Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../01.10.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.адм.д. № 384/2019
год. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена
чрез пълномощник касационна жалба от „С.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., район „В.“, ул. „О.П.“ № ****, представлявано от
управителя Д.Д.В., срещу решение № 158 от 19.04.2019г.,
постановено по нахд № 16/2018г.
по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено наказателно
постановление № 08-000252/121 от 01.06.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Добрич, с което на касатора за нарушение на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ на
основание чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В касационната жалба
се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът не е
обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в
резултат на което е стигнал до неправилни и необосновани фактически и правни
изводи. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което
да се отмени обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба не изразява становище по основателността й.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна и е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна.
С процесното наказателно
постановление “С.П.“ ООД е наказано за това, че при извършена проверка от
служители на ДИТ – Добрич е установено, че дружеството в качеството си на
работодател не е направило преди проверката застраховка за риска „трудова
злополука“ на лицата П.Д.М.ЕГН **********, Х.И.Х.ЕГН ********** и В.С.Й.ЕГН **********.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. със
заповед № РД-01-681 от 12.10.2016г. за определяне на коефициента на трудов
травматизъм през 2017г. на министъра на труда и социалната политика, за което
на касатора е наложена имуществена санкция от 1500 лева на основание чл.413,
ал.2 от КТ. В НП е посочено, че нарушението е установено на 14.03.2017 г. и е доказано
от данните, обективирани в протокол № ПР1709496 от 27.03.2017г., анекс № 1 към
застрахователен договор № 0111160855001190 от 05.05.2016г. и застраховка „трудова злополука“
от 06.05.2016г. ведно със списък на застрахованите работници.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и че по делото е безспорно установено извършването на административно нарушение от
страна на дружеството касатор, за което правилно е ангажирана отговорността му като
работодател. Приел е, че извършеното нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.415в от КТ, както и че имуществената санкция от 1500 лева
е определена при спазване на изискванията на чл.27 от ЗАНН. Оттам е извел и правен извод
за законосъобразност на обжалваното НП.
Така постановеното
решение е неправилно, тъй като съдът не е отчел множеството нарушения, допуснати при
издаване на процесното НП.
По делото е прието за
установено, че при извършена проверка в обект на дружеството касатор – куриерски офис,
находящ се в гр. Добрич, ул. „Ал.Стамболийски“ № 1А, и на представени документи в ДИТ – Добрич е констатирано, че
основната икономическа
дейност
на предприятието е с код по КИД 2008 – 53.20 „Пощенски и куриерски дейности“, за която е
определен коефициент на трудов травматизъм над средния за страната, което
налага сключването на договори за застраховка "трудова
злополука" за всички работници и служители в предприятието съгласно чл.52, ал.1
от ЗЗБУТ. Няма спор, че към момента на проверката посочените в НП физически лица
са осъществявали трудова дейност в предприятието на различни длъжности. М.е била
назначена на длъжност „технически сътрудник“, Христо Иванов – на длъжност
„мениджър“, а В.Й.- на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“.
За да приемат, че тези лица не са
били застраховани за риска „трудова злополука“, наказващият орган, а след това
и съдът са се позовали на поименните списъци на застрахованите работници и
служители към застрахователния договор и анекса към него, без да съобразят обаче
изричната договореност между страните по договора (в графа „други условия“) всички
служители, новопостъпили през периода на полицата, да се считат за автоматично
застраховани съгласно условията на полицата от момента на постъпването им, в
изпълнение на която работодателят е поел и задължението да предоставя актуален
списък на постъпилите/напусналите работници и служители на всеки три месеца с
цел преизчисление на застрахователната премия по полицата чрез издаване на
анекс.
Видно от данните по делото,
застрахователният договор е сключен за срок от една година, считано от 00,00
часа на 06.05.2016г. до 24, 00 часа на 05.05.2017г. Двама от посочените в НП
работници и служители (х.и Йорданов) са започнали работа съответно през
м.декември 2016г. и м.януари 2017г. Следователно те попадат в кръга от лицата,
по отношение на които договорът произвежда действие. По делото няма събрани
доказателства, които да оборват валидността на тази договорна клауза. Няма
данни и тя да не е произвела своите правни последици независимо от липсата на
представен актуализиран списък на постъпилите работници и сключен анекс за
преизчисляване на застрахователната премия. По силата на тази договореност
следва да се направи извод, че при назначаването на х.и Й.по отношение на тях е
имало валидна сключена застраховка за трудова злополука, която е била действаща
и към датата на извършване на проверката от служителите на ДИТ – Добрич. Този
извод не е оборен от страна на наказващия орган, с оглед на което следва да се
приеме, че извършването на нарушение (по отношение на двама от работниците и
служителите) не е доказано по несъмнен и категоричен начин и касаторът не
следва да носи административнонаказателна отговорност за това.
Колкото до третото посочено в НП
лице не е изследван изобщо въпросът, защо М.е сред
лицата, подлежащи на застраховане, след като тя като технически сътрудник едва ли е
част от заетите в основната или спомагателната дейност на предприятието, които са
изложени на по-висок риск от травматизъм. Съгласно чл. 2 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ работниците
и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната
дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, подлежат на
застраховане. Съгласно чл. 4 от Наредбата обаче работниците и служителите,
които подлежат на задължително застраховане за риска "трудова
злополука", се определят с писмена заповед от работодателя след
консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на
труд и в съответствие с оценката на риска, което предполага, че не всички
работници от предприятието ще подлежат на тази застраховка, а само тези, за които е
налице риск от висок травматизъм. Според настоящия съдебен състав задължението
на работодателите да застраховат за риска "трудова злополука" работниците и служителите е
само за тези, които са ангажирани пряко в дейност, при която съществува опасност за
живота и здравето им. Т.е. само непосредствено заетите лица в основната или спомагателната
икономическа дейност на предприятието, които са изложени на трудов травматизъм,
равен или по-висок от средния за страната, ще подлежат на такава застраховка. В
НП не е посочена длъжността на
Матеева, която се установява
само от приложения трудов договор. Наказващият орган не е проучил изобщо какви са
конкретните трудови функици и задължения на техническия сътрудник в предприятието
съобразно длъжностната му характеристика и подлежи ли той на задължително
застраховане по реда на Наредбата. Нещо повече, както в
административнонаказателното производство, така и в съдебното производство е
представено писмо от службата по трудова медицина, която е изготвила оценката
на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите в
предприятието, съгласно което не е необходимо да се прави задължителна
застраховка „трудова злополука“ на всички работници и служители, а само на
тези, заемащи длъжностите „мениджър“ и „шофьор-куриер“. Това писмо не е
оспорено или оборено с годни доказателствени средства, но нито наказващият
орган, нито съдът са го взели предвид при изясняване на действителния кръг на
лицата, подлежащи на задължително застраховане за риска „трудова злополука“.
Този пропуск съставлява съществено процесуално нарушение при оценката на
доказателствата, което разколебава обосноваността на НП и го прави
незаконосъобразно.
От друга страна, настоящият касационен състав намира, че е налице и
друго съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното НП. Неизпълнението на задължението за сключване на
задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ за всеки един от посочените
в НП работници и служители осъществява отделен състав на административно
нарушение по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ. В случая става дума за множество противоправни деяния, засягащи трима отделни работници/служители, поради
което неправилно
наказващият орган е наложил едно общо наказание за тях, нарушавайки разпоредбата
на чл.18 от ЗАНН. Съгласно тази норма когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно
от тях. Разпоредбата е императивна, поради което е недопустимо наказващият
орган да преценява дали да я приложи или не.
Допуснатото нарушение е
съществено, тъй като е неотстранимо в съдебната фаза на производството и
нарушава правото на защита на наказаното лице. Неприлагането на чл.18 от ЗАНН прави
невъзможно да се прецени за кое от всички нарушения е наложено наказанието и налага
отмяна на НП на това основание.
Наред с това, съдът
намира, че е налице и трето самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй
като в
него е посочена дата на нарушението, която не кореспондира с изпълнително
деяние, нито с
описаната фактическа обстановка. Чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ предписва задължителното сключване на
застраховка "трудова злополука", по отношение на лица, чиято работа е
в риск. Този текст урежда административното задължение на работодателя да
сключи застрахователен договор за своя сметка в полза на работниците си при условия и
по ред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно ал.2 на същия текст при
определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа
дейност на
предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест
на трудовите злополуки.
Според наказващия орган процесното
нарушение се изразява в това, че работодателят не е направил преди проверката
застраховка за риска "трудова злополука" за поименно изброените в
НП лица. Съгласно чл. 16 от Наредбата договорът за задължителна застраховка "трудова
злополука" се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени
от тях лица за всяка календарна година, като срокът на договора не може да бъде
по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от един месец.
В НП не е посочен
срокът, за който е следвало да се сключи застраховка за трите лица. Предназначението
на застраховката по несъмнен начин предпоставя необходимостта от наличието на
валидна и действаща застраховка във всеки един момент, в който работниците/служителите упражняват
труд. Липсва яснота както за периода, през който касаторът е имал задължение да
сключи застраховка за лицата, така и за периода на неговото
бездействие, за да се определи времевият обхват на застраховката и евентуално периода
на неизпълнение на задължението. Всичко това мотивира съдът да приеме, че е
допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Като не е съобразил всички
тези обстоятелства и е потвърдил обжалваното НП, пренебрегвайки голяма част от
доказателствата и възраженията на наказаното дружество, районният съд е постановил един
неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
отменен. Вместо него следва да се постанови нов, с който
обжалваното НП да се отмени като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 158 от 19.04.2019 г. по НАХД №
16/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 08-000252/121 от 01.06.2017 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Добрич, с което на „С.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., район „В.“, ул. „О.П.“ № ****, представлявано от
управителя Д.Д.В., за нарушение на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ на основание чл.413,
ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: