Р Е Ш Е Н И Е
№ 50 13.01.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 18 декември 2019 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ЖАНЕТА
САРАФОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 6100 по описа за 2018
година.
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ.
Ищците Х.М.М., К.М.М. и С.Е.М. твърдят
в исковата си молба, че *** М. е роден на *** година и има сключен граждански
брак със С.Е.М., от който имат двама сина- Х.М.М. и К.М.М.. Сочат, че е работил
като шлосер от 27.03.2006г. до 01.10.2013г. в „***" - ЕООД гр. Стара
Загора, след което се пенсионирал. На 22.01.2014г. отново постъпил на работа в
„***" - ЕООД гр. Стара Загора на длъжност „шлосер" съгласно Трудов
договор №00000056 от 21.01.2014г., с продължителност на работния процес - 5 дни
в месеца, 8 часа на ден при 8 часа законно установено работно време. Пострадалият
М. имал диплома за завършено средно специално образование от Техникум по
механотехника гр.Стара Загора, със специалност „Технология на
машиностроенето", специализация „Студена обработка" и квалификация
„машинен техник".
На 22.01.2014г. на М. бил проведен
начален инструктаж, а последният периодичен инструктаж на постр. М. бил
проведен на 04.01.2016г. и документиран в „Книга за периодичен и извънреден
инструктаж на работниците и служителите за безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана".
Съгласно т.1 от Длъжностна
характеристика на длъжността „Шлосер" някои от основните длъжностни
задължения на изпълняващия длъжността са: да извършва шлосерски работи, да
очертава детайли по шаблон, разчертава и центрова отвори за скрепителните елементи,
нарязва резба - ръчно или машинно, изпилява детайли, шмиргелова с ръчен или
стационарен шмиргел. Цеха за метални изделия към *** се намирал в с.Хрищени,
бившата база на 01Ш „Родина" - Стадиона 3, с управител и собственик на
дружеството *** Станчев ***.
На 23.03.2016г. *** М. бил на работа,
видно от Поименен график на работниците и служителите от фирма *** гр. Стара
Загора за месец март 2016г., с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа.
Пострадалият работел на универсален струг модел С11МТ, произведен в ЗММ ***
през 1985 година, със заводски №5091. Около 15:40 часа изпълнявайки служебните
си задължения, извършвал направа на резба М20 и почистването й на шпилка с
дължина 150 мм., която била затегната във въртящият се патронник на струга. М.
работел с ръкавици на дланите. Докато бил наведен над въртящия се детайл,
работното му яке (куртка) и ръкавицата на лявата му ръка са се закачили на
въртящата се шпилка и тялото му било рязко придърпано към струга. Върху
въртящата се шпилка са се намотали задната част на лявата ръкавица и левия
ръкав на куртката му. Очилата му паднали в задната част на коритото за стружки
и работна течност. През това време работниците от цеха били в регламентирана
почивка, единствено св. *** Станчев *** разчертавал детайл на работна маса на
около 6-7 метра от пострадалия. Потрябвал му чук и се отправил към струга на
постр.М.. След като приближил видял, че пострадалият е неестествено наведен над
струга. Веднага се притичал на помощ, спрял въртенето на струга и освободил
пострадалия от патронника и шпилката. Св. *** извикал другите работници от цеха
и съвместно предприели действия по оказване на първа помощ на пострадалия.
Обадили се на телефон 112. Местопроизшествието било незабавно посетено от
оперативна група и съдебен лекар. Бил извършен оглед на място и изготвен
фотоалбум.
Видно било от заключението на
назначената и изготвена по делото Съдебномедицинска експертиза на труп
№91/2016г. при огледа и аутопсията на *** М. е установено: разчленяване на
гръбначния стълб между V и VI шийни прешлени с пълно прекъсване на предна
надлъжна връзка на гръбначния мозък на това ниво заедно с обвивките му;
кръвонасядане на меките тъкани на шията; разкъсно-контузна рана на шията;
кръвонасядане на гръкляна; охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани
на главата, ушите, лицето, шията, гръдния кош, корема и горните крайници;
зацапване на левия горен крайник, лявата половина на гръдния кош и корема с черна
мазна материя. Смъртта била настъпила вследствие прекъсване на гръбначния мозък
в шийния отдел и е била неизбежна.
В изпълнение на указанията на ОС -
Стара Загора и АС — Пловдив по делото е била назначена Комплексна съдебно
-техническа и съдебно - медицинска експертиза от заключението на която било
видно:
Ръкавицата, която е носел пострадалия
на лявата си ръка първа е била в съприкосновение с въртящите се части на
струга. Ръкавицата е накъсана по ход от маншета към пръстите, установени са
синини по лявата страна на пострадалия от вътрешната страна до бицепса. В хода
на злополуката явно е придърпана и горната дреха на пострадалия и то в частта
на предната част, а не само ръкава и така е останала блокирана лявата ръка на
пострадалия и същия не е могъл да посегне и да изключи струга. От останалата
част на работно облекло - дясна страна е установено, че дрехата е със стеснен
ръкав. От дължината на висящите части от дреха от шпилката в патронника на
струга са дали основание на експертите да приемат, че пострадалият е бил с къса
работна дреха тип яке със стеснени ръкави. НавИ.ето на дреха от въртящ се
детайл е било причината за захващане на лявата ръка на работника и издърпването
му към машината. Това движение е било бързо и с голяма сила, на което работникът
не би имал физическа възможност да противодейства. Въртенето на вала е в посока
от горе надолу, преценена в позиция с лице към струга. Издърпването на ръката
на пострадалия е довело до опасно приближаване на тялото към работните
механизми на машината. Контактът е бил осъществен в лявата част на гръдния кош,
шията, главата и лявата част на корема. В положението в което е бил притиснат е
ръка под въртящия се детайл, гръден кош и корем силно притиснати към машината,
главата силно отметната назад от механизма държащ ножа. Най -слабото място в
тази позиция е шията, нейните структури не са могли да издържат приложената
кинетична енергия и така са се получили отразените травматични увреждания.
Смъртта е настъпила в следствие прекъсване на гръбначния мозък в шийния отдел.
Посочената по-горе експертиза, на база
наличния снимков материал по ДП е установила, че пострадалият по време на
злополуката е бил облечен със синя дреха, характерна за работно яке със свити
маншети на ръкавите, която отговаря на изискванията за безопасност за работа с
металорежещи машини. Установено е било, че работодателят на пострадалия е
осигурил на същият работно облекло - зимно и лятно, като в деня на злополуката
същият не е бил облечен със зимния вариант на работно облекло, а друго старо такова
отговарящо на изискванията за безопасност за работа с металорежещи машини.
От трагичната кончина на М. били
изминали повече от две години, но болката у ищците била все тъй силна. К. и Х.
са поддържали тясна връзка с баща си до самия край и липсата му била
непреодолима.
Узнавайки за смъртта на съпруга си С.
изпаднала в шок. По време на поклонението тя присъствала само телом. Не чувала,
не говорила и не реагирала почти на нищо.
Считат, че на основание чл. 200 от КТ ответникът
*** следва да отговаря
имуществено независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина.
Молят съда да постанови решение, с
което да осъди ***, да заплати:
Сумата от 100 000. 00 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди на К.М.М.,
изразяващи се в душевни страдания-скръб от смъртта на баща си *** М., настъпила
при трудова злополука по време на престиране на задължения произтичащи от
трудово правоотношение между „***“ и *** М.;
Сумата от 100
000. 00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Х.М.М.,
изразяващи се душевни страдания-скръб от смъртта на баща си (*** М.), настъпила
при трудова злополука по време на престиране на задължения произтичащи от
трудово правоотношение между*** и *** М. ;
Сумата от 150
000. 00 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди на С.Е.М.
изразяващи се душевни страдания-скръб от смъртта на съпруга си (*** М.),
настъпила по време на трудова злополука при престиране на задължения
произтичащи от трудово правоотношение между *** и *** М.;
ведно със законната лихва считано от
датата на деликта 23.03.2016 година до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по настоящото дело съдебни и деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника ***, в който признават, че злополуката е
станала през времетраене на трудовото правоотношение с пострадалия, през
работното му време и че тя е трудова злополука. Счита, че основен принос за
настъпването й има поведението на пострадалия *** М., изразяващо се в грубо
нарушаване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд.
Пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност,
като не е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. В момента на злополуката е вършел
възложената му работа без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност.
*** М. е
служител с дългогодишен опит и стаж на длъжността „шлосер" в *** .
Първоначално работил 7 години и половина през периода 27.03.2006г. до
01.10.2013г., след което се пенсионирал. Няколко месеца след това *** се
свързал с управителя на *** и го помолил отново да го вземе на работа. Желанието
му е било удовлетворено, не само заради качествата, които е притежавал като
работник, но и поради близките отношения между него и управителя *** ***.
В резултат е
сключен трудов договор №56 от 21.01.2014г., от 22.01.2014г. *** М. започнал
работа. При постъпването му на работа на 22.01.2014г. му е проведен
първоначален инструктаж,за което е издадена и служебна бележка с №45 от същата
дата. Осигурено му е било и работно облекло,което изцяло е съответствало на
изискванията за длъжността „шлосер" и е съобразено с работата на
струг.Всяка сутрин управителя *** *** е обръщал внимание на работниците за
безопасността и за това какви са правилата за работа с машините. Едно от
важните правила, което е повтаряно от него, било че на струг не се работи с
ръкавици, както и с дрехи с широки ръкави и детайла се докосва с ръце само при
напълно изключена машина .
На 23-ти март
2016-та година *** М. е бил на работа.Същият ден пострадалият е работил на
универсален струг модел С11МТ, произведен в завода за металорежещи машини в
град *** през 1985година. В 15:00 часа работниците в цеха на *** излезли е
регламентирана почивка, като същата свършила в 15:15часа. Пострадалият М. също
пил кафе с колегите си,и се е върнал на работното си място.
Твърдят, че в грубо нарушаване на
правилата за безопасност при работа на струг,М. работил с ръкавици на дланите.
Според
твърденията изложени в исковата молба,които се базирали на заключенията на
вещите лица по назначените експертизи в досъдебното производство, пострадалият М.
докато е работил над въртящия се детайл,ръкавицата на лявата му ръка се е
закадила на въртящата се шпилка, поради което той се е навел да се опита да си
освободи ръката,при което въртящия детайл е хванал и ръкава на куртката
му.Върху въртящата се шпилка са се намотали задната част на лявата ръкавица и
левия ръкав на куртката му.В положението в което е бил притиснат,като ръката му
е била под въртящия детайл,а гръдния кош и корема силно притиснати към
машината,най-слабото място шията и нейните структури не са могли да издържат и
се е стигнало до травматични увреждания довели до смъртта на М..
В този момент
на управителя *** *** му потрябвал чук и се отправил към струга, на който
работил ***.След като приближил видял, че пострадалият е неестествено наведен
над струга.Тъй като струга е работил, първото което е направил *** *** било да
изключи машината и да спре въртенето на струга. Развикал се за помощ и другите
работници дошли и заедно освободили *** от струга и започнали действия по
оказване на първа помощ. Един от работниците се обадил и на тел.112.
Дошлият
медицински екип само констатирал смъртта на *** М.. Както дежурният лекар от
Спешна помощ, така и съдебният лекар дошъл малко по-късно с оперативната група
изразили становище,че става въпрос за инфаркт или инсулт, защото пострадалият
имал порезна рана в областта на шията, от която липсвало изтичане на кръв,
което според тях означавало, че е нямало сърдечна дейност по време на
нараняването. Този факт след извършване на аутопсията на починалия не бил
отразен никъде е медицинските документи, което водело до съмнение за липса на
обективност на изследванията на причината на смъртта.
По-късно, в
заключенията от назначените експертизи-тройна техническа и комплексна
техническа и медицинска,специалистите са направили обобщаващ извод,че
пострадалият М. по време на работа със струга е носел ръкавица с широка част
към китката, което се явява грубо нарушаване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд при механично обработване на метали и е причината за
случилата се злополука.
Със своята
груба безотговорност към здравето си пострадалия *** М. е нарушил и общия
принцип по чл.ЗЗ от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд -всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си.
Считат, че така описаното представлява груба небрежност и е в пряка връзка с
вредоносния резултат.Налице е хипотезата на чл.201,ал.2 от КТ,като приноса на
пострадалия бил в размер на 90%.
Считат, че
претендираният размер на обезщетение за тримата ищци е завишен и не е съобразен
с присъждания от съда,поради което го оспорват.
Грубата
небрежност на пострадалия М. е предпоставка за компенсация на вината, но
критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на
увредения. Считат, че от събраните доказателства е хода на разследването на
злополуката можело да се направи категоричен извод, че *** М. е допринесъл на
90% за настъпването й.
Следвало да се
има предвид, че *** М. е бил назначен с продължителност на трудовия процес едва
5 дни в месеца, следвало да се има предвид и възрастта, на която е бил
пострадалия към момента на злополуката - 66 годишна възраст. Твърди, че и
двамата му синове-Х. и К. живеят в различни домакинства, различно от това на
родителите си, имат си собствени семейства и собствен бизнес.
Молят съда да
отхвърли предявените искове, като недопустими и неоснователни.
Алтернативно,в
случай,че съдът ги уважи, молят да бъде присъдено обезщетение в размер по преценка на съда и в
съответствие с наложената към момента съдебна практика по този вид дела, който
размер да не е повече от 10% от претендираните, като вземе предвид проявената
груба небрежност към здравето и живота от пострадалия.
Моля съда да
остави без уважение искането за заплащане на законна лихва върху трите
претендирани суми, считано от датата на деликта, тъй като няма данни ответникът
*** да е изпаднал в забава преди подаване на исковата молба в съда. Заплащането
на обезщетение за неимуществени вреди не е скрепено със срок, поради което
работодателя изпадал в забава след покана-чл.84,ал.2 ЗЗД.
На основание чл.78,ал.5 ГПК правят
искане за намаляване поради прекомерност на разноските за адвокат.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе
предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното:
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна по правната си природа. Работодателят отговаря за
увреждания, причинени на работника или служителя при или по повод изпълнение на
трудовите му задължения независимо дали причиняването на тези увреждания се
дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като основно задължение на
работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците и
служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни
въздействия на производствения процес.
За да се ангажира отговорността
на работодателя следва да се установи наличието на установените в чл. 200 от КТ
общи предпоставки - вреда (настъпила смърт на работника или служителя),
неблагоприятен резултат (настъпила смърт да е през време и във връзка или по
повод на извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата
(резултатът трябва да е пряко следствие от настъпилата смърт, а не от други
обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да са налице
изброените предпоставки (решение № 282
от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК,
постановено в производство по чл. 290 от ГПК).
Поради това на основание чл. 154 ГПК в настоящия случай следва ищците да докажат при условията на пълно и главно
доказване, че техният наследодател *** М., съпруг на ищцата С.Е.М. и баща на ищците Х.М.М. и К.М.М., е бил в
трудовоправна връзка с ответното предприятие и на 23.03.2016 г. претърпял
травматично увреждане по време на работа, довело до смъртта му, че е злополуката
е приета за трудова с разпореждане на ТП на НОИ, както и че в резултат на
трудовата злополука са претърпели неимуществени вреди в претендираните размери.
Безспорно е установено по делото, че
*** Х.М. е бил в трудово-правни отношения с ответника и е претърпял инцидент по
време на изпълнение на трудовите си задължения, довел до смъртта му, което
обстоятелство се признава и от ответника. Видно от представеното удостоверение
за наследници на *** М., същият е
починал на 23.03.2016 г., като е оставил за свои законни
наследници: С.Е.М. – съпруга, Х.М.М. –
син и К.М.М. – син.
По делото е представено постановление
от 22.01.2018 г. на Окръжна прокуратура Стара Загора, с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 66/2016 г. водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, поради липса на извършено престъпление.
По делото е постъпило разпореждане № 52/11.08.2016 г. на НОИ – ТП Стара
Загора, от което е видно, че на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната
злополука с вх. 52/28.03.2016 г. от
осигурителя ***, станала с *** М. на 23.03.2016 г. се приема за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Длъжностното лице инж. И. Атанасов – главен
инспектор по осигуряването, е посочил, че злополуката е станала през време и
във връзка с извършваната работа – нарязване резба М20 на шпилка на универсален
струг. Въртящият се детайл захваща връхната дреха на пострадалия и рязко го
опъва към струга, получава прекъсване на гръбначния мозък в шийния отдел, като
уврежданията са травматични. Почива на мястото на злополуката. Това
разпореждане може да се обжалва пред Директора на ТП - Стара Загора от
заинтересованите лица в 14-дневен срок от получаването му по реда на чл. 117 от КСО. По делото липсват данни това разпореждане да е обжалвано, както и
доказателства в тази насока.
По делото е изискана информация от НОИ ТП – Стара Загора дали това
разпореждане е влязло в сила, като по делото е представено копие от горното
разпореждане с отбелязване, че същото не е обжалвано и е влязло в сила.
Заверено е от инж. *** и е положен мокър печат на ТП-Стара Загора при НОИ на
РБ.
По делото е представено също съпроводително писмо с изх. № 5101-23-51#6 от
12.08.2016 г. и известие за доставяне с получател *** гр. Стара Загора, като
отново е посочено, че разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила в
законоустановения срок.
Представено е известие за доставяне, видно от което това съпроводително
писмо за трудовата злополука е получено от *** гр. Стара Загора от упълномощено
лице Св.Танева на 16.08.2016 г.
В съдебно заседание от 18.12.2019 г., пълномощникът на ответника прави
възражение, че лицето посочено на обратната разписка за получаване на
разпореждането за трудова злополука, не е служител в дружеството и не било
упълномощено лице, което да получава документи. Счита, че разпореждането за
трудова злополука, станала на 23.03.2016 г., не е влязло в сила към настоящият
момент, тъй като не било надлежно връчено на представител на дружеството,
съгласно чл. 50 от ГПК. Представя пълномощно от управителя на дружеството ***
Станчев ***, с което упълномощава Петя Георгиева Димитрова, която да
представлява ответното дружество *** гр. Стара Загора пред данъчните органи и
служби, органите на НОИ, РУСО, НАП, Статистическо бюро, Агенцията по
вписванията и ИА Главна инспекция по труда, и други.
Съдът приема, че разпореждането , с което декларираната злополука вх. № 52
от 28.03.2016 г. от осигурителя *** , станала с *** М. е приета за трудова
злополука по чл. 55, ал.1 КСО, е влязло в сила, тъй като не се твърди от
страните същото да е обжалвано, а и в отговора на исковата молба съм ответникът
„признава, че злополуката е станала през
времетраене на трудовото правоотношение с пострадалия, през работното му време
и че тя е трудова злополука“.
По делото е представен протокол № 5 от 2.08.2016 г.на НОИ -ТП НОИ гр. Стара
Загора за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 23.03.2016 г., в който е отразено, че в
деня на постъпване на работа на *** М. е проведен начален инструктаж, който е
документиран в книга за начален инструктаж и е издадена Служебна бележка № 45
от 22.01.2014 г. Последният периодичен
инструктаж е проведен на 4.01.2016 г. При анализ на причините за възникване на
злополуката комисията е констатирала, че на пострадалия М. са проведени
необходимите инструктажи. В момента на злополуката е нямало преки свидетели на
това по какъв начин е станало захващането на дрехите на пострадалия от
въртящият се детайл, на който се нарязва резба М20, поради което това
затруднявало комисията да определи дали има допуснати нарушения и от кого.
По делото е приложена съдебно-медицинска експертиза на труп № 91/2016 г.,
като в заключението си съдебният лекар при огледа и аутопсията на *** М. е
установил: разчленяване на гръбначния стълб между V и VІ шийни прешлени с пълно
прекъсване на предна надлъжна връзка и на гръбначния мозък на това ниво, заедно
с обвивките му; кръвонасядане на меките тъкани на шията; разкъсно-контузна рана
на шията; кръвонасядане на гръкляна; охлузвания, кръвонасядания и
разкъсно-контузни рани на главата, ушите лицето, шията, гръдния кош, корема и
горните крайници, зацапване на левия горен крайник, лявата половина на гръдния
кош и корема с черна мазна материя. Смъртта е настъпила вследствие прекъсване
на гръбначния мозък в шийния отдел. Уврежданията са травматични и са причинени
от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети по механизма на натиск с
между и върху тях с голяма сила, което е причина за получената тежка шийна
травма. Условие за такава увреждане има при работа с намерената на местопроизшествието
металорежеща машина, което се доказвало и чрез данните от огледа на място.
Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен
на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от
съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство
по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът съобрази, че вследствие на процесната
трудова злополука наследодателят на ищците е починал, поради което за тях са
настъпили неимуществени вреди за преживените болки и страдания от смъртта на
най-близкия си човек от семейството.
По делото
са изслушани 3 броя комплексни съдебни психолого-психиатрични експертизи, които не са оспорени от страните и които съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвени.
Относно ищцата С.Е.М. вещите лица сочат, че е преживяла загубата на съпруга
си като тежка психотравма, последвана от ред промени, тласнали живота й в
негативна посока- промяна на местоживеенето, ритъма и режима на живот. Да
живееш по новому и осъзнаеш липсата на най- близкия си човек на 65г. и след
това, е трудна задача, свързана с ново усещане за себе си, нов контрол и
самоконтрол, нов ритъм и ежедневие. До настоящия момент има нарушения на съня,
общата активност и емоционалност. Възстановила е социалното си функциониране
като цяло, поддържа контакти със собственото си обкръжение, синовете и техните
семейства, но не е може да възстанови качеството си на живот, психичен баланс,
хармония и равновесие в бита и душевния си комфорт, които е имала преди
загубата на съпруга си, с когото е живяла продължително и добре . Главната
черта е дълготрайното потиснато настроение, което никога или само много рядко е
достатъчно тежко, за да удовлетвори описанието и указанията за рекурентно
депресивно разстройство, лека или умерена тежест. То обикновено започва в ранна
зряла възраст и продължава поне няколко години, а понякога и неопределено дълго
време. Когато началото е по-късно, то
обикновено настъпва при отзвучаването на очертан депресивен епизод, свързан със
загубата на близък човек или с друг очевиден стресов фактор. В заключение,
вещите лица сочат, че у освидетелстваната С.Е.М. се наблюдавани
състояния на стрес или друго психично разстройство, пряка и непосредствена
последица от трудовия инцидент, приключил със смъртта на *** М.. За
преодоляването на актуалните изживявания в случая на осв.М. може да се обсъжда
медикаментозна и/или психотерапия. Състоянието на освидетелстваната към
настоящия момент отговаря на диагнозата: Персистиращо разстройство на настроението (афективно разстройство),
Относно ищеца Х.М.М., вещите лица
сочат, че е преживял психотравмиращата новина за смъртта на баща си с
нормалпсихологична реакция на смърт- емоционален стрес. Трудно се възстановил
след психотравмиращата ситуация, настъпилата внезапна загуба на баща си, като
се имало предвид, че смъртта е настъпила във възраст /65г./, значително преди
средностатистическата за продължителността на живота на мъжете в България,
която е 71г. Баща му бил здрав, активен и в силите си човек. За осв. той бил
безспорен авторитет, пример и морална упора. Няколко седмици след погребението
бил в отпуск, тъй като не можел да се концентрира за работа. Месеци му били
нужни за да възстанови обичайното си ниво на функциониране в личен/ семеен/ и
социален / професионален/аспект. До настоящия момент остава ситуативно тревожен
и емоционално лабилен при разговор за баща си. Все още преработва факта на
преждевременната му смърт, отразила се негативно върху психическия му живот
като цяло. За няколко месеца е загубил баланса и равновесието на настроените
си, на общата активност и работоспособност. И към настоящият момент остава
максимално загрижен за близките си, които преживяват загубата и най- вече за
майка си, на която се налага да помага ежедневно. В заключение, вещите лица
сочат, че при ищеца Х.М.М. е наблюдавано състояние на стрес, пряка и непосредствена последица от трудовия инцидент, приключил със
смъртта на *** М.. По отношение на
него не е необходимо лечение и състоянието му отговаря на критериите за
психично здраве. Относно
ищеца К.М.М. вещите лица сочат, че същият е преживял психотравмиращата новина за смъртта
на баща си с нормалпсихологична реакция на смърт- в началото е реагирал с
отрицание, последвано от период на скръб, след което се е мобилизирал.
Компенсаторно е станал действено активен и ефективно и резултатно е насочил
енергията си в посока да помага на най- близките си да преодолеят загубата.
Бързо е възвърнал обичайното ниво на функциониране в личен и социален аспект.
Запазил добрия спомен, респект и уважение към баща си, който се трансформирал в
грижа за роднините и най- вече за майка му, която има нужда от реална помощ и
подкрепа. Резултатите от клиничното интервю и психологичното изследване сочат,
че на К.М. не е необходимо лечение. Състоянието на освидетелствания К.М. към
настоящия момент отговаря на критериите за психично здраве. В заключение вещите
лица сочат, че ищецът К.М.М. е преживял
състояние на стрес, пряка и непосредствена последица от трудовия инцидент,
приключил със смъртта на *** М..
Като взе предвид съвкупността от посочените
обстоятелства, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната,
съдът намери, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищците
неимуществени вреди възлизат на сума в размер на по 60 000 лв. за всеки от
двамата ищци –синове на пострадалия и на 80 000 лв. за съпругата на
починалия, като претендираният от ищците размер над тази сума до 100 000 лв. за
всеки от двамата ищци К.М. и Х.М. и до
150 000 за ищцата С.М. се явява несъразмерен с критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД.
По делото липсват данни за приложението на чл. 201,
ал. 1 от КТ и изключване на това основание на отговорността на ответника за
обезвреда на тези претърпени от ищците вреди, защото няма данни наследодателят
на ищците умишлено да е причинил смъртта си. Работодателят не отговаря по чл.
200 от КТ само ако пострадалият е причинил умишлено увреждането си, а данни за
такова умишлено причиняване от страна на наследодателя на ищците на смъртта си
при процесната злополука по делото няма (чл. 201, ал. 1 от КТ; Р 690-88-IV г.о.
на ВС).
Относно възражението на
ответното дружество за проявена груба небрежност от страна на пострадалия *** М.
при настъпване на трудовата злополука, съдът намира за установено следното:
По реда на чл. 201, ал. 2 КТ тази отговорност
може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно само ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност, т. е. извършил е определени действия в нарушение на установените от
работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от
настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го
предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. В тази хипотеза
вината на пострадалия не може да се предполага.
В тази връзка по делото са допуснати гласни доказателства.
Свидетелят ***сочи, че от 2011 до 2018 г. работи в ответното дружество като
монтажник на метални конструкции. Познавал *** М., били колеги около 4-5
години. Когато станала злополуката бил в болничен и след обяд отишъл да си
занеса болничния към 15-16 ч. Влязъл в съблекалнята да види колегите си,
приказвали си 10-тина минути и чул викове. На самия инцидент не е
присъствал. Твърди, че е правил
забележки на ***, че нещата, които му е казвал, не ги е спазвал. Виждал го да
работи на бормашината и на струга с ръкавици. На всички работници работните
облекла били еднакви, ръкавите били с маншони, за да не хване ръкава някоя
машина. Инструктаж им провеждали всеки месец, това им се набивало в главите, че
трябвало да се спазват условията на работа, не трябвало да има висящи ръкави,
да се внимавало. Влязъл в цеха, когато се развикали работниците, *** бил върху
струга, започнали да му правят изкуствено дишане. Свидетелят извикал линейка и
отишъл да я чака отвън. *** бил облечен с една синя манта, на ръцете имал две
различни ръкавици. Не може да си спомни какви ръкави са били на мантата, но тя не е била от работното
облекло.
Свидетелят ***сочи, че познава *** М., тъй като са били колеги. *** бил
стругар, шлосер. Твърди, че когато е станал инцидента с ***, бил на работа, но
извън базата. Когато влязъл в халето ***
бил на земята, не си спомня как е бил облечен, не може да си спомни дали *** е
имал ръкавици на ръцете. На тези работници, които излизали извън базата им
провеждали всеки ден инструктаж, на другите на тримесечие или някой път
по-често. Не знае какви са инструкциите за стругар, за тях облеклата били
различни, имали ластици на ръкавите, за да са прибрани ръкавите. Работното му яке било в съблекалнята, видели
го когато влезли с полицая да му вземат документите. Не си спомня *** да е нарушавал правилата на
труд.
Съдът намира за основателни възраженията на ответника, че пострадалият М. е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е проявил "груба небрежност" по смисъла на
чл. 201, ал.2 от КТ. "Грубата небрежност" е налице, когато
пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на неблагоприятните последици,
но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати, като се касае до
поведение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът
не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка.
Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата,
като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява
вредата. В хипотезата на съпричиняване работодателят отговаря само за онези
вреди, които са в причинна връзка с виновното му поведение, но не и за тези,
които са последица от поведението на увредения. В конкретния случай по делото
се установиха такива факти, които водят до извод за съпричиняване на
увреждането от наследодателя на ищците, тъй като той е нарушил задължението си
като работник да се грижи за своите безопасност и здраве. Въпреки проведените
инструктажи по безопасност и указания до работниците, и пренебрегвайки основни
правила за безопасност при работа – работил е с манта с широки ръкави и е бил с ръкавици на двете си ръце докато е
работил на струга. Към момента на инцидента не е бил с необходимото работно
облекло „…работното му яке беше в съблекалнята…“ – св. Костадинов.
Съдът приема, че размерът на съпричиняване от страна на пострадалия М. е
30%, тъй като в постановлението на Окръжна прокуратура от 22.01.2018 г. е
направен извод, въз основа на назначените технически експертизи относно
механизма на произшествието, че пострадалият М. по време на работа със струг е
носел ръкавица с широка част към китката, което се явява нарушение на
правилата за здравословни и безопасни
условия на труд при механично
обработване на метали. Пострадалият М. е с дългогодишен опит и стаж,
знания и умения и е недопустима проявената от него груба небрежност. От друга
страна, съдът намира, че работодателят също е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като сам управителят на ответното дружество признава, че е бил в
близост до пострадалия М. и вероятно е видял, че последният работи на струга с
неподходящо работно облекло.Ето защо съдът приема, че приносът на пострадалия
за вредите е 30 %. При това положение, редуцирайки приетото за справедливо
обезщетение с приноса на пострадалия, дължимите на ищците остава сумата от 140
000 лв., от които по 42 000 лв. за
синовете на пострадалия и 56 000 лв. за съпругата на починалия М..
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 обезщетение се дължи за всички вреди,
които са в пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението
за вреди се определя към момента на тяхното възникване. Следователно съдът
счита, че следва да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо
на 140 000 лв. за тримата ищци, ведно със законната лихва от датата на
злополуката – 23.03.2016 г. В останала част исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
По отношение на разноските по делото:
При този изход на делото ищците имат право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете им (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Същите възлизат на 9650
лв. платено възнаграждение за вещи лица – 150 лв. и 9500 лв. адвокатско
възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 16.10.2018 г.
/л.11,12 и 13/.
Следва да се разгледа направеното от ответното дружество възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците на основание чл. 78, ал.
5 ГПК.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. при интерес над 10 000
лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв. Поради това при
интерес от 80 000 лв. за ищцата С.М., минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 2930 лв., а за двамата ищци К.М.
и Х.М. – по 2330 или общо за трите иска в размер на 7590 лв. Настоящото дело
обаче съдът намира, че не се характеризира с по-голяма фактическа сложност от
типичните дела за трудови злополуки по чл. 200 КТ – събирани са множество
писмени, гласни доказателства и са приети общо 3 заключения на 2 вещи лица, а
правната му сложност е типична и сходна с другите идентични дела за трудови
злополуки. Поради това съдът намира, че платеното от ищците адвокатско
възнаграждение е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на
делото, като същото следва да е в
размера на минималното предвидено в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. във вр.
чл. 36 от Закона за адвокатурата съгласно делегацията на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се присъди на ищците по-нисък
размер на адвокатското възнаграждение, а именно в размер на 2930 лв. за ищцата С.М.
и по 2330 лв. за всеки от ищците Кр.М. и Хр.М. или общо в размер на 7590 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищците общо разноски в размер на 3036 лв., съразмерно с уважената
част от исковете, като на ищцата С.М. следва да се присъдят разноски в размер
на 1172 лв., а на всеки от ищците Х.М. и К.М. по 932 лв.
Ответното дружество е поискало
присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. Видно от договор
за правна защита и съдействие от 30.01.2019 г. /л.28/, договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 4000 лв., но внесената сума е в размер на 1200 лв.,
поради което съдът следва да присъди
разноски в полза на ответника в размер на 720 лв., съразмерно отхвърлената част
от исковете.
При този изход на делото и тъй като ищците са освободени от държавна такса,
следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Стара
Загора държавната такса върху уважения размер на исковете, която е в размер на 5600
лева общо за трите иска, както и възнаграждение за вещите лица в размер на 1395
лв. по сметка на РС Стара Загора.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1 да заплати
на С.Е.М., ЕГН **********,*** /със съдебен адрес:***, оф. 2 – адв. А.Г.М./, сумата
от 56
000 лв. /петдесет и шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания-скръб от
съпруга си *** М., настъпила по време на трудова злополука при престиране на
задължения, произтичащи от трудово правоотношение с ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта 23.03.2016 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 1172 лв., съобразно уважената част от
иска, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди до
размера на предявените 150 000 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1 да заплати
на Х.М.М., ЕГН **********,***/със съдебен адрес:***, оф. 2 – адв. Т.Е.С./ сумата
от 42 000 лв. /четиридесет и
две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни страдания-скръб от баща си *** М., настъпила по време
на трудова злополука при престиране на задължения, произтичащи от трудово
правоотношение с ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта 23.03.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски в размер на 932
лв., съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
неимуществени вреди до размера на предявените 100 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1 да заплати
на К.М.М., ЕГН **********,*** /със съдебен адрес:***, оф. 2 – адв. Т.Е. Сефчев/
сумата от 42 000 лв./ четиридесет и две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни страдания-скръб от баща си *** М., настъпила по време на трудова
злополука при престиране на задължения, произтичащи от трудово правоотношение с
ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 23.03.2016
г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски в размер на 932 лв.,
съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди до
размера на предявените 100 000 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Васил
Левски” № 50, ет.1, ап.1 да заплати ДТ в размер на 5600 лева общо за трите иска по сметка на РС Стара
Загора, както и изплатено възнаграждение за вещите лица в
размер на 1395 лв. по сметка на РС
Стара Загора в полза на Държавата по Бюджета на съда.
ОСЪЖДА С.Е.М., ЕГН **********,***, Х.М.М., ЕГН **********,*** и К.М.М., ЕГН **********,***
/всички със съдебен адрес:***, оф. 2 – адв.
М. и адв. С./ да заплатят на ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски” № 50, ет.1, ап.1 сумата от 720 лв., представляваща направените по
делото съдебни и деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: