09.2013 г. със заглавие „Поколенско
приношение“, която е посветена на издадения от „Г.Н.“ ООД компактдиск с
Концерти № 1 и № 3 на П.Х. в изпълнение на Е.П., в която е дадена изключително
висока оценка на музикалните произведения и на изпълнението им.
Със
съдебно решение, влязло в сила на 30.03.2018 г. по търг. дело № 3605/2015 г. на
СГС, VІ-5 състав, е признато за установено, по иск на Е.Н.П., предявен срещу
Българско национално радио, с правна квалификация чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, че
ответникът е нарушил сродно право на ищцата по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗАПСП върху
нейно изпълнение на Концерт № 1, опус 6 с автор П.Х. в работен вариант,
осъществено в процеса на подготовка на звукозапис на посочения концерт през
2011 г., като без нейно съгласие е съхранил на запис и възпроизвел на
технически носител (мастер) този работен вариант на изпълнение, различно от
изпълнението по звукозапис с № 91/2481 от фонотеката на Българското национално
радио, изготвен по договор от 01.11.2011 г. и го е предоставил за разпространение
на издателя „Г.“ ООД, ЕИК ******** по анекс от 07.06.2013 г. към рамков договор
№ РИК-54/20.03.2012 г., като съдът постановил изземване и унищожаване на
носителите на звукозапис на Концерт № 1 за цигулка и оркестър, опус 6 от П.Х. в
изпълнение на Е.П., различен от архивирания и сигниран в архива на БНР
звукозапис с партиден № 91/2481 на БНР и представляващ работен вариант на
сигнирания запис, изготвен от Българското национално радио или запис на
компактдискове с издател „Г.Н.“ ООД, намиращи се във владение на БНР, на
основание чл. 95, ал. 1, т. 3 ЗАПСП. Със съдебното решение Българско национално
радио е осъдено да заплати на Е.Н.П. обезщетение за нанесени неимуществени
вреди от установеното нарушение на нейното сродно на авторското право върху
изпълнение на Концерт № 1, опус 6 с автор П.Х., на основание чл. 94 ЗАПСП, в
размер на 5000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Решението
е постановено с участието на „Г.“ ООД, ЕИК ********, като трето лице помагач на
ответника, поради което същото е обвързано от формираната сила на пресъдено
нещо в отношенията му с ищеца (насрещната на подпомаганата страна).
С
оглед така постановеното съдебно решение, формирало сила на пресъдено нещо по
отношение на фактите от предмета на доказване, не се налага обсъждане на другите
събрани в производството доказателства.
Относно обективно, кумулативно
съединените искове с правна квалификация чл. 95б, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т.
6 и чл. 95 ЗАПСП.
Исковете
са неоснователни.
Съгласно
чл. 72, т. 1 ЗАПСП, артистите-изпълнители, дефинирани в разпоредбата на чл. 74 ЗАПСП като лица, които представят,
пеят, свирят, … или изпълняват по друг начин произведение, имат права сродни на
авторското върху своите изпълнения, сред които неимущественото право, уредено в
чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗАПСП - да изискват запазване целостта и неизменяемостта на
записаното изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да
е друг начин и имущественото право по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗАПСП - да разрешават
срещу възнаграждение звукозаписването или видеозаписването на изпълнението,
възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното
разпространение.
Фактът
на притежаваните сродни на авторското права от ищеца Е.П. върху изпълнението на
Концерт за цигулка и оркестър № 1, опус 6, съдържащ частите Moderato, Scherzo,
Lento и Allegro con brio не е спорен и е установен с влязло в сила съдебно
решение.
Съгласно
чл. 95б, ал. 1 ЗАПСП, когато произведение, обекти на сродни права по чл. 72 ЗАПСП (в случая - изпълнение на
музикално произведение) … се използват в нарушение на разпоредбите на закона,
носителят на правото, може да иска по съдебен ред установяване факта на
нарушението (т. 1), преустановяване на неправомерното му използване (т. 2), изземване
и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението,
обектите по чл. 72, както и на негативите, матриците,
клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите (т.
3) и разгласяване за сметка на
нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в
определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие
(т. 6).
По
силата на чл. 95 ЗАПСП, нарушилият сродно на авторско право дължи обезщетение
на носителя му за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
нарушението, като при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат
всички обстоятелства, свързани с нарушението и да се постигне предписаното от
закона възпиращо и предупредително въздействие върху нарушителя и останалите
членове на обществото.
В
случая, със сила на пресъдено нещо е установено по отношение на Е.Н.П. и „Г.“
ООД, че Българско национално радио е нарушило сродно право на ищцата по чл. 76,
ал. 1, т. 1 ЗАПСП върху нейно изпълнение на Концерт № 1, опус 6, с автор П.Х. като
без нейно съгласие е съхранило на запис и възпроизвело на технически носител
(мастер) работен вариант на изпълнение, различно от изпълнението по звукозапис
с № 91/2481 от фонотеката на Българското национално радио и го е предоставило
за разпространение на издателя „Г.“ ООД, ЕИК ********.
В
производството не е спорно, че ответникът „Г.“ ООД е възпроизвел на компактдиск
и разпространило именно звукозаписът, предоставен му на технически носител
(мастер) от БНР, който е получил в рамките на правоотношение, породено от рамков
договор № РИК-54/20.03.2012 г. и анекс към него от 07.06.2013 г..
Фактът
на възпроизвеждане на звукозапис, който нарушава правата на Е.П. върху
материални носители (компактдискове) и тяхното разпространение, не обуславя
автоматично извод за осъществено от издателя и разпространител „Г.“ ООД нарушение
на правата на артиста-изпълнител.
Нарушение
по смисъла на чл. 95б, ал. 1 ЗАПСП е налице само при използване на закрилян
обект на интелектуална собственост без съгласие на правоносителя. В случая в
декларация от 01.07.2013 г. артистът-изпълнител П. обективирала изрично
съгласие звукозаписите на изпълнението й на Концерт № 1 и Концерт № 3 на
композитора П.Х. със Симфоничния оркестър на БНР, дирижиран от Г.Д., включени в
компактдиск GD 372 с издател „Г.“ ООД да бъдат възпроизведени върху компактдиск
в тираж 500 броя, включително на издателя е отстъпено за срок от 3 години
изключителното право да разпространява компактдиска на територията на целия
свят. При така даденото съгласие, което не индивидуализира с времева
продължителност изпълнението на отделните части на Концерт № 1 (Moderato,
Scherzo, Lento и Allegro con brio), е изключено от страна на ответника да е
извършено нарушение на правата на артиста-изпълнител, тъй като правото да
извърши възпроизвеждането на запис на изпълнението върху звуконосители и да осъществи
разпространение им на територията на целия свят е надлежно предоставено на „Г.“
ООД.
В
производството няма спор, че ответникът възпроизвел именно изпълнението на
Концерт № 1, опус 6, състоящ се от посочените в декларацията на ищеца П. части
Moderato, Scherzo, Lento и Allegro con brio, ето защо използването на
изпълнението не може да се приеме да е осъществено в нарушение на имущественото
право на П. по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, тъй като същата е разрешила
звукозаписване, възпроизвеждане на носител и разпространение на нейното
изпълнение. В декларацията изпълнението е индивидуализирано чрез каталожния
номер при издателя - GD 372, а видно от книжката към компактдиска изпълнението
на отделните части във времево отношение отразява твърдяното да е работно, а не
оригинално изпълнение на ищеца. А тъкмо за неговото възпроизвеждане е дадено
съгласието на артиста-изпълнител.
Липсва
нарушение и на неимущественото право на П. по чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗАПСП да изисква
запазване целостта и неизменяемостта на записаното изпълнение при
възпроизвеждането или използването му, тъй като твърдения ответникът да е
интервенирал, т. е. осъществил въздействия върху записа на концертното
изпълнение в посока неговото изменение нито са изложени, нито са доказани.
При
извод от страна на „Г.“ ООД да не е извършено нарушение на правата на ищеца
предявените искове са неоснователни. Този извод не противоречи на влязлото в
сила съдебно решение, с което е установено, че от страна на продуцента на
звукозаписа БНР е извършено нарушение на закриляни от ЗАПСП права на ищеца П.,
тъй като производството, в което решението
е постановено не е имало за предмет изследване законосъобразността на осъщественото
от „Г.“ ООД възпроизвеждане и разпространение на музикалното изпълнение
(обратното би обусловило недопустимост на настоящия спор), съответно тук е
установен факта на дадено в полза на „Г.“ ООД разрешение от П. за
възпроизвеждане и разпространение на изпълнението на изпълнението, без
индивидуализирането му чрез времетраенето на отделните части, което означава,
че е осъществено използване на обекта на срочното право при условията на ЗАПСП,
а не в негово противоречие.
При
констатираната липсата на извършено нарушение от страна на „Г.“ ООД е
безпредметно изследването на въпроса дали от страна на ответника, респ. негови
служители е положена дължимата грижа или не при използване на музикалното
изпълнение, с оглед опровергаване на установената презумпция за виновност (доколкото
нарушението на права по ЗАПСП е проявна форма на граждански деликт и изисква
наличието на виновно поведение от страна на нарушителя, а когато последният е
юридическо лице, съгласно чл. 95г ЗАПСП нарушението следва да е извършено
виновно от лицата, които го представляват, от негови служители или наети лица),
тъй като това ползване само по себе си не е противоправно. Все по същата
причина (липса на нарушение) не се налага и изследването на въпроса причинени
ли са неблагоприятни изменения в правната сфера на артиста-изпълнител и какъв е
справедливият размер на паричната сума, с която да бъдат обезщетени. Това е
така, защото основателността на всеки от предявените искове е обусловена от
установяването на нарушение и когато такова не е налице, останалите
предпоставки от фактическите състави не се отразяват и не променят крайния
извод.
При
този изход на спора право на присъждане на разноските за производството в
приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда за ответника „Г.“ ООД, който доказва
извършени такива в размер на 2000 лева – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. М..
Съдът
констатира, че ищецът П. е внесла държавна такса само по иска с правна квалификация
чл. 95 ЗАПСП, но не и по неоценяемите искове с правна квалификация чл. 95б, ал.
1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 ЗАПСП, за които се дължи държавна такса в размер на
общо 320 лева (4*80 лева). Това налага на основание чл. 77 ГПК ищецът да бъде
осъдена да внесе пълния размер на държавната такса, за който е останала
задължена.
Така
мотивиран, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.Н.П., ЕГН **********,***, срещу „Г.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище ***, обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
95б, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 6 и чл. 95 ЗАПСП за установяване нарушение на
правото й на артист-изпълнител върху изпълнение на Концерт за цигулка и
оркестър № 1, опус 6, с автор композиторът П.Х., изразено във възпроизвеждане и
разпространение на изпълнението върху компактдиск „П.Х., Цигулкови концерти № 1
и № 3“ в изпълнение на Е.П. (цигулка), Симфоничния оркестър на БНР и Г.Д. –
диригент, под каталожен № GD 372, за осъждане на ответника да преустанови
нарушението, за изземване и унищожаване на матрицата и екземплярите от
компактдиска, съдържащи изпълнението, нарушаващо правата й, за разгласяване за
сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и
в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие, както и за заплащане на сумата 10000 лева в обезщетение на
причинените от нарушението неимуществени вреди.
ОСЪЖДА
Е.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати на „Г.“ ООД, ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата 2000 (две хиляди) лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА
Е.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на СГС, на основание
чл. 77 ГПК, сумата 320 (триста и двадесет) лева – държавна такса за предявените
искове с правна квалификация чл. 95б, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 ЗАПСП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: